Как се прощава лъжа?

  • 22 094
  • 81
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4
Благодаря на всички за отговорите!
От самото начало много се колебаех дали въобще да повдигам темата пред съпруга си. Страх ме беше да получа определени отговори, но не можех просто да си "заровя главата в пясъка", както каза Елито0. Не изпитвам ревност, а се подразних от това, което бях научила и директно го попитах. Въобще не очахвах, че ще ме излъже, ако става въпрос за "невинни отношения". Но, когато видях, че се опитва да скрие  подробности, реших, че просто трябва да стигна докрай.
Повечето от вас са на мнение, че лъжата не се прощава, а се забравя. Аз съм сигурна, че няма да забравя тази. Но, искам да му простя. Просто се познавам и зная, че само това е начина да продължим. Не зная как ще се справя с недоверието си, времето ще покаже.

# 16
  • Мнения: X
Повечето от вас са на мнение, че лъжата не се прощава, а се забравя.

Аз мисля обратното.По-вероятно е човек да прости, отколкото да забрави....
Аз поне не бих могла да забравя нещо подобно.

# 17
  • Мнения: 806
... ти сама каза, че му нямаш доверие.  Може ли да има любов и добро семейство без доверие?
Според мен нещата приключват до там.  Доверие вече едва ли ще завърнеш.  По добре удряй чертата, защото ми се струва, че търсиш причини да останеш.

# 18
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Повечето от вас са на мнение, че лъжата не се прощава, а се забравя.

Аз мисля обратното.По-вероятно е човек да прости, отколкото да забрави....
Аз поне не бих могла да забравя нещо подобно.

А на мен ми е странно как ще забрави човек, без да прости. Или как ще прости, без да забрави?  Rolling Eyes
Sugar4e, наистина е по-добре да изискваш да знаеш цялата истина. Имаш право на това, поне да знаеш как да действаш по-нататък. Останалото е затваряне на очите и капитулиране още преди да си разбрала за какво да се бориш. И има ли смисъл от борбата. За мен изгубеното доверие почти никога не се възвръща. А без доверие не може да се гради връзка.

# 19
  • Мнения: 755
... ти сама каза, че му нямаш доверие.  Може ли да има любов и добро семейство без доверие?
Според мен нещата приключват до там.  Доверие вече едва ли ще завърнеш.  По добре удряй чертата, защото ми се струва, че търсиш причини да останеш.

Хайде пак глупости. Жената ясно е написала, че не става въпрос за удряне на каквато и да било черта. Тя не си търси причина, тя си е с него. Ти не прочете ли темата?!

И не е вярно , че доверие не се връща. Напротив, връща се като се спечели пак, трудно, но е реално постижимо при нужното желание.

 Лъжата, нито се забравя, нито се прощава - живее се с нея, свиква се. Просто е.

# 20
  • Мнения: 2 805
... ти сама каза, че му нямаш доверие.  Може ли да има любов и добро семейство без доверие?
Според мен нещата приключват до там.  Доверие вече едва ли ще завърнеш.  По добре удряй чертата, защото ми се струва, че търсиш причини да останеш.

Eй, как раздавате съвети с голямата лъжица  ooooh!
Как пък така от един пост толкова много за това семейство, че даваш такива категорични определения?!

# 21
  • Мнения: 806
... ти сама каза, че му нямаш доверие.  Може ли да има любов и добро семейство без доверие?
Според мен нещата приключват до там.  Доверие вече едва ли ще завърнеш.  По добре удряй чертата, защото ми се струва, че търсиш причини да останеш.

Хайде пак глупости. Жената ясно е написала, че не става въпрос за удряне на каквато и да било черта. Тя не си търси причина, тя си е с него. Ти не прочете ли темата?! И не е вярно , че доверие не се връща. Напротив, връща се като се се спечели пак, трудно, но реално постижимо при нужното желание.

Нито се забравя, нито се прощава - живее с това, свиква се. Просто е.

 аха глупости ... точно си пише тук за да си помогне с решението.  Как се прощава или се живее с това? ooooh! брей, че толерантни хора.

# 22
  • Мнения: 806
... ти сама каза, че му нямаш доверие.  Може ли да има любов и добро семейство без доверие?
Според мен нещата приключват до там.  Доверие вече едва ли ще завърнеш.  По добре удряй чертата, защото ми се струва, че търсиш причини да останеш.

Eй, как раздавате съвети с голямата лъжица  ooooh!
Как пък така от един пост толкова много за това семейство, че даваш такива категорични определения?!
Е, може би защото мнението ми противоречи на другите ... много интересно как всички можете да живеете с лъжи и изневери и само да запушвате форумите с тези теми.

# 23
  • Мнения: 755
... ти сама каза, че му нямаш доверие.  Може ли да има любов и добро семейство без доверие?
Според мен нещата приключват до там.  Доверие вече едва ли ще завърнеш.  По добре удряй чертата, защото ми се струва, че търсиш причини да останеш.

Хайде пак глупости. Жената ясно е написала, че не става въпрос за удряне на каквато и да било черта. Тя не си търси причина, тя си е с него. Ти не прочете ли темата?! И не е вярно , че доверие не се връща. Напротив, връща се като се се спечели пак, трудно, но реално постижимо при нужното желание.

Нито се забравя, нито се прощава - живее с това, свиква се. Просто е.

 аха глупости ... точно си пише тук за да си помогне с решението.  Как се прощава или се живее с това? ooooh! брей, че толерантни хора.

Не е до толерантност. Някои хора лъжат просто е, други не, но не винаги се разделят- защото е важно за какво е лъжата. Там вече не е така просто. Помисли, преди да си хващаш за главата!

# 24
  • Мнения: 806
... ти сама каза, че му нямаш доверие.  Може ли да има любов и добро семейство без доверие?
Според мен нещата приключват до там.  Доверие вече едва ли ще завърнеш.  По добре удряй чертата, защото ми се струва, че търсиш причини да останеш.

Хайде пак глупости. Жената ясно е написала, че не става въпрос за удряне на каквато и да било черта. Тя не си търси причина, тя си е с него. Ти не прочете ли темата?! И не е вярно , че доверие не се връща. Напротив, връща се като се се спечели пак, трудно, но реално постижимо при нужното желание.

Нито се забравя, нито се прощава - живее с това, свиква се. Просто е.

 аха глупости ... точно си пише тук за да си помогне с решението.  Как се прощава или се живее с това? ooooh! брей, че толерантни хора.

Не е до толерантност. Някои хора лъжат просто е, други не, но не винаги се разделят- защото е важно за какво е лъжата. Там вече не е така просто. Помисли, преди да си хващаш за главата!
  Аз съм помислила, имам житейски опит и знам, че малките лъжи водят до големите.  Когато се прощават много малки лъжи и не се прави голяма дума за тях ... много често водят до големите.  И след 5 години  ooooh! се усещаш, че си клоун който е прощавал и прощавал.

А който може само да прощава ... и да си хваща главата и да не си я хваща, все си е будала.

# 25
  • Мнения: 755
Там ти е проблема не всеки става клоун или стига до това , което ти си преживяла. Не си помислила- не. От ситуация до ситуация има разлика, както от човек до човек.

# 26
  • Мнения: 2 510
Не е задължително малките лъжи да водят до по- големи. Това не са деца, а и тук лъжите са други.
Стигне ли се до важни и решаващи въпроси и то до вземане на решения  - няма лъжа.

Аз разбрах, че това са два различни случая не отнасящи се за едно и също нещо. Или не съм разбрала.
Първият е излъгал за нещо, което е обяснил, че не иска да я безпокой и сега има вероятност да има друга. Авторката се хваща за първата лъжа и като "лъжливото овчарче".
Мисля, че трябва да се попита дали винаги казвате истината и никога не сте лъгали.

# 27
  • Мнения: 806
Там ти е проблема не всеки става клоун или стига до това , което ти си преживяла. Не си помислила- не. От ситуация до ситуация има разлика, както от човек до човек.
  Не съм го преживяла аз, а съм го гледала с години отстрани при други хора.  Преценката ми е много добра и мога да кажа, че разлика няма.  Лъжата е лъжа и в розово да я оцветиш.  Разликата е там, че някой решават да си затворят очите, а други не.

Както и да е, това всичко е лично мнение.  Всеки си има своето.

# 28
  • Мнения: 374
Винаги ми е било адски странно лафчето "прощавам, но не забравям". Как точно се прощава ако всеки ден мислиш за нещо, не си го забравил, не си го оставил в миналото и, много вероятно, под една или друга форма, натякваш и напомняш за него? Простено ли е след като не е забравено?
Към авторката: била съм в подобна ситуация, но бях на мястото на съпруга ти: излъгах многократно, признавам си, но нещата приключиха благополучно и смея да твърдя и, че е простено и, че е забравено. Така че - възможно е. Наистина зависи от човека до теб, от теб самата, от ситуация, обстоятелства, сили, воля, смисъл, обич и, изобщо - колкото обективни, толкова и субективни неща. И е възможно нещата не да са както преди, а по-хубави. Половинката ми е най-силният човек, когото познавам, с безкрайно сърце и любов, която ми помогна да остана на мястото си, в себе си и в семейството, което обичам и никога не съм искала да губя.
Не мога да ти дам съвет най-малкото, защото ти най-добре познаваш съпруга си, но все пак и момичетата го написаха по-горе: ако намираш смисъл, ако искаш да запазиш семейството си, ако обичаш човека до себе си и откриваш смисъл да му повярваш отново - опитай. Поговорете, стигни до него, до мислите му, избистрете нещата, избистри ги и ти сама за себе си, огледай и прецени ситуацията и дерзай. Струва си поне това.

# 29
  • Мнения: 755
Биби, че ми стана интересно и ще приключим спора - коя лъжа или по-точно свързана с какво за теб е пагубна?! Има лъжи , които обиждат/ меко казано/, но не те правят на клоун, защото околните и хабер си нямат за това какво става в определена сем. единица. Та за кои лъжи пишеш ти?

п.п. аз вече писах, лъжата не я понасям органически, но  "градирам" лъжите преди да съветвам или самата аз да предприемам т.нар. теглене на чертата.

Общи условия

Активация на акаунт