Явно си е до индивидуален случай всичко. Което далеч не означава, че не трябва да се борим срещу този гаден навик

Мдааа, ама не съвсем /че не винаги се изкривява захапката/. ЗА съм за борбата. Ако е спорадично - може и да не изкриви, но това ти се превръща в начин на успокоение. Аз съм личен пример, смучках си дясното палче до класовете. Още помня хубавото усещане и как се успокоявах. Криех се, защото ме беше срам, но като оставах сама... Захапката - разбира се, че е изкривена, добре, че зъбите са ок. И си спомням как се отказах - пръста ми беше толкова осмукан, че вече се различаваше от другия и ме беше срам. Затова мойто дЯте беше снабдено с биба, още я ползва от време на време за приспиване вечер, после я махам за през нощта, а в яслата въобще и не сеща за нея. Когато го снабдих с биба, бях с ясното съзнание, че тя е по- малкото зло от пръстчето.

Иска ми се нещо по-различно, но идеи нямам никакви
. За тая година още не съм мислила, даже и тематично не ми идва на ум какво ще бъде - торта-морта, това-онова.... не знам на каква вълна ще сме след два месеца
И естествено в яслата.То там си е баш купона за нея
Афомил са капките