- Публикувана: 7 май 2012, 21:14 ч.
- Последно мнение: 14 май 2012, 10:57 ч.
За песимизма
И не мисля, че някой има отговор на въпроса "Какво искам". Във всеки период човек иска различни неща, а има и периоди, в които може да не иска нищо, защото на практика има всичко. И тези периоди могат да са мъчителни, защото удовлетворението, ентусиазма и еуфорията рядко идват от имането или искането, по- често идват с действието, с правенето, пътуването към нещо.
и аз чета Бояна с удоволствие, също и в детските теми 
Влизам с още една идейка за ангажирането ти с дейност - примерно някаква благотворителна дейност. Даже тук във форума има информация и хора, които може да питаш. Така пак би влязла в контакт с нови хора, ще използваш енергията си смислено, и най-важното - от труда си ще видиш резултат и получиш признание. Може и да ти хареса и дори като си намериш работа/алтернативно занимание да продължиш с тази дейност като хоби.
Такива дейности също спомагат за изграждане на личността.
Прегледай и се замисли дали нещо такова би ти било интересно.
Колкото до езиковите курсове, за които пише Ранча: с пари са, но ако имаш база на някой език, може да хванеш някой “Самоучител“ и да задълбочиш/освежиш знанията. В София има Руски център, Гъоте Институт, предполагам и по другите езици.. Тези центрове обикновено имат библиотеки и там може да взимаш книги, да четеш вестници и т.н.
Права е Бояна с нищоправенето, човекът е създаден да е деятел, а когато имаш много време на ръцете си, жизнената енергия избива в разни тягосни направления, а не съзидателни, както трябва да е.
Аз ще ти дам един по-различен ъгъл и ще ти кажа, че според мен, приятелят ти е страхотна патерица, до голяма степен и заради него си в това положение. Съзнанието ти става лениво, понеже вижда, че има кой да се грижи за интересите му.
Аз ще ти дам един по-различен ъгъл и ще ти кажа, че според мен, приятелят ти е страхотна патерица, до голяма степен и заради него си в това положение. Съзнанието ти става лениво, понеже вижда, че има кой да се грижи за интересите му.
Аз ще ти дам един по-различен ъгъл и ще ти кажа, че според мен, приятелят ти е страхотна патерица, до голяма степен и заради него си в това положение. Съзнанието ти става лениво, понеже вижда, че има кой да се грижи за интересите му.
И това е така. Но всеки човек си има търпение. Може нейният човек да се умори да е патерица. Аз затова и казах по-назад в темата да се съвземе и да си събере силите и мислите.
Естел, прави си, че курсовете са пари, но сега ми хрумна, че програми за обучение в бюрото по труда. Преди около два месеца, ходих да проверявам по обучение за специалността администратор в хотел, но се оказа, че в София такова обучение не се провежда, само по морето. Предложиха ми обучение по специалност " икономика", но пък аз се отказах, тъй като съм завършила хуманитарна специалност и нищо не разбирам от икономика. Едва ли за три месеца щях да стана " икономист". Освен това програмите обикновено са за хора до 29 г., а съм над, но мисля, че ти си по-малка. Въобще в Бюрото по труда, периодично излизат някакви програми за обучение, записана ли си там?
Не се плашете от курс по икономика - ще ви даде база, която никога не е излишна.
Мамасита е права за шоф. книжка. В днешно време е наложителна.
Мамасита е права за шоф. книжка. В днешно време е наложителна.
И аз съм мислила за шофьорски курс, ама като знам, че нямаме кола и не се очертава да имаме скоро...Ако нямаш лична кола, наистина ми се струва безсмислено. Щото да изкараш курса сега, да дадеш парите, после никаква практика на личен автомобил...и след година или две да ти се наложи да се качиш на чужда( служебна кола)-пълен абсурд.
Всичко това, което казвате , е много хубаво. Но ако има мотивация. Ако на човек не му се прави нищо, дори да се запише на курс, няма да се получи.
Цялото това изброяване на курсове ми навява на отчаяните съпруги, които накрая се озовават с мартини в ръка в 11 ч., съзерцавайки градинаря.
Стига бе, за 1000 лева курсът трябва да е за F16!
Има и по 300-600, ако не се втелясваш за часове по "теория".
Аз взех книжка на 18 и после едно десетилетие шофирах само спорадично и с много страх, но книжката беше налице и като опря ножа до кокала и се наложи да карам, имах книжка, а и достатъчно познания. За няколко месеца влязох във форма.
Виж за икономиката не мога да се изкажа толкова ласкаво.
Но всеки трябва да може да е полезен, като отмени някого зад волана.
И аз хич не исках да шофирам, с мъка ме накараха, ама сега бръмча из града.
Има и по 300-600, ако не се втелясваш за часове по "теория".
Аз взех книжка на 18 и после едно десетилетие шофирах само спорадично и с много страх, но книжката беше налице и като опря ножа до кокала и се наложи да карам, имах книжка, а и достатъчно познания. За няколко месеца влязох във форма.
Виж за икономиката не мога да се изкажа толкова ласкаво.
Но всеки трябва да може да е полезен, като отмени някого зад волана.
И аз хич не исках да шофирам, с мъка ме накараха, ама сега бръмча из града.
И аз съм мислила за шофьорски курс, ама като знам, че нямаме кола и не се очертава да имаме скоро...Ако нямаш лична кола, наистина ми се струва безсмислено. Щото да изкараш курса сега, да дадеш парите, после никаква практика на личен автомобил...и след година или две да ти се наложи да се качиш на чужда( служебна кола)-пълен абсурд.
Зависи.
Аз се качих на личен автомобил четири години след като изкарах шофьорския курс (и две години след книжката). Между курса и моята каручка не бях докосвала волан. Но се оказа, че нищо не се забравя.
Разказвала съм как мъжът ми не беше в София, колата я докара братовчед му, остави я на паркинга, вечерта си прибрах ключовете от охраната и на другата сутрин в 6 часа потеглих за работа.
Ако курсът е бил добър (аз бях към някаква агенция на МО, може би още съществува, препоръчвам я), няма страшно. Сега се радвам, че го изкарах навремето, почти под принуда от мъжа ми, защото тогава ми се струваше, че никога няма да ми се наложи да карам кола и съответно не ми беше необходимо.
ПП - силно препоръчвам наблягането на теорията, тъй като там е обяснена логиката на организацията на движението. Практиката е лесна, средноинтелигентна маймуна би се научила на техническата страна на шофирането.