А как ви се струва следното. Да те наемат за продавачка в голяма верига магазини секънд хенд и да се окаже, че от целия персонал, барабар с управителя, заместника му и регионалния, ти си с най- стабилно образование и опит. И майната му на това, ами да се налага да вършиш работата на управителката, да решаваш възникнали проблеми, а тя да се перчи после пред шефове колко умна и съобразителна е. За такава фирма нещо да ми кажете?
- Публикувана: 16 юни 2012, 11:30 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2012, 13:11 ч.
било трудно да намериш работа
А как ви се струва следното. Да те наемат за продавачка в голяма верига магазини секънд хенд и да се окаже, че от целия персонал, барабар с управителя, заместника му и регионалния, ти си с най- стабилно образование и опит. И майната му на това, ами да се налага да вършиш работата на управителката, да решаваш възникнали проблеми, а тя да се перчи после пред шефове колко умна и съобразителна е. За такава фирма нещо да ми кажете?
Аз не виждам.
Не е чак такава рядкост вероятно за по-големите градове. За малките - колкото по-малко искаш, толкова по-добре за тях.
Това по-скоро важи за малките фирми, от колкото за малките градове. Друг е въпросът, че обикновено в малките градове, големи фирми няма много. Но и в малките фирми в големите градове колкото по-малко искаш - толкова по-добре.
Съм, съм. При това често.
А как ви се струва следното. Да те наемат за продавачка в голяма верига магазини секънд хенд и да се окаже, че от целия персонал, барабар с управителя, заместника му и регионалния, ти си с най- стабилно образование и опит. И майната му на това, ами да се налага да вършиш работата на управителката, да решаваш възникнали проблеми, а тя да се перчи после пред шефове колко умна и съобразителна е. За такава фирма нещо да ми кажете?
А този коментар на Лилянa ме разби:
Нещо нередно ли виждаш ти?
Аз не виждам.
Честно ти казвам,не искам да съм на твое място в тази фирма!Дано някой ден хората/шефовете ти/да разберат кой вършее хармана и да получиш,ако не материална,то поне морална подкрепа и признание!
Макар че при мен стана още по лошо,защото жената не можеше да понесе друг да получи похвала за добре свършена работа,освен нея!
....
А този коментар на Лилянa ме разби:
Нещо нередно ли виждаш ти?
Аз не виждам.
Честно ти казвам,не искам да съм на твое място в тази фирма!Дано някой ден хората/шефовете ти/да разберат кой вършее хармана и да получиш,ако не материална,то поне морална подкрепа и признание!
...
А този коментар на Лилянa ме разби:
Нещо нередно ли виждаш ти?
Аз не виждам.
Честно ти казвам,не искам да съм на твое място в тази фирма!Дано някой ден хората/шефовете ти/да разберат кой вършее хармана и да получиш,ако не материална,то поне морална подкрепа и признание!
...
Първо - не виждам какво би било това стабилно образование за продавачка. За опит съм съгласна, но какво от това.
После - ролята на управителя е точно такава - да разпределя задълженията, за да върви работата добре. Щом тази управителка е успяла да го свърши, значи заслужено обира овации.
Аз не работя в магазин и нямам по-високо образование от шефа си, но сме на едно ниво. Приемам и изпълнявам задачи от нея, защото това ́и е работата. Ако правилно ги е разпределила, после ще бере овации.
ами да се налага да вършиш работата на управителката, да решаваш възникнали проблеми, а тя да се перчи после пред шефове колко умна и съобразителна е.
Аз за това мисля,че се дразни момичето!Ако и е в задълженията/има си длъжностна харектеристика за всяко работно място и ти я подписваш при постъпване на работа//няма проблем,но май става въпрос за нещо друго.
Доколкото разбрах Лиляна,работиш като учителка/може и да греша/.Там директорът ще обере лаврите,ако вие работите добре и той по някакъв начин макар и косвено е спомогнал за това,заедно с вас.Ако обаче за главен счетоводител имаш човек,който не знае имената на сметките и по добре да мълчи,отколкото да си отвори устата/че става за смях/и една колежка да вършее хармана, а тя даже и да не знае как да го представи,ами повтаря нещо,което е чула и не може да асимилира,за това иде реч може би.
Иначе,като при вас в училище да речем,имате си часове,зам директора си прави програмите и организационните работи,шефа се включва от време на време,ама дали колежката ти е преподавала биологията както трябва или не,това не те засяга,защото ти да речем си учител по математика и не зависиш от нея,освен класът ти да е едно място по напред в училището.
Това е хипотетично примера с училището и защото що годе имам поглед върху работата в екип в предприятие и в училище.
Иначе нищо лично и ако съм те назначила за учител неволно,извинявай!
Аз за това мисля,че се дразни момичето!Ако и е в задълженията/има си длъжностна харектеристика за всяко работно място и ти я подписваш при постъпване на работа//няма проблем,но май става въпрос за нещо друго.
Доколкото разбрах Лиляна,работиш като учителка/може и да греша/.Там директорът ще обере лаврите,ако вие работите добре и той по някакъв начин макар и косвено е спомогнал за това,заедно с вас.Ако обаче за главен счетоводител имаш човек,който не знае имената на сметките и по добре да мълчи,отколкото да си отвори устата/че става за смях/и една колежка да вършее хармана, а тя даже и да не знае как да го представи,ами повтаря нещо,което е чула и не може да асимилира,за това иде реч може би.
Иначе,като при вас в училище да речем,имате си часове,зам директора си прави програмите и организационните работи,шефа се включва от време на време,ама дали колежката ти е преподавала биологията както трябва или не,това не те засяга,защото ти да речем си учител по математика и не зависиш от нея,освен класът ти да е едно място по напред в училището.
Това е хипотетично примера с училището и защото що годе имам поглед върху работата в екип в предприятие и в училище.
Иначе нищо лично и ако съм те назначила за учител неволно,извинявай!
Учител съм, да. Преподавателската работа всеки си я върши индивидуално, а организационната, административната(без счетоводство) се върши от всички, както се разпредели от шефа.
Затова и не мога да си представя коя е тази работа, която управителят трябва да я върши сам, без да я дава на други.
Затова и не мога да си представя коя е тази работа, която управителят трябва да я върши сам, без да я дава на други.
Имаше едно проучване, показало че голям брой от българите мислят, че са по-умни от шефа си. Това си е манталитет.
Вас какво ви ядосва? Че знаете повече, а той/тя се е уредил по-добре ли?
Примера с пре-обучената за продавачка кандидатка е много показателен - ако отхвърлиш кандидата с аргумента, че е свръх квалифициран, се сърди (щом бил кандидатствал, значи си бил преценил). Да, но от този пример е видно, че и да го вземеш на работа, пак не е добре. Защото се подтиска, че е най-образован....Няма угодия.
Тази много квалифицирана дама защо не си е потърсила работа като управител, а е станала продавачка?
Иначе аз не познавам шеф, който да не е представял идея на подчинен за своя. Това им се полага. Обикновено обаче и негативите от грешките на подчинените си обират. Така че, равновесие има.
Вас какво ви ядосва? Че знаете повече, а той/тя се е уредил по-добре ли?
Примера с пре-обучената за продавачка кандидатка е много показателен - ако отхвърлиш кандидата с аргумента, че е свръх квалифициран, се сърди (щом бил кандидатствал, значи си бил преценил). Да, но от този пример е видно, че и да го вземеш на работа, пак не е добре. Защото се подтиска, че е най-образован....Няма угодия.
Тази много квалифицирана дама защо не си е потърсила работа като управител, а е станала продавачка?
Иначе аз не познавам шеф, който да не е представял идея на подчинен за своя. Това им се полага. Обикновено обаче и негативите от грешките на подчинените си обират. Така че, равновесие има.
Имаше едно проучване, показало че голям брой от българите мислят, че са по-умни от шефа си. Това си е манталитет.
Вас какво ви ядосва? Че знаете повече, а той/тя се е уредил по-добре ли?
Примера с пре-обучената за продавачка кандидатка е много показателен - ако отхвърлиш кандидата с аргумента, че е свръх квалифициран, се сърди (щом бил кандидатствал, значи си бил преценил). Да, но от този пример е видно, че и да го вземеш на работа, пак не е добре. Защото се подтиска, че е най-образован....Няма угодия.
Тази много квалифицирана дама защо не си е потърсила работа като управител, а е станала продавачка?
Иначе аз не познавам шеф, който да не е представял идея на подчинен за своя. Това им се полага. Обикновено обаче и негативите от грешките на подчинените си обират. Така че, равновесие има.
Вас какво ви ядосва? Че знаете повече, а той/тя се е уредил по-добре ли?
Примера с пре-обучената за продавачка кандидатка е много показателен - ако отхвърлиш кандидата с аргумента, че е свръх квалифициран, се сърди (щом бил кандидатствал, значи си бил преценил). Да, но от този пример е видно, че и да го вземеш на работа, пак не е добре. Защото се подтиска, че е най-образован....Няма угодия.
Тази много квалифицирана дама защо не си е потърсила работа като управител, а е станала продавачка?
Иначе аз не познавам шеф, който да не е представял идея на подчинен за своя. Това им се полага. Обикновено обаче и негативите от грешките на подчинените си обират. Така че, равновесие има.
Абсолютно съм съгласна! Пък и какво значи "знае повече от шефа" - това, че някой има определени знания и опит в една област, не означава, че някой друг не го превъзхожда в друга област! Затова се прави подбор и екип - за да се съберат хора с различни умения, които да се допълват. Няма там "повече" и "по-малко". Формално моят шеф е с по-ниска образователна степен от моята. И има много специфични неща от моята работа, от които нищо не разбира. Затова обаче ме е наел и ми се е доверил, за да свърша каквото трябва. В същото време той е компетентен в области, от които аз нито се интересувам, нито ми е необходимо. Как да измерим сега знам ли повече от него, или не
Освен това, за да се свърши една работа, обикновено става въпрос за поредица от действия, които се извършват от повече от един човек. Така че независимо чия е идеята, щом е доведена до успешен край, значи служебната машина е смазана и върви, а затова главна заслуга има пак шефа
Имаше едно проучване, показало че голям брой от българите мислят, че са по-умни от шефа си. Това си е манталитет.
Вас какво ви ядосва? Че знаете повече, а той/тя се е уредил по-добре ли?
Примера с пре-обучената за продавачка кандидатка е много показателен - ако отхвърлиш кандидата с аргумента, че е свръх квалифициран, се сърди (щом бил кандидатствал, значи си бил преценил). Да, но от този пример е видно, че и да го вземеш на работа, пак не е добре. Защото се подтиска, че е най-образован....Няма угодия.
Тази много квалифицирана дама защо не си е потърсила работа като управител, а е станала продавачка?
Иначе аз не познавам шеф, който да не е представял идея на подчинен за своя. Това им се полага. Обикновено обаче и негативите от грешките на подчинените си обират. Така че, равновесие има.
Вас какво ви ядосва? Че знаете повече, а той/тя се е уредил по-добре ли?
Примера с пре-обучената за продавачка кандидатка е много показателен - ако отхвърлиш кандидата с аргумента, че е свръх квалифициран, се сърди (щом бил кандидатствал, значи си бил преценил). Да, но от този пример е видно, че и да го вземеш на работа, пак не е добре. Защото се подтиска, че е най-образован....Няма угодия.
Тази много квалифицирана дама защо не си е потърсила работа като управител, а е станала продавачка?
Иначе аз не познавам шеф, който да не е представял идея на подчинен за своя. Това им се полага. Обикновено обаче и негативите от грешките на подчинените си обират. Така че, равновесие има.
Тази преобучената тъкмо беше завършила семестриално и си чакаше защитата. Само че докато тази защита мине и дипломата излезе ( което не е никак кратък период ), предпочетох да поработя нещо, а не да лежа вкъщи. В същото време се преместих в доста по- малък град на квартира, не познавах града, работа може да се каже, че нямаше, освен за сервитьорки. Магазинът беше отворил преди месец, имаха място за продавачка и го взех, понеже бях работила като такава по време на студентството. Заплатата беше добра на фона на останалите заплати в града. Не съм искала управителското място, недоумявах на какъв принцип е подбора на перонала. Управителката със средно от строителен техникум, заместничката й със СОУ, регионалния и той със СОУ. Ако на вас ви се струва редно да ми прекъсват обедната почивка, за да отида и да принтирам от имейл нещо, защото управителката не знае къде да натисне, значи наистина нещо не съм наред
Ако ви се струва нормално да я накарат от централата да напише какви са начините за кражба в магазина и какво може да се промени, за да се предотвратят тези кражби, а тя кара мен и после се пъчи колко е добра, значи пак не съм наред. А дали е нормално да не знае на колко месеца трудов стаж колко дни отпуск се полагат, а аз й обяснявам, че по кодекса на труда на толкова стаж, еди колко си дни отпуск, при което тя ме поглежда супер надменно и ми казва " Ние май не работим с кодекса на труда " 
Дали е много нормално да й дойде проверка от офиса, да й намерят хиляди издънки, а тя да се разреве пред проверяващата, за да й се размине? Сигурно пак е нормално А след проверката да дойде и да каже " Понеже мен ме глобиха, аз ще глобя вас ". На въпроса " Защо? ", тя отговаря " Все ще намеря за какво, все пак съм УПРАВИТЕЛ " 
Аз съм супер ненормална явно, ще ида веднага да се прегледам. А злобата, че като стане нещо, колегите идваха да питат мен какво да правят, защото тя им казваше " Не ме занимавайте с глупости, оправяйте се сами "? Колко пъти съм й спасявала задника, но не чух едно нормално и човешко " Благодаря! ". И не само, че не чух, но тя се държеше все едно в длъжностната ми характеристика пише " Има задължението да спасява задника на некадърната си управителка, независимо по кое време на денонощието".Не бързайте веднага с умозаключенията, защото е смешно и несериозно. Още малко и щяхте да ми поискате дипломата, че да не ви лъжа нещо. Пак казвам, не съм се натискала за управител, бях изумена какви пародии са сложили на тези позиции, това пречеше на работата на всички. А некадърен управител, в комбинация с неземно самочувствие, наглост и злоба, това е наистина страшно.
Първо, заплатите са конфиденциални. А в някои браншове има огромен интерес да се разберат заплатите на конкуренцията. Имама съм хора, идващи на интервю само с цел да проучат заплатата
ZinaSt, според теб защо в нормалните страни заплатата винаги се споменава в обявите? Там нямат ли конкуренция? Не се казват заплатите само за ръководни постове, където това е въпрос на споразумение. Но за експертни позиции (счетоводители, инженери, учители, и т.н.) винаги има годишната или седмичната заплата. Да не говорим пък за работници, където заплащането е на час и винаги се споменава. Бачкаторите отиват на работа заради надницата. Това е единствената им мотивация.
И още нещо ме вълнува. Как в представите на един HR, след като заплатите са толкова конфиденциално нещо, се очаква апликантът да ги знае и да е запознат с нивата на заплащане в другите фирми?
ZinaSt, според теб защо в нормалните страни заплатата винаги се споменава в обявите? Там нямат ли конкуренция? Не се казват заплатите само за ръководни постове, където това е въпрос на споразумение. Но за експертни позиции (счетоводители, инженери, учители, и т.н.) винаги има годишната или седмичната заплата. Да не говорим пък за работници, където заплащането е на час и винаги се споменава. Бачкаторите отиват на работа заради надницата. Това е единствената им мотивация.
И още нещо ме вълнува. Как в представите на един HR, след като заплатите са толкова конфиденциално нещо, се очаква апликантът да ги знае и да е запознат с нивата на заплащане в другите фирми?
То хубаво конфиденциални, ама да не знаеш на каква заплата ще почнеш или да си мислиш, че ще взимаш еди колко си, защото в този бранш на тази позиция толкова давали, и после да останеш с пръст у гъз, наистина само у нас може да се случи.
Като една позната навремето, която я смахнали, че като започне работа, ще й кажат за какво иде реч. С целия си акъл се съгласява и после започват безкрайните разочарования. Ама защото има ей такива овчици като нея, затова си позволяват такива безобразия.
Или конфиденциалност е новата дума за"мижи да те лажем"?
Като една позната навремето, която я смахнали, че като започне работа, ще й кажат за какво иде реч. С целия си акъл се съгласява и после започват безкрайните разочарования. Ама защото има ей такива овчици като нея, затова си позволяват такива безобразия.
Или конфиденциалност е новата дума за"мижи да те лажем"?
работа има за целия китайски народ
винаги е имало и ще има
въпросът е дали ти се работи,
знаеш ли къде я търсиш,
знаеш ли как да се продадеш
винаги е имало и ще има
въпросът е дали ти се работи,
знаеш ли къде я търсиш,
знаеш ли как да се продадеш
Ако не за всички, то за една част от населението (тези които знаят как да се продадат) винаги ще има работа.
"Госпожиците чудо" в демократична България си имат
предшественик: "Fräulein-Wunder". След края на
Втората Световна Война, за купона на амерканските
войници в Германия се грижели красивите немски момичета,
а американците ги дарявали с шоколади и найлонови чорапи.
Имаше едно проучване, показало че голям брой от българите мислят, че са по-умни от шефа си. Това си е манталитет.
Вас какво ви ядосва? Че знаете повече, а той/тя се е уредил по-добре ли?
Примера с пре-обучената за продавачка кандидатка е много показателен - ако отхвърлиш кандидата с аргумента, че е свръх квалифициран, се сърди (щом бил кандидатствал, значи си бил преценил). Да, но от този пример е видно, че и да го вземеш на работа, пак не е добре. Защото се подтиска, че е най-образован....Няма угодия.
Тази много квалифицирана дама защо не си е потърсила работа като управител, а е станала продавачка?
Иначе аз не познавам шеф, който да не е представял идея на подчинен за своя. Това им се полага. Обикновено обаче и негативите от грешките на подчинените си обират. Така че, равновесие има.
Вас какво ви ядосва? Че знаете повече, а той/тя се е уредил по-добре ли?
Примера с пре-обучената за продавачка кандидатка е много показателен - ако отхвърлиш кандидата с аргумента, че е свръх квалифициран, се сърди (щом бил кандидатствал, значи си бил преценил). Да, но от този пример е видно, че и да го вземеш на работа, пак не е добре. Защото се подтиска, че е най-образован....Няма угодия.
Тази много квалифицирана дама защо не си е потърсила работа като управител, а е станала продавачка?
Иначе аз не познавам шеф, който да не е представял идея на подчинен за своя. Това им се полага. Обикновено обаче и негативите от грешките на подчинените си обират. Така че, равновесие има.
Тази преобучената тъкмо беше завършила семестриално и си чакаше защитата. Само че докато тази защита мине и дипломата излезе ( което не е никак кратък период ), предпочетох да поработя нещо, а не да лежа вкъщи. В същото време се преместих в доста по- малък град на квартира, не познавах града, работа може да се каже, че нямаше, освен за сервитьорки. Магазинът беше отворил преди месец, имаха място за продавачка и го взех, понеже бях работила като такава по време на студентството. Заплатата беше добра на фона на останалите заплати в града. Не съм искала управителското място, недоумявах на какъв принцип е подбора на перонала. Управителката със средно от строителен техникум, заместничката й със СОУ, регионалния и той със СОУ. Ако на вас ви се струва редно да ми прекъсват обедната почивка, за да отида и да принтирам от имейл нещо, защото управителката не знае къде да натисне, значи наистина нещо не съм наред
Ако ви се струва нормално да я накарат от централата да напише какви са начините за кражба в магазина и какво може да се промени, за да се предотвратят тези кражби, а тя кара мен и после се пъчи колко е добра, значи пак не съм наред. А дали е нормално да не знае на колко месеца трудов стаж колко дни отпуск се полагат, а аз й обяснявам, че по кодекса на труда на толкова стаж, еди колко си дни отпуск, при което тя ме поглежда супер надменно и ми казва " Ние май не работим с кодекса на труда " Дали е много нормално да й дойде проверка от офиса, да й намерят хиляди издънки, а тя да се разреве пред проверяващата, за да й се размине? Сигурно пак е нормално А след проверката да дойде и да каже " Понеже мен ме глобиха, аз ще глобя вас ". На въпроса " Защо? ", тя отговаря " Все ще намеря за какво, все пак съм УПРАВИТЕЛ " Аз съм супер ненормална явно, ще ида веднага да се прегледам. А злобата, че като стане нещо, колегите идваха да питат мен какво да правят, защото тя им казваше " Не ме занимавайте с глупости, оправяйте се сами "? Колко пъти съм й спасявала задника, но не чух едно нормално и човешко " Благодаря! ". И не само, че не чух, но тя се държеше все едно в длъжностната ми характеристика пише " Има задължението да спасява задника на некадърната си управителка, независимо по кое време на денонощието".Не бързайте веднага с умозаключенията, защото е смешно и несериозно. Още малко и щяхте да ми поискате дипломата, че да не ви лъжа нещо. Пак казвам, не съм се натискала за управител, бях изумена какви пародии са сложили на тези позиции, това пречеше на работата на всички. А некадърен управител, в комбинация с неземно самочувствие, наглост и злоба, това е наистина страшно.
Първо, от самото начало знаех, че говориш за себе си. Второ, ти сама казваш, че тази работа е временен компромис, не виждам тогава защо се ядосваш, че работата ти е компромис след компромис. И трето, 'мамина сладка" казвай на някоя сладка, на която си мама. Не си ми мама, не съм ти сладка.
Между другото, ако това ти е първата работа на трудов договор, нямаш право на платен отпуск, докато не натрупаш 8 месеца трудов стаж.
Първо, заплатите са конфиденциални. А в някои браншове има огромен интерес да се разберат заплатите на конкуренцията. Имама съм хора, идващи на интервю само с цел да проучат заплатата
ZinaSt, според теб защо в нормалните страни заплатата винаги се споменава в обявите? Там нямат ли конкуренция? Не се казват заплатите само за ръководни постове, където това е въпрос на споразумение. Но за експертни позиции (счетоводители, инженери, учители, и т.н.) винаги има годишната или седмичната заплата. Да не говорим пък за работници, където заплащането е на час и винаги се споменава. Бачкаторите отиват на работа заради надницата. Това е единствената им мотивация.
И още нещо ме вълнува. Как в представите на един HR, след като заплатите са толкова конфиденциално нещо, се очаква апликантът да ги знае и да е запознат с нивата на заплащане в другите фирми?
ZinaSt, според теб защо в нормалните страни заплатата винаги се споменава в обявите? Там нямат ли конкуренция? Не се казват заплатите само за ръководни постове, където това е въпрос на споразумение. Но за експертни позиции (счетоводители, инженери, учители, и т.н.) винаги има годишната или седмичната заплата. Да не говорим пък за работници, където заплащането е на час и винаги се споменава. Бачкаторите отиват на работа заради надницата. Това е единствената им мотивация.
И още нещо ме вълнува. Как в представите на един HR, след като заплатите са толкова конфиденциално нещо, се очаква апликантът да ги знае и да е запознат с нивата на заплащане в другите фирми?
Затруднена съм да ти отговоря и на двата въпроса. На първия затруднението ми идва от факта, че изобщо не мога да разбера критерия ти за "нормална страна". От 12 години работя само в международни фирми. И във всички тях заплатите са конфиденциални навсякъде, във всяко подразделение - България, Белгия, Швейцария, Германия, САЩ, Мексико, Филипините, Тайланд. Русия, Азарбейджан, Украйна и много други. Навсякъде заплатите са конфиденциални. Мога дори да ти дам пример с една доста 'нормална държава" - Холандия, където изобщо да се обсъждат доходите се счита за малко по-неприлично от това да ходиш гол по улицата. Та, конкретизирай моля те какво е това нормална държава, и може би ще мога да ти отговоря. Ако е европейска - със сигурност ще мога да ти отговоря.
На втория въпрос, а именно "И още нещо ме вълнува. Как в представите на един HR, след като заплатите са толкова конфиденциално нещо, се очаква апликантът да ги знае и да е запознат с нивата на заплащане в другите фирми?" пък не мога да отговоря, защото изобщо не го разбирам. Защо да очаквам да знае някой кандидат заплатите? Аз го питам колко очаква. Като съм му разказала каква е работата и какво е мястото на позицията в компанията, искам мнението му колко би искал да получи, за да върши тази работа в тази компания.
Проблемът не идва от конфиденциалността. Проблемът идва от неадеквадността. Обикновено ми се отговаря по два начина : ' В момента получавам еди-колко си...." - мен това какво ме интересува, не знам. В момента получаваш нещо си, ама искаш да се махнеш от там. Значи мен твоето в момента не ме касае никак. Или пък " На мен разходите ми са еди колко си, значи минимум толкова..." Ама мен разходите ти защо са ми важни? Аз съм работодател, Не съм социално дружество. Това приходите да се определят от разходите е изцяло източен манталитет. Нормалното е разходите да си ги позволяваш по приходите, а не да ми казваш че трябва да ти плащам еди-колко си, защото имаш разходи. То по тази логика на всички майки с две деца, трябва да се плаща повече от майките с едно дете, независимо от обстоятелствата...
Та защо реши, че трябва кандидатите да знаят заплатите, а пък те са конфиденциални? Дали ще споделиш моля?