Здравейте мами, включвам се с един въпрос, който със сигурност е доста спорен, но ми се иска да споделите вашето мнение. Кога се проявява страхът при децата като цяло? То е ясно, че това не може да се каже с точност, особено като се има предвид, че има различни видове страх, но със следващия пример ще ви обясня какво точно имам предвид.
Дъщеря ми е почти на 1.5 години и приблизително 5 месеца вече заспива сама. Оставям я вечер в нейната стая в легълцето й, целувам си я, казвам й лека нощ и излизам. Тя или заспива моментално или се върти 2-5 минутки преди това. От около седмица насам обаче имаме проблем. Всичко започна една вечер когато явно не й се спеше. Сложих я в леглото, потъркаля се 2-3 мин , стана и зарева. Рядко е имало такива случаи и тогава просто отиваме (аз или моя мъж) , сядаме до нея , галим я , без да я взимаме от леглото й и тя заспиваше. Като казвам рядко имам предвид не повече от 4-5 пъти за тези 5 месеца. Този път обаче не се получи номерът и се наложи половинката ми да я вземе и да легнат заедно на леглото. Заспа моментално. Преместихме си я и си спа цяла нощ в кошарата. На следващия ден обаче още като я слагах в чувалчето започна да плаче. Успокоих я и тръгнахме към стаята й когато тя пак зарева. Сложих я в леглото и излязох. Започна да плаче още повече, мъжът ми не издържа и пак отиде при нея. Това се повтори 4-5 дни, когато реших, че ситната ми прави номера и ще я оставя да си пореве малко. Е, всичко продължи не повече от 3-4-5 минути, преди да се разложи на леглото и да не се чуе повече и "гък" от нея. На следващата вечер всичко се повтори, рев няколко минути и след това заспиване.
Тогава обаче си зададох въпроса , защо аджаба го прави? Не ме притеснява, че ще пореве малко, а по-скоро дали не е стресирана от нещо. Защото ако е така , оставянето сама не е най-добрият вариант, а точно обратното. Но тогава дали не би се съпротивлявала повече? Дали не би плакала дълго и безутешно?
Само да подчертая, че дъщеря ми никога не е плашена, нито с Кумчо Вълчо, нито с Баба Яга, нито съм й казвала когато не иска да тръгне, че аз тръгвам и я оставям сама, нито с каквото и да е. За мен това е адски неправилна тактика, която след това им се отразява зле.
Та, кога се проявява страхът при децата?
Дъщеря ми е почти на 1.5 години и приблизително 5 месеца вече заспива сама. Оставям я вечер в нейната стая в легълцето й, целувам си я, казвам й лека нощ и излизам. Тя или заспива моментално или се върти 2-5 минутки преди това. От около седмица насам обаче имаме проблем. Всичко започна една вечер когато явно не й се спеше. Сложих я в леглото, потъркаля се 2-3 мин , стана и зарева. Рядко е имало такива случаи и тогава просто отиваме (аз или моя мъж) , сядаме до нея , галим я , без да я взимаме от леглото й и тя заспиваше. Като казвам рядко имам предвид не повече от 4-5 пъти за тези 5 месеца. Този път обаче не се получи номерът и се наложи половинката ми да я вземе и да легнат заедно на леглото. Заспа моментално. Преместихме си я и си спа цяла нощ в кошарата. На следващия ден обаче още като я слагах в чувалчето започна да плаче. Успокоих я и тръгнахме към стаята й когато тя пак зарева. Сложих я в леглото и излязох. Започна да плаче още повече, мъжът ми не издържа и пак отиде при нея. Това се повтори 4-5 дни, когато реших, че ситната ми прави номера и ще я оставя да си пореве малко. Е, всичко продължи не повече от 3-4-5 минути, преди да се разложи на леглото и да не се чуе повече и "гък" от нея. На следващата вечер всичко се повтори, рев няколко минути и след това заспиване.
Тогава обаче си зададох въпроса , защо аджаба го прави? Не ме притеснява, че ще пореве малко, а по-скоро дали не е стресирана от нещо. Защото ако е така , оставянето сама не е най-добрият вариант, а точно обратното. Но тогава дали не би се съпротивлявала повече? Дали не би плакала дълго и безутешно?
Само да подчертая, че дъщеря ми никога не е плашена, нито с Кумчо Вълчо, нито с Баба Яга, нито съм й казвала когато не иска да тръгне, че аз тръгвам и я оставям сама, нито с каквото и да е. За мен това е адски неправилна тактика, която след това им се отразява зле.
Та, кога се проявява страхът при децата?
Събуждах се по някое време и ми беше адски криво, че трябва да се надигна и да се преместя в собственото си легло.
