Януарското детенце се готви вече за моренце (тема 126)

Духче , възможно е сборните групи да му харесат. Все пак си е някакво разнообразие, други деца, други госпожи .. и без това вече нямат учебен процес, поне да пообщуват с други деца. На Михаела сборните групи й харесват  (поне за сега де)
Последно септември остава в същата група т.е. ще бъде в трета група. Пък дали ще тръгне на 6год. на училище ще му мисля след 2 години 
За храненето - тя също яде малко вкъщи, но в градината казват, че си хапва добре. По-висока и по-едра е за възрастта си, дори леееко ме притеснява да не изпуснем момента и да има проблем с килограмите 
Относно ученето на стихчета, предполагам, че учителките повтарят, повтарят, повтарят .. и така    Миша не приема аз да я уча, нямам авторитет на учител  Но примерно баба й чудесно се справя  Веднъж за половин ден прекарани заедно беше научила песен от четири куплета, да пише числови редици в двете посоки от четни и нечетни числа и разни други абстрактни неща по математика.

Радвам се, че темата се пораздвижи 

Здравейте и от нас, благодаря за пожеланията ви във ФБ и за онези  приятелки - януарки, които нямат регистрация там, също се радвам да споделя, че на 22 май се роди Дарин.

Наложи са да тръгнем към болницата малко след трусовете в София (към 3. 30 през нощта), водите ми изтекоха, а нямах контракции. Сложиха ми окситоцин, родих 11 час по-късно. Имаше един момент, в който докторката щеше да ме мести в операционната, но тя беше заета, а пък и нея я викнаха да помага за секциото на другата жена. През това време достигнах пълно разкритие и нея я викнаха малко преди да ме преместят в родилната зала. Много съм балгодарна на акушерките, до една бяха изключително добри, както им казах и на тях - с първото раждане нямам никакъм спомен кои бяха там, а сега няма да ги забравя никога. -)

Дарин е добре, роди се малко мъничък, 2700, но наддава добре. Аз се поизложих с една сериозна криза с високото кръвно, но надявам се и това вече да отмине.

Моника се чувства добре - педиатърката ни обърна внимание, че първият месец е много важен за изграждане на чувство на любов към братчето. Лошото е, че тя пък се разболя в края на април, началото на май доста сериозно и аз се отказах да я пращам в сборни групи и засега ще се гледаме заедно.

Поздрави на всички

Нова тема   ...че и 2-ра страница...
Ние сме на село ВАКАНЦИЯ...игра, дивеене, работа за мен   .
15 кг и с уговорки ядем, аз я храня иначе се отнася и забравя, че трябва да се нахрани...почитател на думата НЕ, обаче аз се правя на желязна и не отстъпвам...и се почва с един рев и сополи  ...оставям я да се нареве(е седя до нея и се въоръжавам с търпение и здрави нерви) и я чакам, като питам от време на време "наревали се, успокои ли се", а тя през сълзи "опитвам се да спра"   цирк сме!
На градина на село също не я вземат...не можели сега от септември   вдигнаха ми нервите...
На обед не спим. Сутрин става към 9:30, вечер ляга към 23:00  
Мама Мечка, сладки балеринки, а Джули се откроява с пуснатата коса Винаги са ми бии много сладки такива мъници, изпълняващи някакъв танц...малки са за синхрон, но влагат толкова усилия и старание да изпълнят танца

blueeyes, честита втора рожба!

blueeyes, честито    Да ви е жив и здрав малкия мъж. Дано Моника се позакрепи през лятото и на есен - с песен 

За сборните групи - ще я пускам, въобще не съм се замисляла даже  Ако нещо не потръгне, тогава ще му мислим.

Мече, балеринката е много сладка Дано скоро разберете правилния подход и се поуспокоите всички 

Гад Чевръста, как сте вие? Виждате ли се с nevenska? Те как са? Много липсвате, да знаете 

Духче, уцели в десятката за килограмите. Много се шашкам, защото Ксения продължава да е доста пухкава Уж, като беше бебе ме успокояваха, че ще се издължи, опъне Тя не е ниска, но килограмите са и множко - почти 22 вече 

Натали е 17 килограма и около 120 см. Бабите и казват, че е много слаба, за мен е добре. В къщи не яде много, при бабите много повече, без никой да я насилва.
Майка ми и баща ми си купиха къща на село. Още не става на живеене, но започнахме да обработваме двора, и вчера я водихме да полива домати. С една кофичка беше голямо тичане. Беше кална до ушите, а по обувките имаше налепена толкова кал, че накрая почти не можеше да ходи. За пръв път видя наживо гъски с гъсенца, петел, теленца. Само се надявам, да стане по-бързо къщата, за да стоим повече време там.

Blueeyes честито Ви втора рожба  , да е жив и здрав малкият мъж и вие покрай него.
През лятото Криси ще е на градина в сборна група, няма кой да го гледа, говори се че ремонти ще правят на няколко градини и незнам как ще я караме ако и сборни няма . Може да се наложи двамата да работим в скоро време.  Майка ми направи инфаркт края на Февруари и сега не смея да и го оставя. А и след Кристиян си трябва доста бягане. Леля му и тя нещо не добре.
Килограмите му са 18, а см към 110. Апетита му е вариращ.
Мече, дано да се оправят нещата с Джули и да се окаже само период на израстване.
Хубав ден на всички

blueeyes, честита рожба и от мен! Да и жив и здрав, както и цялото семейство!

Катёнок , благодаря ти. Невенската се укрива в България от около 2-3 седмици. Потъна вдън земя, но съм сигурна, че е от положителни изживявания. Надявам се скоро да се появи и да сподели.

Гого е 18,5 кг, за височината не съм го мерила. Уикенда бихме малко ваксини, че бяхме поизостанали поради нашите предишни състояния ... Много геройски се държа момчето! Днес сподели, че и той ще става доктор, да дава на децата температура и да им бърка в очите. Но първо щял да поработи като строител, всъщност по-профилирано като кранист.
Бъдещето е ясно и светло.

личи си, че е българче момчето - първо да натрупа пари, пък после да се забавлява като доктор

нашата градина не работи юли и август, още не знам какво да правя, мога да го оставя вкъщи, той ще си играе по цял ден на компа и аз ще мога да си работя, ама... хич не съм убедена, че е добре. мисля да се огледам за някоя занималня, поне половин ден, ама трябва да е на разумна цена, че не можем да си позволим много в момента

момичета, аз всъщност... много съм се сдухала малката е почти постоянно болна от началото на годината, и продължава, 2-3 дни подред на ясла е горе-долу максимума. аз не съм на трудов договор и нямам право на болнични, а няма кой да ме търпи да не работя толкова много... та всъщност си я гледам, докато спи се опитвам да свърша малко работа, и като се прибере баща им, се затварям да работя вечер... събота и неделя също поработвам, понеже някои неща са ми за месеца, не текущо, така че има какво да наваксвам... нещо взе да ни идва много, и двамата сме супер нервни, само се караме за нещо (като успеем да се видим, де), а и по децата крещим... а малката въобще не може да си играе сама, освен това е свикнала с батко си и й е скучно, и по цял ден мрънка за нещо, вечер като се прибере той е много по-доволна. на моменти много изперквам и ми се струва че няма да издържа... но се надявам да издържа, де. сори за мрънкането

blueeyes, да ви е жив и здрав малкият Дарин! Пожелавам каката лесно да се адаптира и много да помага.

Благодаря ви, момичета за подкрепата и комплиментите за балеринката!

M_I_A, напълно разбирам за какво говориш и съм абсолютно съгласна с мнението ти. Опитвам се да се фокусирам и концентрирам върху положителните неща, но понякога ежедневието ме повлича и... се разфокусирвам. Някак си проблемите се виждат по-лесно, а хубавите неща остават често в сянка.

Та в тази връзка да споделя какво правихме на първата си консултация с поведенческия специалист. На някой може да му се стори интересно, полезно и приложимо. Та днес жената дойде. Поговорихме за възможните причини зад неприемливото поведение, като анализирахме три източника: Наследственост; Семейна среда; Обществено влияние.  Имаше конкретни въпроси в тези три категории, които трябваше да обсъдим и установим дали ги има или няма при нас. Това ще се използва за база при анализа и последващото изготвяне на стратегия за справяне с проблемите.

Сега практическата страна:

1. Трябваше да изберем само един (за сега) ясно дефиниран проблем, с който искаме да се справим. Ние избрахме "игнориране на инструкции", т.е. това дето Джулия "не чува" въобще като й говорим, просто ни игнорира и прави каквото си е решила.

2. През следващата седмица трябва да отчитаме в една таблица колко пъти на ден се проявява проблемът. Таблицата представлява: дните от седмицата са колони; часовете през деня - са редове.

3. Трябва да си сложа 10 монети в джоба и трябва да следя за хубави неща, които Джулия прави. Всеки път когато направи нещо хубаво, трябва да я похваля, да й обясня точно (с думи да й опиша) какво хубаво нещо е направила и да преместя една монета от един джоб в друг (тя не трябва да знае за монетите, че са свързани с нейното поведение). В рамките на един ден трябва да преместя монетите два пъти - един път до обяд и втори път - следобед. Т.е. в рамките на един ден трябва да видя, подчертая и похваля Джулия за поне 20 хубави неща, които е направила.

4. Трябва да не й викам... Аз вече сякаш автоматично повишавам глас, щото тя иначе не ме отчита. Да, обаче трябва да спра с това.

Това е за следващата седмица. Ако смятате, че е интересно ще пиша какво се случва и след това .

Иначе за височината - мерих Джулия преди 3-4 дни и излезе 99 сантиметра.

Пипи и аз от тази гледна точка не искам да го гледам аз в къщи, просто ми е много трудно да устоя на спокойствието ,което ми дават компютърните игри.
Снощи решихме да излезем да вечеряме на вън и той ни направи страхотна сцена, тръшкане рев и никаква чуваемост. Аз много се ядосах и му се накарах. Тази сутрин като ми е минало вече и анализирам ситуацията виждам колко не съм била права. Той цял ден е правил това, което ние сме искали-да стане рано, да отиде на градина, да е послушен там и вечерта, когато сме свободни да му обърнем внимание, пак го караме да прави нещо против волята му и то търпението му не е безкрайно.
Мече много е интересно това ,което разказваш, аз лично с удоволствие ще следя, ако имаш възможност да разказваш. В повечето книжки и учебници нещата са твърде теоретични, човек се съгласява с тях и остава до там, защото промяната става бавно постепенно с тренировки. Ако само имаш идея за правилно поведение, когато си вбесен това е последното за което се сещаш...поне при мен е така.

blueeyes, добре дошъл на Дарин, да ви е жив и здрав!
Духче, и аз мисля така и затова потчи не се карам на Дая, но пък баба и наваксва.Гледам да не и поставям много спирачки, че то иначе дните и в къщи ще минават само в Не и забрани.И аз това се мислех, Дая в детската е едно от най-послушните и изпълнителни деца, поне в къщи да и дам малко свобода.
Дая е 104см, 17,5кг.
Мече , ще следя с интерес.

Мече, и на мен ще ми е интересно да пишеш.
Натали изобщо няма достъп до компютъра. Като гледам колко страшно е положението с брат и, ще я държа максимално далеч от него.
При нас напредъка с говоренето е огромен. Има леко замазване на някой звукове, но иначе бърбори без да се спира, и всички я разбират. Цифрите ги познава, както и много букви. Любимо и е да реди пъзели. Най вече имаме 6 пъзела в една кутия. Гърбовете на всеки пъзел са в различен цвят. Първо сортира по цветове, и после реди съответния пъзел. И е много послушна, но само когато е с 1 човек. Когато са повече винаги иска да е център на вниманието. Прекъсва, вика, пее. Това и е любимото и когато някой говори по телефона.

Синеочке, честито за малкия мъж! Да е здрав и спокоен и Мони бързо да свикне с него без ревности и драми!! А на теб бързо възстановяване и здрави нерви!

Никол е 102 см. и 15 кг. - дребна ми се струва като ви чета вас  .

Пипи, много добре те разбирам, не си сама. Много сме, силни сме  . Надявам се че като още малко пораснат децата и нещата ще си дойдат на мястото, ако до тогава с татко им сме все още със здрав разсъдък. Моите деца като са поотделно и са душички, но съберат ли се заедно и става невероятен маймунарник и в резултат на това моите нерви са много разклатени.
Даже Вейката преди десетина дни ме видя в акция  как толкова се ядосах, че изпаднах в умопомрачение. За малко да скоча на бой на една майка на площадката, която имаше неблагоразумието да ми направи забележка, вместо да направи такава на дъщеря си. Та случката накратко е следната: с децата сме на площадката и те се пускат по пързалката, а две момиченца набелязаха Никол и започнаха да се заяждат с нея. На два пъти я заплашиха че ще и ударят шамар и аз ги помолих да не се занимават с нея в отговор на което получих едно о-ооо. На следващото пускане по пързалката те я причакаха долу и едното момиченце я удари с една плюшена играчка през лицето. Със сигурност не я е заболяло, но въпросът е принципен, поне за мен. Горкичката вкъщи винаги е потърпевша от ексцесиите на сестра си, а аз съм я научила да не й отговаря, а само да дойде да ми каже на мен. Тя не е агресивна и заядлива и само си пати от това. Та след удара аз отидох до момиченцето, което я удари и вече с доста твърд тон му заявих, че ако още един път я удари и аз ще му отвърна. И чак тогава от една пейка на 50 метра от пързалката се провиква една жена да ми се кара, че трябвало първо с нея да говоря, а не да се карам на дъщеря й. И на мен като ми прекипя и я питам - вие къде бяхте до сега, че аз да разбера, че това дете е с вас? Защо се включвате чак когато аз се скарах на дъщеря ви, а не се включихте още когато тя започна да я заплашва с шамари и накрая наистина си позволи да я удари? Ужасно се ядосах, чак пяна ми изби на устата  , защото майката не стига че не беше права, ами тръгна и психологически портрет да ми съставя въз основа на това че съм повишила тон. Та излях си мъката.

Обаче и аз с интерес следя разказите на Мечето, за да видя как да се справя с повишаването на тона.

blueeyes, честита рожба! Да е жив и здрав и явно ще разтърсва света с появяването си   

Мече, и на мен ми е интересно. Това с монетите и аз май трябва да го прилагам, спрямо голямата, че все я навиквам горката.

Аз уж все се опитвам да не се карам, но накрая пак с виканици приключваме. Точно защото като съм добра и спокойна, двете маймуни искат още и още докато не достигнат предела. Дали ще почнат да се карат и бият за това кой е седнал до прозореца в автобуса (а има стоящи прави жени - цял ден работили), дали ще ми се мрънка че съм правила баница без тях (вместо да чуя едно благодаря, че съм станала в 6 часа, за да им е топла за закуска). Или пък ще се недоволства, че не съм донесла подаръци след работа - за мен извода е един: УЖАСНО РАЗГЛЕЗЕНИ ... и не знам как ги направих такива и как да ги "поправям" сега.
Всъщност знам как се стигна до тук - често ми е по-лесно да изпълнявам желания, отколкото да слушам безконечно мрънкане, рев, крясъци - алергична съм вече на детски крясъци ... станала съм като онези пенсионерки от 1-вите етажи, дето все ни се караха, че играем точно под прозорците им.

Nikitali разбирам те. Имахме скоро аналогична случка на един батут с дете поне 2-пъти по голямо от Жоро и на размери, и на възраст. Жоро не изглеждаше нещастен и дори се забавляваше, но на мен ми се обръщаха червата всеки път като виждах как това дете го хваща за задната част на блузата и го свлича от стълбата, за да се качи преди него. Накрая не издържах и попитах: "защо го събаряш сега?", детето ме изгледа лошо и пак понечи, на което аз пак казах: "изчакай го да се качи и той". Родител не се намеси, но всеки път детето ме гледаше дали ги наблюдавам. Може и да не е възпитателно и да трябва сами да се разбират, но щом съм все още с него по площадките, защо пък трябва да търпя да го тормозят.