България- страна на полиглоти?

Само да спомена факта, че м/у тази с-ма Хелен Дорон, която се спомена и тази, по която обучават току-що пристигнали деца в чужбина е една и съща. Показват картинка и я свързват с дума. Лично проверено. Т.е. учи се език под формата на игра.

море, на български знаят буквите още на две години, дето се казва, още памперса не са свалили, и вече четат!
за всяко нещо си трябва време да се отделя. Едно дете на родния му език го поправяш като каже грешната конструкция или нещо от чужд диалект, какво остава ако друг език му е доминиращ! Дори естествените билингви не научават двата езика от самосебе си, например, ако каже лютеница вместо лудница.

Немиррница, основният фактор е, че после тези  чужденчета излизат на улицата и слушат и общуват с местните хора на този език, после отиват на детска градина или на училище, където този език доминира, а не остава само с думата на картинката.  При двама родители българи в България, колко ще научи едно малко дете с няколко часа седмично учене по картинки?

Обучение изцяло на чужд език в градината в бг.... не знам как се получава, при положение, че всички (или почти всички) деца са българчета и си говорят на бг. 
Иначе, дъщеря ми също в градината започна да говори немски, тъй като и двамата с мъжа ми сме българи и вкъщи се говори български. Та, тя също не е от най-естествените билингви.  Въпреки усилията ми и средата (все пак от раждането си чува немски наоколо, а и аз говоря поне веднъж седмично с нея на немски), на 2,5 г можеше да казва само "добър ден, чао, не и благодаря" на немски и разбираше само прости изречения от рода на "дай ми чашата". Трябваха и няколко месеца в градината, за да започне да говори с цели изречения.
Затова смятам, че като цяло идеята с градина изцяло на чужд език не е лоша, въпросът е по-скоро какъв е подходът и какви са възпитателите.
И родителите да са наясно, че се изисква доста работа и от тях.

Мисля, че е не е правилно да се сравняват децата, които живеят в чужбина, или на които единия родител е чужденец. Там няма какво да се коментира 

По- скоро смешни са напъните на мамите децата им да проговорят чужд език още преди първи клас 

Не знам кое е добре и кое е зле, но мога да споделя личен опит. При родители българи, дъщеря ми, която до 4-ри години е живяла в България, сега на 9 говори предимно на френски защото й е по-лесно. Уточнявам, че вкъщи говорим само на български, гледаме българска телевизия, повечето ни приятели са българи и изобщо извън училище детето е в българска среда. В резултат на това, че вече говори почти като циганка на български, тази година ще прекара цялата си лятна ваканция в България и ще ходи на частни уроци почти през цялото време, за да се научи, че "аз" се пише със "з" и други разни такива подробности, на които аз изключително държа. Тъй като имам наблюдения над подобни семейства мога да кажа, че с повечето деца ситуацията е същата: говорят развален (по моите критерии) български език, превеждат готови изрази от френски и т.н., но по-голямата част от родителите твърдят, че децата им превключват без проблем от български на френски и обратно. Та си зависи и от критериите на родителите и кой какво разбира под добро владеене не езика. Дъщеря ми чете на български, но не разбира какво чете. Няма как да кажа, че владее български както френски, въпреки че майчиният й език е български и тя твърди, че е "българинка", което е по скоро тъжно отколкото смешно.     
А иначе за знаенето на езици съм на мнение, че колкото повече, толкова по-добре. Но това изисква време, енергия и средства...

Абсолютно правилно!
Не знам защо съм го написала по друг начин, а не е като да не знам разликата... И още повече, че в предните си мнения съм го използвала съвсем правилно. В последното не знам какво се е случило в главата ми, което така да се отрази и на пръстите ми...
Все пак - благодаря за забележката. Много уместна..  

Достатъчно, за да има някаква минимум основа. Сега в ПГУ пишат изречения с 3/4 буквени думи. Същото го правят и тук в училище. Иначе говоримия е на различно ниво, подразбира се. Но по този начин се учи и майчин, преди 6/7 г е по-удачен този вариант. Попиват като гъби. Ти как си учила децата си да говорят? Дали занапред ще надграждат знанията си по езика - кой знае?! Тези, които познавам повечето вече не живеят в БГ. В рамките на 2 г се изнесоха зад граница над 10 деца от групата на детето в ДГ в София.

Въпроса е, че образованието с тези делегирани бюджети се е превърнало в обслужващ персонал на родителските амбиции. Ако по този начин се привличат ученици да кандидатсват в гимназия, пиши я тази образователна с-ма за сбъркана. Ама много сбъркана.

Много интересна тема!

Интересни мнения прочетох,различни гледни точки....всички са  базирани на личен опит и впечатления и въпреки това с големи разлики.Което мен ме кара да си мисля,че когато става въпрос за езиково обуение в общообразователно училище,много внимателно трябва да се търси "идеалната среда".Не за друго,а децата, че и родителите наистина са различни.Един учи езици лесно,друг не може да мисли логично по математика и да се намери нещо,което за всички да е приемливо е много трудно.

Та,мисля си,че профилираните паралелки и училища са донякъде вариант,който би подпомогнал избора на родителя,който,все пак най-добре познава детето си ,талантите му и трудностите му.
Защото,когато си в един клас с други като теб,дето имат желание да научат това,което и ти,това действа много мотивиращо.

Е, така е. Един ще се нагоди, друг - не, ама поне ще има възможност. Някои имат нужда от повече усилия вкъщи, някои запаметяват след един прочит, други и след 3 не успяват. Обаче нещо друго им се удава. (Nekomusume, не се отдавай толкова лесно, не те даваме! )
А аз продължавам да не схващам как премахването на чуждоезиковото обучение ще подобри нивото на българския и математиката.

Пък то явно темата е за двуезични деца и все натам избива.

моите деца учат родния си език в роднатаси страна, където българският е официален език, т.е. като прекрачат прага на дома си, те са общували и са чували този  език и в магазина, и на детската площадка, и от родните си, и от приятелчетата си, и от комшиите. И дори в ДГ и ПГ да учат по четири часа английски като чужд език, накрая нищо нямаше да научат, освен няколко песнички, стихотворения и писане на изречения от три думи, но само преподадените в клас, защото нямаше да поемат достатъчно широко и стабилно мелодиката на езика и конструкциите.

 Ако живеехме в чужбина, български щяха да слушат и да говорят само вкъщи, с роднините и от други българи, с които общуват, но в момента, в който прекрачат прага на дома, щяха да слушат и общуват на местния език, например английски - в магазина, на детската площадка, от местните си приятелчета. Те щяха да възприемат местния език почти като родния, щяха да попият мелодиката, граматиката и др. Пак щяха да пишат изречения от по три думи, точно толкова, колкото и местните им връстнити на тази възраст.

 Ако сега мигрираме някъде, макар децата вече да са големи, не се съмнявам, че записвайки се в местния курс за емигранти, в допълнение с общуването с местните хора (дори да не започнат училище веднага), самият факт, че ще бъдат потопени в местната езикова среда, ще им гарантира бързото научаване на  местния език. Не като роден, с всичките грешки, които допускат чужденчетата на тяхната възраст, но достатъчно, че да могат да го ползват и да се внедрят в средата и в един момент да учат на този  език.

Извод - ключът е в езиковата среда на детето/възрастния, а не в това дали ходи на курс или учи в училище. Една езикова ваканция или обмен с друго дете биха свършили работа почти колкото половин курс.

Елица, вместо два часа на седмича чужд език плюс СИП по чужд език, може тези часове да се трансформират с по още един час български и един час математика, в които да се правят упражнения за затвърждаване на взетия материал или да се пишат диктовки, съчинения или децата просто да разказват и да рецитират.

Едва ли е възможно да се учат български и математика до припадък.

ПП. Ех, Андариел, тая езикова среда... ейч-ари?!

ми, не ми се превключваше на латиница за една буква (ер-то), обаче не ме домързя да напиша шест.  Какво да направя, като такъв е изразът за средата!

За двуезични деца е темата, но не съвсем. Познавам двуезични деца, които и в по-късна възраст не ползват добре рецесивния език и нейтив българчета, които на 3 години говорят добре три езика. Всичко зависи от степента на владеене на чуждия език от родителя и личното му усилие да го предаде на детето.
Свидетел съм и на друг случай, родители, които не знаят чужди езици, не пращат детето на курсове, в един момент разбират, че то владее перфектно английски, като го е научило само от телевизията и интернет..

Пак казвам, за езиково обучение съм, но масовата система на обучение в училищата е доста тромава.  

Да, права си. Но нищо не пречи едното на другото. Кой държи от дете в начален курс да знае повече от няколко песнички/стихчета на чужд език? Кому е нужно, ако не му е майчин? Но така се полага основа за в бъдеще.
Това, че обучението по БЕЛ е зле, зле са написани учебниците, децата нямат време да се упражняват, учителките са посредствени, родителите са непукисти -  какво общо има с изучаването на друг език? Децата е обърквали? Ми аз виждам в неделното училище, че няма такова нещо. Учат, пишат, пеят, играят, рецетират много добре на български. Но зависи от родителите и учителите, а не от езика. На 9 г и да не знае как се пише аз ми е странно.

да ти кажа честно, толкова пари отиват за години детски курсове, че с тези пари наведнъж ако отиде да живее в същата чужбина, може и повече да научи едно дете!