Частни детски градини и ясли - София (5)

За яслата и малките деца - не искам да споря и нямам нищо против, ако някой е на друго мнение и има съвсем различни наблюдения. Просто ще споделя моите по темата.
Най-големият недостатък на държавната ясла са големите групи. От там произтича и вторият - изнервеността и често грубостта на персонала.
Малките деца нямат такъв емоционален капацитет да се справят с общуване с още 30 деца като тях. Безспорно имат нужда от социализация, но не по този начин. Социализацията трябва да стане плавно и ненасилствено. Детето трябва да има възможност да защити личното си пространство, ако не е готово за общуване. То има индивидуални потребности, които на тази възраст не може само да задоволи.
Многото деца са прекалено голяма "лъжица" за сестрата, която дори няма педагогическо образование, няма квалификация да посреща емоционалните нужди на децата и дори това не влиза в задълженията и.
Нейните цели се разминават с целите на децата и родителите - тя иска да има тишина и дисциплина и намира начин да го постигне, няма какво да се лъжем, често дори с шамари и изключително често с крясъци и наказания. Децата често става агресивни едно към друго, дори да не са показвали такива склонности преди това, защото не умеят да изразяват чувствата си и искат по някакъв начин да покажат, че не се чувстват комфортно в стресовата среда.
Дори самото тръгване, липсата на мама или на човекът с когото са свикнали, домашната обстановка или индивидуалното внимание причинява стрес на малкото дете.
Разболяванията също са резултат от стреса. Има изследвания, които го доказват. Не толкова циркулиращите вируси, колкото рязкото падане на имунитета заради силния стрес, водят до честото боледуване.
Всичко това много лесно може да се избегне в една малка група от 5-6 деца и грижовна и спокойна учителка, но държавната градина няма как да си го позволи.
За дете до 2г най-подходящо е да бъде с мама/баба или с гледачка, от две нататък в малка група, с много положително, сърдечно и спокойно отношение от страна на персонала.

Благодаря, аз също не искам да споря, просто ми беше интересно. Не съм влизала в ясла, тепърва започвам да се интересувам и затова попитах.

Абсолютно подкрепям мнението на adi_27 за децата в яслена възраст, всъщност детските психолози смятат, че най-доброто за дете до 3 г. е отглеждането у дома от един човек - мама, баба, бавачка. Според тях деца в тази възраст нямат никаква потребност от престой в детски дом - ясла, градина и пр., както и от взаимоотношения с голям брой деца. Социализацията на тази възраст става на малки дози, с по 1-2 приятелчета в домашна обстановка обикновено, или на детска площадка за кратко време - всичко друго стресира децата, качват се нивата на кортизол /това последното е изследвано/ и съответно имунитета се срива - резултата са много боледувания.
Честно казано, не разбирам защо настоявате да пращате децата в ясла на тази възраст, вместо да им вземете бавачка вкъщи - цената е същата, та дори и по-малка в някои случаи - една бавачка струва 500-600 лв. месечно, частната ясла може и да надмине тази сума. Не споря с желаещите да пуснат децата на ясли - просто питам каква е причината - интересно ми е?

Aди много добре си го казала.

Но не съм съгласна напълно с Олив. За мене 2г е перфектната възраст за едно дете да тръгне на ясла или градина, но....Частна! Радвам се, че я записах в частна такава, дори отказах да я преместя когато на по-късен етап ни приеха в държавната до нас. Единстевният минус е, че ни е далечко. Но си има организиран транспорт и децата си общуват докато пътуват.
Моето дете тръгна на 2г и 1 месец и вярвайте ми само за 1 месец имаше страхотна промяна. Казаха го  странични хора.

Най-вероятно има и държавни хубави ясли, но аз поне не знам за такава. Но това е така и с частните градини и ясли- има добри и има такива които са...

Така, че по-добре когато избираш да не търсиш коя ти е близо, а да провериш къде как гледат децата и въобще условията. Не бих записала детето си на ясла близо да нас ако отзивите са предимно негативни. С децата компромис не трябва да се прави, особено пък когато са на по1.5-2г. Защото това им остава травма за цял живот.

Аз имам намерение да го пускам от 2г., защото ще тръгвам на работа. За бавачка изобщо не сме мислили, но мисля, че ще има нужда да вижда и контактува и с други деца на неговата възраст тогава. Ако зависеше от мен, ще си го гледам до 3г. и после направо на градина.

Bunnie, ако живея в Дружба, не бих си пратила детето в Люлин да речем на ясла/градина, пък ако ще и да са идеални условията. Нормално е първо да се огледаш в твоя район дали няма някое заведение с положителни отзиви и ако се окаже, че липсва, се ориентираш според възможностите.

Всеки сам си решава.

Ние ме в Изток, а ходи в Драгалевци. Пътува около 25-30 мин в зависимост от задръстването. Мене ме устройва, защото освен всичко са на високо, и на чист въздух, а не в прашната София.
Но това е лично мнение.

Освен това ако има добър трапспорт от Дружба до Люлин- примерно метро и стигаш за 15 мин???

Olive, за мен като начало не е вярно/правилно детето да се гледа само вкъщи до три години. Може аз да нямам подход, но се изнервяме вкъщи взаимно, нямам толкова търпение, нито явно фантазия за бебешки занимания и на детето му е скучно.
Виждам обаче как се занимава покрай другите деца, дори да не е пълноценно общуване, то поне копира от тях, т.е. пак има някакво взаимодействие и извлича позитиви, макар и не по общоприетия за възрастните начин.

А изборът на детегледачка ми се струва много по-сложен (особено с диването, което имам), отколкото избора на градина, трябва да има подход, да има нервите и фантазията, които явно на мен липсват  , да не се окаже, че ми тормози детето, докато ни няма, също е по-голям шансът да си хване пътя от днес за утре, което ще ми причини доста проблеми. В детската градина пак могат да изхвърлят детето примерно, но трябва да е много зле и детето като държание, и родителят да е нехаен и да не откликне на призивите за помощ от персонала.
В нашия случай вече съм видяла и общото отношение на градината към отглеждането и обучението на децата, взискателността на директорката към учителките и тяхната грижовност към децата. Сега синът ми ще бъде при първата учителка на дъщеря ми и съм страшно спокойна, защото знам, че ще е в добри ръце. С детегледачка само ще си скъсам нервите от безпокойство и разиграване на критични ситуации с лош изход. 

Добре де, уцелила съм квартали, свързани с метро. Предполагам, че разбра какво имах предвид.

Ок, както казах, не споря, всеки със собствените си мотиви.

И аз само обяснявам, нали попита.

abs, според мен също е доста важно удобството да ти е близо или поне на път яслата/градината. Естествено, ако е гадна, спира да е вариант и се преглежда следващата по близост. Но понякога няма избор. 

adi_27, напълно съм съгласна с теб и аз съм на същото мнение. Но при мен лично има и други фактори, които ме водят към решението за ясла. Все пак, тъй като смятам, че интересът и доброто на детето е най-важно, ако видя, че и при втори опит да тръгнем на ясла, нещата не се получават, то ще оставя детето вкъщи за още известно време. Тъй като, както писах имам и други мотиви, то продължавам да следя темата за частните ясли, тъй като за държавната към момента не мога да кажа нищо добро.
За локацията, продължавам да мисля, че ако е близо до вкъщи, ще е по-добре, тъй като и без това пак ще ми трябва жена да го взема от там. Не можем да държим толкова малко дете в ясла /независимо дали държавна или частна/ от 08.00 до 06.30/07.00 вечерта. Естествено, че и условията и възпитателките трябва да са добри и с отношение, което вече ми се струва мисия невъзможна.

Шунка , ако може да споделиш, коя е яслата, която си избрала за детето си?

Да, допълня по темата, повдигната от adi_27 и Olive, също смятам, че за детето е най-добре да бъде отглеждано от майка му и да тръгне директно на детска градина, при условие, че тя успява да му осигури и допълнителни занимания и разнообразие/стимули в ежедневието - например бебешка музика и други занимания, съобразени с възрастта и възможностите на детето.
Но за съжаление, ако работиш по цял ден и имаш възможност да се занимаваш с детето си вечер по два часа преди сън, а през деня то по една или друга причина не е мобилно и не се ползва с грижите на човек, който може да стимулира развитието му адекватно, то въпросът за яслата става  спорен. Както сте писали и вие, всеки решава сам за себи според потребностите на детото си и възможностите си. Хубаво щеще да е и човек да може да вземе решение без да прави компромиси със себе си и с детето си.

В Светлина в Овча купел.

Искам да допълня няколко неща. По принцип средно-статистическото дете е готово да се отдели от семейната среда на три години, но някои на две вече са напълно готови, а други на 4 още не са. Така че всяка майка може да си прецени за нейното дете кое е най-добре.
Аз лично си мисля, че спокойствието на детето е по-важно от това дали до 2г ще се занимава със супер стимулиращи развитието му неща и ако не му се осигурят такива, едва ли ще му се отрази негативно на интелектуалното развитие.
Относно детегледачката, има много студентки по пегагодика, които имат и търпението и мотивацията, че и креативността да се занимават по подходящ начин с малко дете. Аз като студентка бях детегледачка последователно на две деца и до сега сме много близки, а вече са ученици.
На пенсионерка много по-трудно бих се доверила.
Сигурна съм, че във всеки район има поне по една достатъчно добра ясла, макар и да не е чак най-добрата. Пътуване от рода на 25 минути е ок, но аз примерно от тук до Княжево за под час не мога да стигна, а и времето, което се губи в пътуване е много ценно.

Естествено, че всеки има индивидуално мнение и поглед върху своите деца
Но все не откриваме топлата вода, защото рядко се сещаме да разгледаме междинни варианти (то и животът и работодателите често не ни го позволяват).
 
Например, заетост в институция/детска среда 2-3 часа дневно би било перфектно за 2-3-годишно. При тези обстоятелства и редуване на мама/татко/баба/гледачка/изберете опции през останалите 6-7 часа от активния му ден то ще бъде нито претоварено и прекомерно стресирано, нито ще умре от скука, както са повечето 3-годишни, отглеждани вкъщи само от един родител, особено през студените сезони.

Но не, всички варианти, които обсъждаме в дълготраен план - като изключим периода на адаптация, за който може да си го позволи - са целодневни, та се стига дори до ексцесии като 8.00-19:00, което мернах по-горе.
Моят опит е някъде по средата - върнах се на работа 1 месец преди дъщеря ми да навърши 2 години, гледачките, които интервюирах, не ми допаднаха (те и бяха само 2), баби нямаме, така че й избрах частна детска градина, когато беше на 1 г. 9 месеца, и премина двумесечен период на плавна адаптация, много мой престой в градината и свободен режим на ходене (днес 2-3 часа, утре 4-5 - според зависи и състоянието на детето).
За моето психическо здраве беше от първостепенна важност да не оставам вкъщи през третата година   Така че проявих и доза егоизъм - но ако можех да избирам оптималния за нея вариант, бих я дала на детско заведение около 2.5-годишна възраст, когато вече говореше напълно и с богат речник, ползваше изцяло тоалетна и други важни според мен обстоятелства. Едно уточнение - дъщеря ми не е от хората, които се адаптират лесно, и това важи за всякакви промени, не само за тръгването на градина.
Сега е на 4 и все още смятам, че е недопустимо да прекарва 10-11 часа в институция, независимо колко приятна като атмосфера. Така че се редуваме с баща й - той я води към 10-10:30 сутринта, аз я взимам около 18-18:30 вечерта (или обратното, според служебните ни задачи, но и двамата имаме гъвкав работен ден), а в много редки случаи успява да се включи баба й и я взима доста по-рано.

Лично аз съм пределно крайна и смятам, че децата под 2.5-3 нямат никаква нужда от институционална социализация, а преди 5-6 години - от целенасочено обучение, дори в детскоградинска форма. Т.е. трябва да си играят и да им е добре, това исках да кажа.