България- страна на полиглоти?

  • 19 238
  • 432
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 9 990
Ухото не се ли нагажда, ако имаш слух все пак....
то така с нагаждане ако ставаше... Thinkingда съм се нагодила аз самата от дете насам, ама нА, не съм. Thinking

# 226
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 486
И никой не е казал че език не може да се учи и на по-късна възраст, но малките деца просто учат по друг начин, който на мен ми се струва по-лесен. Тъй като съм прагматик, си задавам въпроса защо нещо трябва да става трудно, като може да стане лесно. Това много амбициозно ли звучи? newsm78

За мен не е амбициозно, а рисково. Едновременното усвояване на 2 езика е по-трудно от усвояването на един и може да има своите последици по отношение на качеството на езиците (за определен период поне), времето за проговаряне и подобни. И след като се знае, че език може да се научи и ако почнеш на 10-12 години, а не на 4, избирайки първия вариант човек просто предотвратява някои евентуални минуси и вреди. Това е за мен.

# 227
  • Мнения: 489
Ама защо трябва един език да е "перфектен", ако не ти е цел да бъдеш преводач или филолог, или подобно?

Дори и да си преводач или филолог, пак не можеш да овладееш чуждия език перфектно.
Ако живееш в чужбина ти се иска да си близо до перфектното, поне аз, де. Но и моите критерии са високи.

Бояна, така е. Всъщност повечето деца преминават през фаза на смесване с различна продължитерност. Родителите могат да помогнат в разграничаването на езиците. Да, винаги единият език става доминантен и най-често това е езикът на средното образование. Проблемът специално с българския е, че липсват достатъчно български училища (съботно - неделни) в чужбина и остава основно грижа на родителите да научат децата поне да четат и пишат. С други европейски езици не съществува такъв проблем.
Аз лично определям тези минуси като незначителни, в сравнение с възможността за естествен билингвизъм.  Peace

# 228
  • Мнения: 4 399
Много искам да го знам този модел, защото както вече писах, на моето дете му е Ужасно Трудно.При него става Трудно.С Напредването на възрастта и с осмислянето, с прилагането на вече простички правила, с разбиране що е то граматика-започнаха да и се случват малко по малко нещата... Thinking

А твоето дете кога и как е запоЧнало да уЧи Чужд език? Защото това за което говоря са малки деца, под формата на игра, в естествена обстановка, без правила, без Четене и писане, не под формата на урок. В този слуЧай децата проговарят Чуждия език тоЧно както са проговорили и майЧиния си, става много естествено. ПоЧне ли уЧенето по книги, уЧебници и планове, става това което описваш. Затова казвам Че зорлем им правим уЧенето трудно. Всъщност проблемът според мен не е Че в детската градина е прекалено рано, а Че се запоЧва късно. На нас като на възрастни ни е известен наЧинът с книгата, химикалката, реЧника, граматиката и тъй като това всиЧкото е неприложимо при малки деца, отриЧаме изцяло способността на децата да уЧат езици. Или поне това виждам в тази тема. В общи линии след последните страници които изЧетох, оставам с впеЧатлението Че по-скоро формата е неподходяща, а не възрастта.

Също ми се струва Че в темата ранното езиково обуЧение се подкрепя предимно от хора които живеят в Чужбина и които на собствен гръб са изпитали доколко в важно доброто владеене на езика. Останалите се опитват да ги убеждават, Че език или не ти трябва ако не работиш в туризма или ще се справиш как да е.  А може и хората в Чужбина от собствен опит да са се убедели Че уЧенето на език в ранна възраст не представлява проблем. Така Че пак опираме до формата.  

# 229
  • Мнения: 2 674
А ако единият от двамата родители е чужденец, детето така или иначе съвсем лесно и естествено ще научи да говори и двата езика от рано.

Практиката показва, че на теория всичко е възможно.  Laughing

# 230
  • Мнения: 1 788
Ама защо трябва един език да е "перфектен", ако не ти е цел да бъдеш преводач или филолог, или подобно?

Дори и да си преводач или филолог, пак не можеш да овладееш чуждия език перфектно.
Ако живееш в чужбина ти се иска да си близо до перфектното, поне аз, де. Но и моите критерии са високи.
Ами не всеки може да бъде "перфектен", независимо къде живее, точно това казвам. Човек майчиния си език не може да владее перфектно, освен ако това не му е работата или някакво страхотно хоби (за което непрекъснато да следи, чете, научава), какво остава втори, трети и прочие.
Ако живееш в чужбина, може да усвоиш езика малко по-добре, ще свикнеш с акцента, с разговорния стил, с граматиката малко или много практически, а не само като суха теория.
Но пак съществуват различията между хората - един ще докара само страхотен акцент, друг ще си звучи дървено, но пък ще бъде правилен граматически изказът му...
Искам да кажа това, че нищо не би трябвало да става на сила или "защото трябва", или "защото еди-си-кой-си знае 5 езика", или "защото е модно". Необходимо може да бъде само на някакво задоволително ниво, но не и да се гонят висоти от всички на куп - и тези, които могат да ги достигнат, и тези, които си въобразяват, че могат, както и тези, които не могат...

П.П. Цонна, и това е до човек. Децата от смесени бракове, които познавам, владеят разговорно и двата си "майчински езика" от малки и без проблем. След това вече започват да учат граматики, правила и прочие. И вече осъзнали разликите, правят някакъв избор на кой език да наблегнат. Понякога най-много наблягат дори на трети, в зависимост от държавата, в която живеят, а "майчините" остават на някакво ниво разговорни...

# 231
  • София
  • Мнения: 15 166

Аз лично определям тези минуси като незначителни, в сравнение с възможността за естествен билингвизъм.  Peace
Незначителни са, защото говорим за естествен билингвизъм. Представи си минусите, когато опитваш да направиш двуезично дете на 3. възможно е, но неизбежно е свързано с изоставане в други области, по- горе съм написала кои. Може да се навакса, разбира се, но това е задача на родителите  и не при всяко дете нещата ще са прости, за да си струва да се експериментира. Затова и ме учуди, че в София всички добри частни детски градини, под добри имам предвид с добри общи условия, са с обучение преобладаващо или изцяло на чужд език. В училищна възраст тази тенденция се запазва- частните училища са на чужд език или с много засилено изучаване на чужди език. В държавните също, само по- немодерните и неелитни имат обикновени паралелки.

# 232
  • Мнения: 2 674
П.П. Цонна, и това е до човек. Децата от смесени бракове, които познавам, владеят разговорно и двата си "майчински езика" от малки и без проблем. След това вече започват да учат граматики, правила и прочие. И вече осъзнали разликите, правят някакъв избор на кой език да наблегнат. Понякога най-много наблягат дори на трети, в зависимост от държавата, в която живеят, а "майчините" остават на някакво ниво разговорни...

И аз познавам деца от смесени бракове, ако мога така да  се изразя. Laughing Единият човек това съм аз, а другият е дъщеря ми. Аз, колкото и нескромно да звучи, владея майчиния си език много по-добре от дъщеря ми, която едвам свързва две приказаки на майчиния си език. Майчиният ни език и за двете не е официалният език на мнозинството в страната, в която пребиваваме или сме пребивавали. Но, да, всичко това е до човек. Дъщеря ми категорично отказва да говори на майчиния си език. И няма сила на земята, която да я накара да го направи, освен може би, ако е принудена от обстоятелствата. Ще видим... Laughing

За трети език не ми се ще да отварям приказка.

# 233
  • Мнения: 7 837
Цонне, сега е момента, в който някой, силно теоретично подкован, ще се включи да ти разясни, колко си мързелива и анти-патриотично настроена.

# 234
  • София
  • Мнения: 62 595
каква "под формата на игра", бе, Вяра, няма тук форма на игра! Трябва си естествена среда, което означава общуването да е на този език, като започнеш от "дай ми чаша вода" и стигнеш до това да се накараш на детето на този език като е посегнало да бръкне в контакта! Едно време аристократите не са били будали, че са наемали бавачка-французойка, ако са искали детето да говори "перфектен" френски, нито като са пращали децата си във френски пансион. Хората още от време оно са усещали най-наивно, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, т.е. трябват мноооого часове в подхоодяща езикова среда, а не два часа седмично в ДГ "под формата на игра".

Защо изобщо намесвате тук естествените билингви, те са съвсем друга бира! Повечето деца в България са с родители българи и точно тези родители лудват по ранното чуждоезиково обучение. Е, и някои българи, живеещи в чужбина.

# 235
  • Мнения: 2 376
Честно казано, аз не намирам нищо лошо в изучаването на чужд език, независимо кога започва. Проблемът за мен е в системата, по която се учи. Опитах да уча език самостоятелно. Взех български учебник и за около два месеца къртовски труд, успях да науча някои думи. След което взех чужд учебник, предназначен за чужденци, след едномесечно четене без никакво усилие, понеже точно тогава нямах време, се оказа, че всъщност съм напреднала значително. Просто начинът, под който се поднася информацията, подборът и така е направен, че директно да научиш фразите, които най-често употребяваш в ежедневието. В сравнение, в първият урок на другият учебник се говореше за психично болни Simple Smile)) и диспансерите, в които ги затварят  Joy hahaha

# 236
  • София
  • Мнения: 15 166
Цонне, сега е момента, в който някой, силно теоретично подкован, ще се включи да ти разясни, колко си мързелива и анти-патриотично настроена.

Или някой, който да обясни, че двуезичните деца по правило научават идеално и двата езика, проговарят рано и на 3 знаят двете азбуки, а твоето е ... изключение. Laughing

# 237
  • Мнения: 7 837
Моите са и с двама родители българи, направо ме е срам да се изкажа, но винаги чета с интерес теории на вероятностите.  Simple Smile

# 238
  • Мнения: 1 788
И аз познавам деца от смесени бракове, ако мога така да  се изразя. Laughing Единият човек това съм аз, а другият е дъщеря ми. Аз, колкото и нескромно да звучи, владея майчиния си език много по-добре от дъщеря ми, която едвам свързва две приказаки на майчиния си език. Майчиният ни език и за двете не е официалният език на мнозинството в страната, в която пребиваваме или сме пребивавали. Но, да, всичко това е до човек. Дъщеря ми категорично отказва да говори на майчиния си език. И няма сила на земята, която да я накара да го направи, освен може би, ако е принудена от обстоятелствата. Ще видим... Laughing

За трети език не ми се ще да отварям приказка.

Смесени трябваше да е в кавички, защото го използвах изцяло шеговито.
Точно това имам предвид - до човек е. И от това зависи на кой език ще наблегне, като нищо не е задължително.
Дали ще е на езикът на майката или езикът на бащата, или пък трети език, който е според местоживеенето, това няма никакво значение.
Но малко или много децата от "смесените" бракове получават поне малка представа от двата езика. И това става съвсем естествено. И съвсем различно от това, когато двамата родители са с един и същ майчински език, живеят в държавата на майчинския си език, но бутат детето от невръстно да учи чужд език, за който вкъщи не е сигурно доколко и как могат да му "помогнат".

# 239
  • Мнения: 4 300
майчин.
майчински инстинкт. майчин език.

Общи условия

Активация на акаунт