Може ли аз, може ли аз. 
- Публикувана: 27 март 2012, 15:40 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2012, 20:58 ч.
Познай коя е книгата - 5
Благодаря! Бях си намислила една книга, която чак днес се върна при мен, а онлайн я няма, затова се наложи да набирам.
- Абе... – започна той и примижа хитро, както когато ми правеше подаръци или ми казваше много хубави неща. – Аз искам да ти бъда мъж, ама ... Ти ако не искаш...
Тогава земята се преобърна за втори път, аз, глупачката, се хванах на въдицата, хвърлих се на врата му и само дето не опънах жартиерите от радост. Говорих му като ненормална разни глупости – как го обичам, как съм го чакала, как съм вярвала или не съм вярвала, че ще дойде, че е моето батенце, че тука ще умра, разлигавих се като някоя пикла, ред сълзи, ред сополи...
- Абе... – започна той и примижа хитро, както когато ми правеше подаръци или ми казваше много хубави неща. – Аз искам да ти бъда мъж, ама ... Ти ако не искаш...
Тогава земята се преобърна за втори път, аз, глупачката, се хванах на въдицата, хвърлих се на врата му и само дето не опънах жартиерите от радост. Говорих му като ненормална разни глупости – как го обичам, как съм го чакала, как съм вярвала или не съм вярвала, че ще дойде, че е моето батенце, че тука ще умра, разлигавих се като някоя пикла, ред сълзи, ред сополи...
Май съм го преживявала 
amanita, 
Ето още:
- Венчавам робиня человешкая Елена за нейната съдба, от която вече никога няма да може да се отърве и разведе. Тая венчавка е по-страшна, отколкото с мъж! Защото на мъжа си можеш да изневериш, но на съдбата си - никога! Мъжа си може да послъгваш, и даже е полезно, но съдбата - цъ! Ти, Елено, си обичала този мъж тук, но той не заслужава твоята любов. Затова трябва да изгори на кладата! Запишете го в списъка на смъртните!
Ето още:
- Венчавам робиня человешкая Елена за нейната съдба, от която вече никога няма да може да се отърве и разведе. Тая венчавка е по-страшна, отколкото с мъж! Защото на мъжа си можеш да изневериш, но на съдбата си - никога! Мъжа си може да послъгваш, и даже е полезно, но съдбата - цъ! Ти, Елено, си обичала този мъж тук, но той не заслужава твоята любов. Затова трябва да изгори на кладата! Запишете го в списъка на смъртните!
Българска е. Авторът е професор, доктор на филологическите науки, понастоящем на 69 години. Всичко, което съм чела от него, ми е въздействало силно. В книгите си пише за живота, такъв, какъвто е - истинно, простичко и каращо те да се замислиш.
Още един цитат:
Тогава изведнъж ме хвана някакъв бяс, не помня точно какво стана, но крещях като откачена, удрях го, където сваря, накрая дойдох на себе си в обятията на дебеланата, която ме пръскаше с вода, а оня беше изчезнал. Рипнах и побягнах, преди да се съберат любопитните, а вечерта, когато всички заспаха, изгорих снимката му и ревах цяла нощ.
Още един цитат:
Тогава изведнъж ме хвана някакъв бяс, не помня точно какво стана, но крещях като откачена, удрях го, където сваря, накрая дойдох на себе си в обятията на дебеланата, която ме пръскаше с вода, а оня беше изчезнал. Рипнах и побягнах, преди да се съберат любопитните, а вечерта, когато всички заспаха, изгорих снимката му и ревах цяла нощ.
Скрит текст:
Простете лирическото ми отклонение, но докато преписвах, се замислих, че ако книгата не беше писана преди толкова десетилетия, последното изречение от цитата можеше да е: "блокирах го във фейсбук, скайп, изтрих папката с общите ни снимки и пуснах тема във форума."
Скрит текст:
Простете лирическото ми отклонение, но докато преписвах, се замислих, че ако книгата не беше писана преди толкова десетилетия, последното изречение от цитата можеше да е: "блокирах го във фейсбук, скайп, изтрих папката с общите ни снимки и пуснах тема във форума."
Сладурка 
amanita, реалистка.
Нели, не е Боян Биолчев.
Ще пусна последния абзац от продължението на книгата. Вярно, че са две отделни, но книгата и продължението и са толкова тясно обвързани, че за мен са като едно произведение. А и в моето издание са в едно книжно тяло.
И по двете има филми, правени преди 1989г.
... Сега съм на скалата. Тук е много високо и рибешките глави не могат да се изкачат бързо. Нали ги чувам - викат и карат на първа, а това е бавна скорост. Ето там, долу е скалата, на която ходим с мама на плаж. Решил съм - щом първата рибешка глава се покаже по пътечката, ще скоча долу. Там, при мама. Създадох и толкова неприятности, а като побягнах от тия рибешки глави, не успях да и кажа едно "Не се сърди, мамо". Но нищо. Нали несесърдито е с мен! Дори рибешките глави да ме настигнат по-бързо от мама, а това е сигурно, несесърдито поне няма да могат да изядат. То ще плува на нашия плаж и мама ще прочете на капака моите думи. Нищо, че вместо "мамо", както и бях обещал, ще бъде "човече", както казвам на всички други.
Мама няма да ми се сърди.
Нели, не е Боян Биолчев.
Ще пусна последния абзац от продължението на книгата. Вярно, че са две отделни, но книгата и продължението и са толкова тясно обвързани, че за мен са като едно произведение. А и в моето издание са в едно книжно тяло.
И по двете има филми, правени преди 1989г.
... Сега съм на скалата. Тук е много високо и рибешките глави не могат да се изкачат бързо. Нали ги чувам - викат и карат на първа, а това е бавна скорост. Ето там, долу е скалата, на която ходим с мама на плаж. Решил съм - щом първата рибешка глава се покаже по пътечката, ще скоча долу. Там, при мама. Създадох и толкова неприятности, а като побягнах от тия рибешки глави, не успях да и кажа едно "Не се сърди, мамо". Но нищо. Нали несесърдито е с мен! Дори рибешките глави да ме настигнат по-бързо от мама, а това е сигурно, несесърдито поне няма да могат да изядат. То ще плува на нашия плаж и мама ще прочете на капака моите думи. Нищо, че вместо "мамо", както и бях обещал, ще бъде "човече", както казвам на всички други.
Мама няма да ми се сърди.
