Емоционално трудни моменти след раждането

  • 4 626
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте Дами,

Тъй като ми предстои второ бебче и искам да избегна още в зародиш повечето от трудностите, през които преминах със първото, искам всичко да си припомня за да помисля как бих преодоляла със следващото:-)

Мен най-много ме мъчеше безсънието, самотата (по цял ден сама вкъщи, в градинките), невъзможността да виждам приятелите си (те на една вълна без деца или с отраснали такива, аз на друга- с бебе), липсата на лично време и пространство (новият ми имидж на недобреизглеждащ обслужваш персонал Simple Smile и т.н.

Подскажете ми вашите трудности да си припомни, да се посмеем и помогнем на бъдещите майки с решения!

# 1
  • Мнения: 8 163
От сега да си ти кажа, за да не се разочароваш, secondbaby: второто раждане протича по-леко във всички отношения, вкл. емоционално. Единственото нещо, което ме измъчваше след второто раждане беше, че майка ми не можеше да види втората си внучка. Решихме проблема с едно пътуване до БГ преди бебето да е навършило два месеца.

# 2
  • Мнения: 314
След раждането на дъщеря ми единствено ме "мъчеше" паниката и стреса дали ще се справя с бебето.  Blush



Мен най-много ме мъчеше безсънието, самотата (по цял ден сама вкъщи, в градинките), невъзможността да виждам приятелите си (те на една вълна без деца или с отраснали такива, аз на друга- с бебе), липсата на лично време и пространство (новият ми имидж на недобреизглеждащ обслужваш персонал Simple Smile и т.н.

нищо от това по-горе не ми е липсвало  Naughty

Бях толкова щастлива и "пълна" от любов по това малко човече...  Heart Eyes, че единствено тя и мъжът ми ме интересуваха, семейството ми.  Heart Eyes

# 3
  • Мнения: 85
Целия ми свят се въртеше около бебчо и други хора не ме интересуваха.Не е имало стрес и паника,че няма да мога да се грижа добре за него-справях се чудесно Simple Smile.Самотна също не съм се чувствала и няма как,след като най-милото ми същество е до мен.Единствено безсънието ме мъчеше.

# 4
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 201
Абе да си кажа честно,първите дни след изписването в къщи ме хвана оная депресия,дето толкова я описват по книгите.Все невярвах/още повече,че бях раждала вече/,ама тъй си ме избиваше на плач постоянно,ей тъй от нищото.... Tired
Добре,че съпругът ми ме успокояваше и подкрепяше,горкия що емоционални сълзи видя...
Е за кратко беше,после нещата си влязоха по релси,човек се организирва и вижда,че слънцето пак изгрява.
Със зимно бебе кръстосвах из улиците,после и на кафе с познати.Някак си напасвах нещата,за да имам и аз удоволствие от майчинството.
В началото е по трудно,поне за мен тъй като децата ми имаха голяма разлика и трябваше да бягам на всеки фронт за да няма обидени.
Единствено стария облик на мома все още не мога да върна.....  Blush  да, не съм като бременна,но пак си ме мъчат излишните форми.
Ама лека полека и тях ще иногрирам,здраве да имаме,то си е най-важното.

# 5
  • Мнения: 62
Интересна тема, и на мен ми предстои да се сблъскам за втори път с усещането да стана мама.Но честно казано досега не се бях замислила са всичко това, което си изброила.
От момента, в който видях двете чертички, сега, та и докрая на бременността ми,единствената мисъл и то наистина с ужасен спомен е кърменето.Ще се справя ли този път или пак няма да успея и ще мина през всичко това отново.

# 6
  • Мнения: 127
Добро решение, изход е йогата за бременни например

# 7
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 201
Добро решение, изход е йогата за бременни например
Авторката споделя за моментите след раждането.
А йогата е перфектно занимание дори и след раждането. Peace

# 8
  • Мнения: 15 376
Мен ме подгони ужасяваща депресия след раждането, имах чувството, че нищо от това, което преживявам не е реално.
Нямаше сън, нямаше нито минута, в която да мога да свърша нещо за себе си или да легна и да не мисля за нищо.
Синът ми беше със силни колики, ревеше много и дълго и цялото ми ежедневие минаваше в миене на шишета, гушкане на бебе, дремане и толкоз.

# 9
  • Мнения: 4 951
Емоционално трудни моменти след раждането имах по съвсем конкретни неприятни причини  Cry и недовършени задачи (довърших си 2-те магистратури и работех от вкъщи), но имаше конкретни неща покрай самите деца, които ми тежаха:
1. с 2 бебета има момент, в който се роботизираш;
2. нямах свободата да ги гушна и да изляза, без предварителен план;
3. чисто физическата умора ме натоварваше - не винаги спяха едновременно;
4. опитвах се всичко да им е по-по-най.

Какво бих правила към момента, ако имам късмет отново да стана майка и този път бебето е 1:
1. ще спя винаги, когато спи;
2. ще купя най-леката и най-евтина количка, за да мога да "меря" улиците и изобщо няма да се вторачвам в излишни покупки, задължителни режими и всякакви притеснения;
3. няма да работя, няма да уча, няма да домакинствам - нищо - само бебето, екскурзии, пътувания, разходки, книги и т.н.

# 10
  • Мнения: 314

3. няма да работя, няма да уча, няма да домакинствам - нищо - само бебето, екскурзии, пътувания, разходки, книги и т.н.

И без да се заяждам, от чисто любопитство  Flutter - ако живеете сами, кой ще готви и т.н.???  Rolling Eyes
За ученето и работата и аз съм на това мнение, но ако нямаш помощ под ръка /баби и т.н./, кой ще домакинства /най-елементарните неща имам предвид/.

Защото тук винаги се е "съветвало" - гледай си само бебето..... ок, ама кой ще оправя прането, яденето, чиниите и т.н.
То е ясно, че съдомиялната, пералнята .... ама нали пак трябва да се пипне...

Защото ние нямаме помощ под ръка, но тези дори и най-малките неща, ми отнемат много време.  Tired

# 11
  • Мнения: 1 612
Моя труден момент се изрази в това, че се бях юрнала като кон да се връщам на работа още когато дъщеря ми беше на 2м.  Crazy Втори път тая грешка няма да повторя.
За другите неща като безсъние и колики не съм ги изпитала на свой гръб, беб спеше по 8-10ч. през нощта и по няколко пъти през деня, та имах време за всичко (домакинство, козметици и т.н.) колики никога не е имала.
Да си призная за това малко ме е страх да имаме второ бебе....безсъние, колики и т.н.

# 12
  • Мнения: 4 951

3. няма да работя, няма да уча, няма да домакинствам - нищо - само бебето, екскурзии, пътувания, разходки, книги и т.н.

И без да се заяждам, от чисто любопитство  Flutter - ако живеете сами, кой ще готви и т.н.???  Rolling Eyes
За ученето и работата и аз съм на това мнение, но ако нямаш помощ под ръка /баби и т.н./, кой ще домакинства /най-елементарните неща имам предвид/.

Защото тук винаги се е "съветвало" - гледай си само бебето..... ок, ама кой ще оправя прането, яденето, чиниите и т.н.
То е ясно, че съдомиялната, пералнята .... ама нали пак трябва да се пипне...

Защото ние нямаме помощ под ръка, но тези дори и най-малките неща, ми отнемат много време.  Tired

Сами живеем.
Не домакинствам. Е, поддържам, ако броим точно зареждането на миялната, пералнята, сушилнята (с функция гладене) и подобни уреди. Миещата прахосмукачка си е приоритет на мъжа ми.
Но... за почистването имам жена - за основните почиствания (прозорци, пердета, санитария).
За готвенето - мъжът ми готви, храним се на заведения, купуваме готова храна (не говоря за полуфабрикати или суха храна, а за ястия, според вкуса ни, вкл. и готвени от места, на които имам доверие по отношение на качеството). Аз готвя, когато имам муза. Пък и вкъщи всички се храним заедно веднъж на ден - не е толкова трудно да сготвиш за едно хранене, ако нямаш друг ангажимент, освен едно бебе.

# 13
  • Мнения: 8 163
С първото все още имахме баби наблизо, но те само пращаха готвено. Никой не ми се мотаеше в краката и не си присвояваше детето ми.

С второто бяхме съвсем сами. За първите две седмици храна ми пращаше една изключително свястна жена, останала без деца и колежка на мъжа ми. От третия месец се върнах на работа (тук под "майчинство" разбират да ти пазят позицията за 3 месеца) и въртях цялото домакинство както обикновено. Мъжът ми помага с поддръжката на дома (прахосмучене, миене на под, прозорци и пр).

От дистанцията на времето (пък и в тогавашния момент) съм доволна, че никой не ми се месеше в отглеждането и възпитанието на децата. С мъжа ми имаме еднаква ценностна система и нямаме пререкания относно това на какво да учим дъщерите ни.

# 14
  • Мнения: 4 951
... От дистанцията на времето (пък и в тогавашния момент) съм доволна, че никой не ми се месеше в отглеждането и възпитанието на децата. С мъжа ми имаме еднаква ценностна система и нямаме пререкания относно това на какво да учим дъщерите ни.

Самостоятелното живеене на едно семейство, принципно, е в основата.
Изобщо не ми е минавало през ума да живеем с някого или някой да ми дава акъл (дори не допускам много хора у дома - там си е нашето "царство"). Едва през последната година децата ни започнаха да остават при бабите си, защото го искат самите те, а ние не ги спираме (това е ценно общуване), но първите години са задължителни за общуване и възпитание от мама и татко.
Сами си ги отглеждаме и това никога не ни е тежало - не сме се спирали да пътуваме, да се забавляваме и т.н.
Просто повечето трудности установих, че сама съм си ги създала с прекаленото вторачване в децата (уж си мисля, че ги възпитаваме в достатъчна самостоятелност) и в гоненето на някакви идеални положения.
Но това е честа грешка на родителите с първите им деца. Със следващите често се осъзнаваш, че можеш да го караш по-спокойно във всяко едно отношение.

Общи условия

Активация на акаунт