Нерност и избухливост до небесата :(

доколкото зная добри детски психиатри има в клинника Св Наум към Александровска болница. Най-добре питай в темите в подфорума за деца с увреждания, там майките знаят всички възможни детски лекари, включително и психиатри.

A вие като родители какви темпераменти сте?
Отивайки веднага при психиатър е нож с две остриета, детето е малко,наличие на голяма промяна-брат е налице, по-малко внимание от майка си ,има фактори за разтройство. Всеки индивид има различна нервна поносимост към дразнители и това е доста широко разпространено поведение при деца с такава разлика .
Отидете си на два педиатъра ,различни от вашите и вижте какво биха ви казали,ако ви дадат направление тогава няма какво да се умува.

Ами таткото е бил по-палав като дете,ама нашия е........ .
още преди родя е такъв,горе долу от август.

Има много причини за такова поведение,но никой тук не може да ти даде диагноза ,просто когато не съм сигурна в нещо,винаги проверявам двойно -при два или три педиатъра за да съм сигурна,че диагнозата е такава. 

какви педиатри, Ноела, човекът им казал да ходят при психиатър! Аз като прочетох какви неща прави детето, как се опитва да се самонарани, не знам що ще дирят при педиатри.

 Ако не му се даде нещо започва да вика и крещи докато остане без глас.
не разбира или не чува какво му се говори. Нощем се буди,започва да се чеше злобно по ръцете,започна да бълнува все повече нощем.
Обясняваме,говорим,но все едно не на него. причинява си болка,особено когато не стане неговото,казва не и започва да се удря по главата,хапе,рита и хвърля каквото вземе.
Даже започна да пищи и без причина, ей така идва,влиза в стаята ако му кажа нещо започва да пищи и вика на луд.
тръшка се непрекъснато.Вече ме е срам да излизам с него защото знам каква ще стане.

Защото психиатърът трябва да е крайната инстанция, а не началото .
Мое мнение .
По добре да започне с повече внимание към детето,да си осигури малко помощ странична ,да води голямото на занимателни за него дейности, и чак тогава ако това не помогне и не е свързано само с ревността(която може да се прояви от момента на казването,че мама чака бебе ,а не от раждането само) да се отиде на психолог.

Ноела, силно подозирам, че тук не е просто ревност, и щом са ходили при Литвиненко (ако е същият, за когото съм чувала), и той е посъветвал за психиатър, едва ли се касае за обичайните истории за ревност, липса на внимание и др. Доколкото помня, точно този лекар се занимава с неврологични проблеми при децата, мисля и с ДЦП, не е някакъв случаен, и неговото мнение тежи доста повече от мнението на трима педиатри и още толкова психолози. С това дете има някаква предистория, която допълнително трябва да изостри вниманието на родителите как се развива детето. Педиатърът сигурно го знае, не знам защо толкова безгриждо гледа на нещата. Не искам да плаша майката, но замазването на съмненията няма да реши нещата.

Ноела, принципно си права. Но според мен в този случай работата е по-сериозна. Ето виж част от нередностите според мен:

"Големия заспива към 23ч..."

"И така една вечер, както си я гризеше, ме хванаха бесните,скарах му се и му я дръпнах от устата,дадох я на Кумчо Вълчо и той повече не се сети за нея. Знам ,че е най-правилния подход но вече два месеца сме без биба.
Сега предстои да се откажем от млякото,вечер се налива с до три шишета мляко.ако не му се направи пищи до припадък,правим му за да не събуди бебето,но не знам как да го отуча"

"Искам съвет от вас,защото вече не се издържа!!!! Синът ми е на 2,2м и от известно време се държи буквално като невменяем,чак не знам как мога и да го напиша. Щом не стане неговото започва да се тръшка,да си удря ръцете една в друга и да "мучи" все едно е болен. Така започва и всяко хранене, повръща,реве, и после сам  си иска "ами". Но не знам как да се справя с него, имаше една кола,хвърли и я и тя се счупи,започна една революция,тропа с крак и  издава такива звуци дето и болните деца не издават. Все едно не чува,никога не се е държал така,започна и в автобуса и в колата да се държи така. Просто не знам,при вас случвало ли се е?
А и да добавя,след мученето и удрянето започва един рев,все едно си до пребил".

Ако моето дете имаше такова поведение и реакции, бих се притеснила сериозно и бих го завела моментално на психиатър. Защо трябва да губя времето при педиатър, след като проблемът е явно неврологичен? Няма нищо страшно и срамно с посещения при психиатри.

И друго, издаването на такива неадекватни звуци по принцип не са нормални за децата, дори и при някакъв външен проблем.  

Откъде са тези факти ,Блонди-много тревожещо звучат?

Цитати от авторката, за същото детенце става въпрос  

Аха,от предишни публикации .
Не знам какво я спира ,но определено нещо я спира и нея да предприеме тази стъпка,затова предлагам нещо да опита сама . То на пръв поглед всяко нещо без реален поглед би било алармиращо ,но в последствие да се окаже,че не е така. 

Ами, като имаме предвид, че ходи по врачки, за да си разрешава проблемите или въпросителните, общо взето се досещам какво я спира... 

Все пак каза, че ще отидат, надявам се да има ефект 

каквото бии спряло и всяка друга майка- страхът, че може да се окаже нещо сериозно, и надеждата, че всичко ще си отшуми от самосебе си, например с пиене на витамини и повече разходки на чист въздух.

Не съм чела постовете й от преди,но това последното не ми е понятно.
Познавам дете,което на 2 години и 11 месеца му се роди брат и започва да заеква веднага след събитието . На друго пък когато й казаха,че ще има сестричка стана опустошително дете,чупещо,викащо и с изблици на ярост,която престана чак след пубертета .
Проявите на ревността са многолики и комплексни,затова съм предубедена към психиатрите и тенденцията им да лекуват с медикаменти,а онова,което лежи като проблем си остава покрито с години.

ох, що ме  караш сега да обяснявам! Преди малко прегледах постовете на авторрката. Детето е родено с много ниско тегло - 900 грама, имало е съмнения за някакви проблеми, ходили са при специалист, дете с толкова ниско тегло се наблюдава доста дълго време, защото винаги има рискове от някакви дефицити в по0късните етапи от развитието. При това положение детето трябва да се следи как се развива доста по-внимателно от връстниците му. Не допускай грешката да даваш примери с други деца как това, как онова - тук става въпрос за конкретно дете, което е малко извън нормата като старт в живота с това ниско тегло, не говорим за бебе, родено три кила, а под килограм! Точно си е за психиатър, ако невролог ги е посъветвал. Психологът не е достатъчно компетентен, той не е лекар. По0скоро има опаност един психоог да ги мотае, да замазва по-сериозните проблеми с приказки за ревност и бебешки пубертет. С такива истерии и опити за самонараняване, едва ли ще оставят нещата на чай от мента.