Паническо разтройство-част 9

  • 94 438
  • 760
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 0
Здравейте и от мен.аз току що се регистрирам тук и още не разбирам нищо...аз също съм с диагноза П.Р:((((и това е някакъв ад,много ще се радвам да се запозная с всички добри хора тук:)

# 91
  • софия
  • Мнения: 249
Аз също съм на серопрам,пия по едно на ден.Защо ти го вдигнаха на едно и половина,няма ефект  ли?Бях адски зле,сега се пооправих,но има какво да се желае.Ужасно е.Имам същите симптоми като теб,с годините съм свикнала с тях,но понякога е нетърпимо.Все пак серопрама ме вдигна от дъното. Sad

# 92
  • Мнения: 0
Аз съм почти постоянно със задух:(много се страхувам,тоя задух ме панира тоталноооо:(

# 93
  • Мнения: 118
sun shine не се панирай толкова, че нещата се усложняват. На първа страничка има старите теми и някои полезни линкове. Даже преди няколко поста имаше линк към сайт, който може да ти е много полезен, да ти помогне да разбереш какво ти се случва и да го приемеш спокойно! Така, че просто се успокой. Като получиш атака не се опитвай да я контролираш, а спокойно го приеми, изчакай да премине и ще видиш, че по-бързо ще мине. А като прочетеш повече инфо по въпроса може би ще намериш и решение за себе си.

Ако не намериш сама, има доктори - невролози, психолози и т.н. В началото може да е необходимо да пиеш нещо докато се успокоиш и го преодолееш сама проблема. Дано успееш! Peace

# 94
  • Варна
  • Мнения: 79

 galant увеличиха ми серопрама,защото не се чувствах добре.но сега смятам че след увеличението трябва да мине малко време да подейства..поне така се успокоявам...вие как мислите момичета?

# 95
  • Мнения: 52
Разбира се,че иска време,тези препарати действат с натрупване в организма.Когато това стане ще се почувстваш по-добре и това ще ти даде сили да се бориш.Аз съм доволна от серопрама.Ще се оправиш,мисли позитивно,радвай се на дребните неща и  се усмихвай по-често.Виждам,че имаш бебче,излизай с него на разходка,какво по-хубаво от това  bouquet

# 96
  • Мнения: 0
bestyyyy..аз съм на антидепресанти вече 2 години почти станаха,но пак имам задух,не е постойанно,но почти постойанно:(субуждам се и си лягам с мисълтта за това как дишам..като в омагиосан кръг съм..правила съм изследвания всякакви,незнам според мен ми има някаква болест

# 97
  • Мнения: 0
sun shine - не се притеснявай, почти всички мисля, че сме така. И мен много често ме измъчва задух и сърцебиене, но се опитвам да не го мисля. Трудно е, но трябва да свикваме с тези неща и по-лесно ще преминат.   bouquet

# 98
  • Мнения: 0
Искам да попитам - пие ли някои Wellbutrin и как ви деиства? Аз пих 2 седмици и симптомите се увеличиха - задъхване, безкраина умора, нежеление да се прави каквото и да е, косопад, страх от болести, страх от всичко. Задъхването като се качвам по стълби много ме плаши, едвам ми стига въздух.

# 99
  • Мнения: 118
bestyyyy..аз съм на антидепресанти вече 2 години почти станаха,но пак имам задух,не е постойанно,но почти постойанно:(субуждам се и си лягам с мисълтта за това как дишам..като в омагиосан кръг съм..правила съм изследвания всякакви,незнам според мен ми има някаква болест

Точно в думите ти се крие проблема - "събуждам се и си лягам с мисълтта за това как дишам". Трябва да се опиташ да спреш да мислиш само за това. Не може само това да ти е в главата. Трябва да имаш някакво хоби или нещо, което обичаш да правиш. Ако нямаш, намери си. Писала съм много пъти - излизай с приятели, гледай комедия, прави нещо, което те кара да се чувстваш добре и да забравиш за проблемите си. И така постепенно ще отшумят симптомите. Много е трудно, знам. Но никакви антидепресанти няма да ти помогнат ако сама не го направиш. И какви точно пиеш? Може да не ти понасят добре.
Относно това, че ти има нещо - почти съм сигурна, че ти няма нищо здравословно. Просто при всеки симптом си внушаваме, че сме болни от нещо. Ходим на прегледи и нищо - всичко е в главите ни. Аз също съм в определени моменти хипохондрик и кой знае колко още са като нас. Опитай се да мислиш положително, не мисли само негативни неща. Просто в такава ситуация човек трябва коренно да промени нещо в живота си, за да се оправи иначе не знам...Другото, което мога да те посъветвам е да се срещнеш с добър психоаналитик, не психиатър. За да може да те изслуша човека и да се опита да ти помогне, но не с хапчета! Peace

# 100
  • Мнения: 52
Напълно подкрепям думите ти besty

# 101
  • Мнения: 0
ами аз пия ксетанор 20мг.но може би ще трябва да отида скоро до лекарката,да ги сменим с други,аз ги пия вече две години,да по добре съм от преди,нямам изтръпване,не стигам со бърза помощ както преди,но явно на моменти се случва,добре съм,после две седмици например не съм...и така,но аз само при мисълтта как ме е задушавало преди време и веднага ме закарваха до спешно,беше много страшно и много съм се наплашила и когато имам пак този симптом,то може да е незначителен,а аз като се задълбавам все повече  и повече и то става един ужассс..както сега последните седмици съм пак изпаднала в такова състояние,но днес съм по добре:):*благодаря за подкрепата и съветите:))то и аз когато съм супер добре и аз давам иначе съвети,но не се случва често:((за съжаление..е така да се отпусна и да ми е добре и да не мисля в лоши неща..много рядко се случва вече това при мен,а какъв човек бях..какъв станах,ужас,аз не мога да се позная.Бях толкоз весела не ми пукаше от нищо и от никого,винаги в центъра на купона,където имаше купони,дискотеки аз бях там,бях душата на компанията,ами сега?какво?едно нищо съм:(почти не излизам,няма нищо което да ме разсмее еи така от душа..на моменти съм..нямам това самочувствие,което имах преди години,не се чувствам полезна на никого:(много се промених и много се ядосвам,че това се случва,аз която бях все в големите компании,сега нейскам хора около мен,лудници,ами спокойствие...а съм само на 26 години,но се чувствам на 62..Направо ако може някой да ме #2gunfireи да се приключи тоя цирк.

# 102
  • Мнения: 118
От такива приказки няма смисъл, така няма да преодолееш проблемите си. Най-лесно е да се гръмнем всички, но това не е решение на проблема. Какво ти пречи пак да излизаш, да си душата на компанията? Нищо ти няма, приеми, че се появява нещо от време на време и не му обръщай внимание. Може би ако си в онази си положителна среда, в която си била, нещата ще се оправят, а ти ще се чувстваш много добре. Помисли над това Peace
Относно лекарството - не го знам, но не е нормално да го пиеш и да имаш пристъпите. Особено пък две години, което е много време. Посъветвай се със специалист. И спокойно, всичко е решимо. Peace

# 103
  • Мнения: 0
знаеш ли кое ми пречи пак да излизам и са съм като преди?страха,това че не се чувствам сигурна,че ако изляза между много хора,ще съм добре....не мога,не търпя вече това,лудници,дискотеки,народ,поддтиска ме всичко това,без да искам аз,то се случва.Все мисля,ами ако ми стане лошо,какво ще кажат хората..ами дали ще ми помогнат и ей такива разни простотии,ненормалните ми мисли.ограничавам се във всичко и в пътувания и събирания и празници,много е гадно:(предполагам че всички с тази диагноза са така,ставаме егоисти,искаме спокойствие или както ни е кеф на нас в моментта,тряба да се съобразяват другите с нас.Затова и скандалите с мъжа ми са в повече,той казва така на теб все ти е лошо,все нещо ти има,все не ти се ходи никъде,писна ми от тебе:(а мен ме боли,защото той не ме разбирам и не знае какво ми е на мен,никой не може да ни разбере,който не го е изпитал.Той постойанно ми натяква,че съм луда,че не съм добре,че никой нямало да ме търпи такава,все да се оплаквам.А аз като че ли го искам....да е така.

# 104
  • Варна
  • Мнения: 79

 Напълно те разбирам sun shine...Ти с какво се лекуваш ? Какви усилия полагаш...нужна е много воля и положително мислене..но за подкрепата съм напълно съгласна...трябва да я имаме от близките,но никой неможе да разбере какво ни е...

Общи условия

Активация на акаунт