CV-та пишем безкрай, все ще ни вземат, знай!-тема No 20

Аз също се интересувам, но за Варна 

а за "утопия" чували ли сте?
Как ще накарате именно всички да правят еди как си???
Ред, извинявай за неделикатния въпрос, ама защо не може да си позволиш дете ми е любопитно, ако имаш добра заплата (и досега си имала), не си нов кадър, имаш и подходящ партньор... Да не би с политика на фирмата  да е свързано? Би било много грозно и нечовешко, не знам дали бих работила за такава фирма, всъщност не, само ако съм много притисната и без алтернатива наистина (а такава винаги има).

Преди известно време някой беше кандидатствал в държавно учреждение. Как мина теста и интервюто?

Ние имаме много хубав online Training and development center, който е на смешни цени. Който има желание,да ми пише.

А за детето--тъкмо започнах да се развивам,тийм лидерката ми чака осиновяване (тоест аз съм суперваизер,и ще заема нейното място), до края на годината има много проекти. Тоест позиционирана съм в компанията на уникална позиция,няма как да родя точно сега. Иначе политиката ни към майките е добра,всички се връщат след 1 или 2 години. Но не са и много де...за жалост. Все повече колежки от други организации излизат по майчинство за 6 месеца от страх някоя дама без семейство да заеме позицията й...

И не говорим за Утопия,а за отстояване на правата ни и отказ да ни мачкат....

То във всички е различно. )

Ясна ми е тази работа  просто ми беше интересно дали има взет някъде без връзки в държавният сектор. Вчера се чудих дали да си подавам документите. Обадих се на един познат и той ми вика: "о, всичко е формално, ще си загубиш времето само  ".

Реа, ами....от ходенето ми на 2 подобни конкурса, бих казала същото. )))
Загуба на време.

Mirama, за съжаление и така 

За съжаление не стигнах до интервю. Въпреки усилията ми не ми достигна 1т. да продължа нататък.

Един съвет бих си позволила, но за изборените от теб специалности курс е загуба на време и пари. Това не е нещо, което би могла да научиш на курс. Нито HR, нито PR, още по-малко пък мениджмънт.

Под ERP не знам какво имаш предвид, затова не го коментирам. Ако искаш просто да се научиш да работиш на подобна система, можеш да отидеш на курс, но в една подобна система има доста модули. Как ще избереш? А и по-големите компании имат custom made версии. Универсалните познания може и да не са приложими и дори да те объркват в началото. Ако искаш да се занимаваш с програмиране - тогава пък изобщо не става с курс.

Ако искаш да учиш нещо от изброеното, по-добре запиши магистратура, ако имаш възможност. Наистина не мисля, че някой ще те назначи за HR или PR, защото си минала курс. Курсовете са по-скоро за практици, които установяват за себе си пропуски в определена област. Но за квалификация не вършат работа. 

Темата съвсем се е отплеснала.

Доника, да имам. Твоят случай не е единичен и не засяга само децата. Всички хора с увреждания изпитват затруднения. Да, това е трудно изпитание. И те поздравявам, че се справяш с него достойно.

Няма универсален съвет. Съветите, които даваме са за "обикновените" случаи. Естествено, че при теб приоритетите са други, енергията ти е насочена в съвсем различна област и да ти се говори за амбиции и борба за кариера е не много уместно. Но има много хора, които и без подобни предизвикателства в живота си са си легнали на двете уши едновременно, намерили са си доволно количество виновни - държава, работодатели, ония без децата и т.н. и си мрънкат чакайки нещо в обстоятелствата им да се подобри.

Преди да забременея имах прекрасна работа. Но работех по 10-12 часа 6 дни в седмицата. Прекарвах поне по 10 дни в чужбина. Когато родих, понеже със съпруга ми нямаме на разположение никой, който да ни помага с детето, просто смених работата си. И да, въпреки обявеното тук за невъзможно - аз си намерих работа с дете на година и три месеца. При това с по-регламентирано работно време и с много по-добро заплащане. Вероятно до голяма степен за това помогна и факта, че през едната година, в която бях в майчинство, завърших още една магистратура. А и продължавах да следя законодателството, защото тогава ставаха сериозни промени. Не съм спирала да чета, напротив дори имах повече време за това.

Имам дете и въпреки това не смятам отсъстването по болест за нещо, което едва ли не трябва да се приема с  отворени обятия и безкрайна подкрепа от страна на работодателя. Ако случайно се наложи, предпочитам да ползвам отпуск, защото така ми се струва по-коректно. Иначе стават безобразни неща. Имах колежка, която първо беше 14 дни в болничен заради детето, после тя се разболя и когато 28-те дни болнични свършиха, точно и беше дошло времето за лятната отпуска. Месец и половина отсъстваше, а колегите и в това време вършеха и нейната работа. Трябва да има коректност в тези отношения. Понякога се налага, но за мен лично отсъствието от работа по причина гледане на болно дете, трябва да е само в краен случай, а не при всеки отдал се повод. Защото поводи, колкото искаш. Моята педиатърка и за хрема ми предлага 7 дни болничен.
 

ZinaSt, и аз работя от както детето е станало на 1г. но тогава все още не беше налегнала така здраво кризата.
Така че има много голямо значение кога си родила и кога си започнала тази работа.
И при все, че също съм с 2магистратури и един куп др. документи за проф.квалификация, на местата, които кандидатствам дори ми се смеят насреща и ме питат - "ама какво правите при нас". Ами правя....ей така от любопитство...а резултатите са отново - на тати синчето, на вуйна учинайката и т.н.

За това и преди няколко поста, когато стана въпрос за работа в държавна структура казах, че за мен лично вече е загуба на време кандидатстването на подобно място. Освен ако не си убеден, че ще го дадат точно на теб.

Ако позицията, за която кандидатстваш е доста под нивото на квалификациите и уменията ти, аз бих ти задала същия въпрос. А и честно да ти кажа, като знам разходите на пари и човеко-часове за един подбор, не виждам кой публикува обяви и прави интервюта, за да назначи след това на тати синчето. Но, вероятно ти имаш друг опит. За мен няма никакъв проблем на тати синчето да се назначи без подобни организации. И то точно така се прави. Позициите на на тати сичетата никой не ги знае, че съществуват и че са свободни, докато не се заемат от съответния роднина.

ZinaSt, на тези хора им се плаща така или иначе заплата, няма значение дали ще наемат след това човека Х, или връзкаря Х.
А и човек може да иска да си смени сферата на дейност, нали така? Или просто да иска по-спокойна работа. Това не означава, че интервюиращият трябва да се държи по подобен начин.

А относно това кой, как заема позициите, понякога са длъжни да ги обявяват публично. Говоря ти единствено за държавни структури.  Но конкурсите са смешна и жалка история. И хората са от тези, които всеки ги знае защо и как са там. Всичко опира до интереса и взаимната изгода.
Но, да...в София не е така, да не пропуснем да отбележим. )

В какво ти се състоеше теста?