С какво ви дразнят свекървите- 16 тема

не, не споделям свои лични разбирания, освен казаното от мен, че човек има една майка и свекър/свекърва/тъст/тъща не са родни майка и баща. И уточнявам - колкото и да се разбират поколенията, пак собствените родители са си собствени и човек е редно да се погрижи за тях.

А твоят мъж как ще се включи - с пари, с помощ?

...... и желание ,и човещина.
  Много бързо я отписвате свекървата.
 Познавам лично хора преборили се с тази болест. Станаха вече 40 години и майка ми  живее след два тумора на различни места,първия е бил преди 54 год. Тя е та 80 почти и е по жизнена от много млади.
 И аз съм с диагнозата вече почти година, болния има нужда  най вече от добра дума и отношение. Свекървата бързо ще се възстанови от операцията ,след нея е трудното,ама пък чак да трябва нон стоп да я обгрижват...
 Аз разбрах ,че имам истински хора около мен-син,дъщеря,зет и съпруг. Дано дочакам и снаха ,и да не я задължава никой да ме "гледа". Има кой.

що да нямат нужда няма ли да е по-добре да каже ,че поема това /ще си го прави в къщи / ,а те да се грижат за останалото.
Девер и все пак е и самотен баща не само син на болната и свекърва ,предполагам и на работа ходи .
беборана естествено ,че не говорим на 100% да си готова и да откликваш.

Шпунц,много късмет ти желая 

А защо е необходимо това противопоставяне?


Шпунц,
стискам палци. Щом имаш семейство, което те обича, всичко е по-лесно - това ми го каза лекарка тази седмица, която се е нагледала на човешки истории.

Значи понеже свекъра и свекървата са ми чужди така де се каже не трябва си развалям рахата ако недай си боже нещо се поболеят , а обратното важи за мъжът ми и моите родители .
Това твоите лични разбирания ли са или ....

Той я придружава навсякъде по София и Плевен, и с пари разбира се.

Ако смята, че е достъчно - ок. Всеки си има свои мерки и теглилки.

Вижте, има значение и какви са отношенията им.Ако се разбират, харесват, защо не и обичат, разбира се, че човек сам би почувствал необходимост да помага по всякакъв начин.Но при лоши отношения и нехаресване, да не кажа по-силната дума, не мисля, че някой очаква, която и от двете страни да е, изведнъж да остави задълженията си на заден план и с готовност да се отзове.
Това че, беборана е омъжена за сина и, автоматично не ги прави нито близки, нито приятелки.

И тъй като някой спомена, че някога може и мъжът и така да отвърне, ще дам личен пример.
Майка ми почина от рак и последните месеци изкара вкъщи.Мъжът ми се грижеше за нея, наравно с мен.Обаче, те имаха страхотни отношения, мога да кажа, че се и обичаха.На него му идваше отвътре да помага.Обаче, аз нямам почти никакви отношения с майка му, не се харесваме и не контактуваме.Ако тя се разболее, аз със сигурност няма да съм до нея, нито той ще очаква такова нещо.

А какво трябва да прави ?

Е, най- накрая. Това повтарям от няколко страници. Не виждам и нужда да се евакуира по родните места, свекървата има мъж и двама сина, все пак. Не виждам и повод да опрат до майка с малко бебе, което също има нужда от денонощни грижи.
А готвенето споменах  като "да и направи една супа, когато има нужда и възможност". Но пък, както казах, не познавам обичаите и разбиранията им, тя ще си прецени най- добре как да се държи в ситуацията.

Шпунц Кураж и сили ти пожелавам!  

Не виждам противопоставяне. Кръвта вода не става, пък и е нормално човек да обича най-много собствените си родители и да има дълг към тях да ги обгрижва, когато дойде такъв момент. Роднините на мъжа/жената колкото и да саа добри и колкото да са добри отношенията с нях, не са собствените родители, а родители на партньора и първо той да има дълг към тях. Това не означава на другия да не му пука, но не ми се вижда редно родният син-/дъщеря да прехвърлят и очакват партньорът им, който на практика е чужд човек за родителите, дето нито са го раждали, нито са го гледали от едно парче месо, да поеме гриижата.


Как ще постъпиш ти си е твоя работа. Едва ли чак ставаа въпрос за рахат, като единият да се гърчи, а другият да си пие кафето, но грижата за собствените родители е първо грижа и дълг на сина/дъщерята, и чак после на зетя/снахата.

Отделно никак не са за пренебрегване в какви отношенния са били въпросните роднини. Едва ли ще хукнеш да се грижиш с удоволствие за човек, който ти е съсипал или поне се е опитвал достатъчно упорито да ти съсипе нервите и здраветоот проклетия. Има една много хубава приказка  - погледнИ ме с едното, за да те погледна с двете (очи).

Желая ти всичко най-хубаво.  Но има приказка Каквото повикало , такова се и обадило. Когато ти си човек, ще имаш хора около себе си. 

По лични наблюдения такива хора, като свекървата на Беборана, стават още по-зки и манипулиращи. Просто си намират още едно оправдание да манипулират околните и да искат и да искат и правят драми.
Ок, ракът е тежко, много тежко заболяване.
Баща ми почина от рак на дебелото черво. Последен стадий. Е, как един път тоз човек не го чух да каже ох или ах, или да се оплаче колко му е зле или нещо подобно. Винаги се опитваше да бъде позитивен. Накрая от големия, здрав мъж нямаше и помен. Имаше само едни големи сини очи, изпълнени с любов и надежда. Е, замина си. Надявам се, че е някъде където му е по - леко.
Майка ми е оперирана от рак на матката втори стадий, без разсейки. То ревове, то манипулиране, то драми, то колко пъти ходила по - голяма нужда, какво било как било. Без оглед на това с кого е, дали не сме на маса..
Но майка ми винаги си е била такава. Откакто я помня все умира. Първо беше от кръвно, после от мен, защото й вдигам кръвното, после от рака, който е получила, заради мен.
ами тя е толкова негативна, толкова е злобна, толкова е завистлива. Говори само за имоти и за пари. Една лицемерна.
Изобщо не препоръчвам на беборана да се закопава с гледане на свекърва си. Тя ще я обижда, когато е бременна, ще й стъжнява дет се вика живота с интриги и вмешателство, вместо да се радва, че синът й е щастлив, ще ги манипулира, а накря беборана пък ще е длъжна да й прислугва, че и на другия й син, че и на детето му.
Тези хора, като свекървата на беборана сами са си виновни за положението, в което са. Имам предвид, че нямат приятели, близки. С този непрекъснат негаивизъм, който излъчват няма как някой да ги изтърпи.
Майка ми ме изгони бременна в 5тия месец, защото й казах че ще се събера с мъжа си да живеем и пак почна д аме заплашва с разсиновяване, как нямало да имам нищо дрън дрън. Тогава не й пукаше за детето ми изобщо. Не й пукаше, че имам контракции от 6ти месец. Не й пукаше как се чувствам аз. После като се оправихме като се роди малката, дойде на изписването като смачкана, все едно идва на погребение. И накрая, като си отидох при нея зимата, понеже си счупи крака и падна пак на моите плещи, а детето ми беше само на месец, изобщо не я поглеждаше. само тя беше важната. Колко страдала, как не можела с нищо да ми погне, а като й оставя детето даже за 10 минути почваше: "майка ти, забрави, че има дете", като отивах до магазина:"вземи си и ремаркето".
Сега, когато вече съм далеч, пак се прави на много любяща. На баба то.
Айде нЕма нужда!!!
Извинявам се за чаршафа, но се дразня на потребителки, които казват, че не било човешко в такъв момент да се отдръпва момичето. Не е длъжна, нито пък свекърва й е заслужила!Момичето си има дете, което има нужда от здрава майка, която е в добро психическо състояние. И ако мъжът й не го схваща, то значи е идиот!

Andariel  не става въпрос за дилема дали да помага на свекърва си или на майка си .
Става въпрос ,че мъжът и ще има нужда от нея ,защото самата тя може да изпадне в подобна ситуация и едва ли ще и е приятно ако мъжът и и каже "ще помогна когато имам време и възможност"
Аз не знам кой в случая надава по-голяма врява болната или беберона в страха си ,че ще се наложи да прави нещо извън гледането на бебето.
Не виждам смисъл да изпада отсега в истерии все още не се знае какво ще бъде положението нито дали някой ще се опита да я задължи да е нон-стоп в готовност.

п.п. аз съм много лигава на физическа болка , да не дава Господ да се налага някой да се грижи за мен.Има да ме разнася и сигурно с право