Бременна съм в 3 месец, а той иска да се разделим

Момичета, отношенията съвсем се влошиха тази вечер ми каза по телефона, че ще разговаряме само относно аборта и няма да говори за друго с мен и да престана да го тормоза, каквото и да значи това. Да не съм го занимавала с нищо моя работа си било кога и какво ще правя, само да го информирам, ако правя аборт кога да ме закара и откара. Направо заекнах по телефона, отказвам се, явно няма да промени отношението си. Аз ще помисля как да постъпя, но каквото и да направя няма вече смисъл да се опитвам да го обсъдя с него.
Сигурна съм, че това е синдром на страх от поемане на отговорност и се чудя чували ли сте за случаи, когато таткото е реагирал така първоначално, а в последствие след време са се събрали и са щастливи заедно с бебчето?

Ако този човек мисли поне малко за теб, няма да те притиска и изнудва по тоя начин. Типично поведение на страхлив егоист. Правилно си решила - не си струва да обсъждаш нещата с него повече. Концентрирай се върху себе си.

Това, че евентуално ще направиш аборт, не значи, че няма да имаш семейство някога. Мъж, деца, собствени. Варианти има винаги.
Аз лично съм била винаги против аборта.. преди, вече може би не. Има и свестни хора, и вероятността да намериш своя човек, ако нямаш дете, е по-голяма. Знам, че в този форум това е ерес, но ... Това ми е мнението. После, като те слушам, ти не си готова за самотен родител. Много малко хора са, и не виждам нищо лошо в това. Внимателно си помисли.....

В случая съм съгласна със Снежа, по изключение  Според мен имаш бъдеще.

Вярно е, не съм готова да съм самотен родител, мен ме е страх като спя самичка, да не говорим да изкарам цяла бременност сама и отглеждане на бебе. Майка ми би ме подкрепила, но тя живее в друг град и си има семейство, не с баща ми. Колкото и да ме обича, а тя е наистина невероятно отдадена майка, вече е страдала много с баща ми, който е алкохолик, и не искам сега да я тормозя отново. Не е вариант да се преместя при нея по време на бременността, защото ще остана без доходи, което е съвсем недопустимо в такава ситуация. Истината е, че когато си мисля да оставя детето, си представям, че баща му ще се вразуми, защото преди винаги е бил много грижовен и отговорен, сега просто още мисля че сънувам. Само, че може и отново да се излъжа. Просто още не съм сигурна дали реакцията му е признак на паника, която не признава или е признак, че е осъзнал че не ме обича и не иска детето да го обвързва. Не знам второто причина ли е или оправдание. Ако бях убедена кое от двете е щях да взема по-лесно решение. Имам чувството, че е изпаднал в дупка, от която ще излезе, но не мога да бъда сигурна дали отново не бъркам. По принцип приятелите и роднините ми се впечатляват колко интуитивна и прозорлива съм, но в този случай сякаш инстинктът ми е притъпен и ме е страх, че бъркам интуиция и желание... Много ми е тъжно, благодаря Ви на всички! Няма с кого да споделя и само тук мога да излея болката си!

Аз съм малко крайна, та по отношение на мъжа бих те посъветвала наистина да оставиш всякакви планове за съвместно бъдеще - с или без дете.

За другото решение пък не мога да съветвам. От една страна, втори аборт съвсем не означава, че няма да имаш деца след това - познавам жени с повече, които след това са забременели, износили и родили безпроблемно по 2-3 деца. Не знам обаче дали толкова краткият период между абортите няма да усложни ситуацията, това трябва да ти го каже лекар. От друга страна, много малко хора са тръгнали да раждат/правят деца с идеята да са самотни родители. От тази гледна точка не мисля, че някой е готов да бъде такъв. В повечето случаи първоначалният план е включвал двама родители, а впоследствие нещата се объркват и променят. Децата обаче се отглеждат.

Каквото и да решиш - успех!   

От казаното от теб оставам с впечатление, че си съгласна да родиш това дете само и само ако той е до теб. Ако това дете ще го върне при теб си готова да поемеш риска. За мен, ти не си готова да бъдеш майка  Не искам да звучи грубо, но една жена не е ли готова да роди и отгледа едно дете защото го иска, защото е уверена, защото знае че ще се справи, дори и сама, въпреки всичко и всички, то тогава няма смисъл взаимно да се мъчите. Той няма да си промени мнението! Дори и да се промени сега, след година пак ще намери причина да се измъкне от ангажимента. Не разчитай на него!
От друга страна, срещала съм много четива разглеждащи страната на бащата. Той има право да заяви желание или не желание това дете да се роди и ти трябва да се съобразиш с него, колкото и да противоречи на твоето (желание). В случая той е категоричен че не го иска, ти също не искаш да ставаш майка освен ако това няма да ви събере с него. Разбира се, че ако не искаш грешки ще взимаш предпазни мерки и той си е виновен, тук не спорим. Надявам се да разбираш какво искам да кажа. Ти от сега си знаеш, че сама ще отглеждаш детето и не можеш да очакваш каквато и да е подкрепа от БНД. Седни и спокойно помисли какво точно искаш ти, с какво можеш да се справиш, какво си способна да промениш в себе си и живота си. Говори с майка ти, казваш че е разбрана. Попитай я за съвет, нека тя ти каже нейната гледна точка. На 30 г. не е късно. Може до гоина да намериш мъжа на мечтите ти и след още толкова да се похвалиш с желано и обичано бебе. Може би знаеш, че деца които растат без да са обичани и постоянно са обвинявани, че са провалили живота на майка си, страдат и то много.
В никакъв случай не те агитирам за аборт! Просто искам сериозно да помислиш над ситуацията. Решението което ще вземеш в тези няколко дни ще промени целия ти живот. Или ще останеш сама (за сега) и изцяло ще скъсаш с миналото, или ще дадеш живот и во веки веков ще останеш свързана с БНД (чрез детето).
Желая ти да намериш възможно най-правилното решение за себе си. 

Мъжът има възможност Да промени мнението си - да иска теб без детето, да иска детето без теб, да поиска и двамата като неизбежност и да има двоен живот. Както и да се съгласи, че такава му е съдбата.
Твоето мнение, обаче е определено от сега. Каквото и да стане отношението си няма да го смениш.
Искам да имам дете от този мъж. Не просто дете.
Искам да живея с този мъж и заедно да отглеждаме детето. Ако не си с него, ако той се откаже от теб, ако ти се откажеш от него, ако и двамата се откажете взаимно?
Искам да имам това дете защото може да нямам други деца.
При трите случая пред детето са мъжа и ти. Не, че не е важно, но поне ти и детето трябва да сте с еднаква важност и то пред бащата.
При такъв случай трябва да говориш с майка си, въпреки, че аз съм сигурна, че тя ще вземе решение което счита за твое добро. Няма майка която да вземе решение против детето си, но тя не трябва да взема решение за твое дете вместо теб, особено за живота му.  Не е и много справедливо да я натоварваш с това. Нещата могат да се обърнат в различни посоки и то корено противоположни. Тогава?
Решение за детето трябва да вземеш само ти и с ясната мисъл, че ще го гледаш сама, че от този ден нататък ще бъдете винаги заедно. Ако бащата се съгласи да живеете заедно / тримата/ добре, ако не все тая. Ако се появи втори мъж/ добър баща добре- ако не все тая. Ако се омъжиш за друг то с ясната мисъл, че вие сте двама и оттук натам само ще се увеличавате + друго / също твое дете/ или друго на друг и т.н.
Трябва да виждаш бъдещето и то в розово за двама ви с детето за да родиш дете, не трети който да ви донесе щастие на вас двамата / ти и детето/.

Снеже, перфектен пост. Точно така мисля и аз.
Авторката на иска детето, заради самото дете, не е готова да бъде самотен родител. Иска детето, само ако баща му се върне при нея.
В този дух на мисли бих те посъветвала да махнеш детето. Не е лесно да си самотен родител, никак даже. Цялата отговорност е твоят, ти си майка, ти си баща, ти си до детето и в хубаво и в лошо, сама. Помисли добре дали си готова на това. От това, което пишеш не си, затова и съвета ми е такъв.
Има и друга страна, самотните майки малко или много се обричат да бъдат сами. Малко са мъжете, каквото и да си говорим, които се навиват от любов към майката да гледат детето и. Да, в момента имам прекрасна връзка с мъж, който ме прие с детето ми, обича ни и двете, но се убедих, че тези мъже да рядкост.
Каквото и да решиш знай, че няма нищо по ценно и скъпо от детето!!!

Ако разчиташ на това, че някой ден той ще размисли и ще си поиска детето, по-добре наистина не го раждай. Я размисли, я не размисли, но детето не можеш върна с рекламация...
А и да размисли - какво? Не се забравя лесно, ако някой е изоставил собственото си дете.
Трябва да вземеш решени спрямо своите желания и не разчитайки на никой друг. Ако смяташ че искаш и можеш сама да се справиш действай. Ако някой се присъедини по пътя - още по-добре Но ако не можеш и не искаш...

Подкрепям поста напълно  Опитай с всички сили да не се надяваш на шанса той да проумее и да се завърне при тебе, защото е много малка вероятността това да се случи и ти трябва да си подготвена за това. И да се върне - наистина  е много трудно да изтриеш от съзнанието и от сърцето си болката, която тези негови постъпки са ти причинили.
Говори с гинеколози за рисковете от аборт, помисли добре и чак тогава действай.

Пожелавам ти много сила   

А според мен - поговори първо с майка си. Може да ти даде съвсем друга гледна точка, и то винаги за твое добро. Може да намерите заедно някакъв начин. Не искаш да я безпокоиш, но може би после да съжаляваш, че не си обсъдила нещата с нея, та ти в момента нямаш по-близък човек.
На този не трябва да разчиташ, както каза Сомбра - страхлив егоист е.
Да, със сигурност ще се дотътри след година-две ако оставиш детето и ще рони сълзи, но ти тогава ще си на друг акъл.
Лично аз никога не бих махнала детето си, защото си е мое, не го раждам на някой си, който днес е тук, а утре може и да го няма. Но разбира се, това е моето гледище, а ти сама трябва да решиш. Желая ти успех 

А защо не погледнете нещата от гледна точка на един мъж? Примерно така-твоят приятел вече не изпитва нищо към теб . Не те е разкарал по-рано, защото си му под ръка за безплатен секс, делите наема, изобщо си удобна за временно съжителство. Изведнъж нещата се променят драстично, ти се оказваш бременна и той изпада в ужас и потрес. Може би кръвта му изстива при мисълта, че трябва да живее с мрънкало като теб, което му държи сметка какво работи, какви дрехи си купува и не знам какво още....Човекът ясно ти казва и показва, че нямаш никакъв шанс да си го върнеш. Още по-лошо, той си умира от страх да не родиш това дете, защото сигурно ще му стъжниш целия живот с претенциите си към него и няма бял ден да види в следващите 20 години.
Ако искаш дете-раждай, гледай го със собствени сили. Ако смяташ, че не можеш сама да го гледаш, послушай бащата на бебето и действай.

...

А от твоя пост какво прелива? Добронамереност може би? И на какво основание окачествяваш хората преди да се погледнеш сама какво пишеш? Комплекси няма откъде да завъдя, аз  страхливци не познавам. Огледай се около себи си, ако това ти е обкръжението, си отговори на въпроса:защо около мен се навъртат такива, след като има достатъчно читави?
И от позицията на 23-годишния си брак ще ти кажа, че мъжете не са склонни да ги командват какво да работят и какви дрехи да си купуват. Освен ако не са свикнали все под чехъл да са, тогава едва ли ще им направи впечатление.
И за да отговоря на молбата ти за смяна на тона: извинявай, ако си се разпознала сама  в постовете на авторката, но всеки знае, че пусне ли тема, трябва да очаква и мнения, които не съвпадат с неговото. Не виждам как ще искаш да ти носят чиста вода, ако ти самата подаваш кална.

....