Децата с наднормено тегло

не мога да намеря собствените си постинги по темата
освен един:


da допълня:
никакви чипсове, купени сладкиши, купени тестени, газирани напитки
вкл и подсладените с подсладител, защото от него също се дига инсулиново ниво и се трупа сланина
това важи и за енергийните напитки, които твърде много деца в БГ консумират без мяра
освен подсладителя в тях, отделно има и много кофеин, който също дига ударно инсулина

хляба е добре да се замени с варени картофи
ако се консумира паста, да е само домашно приготвена и да е повече соса от пастата
палачинки напр - да са предимно яйца и съвсем малко брашно или брашното да се замени с кокосови стърготини или млени ядки

това засега
със сигурност пропускам доста
ако се присетя ще дописвам

да добавя към моя пост:
никакви изкуствени подправки, само сушени и/или замразени такива
особено внимателно да се гледа на купените да не съдържат мононатриев глутамат, защото предизвиква качване на инсулина до небето

В един шведски блог преди малко видях, че е публикувана връзка към статия на южноафрикански професор за въглехидратите, има и за храненето при децата:

Children and carbs

The seventh point is that babies particularly should not be placed on high carbohydrate diets since the proper development of their brains (and facial structures) requires that the majority of their calories comes from fat and protein.  Yet many baby formulas are full of sugar and carbohydrate and cannot provide the proper nutrients for optimum development during childhood.

Similarly children who are obese already at a young age will most likely have CR and carbohydrate addiction and would benefit enormously by “banting”.   There is also growing interest that, at the other end of the age spectrum, the elderly brain (like mine) requires a high fat intake to protect it from the detrimental effects of aging.

Ето цялата статия: http://www.health24.com/fitness/Diet_Supplements/16-481-512,73175.asp

Всъщност за неразбиращите английски - накратко от мен: Особено бебетата не трябва да бъдат на високовъглехидратно хранене, защото мозъкът им се развива и имат нужда от мазнини и белтъчини. Много изкуствени бебешки храни са пълни с въглехидрати и захар и не могат да осигурят необходимите хранителни вещества.

При деца, които са затлъстели още от ранна възраст (както бях и аз ), Ноукс посочва, че вероятно имат устойчивост към въглехидратите и пристрастяване към тях, което означава риск от развитие на диабет. Затова е добре и те да се хранят по диетата на Бантинг (която е нисковъглехидратна). (Между другото има един американски ендокринолог, Робърт Лъстиг, който казва, че към 85% от затлъстелите деца са инсулиново резистентни, а при останалите има проблем в хипоталамуса, но това е сравнително рядко срещано, при повечето проблемът си е точно инсулинът, а това означава, че решението е нисковъглехидратно хранене.)

 Благодаря ви, страхотни неща сте намерили!!!

идеята за плачинки с кокос много ми хареса

Много интересни неща сте писали

Аз само мога да добавя, по себе си съдя винаги съм била малко пълничка и има две неща, които са ми повлияли:
1. Хранене до последния залък и с десерт.
2. Смесването на много неща в едно хранене -всичко се дроби и се бута. Например боб с нарязан хляб и салам вътре.   А не съм била злоядо дете, обаче така са днешните баби и дядовци бутат докато не се изяде всичко.

Това,което правя по-различно е , че откакто започна да се храни сам не карам сина си да яде това или онова и му давам избор. Например слагам в една чиния зеленчуци,маслини, яйца и/или месо, хляб и той си взима каквото иска. Веднъж яде месо, друг път е вечерял филийка хляб и чаша мляко и друго не е искал. Не стигам до крайност наблюдавам какво яде, но не държа на всяка цена това или онова да се изяде. Случва се често сутрин да пие само мляко или да яде плод и после направо да обядва. Правя домашни бисквити и сладкиши и гледам да не яде сладко всеки ден.
 Останалото зависи от личния пример.

Русалуна, да и аз смятам, че това е правилния подход с децата
но за съжаление вече затлъстелите деца са загубили онази детска способност да се ръководят от нуждите на тялото си както и чувството за ситост


да добавя към моя пост:
никакви изкуствени подправки, само сушени и/или замразени такива
особено внимателно да се гледа на купените да не съдържат мононатриев глутамат, защото предизвиква качване на инсулина до небето


и последно - даденото меню на първа стр е ужасно тежка диета за един подрастващ организъм
особено пълната липса на мазнини и многото малко протеини, което в дългосрочен план ще доведе до сериозни здравословни проблеми
иначе да, че него ще се отслабне рязко, но за сметка на здравето и психиката
да не говорим, че е и краткосрочно а после какво?

деца с такива проблеми имат нужда от дългосрочна стратегия, от режим, който да спазват цял живот
режим, който ще ги научи да слушат тялото си и да го променят според нуждите на тялото си
режим, от който ще може да се правят малки отклонения при специални поводи и после отново да се връщаш на него без проблем
иначе се завъртат в йойото и ... няма излизане от там или ако има е много трудно

да не забравяме и факта, че броя на мастните клетки расте до края на пубертета
после е постоянен цял живот
затова е добре този проблем да се хване и неутрализира навреме, докато мастните клетки са още малко на брой

Интересна тема. Аз наблюдавам децата около нас откакто се е родила дъщеря ми. Ето какво видях - има малко деца изглежда с предразположеност. Познаваме се с едно дете с наднормено тегло още от бебе. На 1 годинка тежеше 20 кг., майката се опитваше да го храни нормално, но трябваше да му дава докато спре да плаче от глад. Жената определено беше загрижена и правеше опити с консултации по лекари да намери решение. Сега момичето е на 7 години, спортува активно, плува, но пак е доста едро.

Познавам още 2 деца на 7 години с доста наднормени килограми и може би е нещо свързано с психиката и физиологията. Едното дете като не го виждат родителите ходи и проси храна от децата. А другото намира всевъзможни начини да получи повече пари за лавката и си кува храна, а е казало че са за други неща.

Мисля си, че от 30 деца, които познавам само тези 3 имат изразени наднормени килограми. Но пък почти половината деца са застрашени от напълняване. Аз си мисля, че и детската градина оказва влиание - там настояват да си изяждат всичко и веднага слагат децата да спят. От групата на дъщеря ми от ДГ почти всички момичета имат кореми.

Ето едни препоръки за здравословно хранене - http://fnap.government.bg/UserFiles/File/Hranene-info/Preporyki_3-6_g.pdf . И физиологичните норми за хранене на населението базирани на Наредба 23 на МЗ

Страхотна тема! У дома това е проблем номер 1 за разрешаване. Синковеца като беше по малкък си вървеше едър и на килограми и на височина. После в пубертета си отслабна и доста се издължи. Започна се едно залитане по фитнеса и сега стриктно следи какво хапва, колко тренита и въпросната мускулна маса/ най важната, за правене на впечатления/.
Номер 2- дъщерята винаги била с нормално тегло до  момента на преживяването на един инцидент преди първи клас. Там едно дълго лечение със сериозни лекарства доведе до леко покачване на килограми. Сега след като всичко отмина и навлизането в пубертета се започна едно следене от нейна страна на какво е правилно и какво количество трябва да се яде. Не я ограничавам, не я и спирам само давам насоки за това кое е правилно.

Аз подкрепям мнението на Русалуна.
Намирам, че храната и навиците за хранене в първата година са много важни. Децата на тази възраст имат чувството и рефлексите... Като се наядат и не искат повече. Това в определени дни е след две лъжици, а в други след две купички ядене или съответното време на сучене. Кърменето също е важно. Освен това си знаят какво им се яде и това е обикновено това, от което се нуждаят. Моето растеше на "вълни": изведнъж почваше да яде много и след седмица и купувах нови дрехи.
Много мразя като гледам разни баби, включително и моята майка как отвличат вниманието на децата за да вкарат още една лъжица. Яденето е важно нещо. Ние сядаме на маса и се храним без самолет чета, телевизор и прочие.  Като се наядем правим други неща. Ядене по между другото ограничавам.

При мен, на детска зумба, идват доста деца с наднормено тегло
добре им се отразява, както всяко друго движение.
но най-важното е правилното хранене, разбира се
всякакви сладки неща, чипсове и подобни, газирано...всичко, което децата обичат трябва да се ограничи на минимум при деца с наднормено тегло
и повече ДОМАШНА ХРАНА-без подправки и консерванти
това съсипа според мен телата на поколението сега...
защото все по-малко майки готвят. с това обилно предлагане на храна навън-пици, дюнери...
все по-малко спорт, повече пред компютъра и с тези храни...
успех 

Знам,че темата е стара но съдържа доста ценна информация и може да се окаже полезна не само на мен.
Имам момче на 6г. и половина,започна да качва повече килограми миналата година. Ограничих нещата и за изминалата 1 година е качил 1кг, обаче върви нисичък. Има периоди в които ми се струва,че детето буквално се "издува" ,това е нещото което не ми дава мира и се реших да потърся помощ от мед.лица.
 Заведох го в спортният диспансер,хората ни обърнаха голямо внимание. Измериха височината и го качиха на електронен кантар /не знам точното наименование на уреда/ от тези,които показват % мазнини,мускулна маса и т.н.
Детето е 115 см и тежеше 35 кг. мисля,че макс. за тази възраст теглото беше 29-30 кг. Казаха да ходи на гимнастика,по някаква програма 14 дни. Правят упражнения,бяга на пътека и на крос тренажор. Спрях всички, пици,мекици,сандвичи,бял хляб и т.н. По принцип детето не консумира сладки неща,не пие абсолютно никакви сокове и безалкохолни/това пък е абсурдно просто/ дори бих добавила,че със захарта е на минимума. Обаче яде страшно много кашкавал и сирене,а те са доста мазни. Детето ходи на предучилищна и там се хранят с храна от кетъринг  фирма. Дават сандвичи,кифли,локумки и кремове-нишестета. Искам да спре да яде там, но той иска с другите деца. Разбирам го,но нямам силата да променя менюто.


Приемам всякакви съвети,за да му помогна. Записахме го на спорт, 3-ри пъти седмично по час и половина.Ще опитам да го убедя да закусва вкъщи вместо в училище поредният сандвич.

Проверили ли сте му бъбреците? Понякога това "издуване" може да е от задържане на течности, да не може да изхвърли водата, която поема.

Говоря от собствено име - като дете, което бе пълно и като майка на дете, на което помогнах да отслабне.

Аз - хранена от строга баба с фигура на богиня. Брояха ми се хапките, правеха ми се забележки. Ядях толкова здравословно, че свят да ви се завие. Имам сетра - тя поднормена, аз дебела. Мразех храненето у дома, ставах все по-дебела и хляб и сладко знаех, че у дома се яде тайно. Те тайно от мен, а аз тайно от тях  С навлизането в пубертета оказах пълна и вече явна съпротива и липса на съдействие на техните опити да ме вталят. На 20 по идея на приятелка започнах строга диета, толкова се вживях в диетата, че станах анорексичка. Оживях. Обичам да ям - изпитвам удоволствие от това. Мразя плодове - винаги съм ги мразила. Обичам тестено и пържено. Здравословната храна ме кара да се чувствам гладна и ненахранила се. Това е равно на усещане да съм нещастна. Колко време умишлено се карате да сте нещастни?

Дедето ми е на 10. Напълня постепенно със започването на училище. Ходих на диетолози, водих я по стортове, правих изследване за храни, пусках тема тук и да ви кажа резултата бе, че я комплексирах. Готвех като луда, обяснявах и говорех как да се храни и какво да си купува в училище. Един ден трябваше да я заведа на зъболекар и отидох в междучасието да я взема и видях как яде сладко. Щом видя, че съм я видяла просто се ужаси!   Моето дете, което очаквам да ми споделя лични неща растейки се криеше от мен за да яде сладко, а после ме лъжеше какво си е купила. И за това виновна бях аз! Много се разстроих и осъзнах, че това е грешен път. Тя обича сладко, явно като мен изпитва удоволствие от него. Не иска плодове - така си гният в купата на масата. Детето ми иска шоколад и аз я лишавам от нещо любимо. Тя расте с мисълта, че може да изпита това удоволствие само ако не съм наоколо. Прочетох пак коментари на родители помогнали на децата си да отслабнат и направих собствен режим.

Отслабването не е сложно - това е контрол на инсулина. Значение има и какво и кога се яде.

Сутрин давам сандвич + зеленчук
Обед се яде доста добре - започва се с голяма и богата салата, супа или основно + десерт /обезателно!/
Лека следобедна закуска - ако си е у дома, а като е на училище каквото сама прецени.
Вечеря - пРотеин + голяма салата

Този начин на хранене е известен като хранителен режим на Пепе - принципа е до обяд се яде обилно. След 15 часа се спира приема на въглехидрати. Вечеря до 20 ч., която е от протеини. Преди всяко хранене се пие голяма чаша вода.

Детето НЯМА забрани и яде обилно. Каквото и е на душата и е любимо може да се хапне, но преди обед.

Но това не бе най-главното. Купихме си с баща и спортни екипи и започнахме всеки ден да ходим тримата на един стадион - ритане с баща си, тенис с мен, волейбол, бягане. Ходим заедно на плуване, на танци, на фитнес. Звучи много забавно, но НЕ Е!   Отначало всички бяха ентусиазирани, но след месец два само любовта към детето и видимите резултати бяха причината да я влачим натам. Понякога умирам от притеснение защото знам колко неща ме чакат да свърша, но ходим. Целта е поне ЕДИН ЧАС ВСЕКИ ДЕН АКТИВНИ УПРАЖНЕНИЯ. Целта ми е да видя, че хубаво се е изпотила. Ако вашето дете не е алергично го водете на плуване всеки божи ден, но от другите спортове не мисля, че се натоварват достатъчно за 1 час.

За 6-8 месеца порастна с 4 см. и отслабна с 3,5 кг. Това реално си е огромно постижение.  

Сега малко се поотпуснахме с новата учебна година и нашата постоянна ангажираност и кантара пак тръгна нагоре, но ще се хванем в ръце. Това е начина по който помогнах на своето дете - без никакви ограничения да отслабне. Надявам се да съм направила по-лесен живота и в бъдеще.

Знаете,че има деца ,които още от малки са като прахосмукачки-непрекъснато нещо подхапват,нищо за ядене не остава незабелязано около тях,искат си,ядат колкото възрастните,крият се ,крадат храна и пари за храна,искат си храна от приятелчета,техните родители,казват че цял ден не са яли нищичко.Т.е -много трудна работа за някакъв ред при яденето.Аз мисля,че тези деца имат здравословен проблем,но когато родителите направят консултация със специалист,нищо не се открива.На такива деца родители и лекари са големи длъжници и техните проблеми се точат и задълбочават с годините.
Та,въпросът ми е знаете ли  за реални болести,хормонални нарушения и всичко от медицински произход,което има връзка с болестно  повишен апетит при малки деца,бебета включително.

Чудесна тема и много наболял проблем, според мен. По темата мога да кажа две неща от личен опит.
Първо от опита с моите деца. На всички е ясно, че боклуците са вредни. Но не всички знаят, че от консерванти, оцветители и прочее химикали се пълнее. Аз го установих с абсолютна сигурност. Децата ми не са пълни, даже напротив, но определено в края на лятото са с по-загладен косъм от края на зимата. През март-април вече са кожа и кости, което принципно им е нормалното състояние. Каква е разликата в храненето? В къщи ядат еднакво и зиме и лете - готвено, плодове, зеленчуци, мляко, старая се да е максимално чиста и здравословна храна. Не ходят на стол, носят си в училище. Разликата е в боклуците. Лятото всяка вечер сме на площадката, където повечето деца дъвчат по нещо и то рядко е ябълка. И понеже ми е трудно да се преборя съвсем, разрешавам ограничено количество боклуци, които не смятам за фатални - зайо байо, солети, по някоя близалка отвреме навреме, много рядко сладолед. Зимата не ходим на площадката и съответно не се сещат за боклуци изобщо от ноември до април. Смятала съм го - като калории зимата ядат повече и се движат по-малко. И отслабват. Факт. Наблюдавам го вече 4-5 години подред. Така че много внимавайте с химикалите в храната. Явно не само калориите имат значение.
И второто, което искам да кажа, като бивше пълно дете - вземайте мерки навреме! Не пренебрегвайте проблема с мисълта, че ще се реши от само себе си, че с израстването ще отслабне, че е нормално... Не е нормално едно дете да е пълно. В момента в който го забележите водете го веднага на лекар. На ендокринолог, на диетолог, на втори и трети, докато решите проблема. Защото е изключително сериозен. Наднорменото тегло в детството е присъда за цял живот. Не вземайки мерки обричате детето си цял живот да е дебело. Което от собствен опит мога да кажа, че е много тъжна работа. И то само защото уж интелигентните ми родители навремето не са ме завели навреме на лекар. Пълна съм от 7 год възраст, на лекар ме заведоха на 16 за пръв път.   Баща ми непрекъснато ми повтаряше "Не яж" и с това се изчерпваше активността им по-въпроса. Което мисля за всички е ясно, е абсолютно безмислено да го кажеш на дете. Пък и на възрастен. Така че започвайте борбата с теглото навреме и не спирайте да се борите актимно докато не постигнете успех. Диети, спорт, личен пример, много обяснения.... всеки ще намери своя и за детето си начин. Но се борете. Не оставяйте децата си да бъдат дебели!

Децата трябва да спортуват, а не да гладуват.