Нашият дом - имам шантавата идея да го преместя от Варна в Пловдив

Трудното намиране на работа, за съжаление не е мит, а самата реалност. Примерът със Созопол не е съвсем коректен, защото Созопол е морски град и поминъкът на хората там е свързан с морето (хотелчета, магазинчета, заведенийца, както и риболов за мъжете). Макар и сезонна, работа все пак има. Ако това малко градче не беше на морето, а беше пльоснато насред Тракийското поле, дали щеше да е такава картинката, и дали общината щеше да има толкова пари? И какво ли щяха да работят хората в едно забравено от бога малко градче, където курортистки крак не стъпва? Няма какво да се лъжем, кризата засегна всички градове, и не само Варна не е същата...
Пловдив е красив град, да (но Варна също), но това не променя факта, че работа - няма, и се живее трудно - заплатите са два пъти по-ниски, отколкото в София, а цените в магазините са същите.
Виждам,че авторката е решила за себе си нещата, но поне не я подвеждайте и я оставете да направи трезва, а не емоционална преценка на ситуацията. Защото, водена от носталгията си, може да направи най-голямата грешка в живота си.
Все пак, в заключение, и за да не звуча толкова песимистично, ще кажа, че аз не съм живяла във Варна, може и да греша, и наистина Пловдив да предлага по-големи възможности, или поне, в конкретния случай да е по-добрият вариант. Каквото и решение да вземете - успех!

И аз съм от Пловдив, и подкрепям напълно калитко Считам, че от икономическа гледна точка преместването би било грешка. Наистина няма работа, живота е замрял, нищо не се развива, абе града си стана едно малко провинциално градче, в пъти по-зле от Бургас, Варна, дори Стара Загора ми се струва, че се развива повече.
За детските градини поне според мен, проблем все още няма, горе-долу местата стигат за всички деца, друг е въпроса с локацията на градината, обикновено се налага да пътуваш от единия до другия край на града, за да вземеш детето, но все пак поне място си намерил.
За красотата на Пловдив е спорно, нашата градска градина е една плюнка.
Що се отнася до София, също мисля, че не е вариант, аз съм живяла 7 години там, преди да се върна в Пловдив, и съжалявах, сега обаче на тези години, не бих отишла - трафик, натоварено движение, нерви. В Пловдив е доста по-спокойно.
В края на краищата го обмислете добре, и ако минусите са повече от плюсовете, дерзайте, човек трябва все пак да се променя и важното е да е щастлив.
Успех

Аз съм от друг град и живея в Пловдив, нямаме никакви роднини тук, но слава Богу си имам кака, която се грижи за малките, за да мога да свърша нещо. От тази гледна точка помощта на роднини е много голям плюс, ако съпругът ти може да поеме изцяло издръжката на семейството, аз бих те посъветвала да се преместиш. Детските градини са проблем като навсякъде, но детето ще е в градина само 3 години още Няма как да сравнявам двата града, защото не съм живяла във Варна, живяла съм в Бургас, задръстванията са си същите, а лятото в Бургас се шофира по-трудно от Пловдив. Предполагам, че и във Варна е така. За сметка на това градския транспорт тук, сравнено с Бургас, е отвратителен, доколкото разбрах, сега кмета ще нареди да се разредят малко автобусите през деня, за да може да ги има поне до 22.30ч, защото досега след 21ч  почти няма такива. Но пък това означава по-дълго чакане.
За красотата няма какво да се говори, наясно си с достойнствата и недостатъците и на двата града.
Ти си познаваш кварталите, аз съм тук от 12 години и нищо не забелязвам да се е променило, освен няколко нови хипермаркета тук там из кварталите.

 
aniese, мислим почти еднакво. Не ми се говори за недостатъците на големия град, въпреки че животът ни принуждава да живеем в него.
Ей, къде прочетохте, че си имам капитан, няма такова нещо. Просто във Варна има много такива жени, но и на тях не им е лесно, когато остават сами с деца по няколко месеца.....

Във Варна трудно се шофира от 2004-та насам. Дотогава имаше разлика между лято и зима, сега целогодишно е ад. Може градската градина в Пловдив да е плюнка  , но поне е пешеходна - елате да видите трафика в морската ни градина....
Варна винаги е бил много по-скъп град от Пловдив. Във всяко отношение. И тук работа лесно не се намира......и т.н. и т.н.

Само за край бих казала, че след като се научих и ми хареса да живея самостоятелно, след като успявах да издържам семейство, след като имам две здрави и палави деца стигнах до извода, че е важно семейството да е добре и да се разбираме, дори с бабите 
С някои от вас сме отраснали във времена, когато да спиш на отключено беше нормално, играехме до тъмно без родителите да ни пазят от улични кучета, по съседски си ходехме на гости по пантофи. Сега отношенията между хората са други, заключваме се и се пазим със СОД. Затова искам семейството да сме заедно - от старите до внучетата. Аз да мога да помагам на майка ми, ако нещо със здравето се обърка; тя да може да ми помага с малките.
Работа, колкото да живеем нормално и  да се оправяме все ще има.
Приемам, че няма да имам шанса да посрещам Нова година в Дубай  и толкова.

Искрено благодаря за мненията 

О, това за близостта с родители и близки е много важно. Всеки ми казва- " колко е България, за няколко часа стигаш". Ама то така се стига, все едно можеш винаги да скочиш на момента и да тръгнеш...Майка ми живее сама в Бургас, последната година никак не е добре със здравето. Аз си знам какво изживявам всеки ден, като знам, че й е било лошо, че са й били инжекция, че пак е на преглед. Един ден й се повредил телефона, цял ден ми дава изключен,  полудях! Посред нощ карах близки от Бургас да ходят да я търсят. От две години живеем в нова кооперация в София, и за тези две години никой не познавам. Съседите си знам по физиононмия. Казваме си " добър ден" и толкова. Приятелки имам, но всяка е разпръсната на коренно противоположно посока. Добре че, една живее до нас, та се виждаме често, иначе с другите е почти невъзможно. Огромни разстояния, много работа, умора, стрес, проблеми. Всеки се е скрил в черупката си. Пък и такава носталгия ме тресе. Близки, роднини-всеки, който може да ме подкрепи истински е далеч. И в един момент виждам, че разликата в стандарта на живот, в различните градове не е много голяма. Примерно кандидатствам за офис асистент в София и в Бургас. В София кандидатствалите са 400, в Бургас 145. Тоест, да, работните места са по-малко, но и кандидатите са чувствително по-малко, значи нещата се уравновесяват. Пък и като сравнявам заплатите за длъжностите, за които кандидатствам и в двата града, разликата не е е голяма. Навсякъде заплатите паднаха. Е, все пак някакава разлика има, но не е като да е между 500 и 1000 лв., много по-малка е, стотина лева, които могат да се компенсират с друго. Предполагам, че и с Пловдив, ще е така.Все пак ти ще ходиш във втория по големина град в България, а не в някое село или забутано градче, та положението с работата да е толкова трагично. Разбира се, нете навивам, непременно да отидеш, ти си знаеш най-добре, какво можеш и какво не  . Говоря от позицията на човек, който е в абсолютно същото положение, пред същата дилема и знам, че по този начин в неудовлетворение и тревоги е много трудно да се живее спокойно. Так се обезсмисля и работа и заплати и стандарт на живот и всичко.

Попаднах на точното място. Точно в момента оглеждам жилищата във Варна, за преместване от проовинцията.Не зная как сте се изчерпали,но тук живота е абсолютно замрял, хората са намръщени и сърдите на света, с обърнати джобове. Преди взимах четирицифрена заплата,а сега съм на БТ.

Здравей, Естера. Звучиш точно като мен преди няколко години. В родния ми град заплатите ми се виждаха ниски, безработицата- голяма, хората намръщени, озлобени и отчаяни от условията за живот. Затова и дойдох в София. Трябва да ти кажа, че сега денонощно мисля само как да се върна в Бургас. В твоя случай-желаният град е Варна, но сигурна ли си, че ще просперираш там? Не знам какво имаш предвид под " оглеждам се за жилище", дали ще е покупка, или квартира, но едно ти казвам-не бързай, помисли главно за това имаш ли познати, приятели и най-вече хора с връзки във Варна, които да ти помогнат да си намериш работа. Помисли и затова, че градът е голям и работните места са повече, но съответно и кандидатите са в пъти повече. Кризата е навсякъде и месец след месец удря с все по-страшна сила. За мен най-добрият вариант е да поживеете малко на квартира във Варна, да си потърсиш работа, а и да видиш как ще ти понесе града. Аз имах глупостта да си продам жилището в Бургас и да купя в София, без да помисля за всички тези неща и сгреших. Надявам се ти да намериш верния път. Какво и да решиш успех ти желая и ти стискам палци!

Мъжът ми не иска първо да отидем на квартира,казва че няма да успеем и наем да плащаме. Затова ще си купим направо жилище. Нямам хора с връзки,но съм счетоводител с дълъг опит и като гледам обявите там търсят много счетоводители,да се надявам да ме наемат някъде.

Тането,
според мен идеята хич не е шантава предвид аргументите в постовете Ви. Подкрепям идеята Ви затова.

Познавам и двата града много добре. Всъщност съм кореняче-софиянче. Но това няма значение в случая.
Много приятен град за живеене, а като работа - зависи от специалността, която имате. Наблизо е Марково за прохлада през лятото, университетът е добър. Е, децата могат и в чужбина да учат или във Варна Въздухът през лятото наистина е задушлив и мръсен, но след уикенд на Боровец или Родопите, се забравя.

въпросът е, обаче, ако Варна се е изчерпала за Вас, да не би след това и Пловдив да не Ви стигне.
Дано не е така, всъщност. По-скоро вече Ви тегли към родното място. Човек винаги се връща...

Ако и половинката Ви подкрепя, няма какво да се замисляте чак толкова. Все пак, там все още имате приятели, ще подновите старите, а за Варненските - за приятелствата няма граници!
В Пловдив има сега богат културен живот, така че социално, културно общуване няма да Ви липсва.
По големите булеварди стават задръствания, но предвид разстоянията, а и тези в София, и Варна, това е нищо На мен лично ми допада около Копривките района.
Най-важно е да се чуствате щастливи

Благодаря за новите мнения.
Да, най-вероятно ме тегли родното място. Изчерпването е донякъде и географско - не обичам да обиждам хора на териториален признак, но нищо общо между южняци и северняци 

На Естера искам само да кажа, да има едно голямо наум за детските заведения (предвид лентичката под профила). Ако ще разчитате на детски градини, за да работите като счетоводител, първо трябва да проучите приема (дори частните градини не могат да поемат всички деца). Само вмятам, че от тазгодишния прием извън детски градини останаха над 900 деца от набор 2009. От миналия набор чакат още поне 300-400 деца.....Това автоматично означава един свободен човек за гледане на малко дете.
Не знам от кой град се каните да идвате, заповядайте  . Цените на жилищата са ненормални, а изпълнението на новите кооперации още повече (миналото лято огледах мноооого имоти). Кореняци варненци ще ви се "зарадват"  , особено ако имате кола с  ТХ или СС 
И аз преди взимах огромна заплата в бранш, който се изроди. Работех като луда. Сега с децата си изместих ценностите си, дори ще трябва да си сменя и професията, но смятам най-вече да почна да я карам малко по-спокойно и на малко по-бавни обороти. 
 

РВ регистрация сме. Малката е набор 2008 г. и незная как ще стане с градината и аз се замислям,като се има в предвид,че и тук при нас няма никъкви места в градините. Нали направиха задължителни предучилище от 5 год.,как ще ми го подсигури държавата ? То и за голямата ще е трудно. Ще му мислем.

Тук Общината осигурява места направо в училищата, сформират се групи за 5 и отделно за 6 годишните. Ако искаш погледни на първо време в нашата "гордост" - електронен регистър за прием в детските градини
http://gradini-varna.com/
тук се решава съдбата на децата  

А ето къде са осигурените места за предучилищна за набор 2007-ми
http://gradini-varna.com/informaciya/news

Значи с теб ще се разменяме  
Само недей обиждай Пловдив на провинция.

хайде и аз при вас. Нашата дилема е София-Варна. Предложиха ни работа във Варна на същата заплата като в Сф. Разликата е, че в Сф сме под наем, а във Варна сме със самостоятелно жилище   Аз пък някак свикнах в Сф и се двоумя много, но пък се чудя за детето. Стресът и забързаният живот в Сф не му се отразяват добре (постоянно съм под стрес и той покрай мен), не че съм убедена, че Варна ще е рай. Просто няма 100% сигурност, къде ще ни хареса и дали   Дилемата е голяма  

Аз не съм от Пловдив, от градче на 70 км. от Пловдив съм.

Естера, а не си ли мислила за Пловдив, щом ти е по-близо?

Мишенце, при тези обстоятелства аз не виждам какво толкова му мислиш?