Плюсове и минуси на детската градина?

аз съм 'За' градината.
защото съм слаб педагог, не бих могла да науча на нищо децата си в къщи.
добре, че и те са това мнение и ходят с желание.

пусни си детето, пък винаги можеш да прекъснеш, щом имаш възможност. нищо не губиш

Синът ми е на градина от септември. Досега негативи не съм видяла. Разреди боледуванията категорично. Учителките са свестни, той ходи с желание, понаучава разни неща. Малък е още, но виждам резултати наистина. Нямаме баби и дядовци под ръка, но дори и тогава не бих го оставила в къщи.

Въпреки, че моите деца доста боледуват, аз съм "за" те да ходят на ДГ. Аз също имам възможност да ги гледам вкъщи, но аз не мога да им предложа социалните контакти, които те получават в градината. Там те се научават на самостоятелност, придобиват различни навици, научават и доста неща, създават приятелства и т.н.

Аз пък съм от тези ,които са против и затова не го пуснах на градина.Имах вазможност да сравня на какво са научили племеницата в градината и на какво научих аз моя син.Та с две ръце - против.

има майки, на които им се отдава да занимават децата си в къщи, но са малко.
аз също мога, но да се заминавам с по-големи дечица, над 4 години да кажем.
на 3 годишна възраст са ми много досадни, когато трябва да им обясниш нещо, а те не те разбират. 

Ами това си зависи от градината, от учителките. Дъщеря ми преди години я преместих в друга градина точно защото на нищо не ги учеха, а и предстоеше предучилищна. Така си реших проблема.

Детето ще спечели повече социални контакти и игри с връстници, приучаване към по-голяма самостоятелност и дисциплина. Минусът - вероятно ще боледува повече, отколкото при отглеждане вкъщи и проблеми, ако евентуално не попадне на добри педагози.
Не пречи да започе да посещава детска градина и ако не сте доволни да го отпишете.
  

Ами като цяло съм "за" ДГ. Има момент, в който самите деца се нуждаят от среда на връстници. При нас този момент беше, когато стана на 4 години, когато вече виждах, че не съм й достатъчна...Тогава и тръгна на ДГ. До тогава си прекарвахме чудесно в къщи / с изключение на един опит на 3 години я пуснах  и за 2 месеца лепна 2 бактериални инфекции/ Не беше изостанала с абсолютно нищо..дори напротив...но пък аз си се занимавах с нея. Въобще не смятам, че трябва да се прехвърля отговорността за основното възпитание на ДГ. В общи линии там се учат да оцеляват сред себеподобни...но основното си се гради в семейството. В една група от 30 деца /в по горните групи вече са си по толкова/ се случват какви ли не неща и не винаги учителката успява да види всичко.
Плюсове - детето има нужда от изява, от собствена самостоятелност /да решава проблема без мама/, от себедоказване, почват да се градят трайни приятелства, одобрение от учителката, не само от близките...Все неща, които градят душевността, но на вече почнало да се осъзнава дете. И ако адаптацията е минала оки, детето харесва учителката, в групата няма крайно агресивни деца - ходенето на ДГ се превръща в едно незаменимо изживяване за детето. С каката така се случи, но тръгна на 4 години. Нещата от сорта - стихчета, песнички, обличане и т.н. сме учили и преди да тръгне на Дг и продължаваме да си учим независимо, че ходи...та затова не го отбелязвам, като плюс, но най-вероятно за родителите, които нямат време е....
Минуси - трудна адаптация - отразява се много зле на детето, болести - отразява се зле на цялото семейство, както и на бюджета, ставаш половин лекар и активно участваш в темите "Как се справяте с непрекъснатото боледуване в яслата/ДГ", храната - колкото и да променят и да приемат промени, смятам, че храната в ДЗ не е на нужното ниво, уж има плод, пък се оказва, че не винаги има, сънят - децата стават в 7,30 и се прибират в 17,30 най- рано - ако успеят да дремнат следобяд е добре, ако ли не си прибирате едни превъзбудени, кисели и недоспали деца.
Има и още....но да не ставам досадна...Та dedinkata ако 3 годишното ти дете се чувства добре с теб и ти с него....според мен точно в този промеждутък от време 3 - 4 години нищо няма да загуби, а напротив....доста неща се изживеете заедно и научите...

Въпреки,че едната г-жа на дъщеря ми е под всякаква критика,пак смятам,че пребиваването в дг е много по-добър вариант,отколкото вкъщи.Заниманията,които има в дг,плюс англиийски/аз също я занимавам/,игри с различни дечица,социални умения,ходи на танци, по желание има и други занимания/плуване,апликиране/,сега имат няколко тържества и други изяви/ще правят зеленчукова градина/.Такова разнообразие от информация,формиране на навици и контакти не мога да и предложа.Даже не на последно място разбра,че има и не само любезни,мили и добри хора/и света не се върти около нея /,а и че трябва да е внимателна към другите.
Минус е единствено боледуването,но и то намаля като е вече втора група.Първата година си беше кошмар.
Това е малко като дали да се ходи в казарма/където има ред/ или не.

С уточнението, че много зависи и от детето. Макар и единични случаи, има деца които не могат да свикнат и за тях е по-добре да са си у дома. Когато обаче виждаш че детето ти отива с усмивка в ДГ, какво по-хубаво от това!

Имам възможност моето дете да се гледа в къщи. Имам баба пенсионерка а от година го гледа детегледачка.
Не съм си задавала изобщо въпроса дали да тръгва на ДГ или не...аз съм за ДГ.  Надявам се и такова да остане мнението ми след като тръгне другата седмица.
1. Имам пример с мен и сестра ми. Аз съм ходила на ДГ тя не. Много по самостоятелна съм и много по контактна. По-бързо се ориентирам в обстановката и по-бързо се нагаждам към средата.
2, Пример с деца на две приятелки гледани в къщи до първи клас. Едното от бабата другото от детегледачка. Говорят като възрастни хора , но трудно се сработват с децата в училище. И двете деца преживяха наистина голям стрес в първи клас, Това което биха научили за контактите и социализирането със себеподобни в ДГ те го научиха в първи клас. И двете са умни деца но и двете стоят някакаси извън средата.
3,Смятам ,че детето ми има нужда да играе и контактува с връстници. И аз много си падам по баба ми , ама ако се наложи да прекарвам с нея 24 часа в продължение на месец не съм сигурна че няма да изтрещя. По-голямата самостоятелност и дисциплина в колектив. 
4. Въпреки, че чета адски много и почти всеки ден се завръщам в къщи с нова игра...вчера взех листа за детско оригами , снощи пяхме песнички с движения...не мисля че съм достатъчно квалифицирана за да върша работата на педагога:)

Аз бих помислила и за "междинен" вариант - някаква полудневна форма - като занималня, (а при възможност може и други занимания) и отглеждане у дома.

И аз съм за златната среда. По определено време в градина и колкото се може повече с мен. В кооператив сме и го оставям там за да си свърша работа и да не му преча да си поиграе с дечицата Но не съм привърженик на това да го оставя 8 часа всеки ден някъде, тамо ли 10 часа, защото реално, аз ако съм на 8часов работен ден по толкова ще трябва да е без мен. Както са казали по-нагоре хубаво е до като детето се осъзнае семейството да е в основата на отглеждането на детето. Дори и като е в кооператива, ако забележа някаква негативна промяна в поведението му, отивам и виждам на място къде реално се крие проблема. Така че съм фен на почасова градина, но такава, където родителите да имат достъп и да знаят какво точно се случва с децата им.

За, но не 5 дни седмично и 8 часа на ден.
Дъщеря ми напр. ходеше 3 пъти седмично по половин ден на занималня-
само игри, креативни занимания... Липсва обгрижващия елемент -обяд, спане и пр.
През останалото време - заедно на музика, гимнастика, игри навън.

За мен лично отглеждането в институция не бива количествено да надвишава
това вкъщи. Работила съм с деца и умората при подобно натоварване е видима.