било трудно да намериш работа

  • 25 494
  • 257
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 9 050
То хубаво конфиденциални, ама да не знаеш на каква заплата ще почнеш или да си мислиш, че ще взимаш еди колко си, защото в този бранш на тази позиция толкова давали, и после да останеш с пръст у гъз, наистина само у нас може да се случи.
Като една позната навремето, която я смахнали, че като започне работа, ще й кажат за какво иде реч. С целия си акъл се съгласява и после започват безкрайните разочарования. Ама защото има ей такива овчици като нея, затова си позволяват такива безобразия.
Или конфиденциалност е новата дума за"мижи да те лажем"?

Верно ли? Само у нас плащат по-малко, от колкото някой си е решил, че неговата невероятна, уникална персона заслужава? Личните фантазии и надценки могат да стигнат до невероятни висоти. Днес, една девойка, за секретарка, при работно време от 8:30 до 17:00, 5 дни в седмицата, ми поиска 3 000 чисто!

Заплатата я пише в договора. КТ изисква ПИСМЕНА форма. Няма мъжка, честна, тежка дума, няма казал - рекъл. Писмена форма. Друа не важи. Какво значи, като започне работа ще и кажат? Тя за да започне, трябва да е подисала договор, в който да си пише за какво иде реч. Ако е започнала работа без договор, и без да знае за какво става дума, тогава не са я смахнали те.

Последна редакция: вт, 19 юни 2012, 07:55 от ZinaSt

# 61
  • Мнения: 1 581
В периода 21.04-29,05 си смених работното място 2 пъти, срам не срам като не усещам че е моето място какво да правя.
-Тръгнах си от място където бавят заплатите с по 1-2 месеца и никога не взимаш цялата сума накуп, ако искаш осигуряване на 8 часа си плащаш 50% от сумата на съответният осигурителен праг. Бавеха но ги даваха.
-Попаднах на място,където се оказа че има хора напуснали от преди 1 година и все още идват да си просят парите.Някаква странна схема на плащане където се оказва че често си работил за по 250-300лв на месец.
-Попаднах на място за което мечтаех, направих каквото се искаше от мен но се преборих за това място, попитаха ме на интервюто каква заплата очаквам. Казах цифра с 50 лв по висока от предната ми заплата. Съобщиха ми заплатата, в късният следобед същият ден като ми съобщиха,че съм одобрена. Оказа се,че явно имат външно одобрение за размера на заплатата и той се покрива с казаната от мен сума. Живи и здрави,след 2 месеца ще трябва да съм на друга заплата Praynig Тук ще ме спукат от бачкане но няма да ми извият ръцете.

# 62
  • Мнения: 5 832
Зина, много си докачлива нещо Wink То оставаше и да не си разбрала, че за себе си говоря. Обясняваш ми някакви неща, които са ми пределно ясни. Пак волни програми правиш. Много ясно, че като си изчислявам полагаемия отпуск, значи имам нужния стаж. А и темата на разговор с управителката беше по принцип как се изчислява отпуск, не конкретно за мен. Това, че работата ми е била временен компромис, не значи, че трябва да влача на гърба си бездарници и да им решавам проблемите, за което им се плаща. Не съм общак, не съм и личен асистент. Ако за теб такова поведение от страна на управител е оправдано, много жалко за теб самата. Изобщо, отношението ти е меко казано обидно. Без значение какво обясняваш тук колко си справедлива и не знам каква още при наемането на кадри, то между редовете се чете отношението ти. Само ще ти подшушна, че Офис 1 също имат практиката да ти съобщят заплатата месец след като си работил. Не знаех, че е скандално да попиташ каква ще е заплатата ти, при положение, че всъщност това е основната цел на работата- да получаваш пари, за да поддържаш някакъв стандарт на живот. Досега не съм чула някой скучаещ милионер да се явява на интервюта, за да запълва времето си с работа. Хората гледат семейства, изплащат кредити, ипотеки и т.н. и е абсолютно в реда на нещата да се знае за каква цифра става дума и то още на първо интервю. Другото си е губене на време. В крайна сметка не си мисли, че само наемащия избира, а този от другата страна е длъжен да му търпи изгъзиците относно професионалния етикет и да чака благоволението му, за да разбере за каква заплата иде реч. Отивам на интервю, казват ми условията, след това и заплатата. Не ме устройва, ставам и си тръгвам, не си губим времето взаимно. Случвало ми се е поне 3 пъти. Да, оставала съм разочарована от прекалено ниската заплата на фона на задълженията, но поне не са ме развъртали като маймуна на първо, второ, трето, пето интервю. А как е в Холандия изобщо не ме топли, а и факта, че там е така, не значи, че е много Убаво и редно.

# 63
  • Мнения: 2 885
На първия затруднението ми идва от факта, че изобщо не мога да разбера критерия ти за "нормална страна".

В нормалните държави си има Salary Calculator, онлайн си го ползваш. Има и каталози с таблици от рода на Salary Survey /2012, по отрасли и по години стаж. Да пускам ли линкове? Wink
Никой не говори за обсъждане на заплатата с близки и познати. Но поне границите от-до са известни.
В Абсурдистан не ми се коментира. Искам да забравя.........

# 64
  • Мнения: 10 547
Част от проблемите идват от хора с прекомерно самочувствие, което остава повече в сферата на личните усещания, отколкото може да се потвърди от външни оценки.

# 65
  • Мнения: 348
Част от проблемите идват от хора с прекомерно самочувствие, което остава повече в сферата на личните усещания, отколкото може да се потвърди от външни оценки.

На това мнение съм и аз, стига да имаш предвид хора и от двата "лагера".

# 66
  • Мнения: 2 885
Част от проблемите идват от хора с прекомерно самочувствие, което остава повече в сферата на личните усещания, отколкото може да се потвърди от външни оценки.

Точно ти, която бе впечатлена от опашка чакащи за интервю (май журналисти) за някаква смешна сума? Или пък в темата дали да почнеш работа или не, и че не си струва да се ходи на работа за под 1000 лв. Странно.
Днес научих, че системен администратор е започнал да пише финансови отчети. В БГ, София, международна фирма. Бива пестене на пари, криза, дрън-дрън, ама чак толкова не бива... Shocked

# 67
  • Мнения: 9 050
====

Последна редакция: вт, 19 юни 2012, 07:53 от ZinaSt

# 68
  • Мнения: 9 050
На първия затруднението ми идва от факта, че изобщо не мога да разбера критерия ти за "нормална страна".

В нормалните държави си има Salary Calculator, онлайн си го ползваш. Има и каталози с таблици от рода на Salary Survey /2012, по отрасли и по години стаж. Да пускам ли линкове? Wink
Никой не говори за обсъждане на заплатата с близки и познати. Но поне границите от-до са известни.
В Абсурдистан не ми се коментира. Искам да забравя.........

То и тук има подобни калкулатори. Или  в jobs, или в jobtiger има такъв. И проучвания има. Колкото искаш. И са с точно толкова надеждна информация, колкото и безлатините общодостъпни чужди такива.

# 69
  • Мнения: 9 050
Зина, много си докачлива нещо Wink То оставаше и да не си разбрала, че за себе си говоря. Обясняваш ми някакви неща, които са ми пределно ясни. Пак волни програми правиш. Много ясно, че като си изчислявам полагаемия отпуск, значи имам нужния стаж. А и темата на разговор с управителката беше по принцип как се изчислява отпуск, не конкретно за мен. Това, че работата ми е била временен компромис, не значи, че трябва да влача на гърба си бездарници и да им решавам проблемите, за което им се плаща. Не съм общак, не съм и личен асистент. Ако за теб такова поведение от страна на управител е оправдано, много жалко за теб самата. Изобщо, отношението ти е меко казано обидно. Без значение какво обясняваш тук колко си справедлива и не знам каква още при наемането на кадри, то между редовете се чете отношението ти. Само ще ти подшушна, че Офис 1 също имат практиката да ти съобщят заплатата месец след като си работил. Не знаех, че е скандално да попиташ каква ще е заплатата ти, при положение, че всъщност това е основната цел на работата- да получаваш пари, за да поддържаш някакъв стандарт на живот. Досега не съм чула някой скучаещ милионер да се явява на интервюта, за да запълва времето си с работа. Хората гледат семейства, изплащат кредити, ипотеки и т.н. и е абсолютно в реда на нещата да се знае за каква цифра става дума и то още на първо интервю. Другото си е губене на време. В крайна сметка не си мисли, че само наемащия избира, а този от другата страна е длъжен да му търпи изгъзиците относно професионалния етикет и да чака благоволението му, за да разбере за каква заплата иде реч. Отивам на интервю, казват ми условията, след това и заплатата. Не ме устройва, ставам и си тръгвам, не си губим времето взаимно. Случвало ми се е поне 3 пъти. Да, оставала съм разочарована от прекалено ниската заплата на фона на задълженията, но поне не са ме развъртали като маймуна на първо, второ, трето, пето интервю. А как е в Холандия изобщо не ме топли, а и факта, че там е така, не значи, че е много Убаво и редно.

Извинявай, но какво значи общак?

Иначе съм съгласна за това, че заплатата трябва да се знае. Просто не на първо интервю. На второ - може.

# 70
  • Мнения: 10 547
Част от проблемите идват от хора с прекомерно самочувствие, което остава повече в сферата на личните усещания, отколкото може да се потвърди от външни оценки.

Точно ти, която бе впечатлена от опашка чакащи за интервю (май журналисти) за някаква смешна сума? Или пък в темата дали да почнеш работа или не, и че не си струва да се ходи на работа за под 1000 лв. Странно.
Днес научих, че системен администратор е започнал да пише финансови отчети. В БГ, София, международна фирма. Бива пестене на пари, криза, дрън-дрън, ама чак толкова не бива... Shocked

Точно аз- да. Именно аз. Процесът, немирница, е двустранен, в него има нелепи участници и от двата лагара /трите с HR-те, хубаво илюстриран тук/. Та, аз, както предполага Мрън, имам предвид всичките.
Срещала съм всякакви- и работодатели, и търсещи работа, и работещи вече, и набиращи персонал.

За да намериш работа, не е достатъчно да си с добро образование, квалификация и пр. Трябва да уцелиш и точния човек, в точното време. Защото, представи си, ако влизайки на интервю, си скъсам чорапогащите, може всичките ми дипломи, барабар с портфолиото, допълнителните ми квалификации и курсове да увиснат и заминат на заден план, под втренчения поглед на интервюиращия ме, за когото е по-важно да изглеждам като излязла от моден журнал. Предпочитания. Лични. Ами защо пък съм родена под знака на зодия Риби? А обичам ли децата си?
Как да взема на сериозно евентуален работодател, който иска от мен да бъда стриктна и изрядна, а закъснява за уговорено интервю с 45 минути, а опитите ми да си тръгна са провалени от жалните вопли на две служителки, които ме умоляват да го изчакам, защото "ако ви пуснем, глобата не ни мърда".
С обратен знак подбиращите персонал могат да разкажат  на свой "весели" истории.

# 71
  • Мнения: 7
Здравейте!
Темата ме заинтригува, влязох и прочетох коментарите. Искам и аз да кажа своето становище, относно трудно или не, е намирането на работа. За мен е трудно, защото съм го изпитала. Не съм с  претенции, но пък и не допускам да ме правят на глупачка. Зная, че възрастта за някои работодатели е от значение, но пък аз не съм стара баба. В споменатите сайтове за работа имам регистрация, обаждали са ми се няколко пъти с приемливи условия, но винаги нещо е спъвало нещата - било то пътуване или нещо друго, което не зависи от мен, както и от тях. В такива моменти ме хваща яд, но...
Навремето започнах работа с връзки и сега не е по-различно, друго е, когато има кой да ти "даде" едно рамо.
Работила съм в два хипермаркета - Кауфланд и Пикадили. Не се оплаквам от работата, а от взаимоотношения, наясно съм, че никъде няма идеални такива - да са поносими. Проблемът не е там обаче. И на двете места отидох на място, за да си пусна молба и започнах веднага, но за съжаление за кратко. На едното се върна титуляра - предложиха ми друга позиция, която не ме устройва /здравословни причини/, а на другото - спряха последния влак и след компромисите от тяхна страна ходих 3 м. само първа и междинна смяна /благодарна съм за това/. Но компромиси вечно не се правят, може да е било и претекст, но така или иначе напуснах и пак съм без работа. Не съм престанала да пускам CV-а, да ходя на интервюта, да търся от "врата на врата", но уви. А същевременно мои познати търсят, намират, но винаги има някой, който най-малкото ги препоръчва. Нямам такъв познат и разчитам на себе си, обаче съгласете се, че понякога само това не е достатъчно. Съпругът ми също беше дълго време без работа, сега започна и естествено с препоръки.  Да, за мен е трудно да си намеря работа. Не ми се стои у дома! Няма да се откажа да търся! Не си надценявам възможностите, въпреки че е нормално у нас. За заплащането винаги съм питала и никога не съм срещала отрицателно отношение след това - напротив. Според мен това е съществена част към края на всяко интервю. Досега поне съм попадала на такива работодатели, които не се стряскат от въпроса. Извинете ме за дългия пост. Хубав ден!  Peace

# 72
  • Мнения: 5 259
Иначе съм съгласна за това, че заплатата трябва да се знае. Просто не на първо интервю. На второ - може.
Ох, простете, но тази наглост леко ме смути. То е ясно, че на работника се гледа като на крепостен селянин, а заплатата, колкото и да е тя, е просто някакъв бонус към това, че ни е даден шанс да осмислим времето си с облагородяващ труд  Laughing
И все пак, представете си обратната картинка. Кандидатстващия за работа да заяви, че ще си покаже квалификацията едва на второто интервю. Изобщо няма да се стигне до второ, че и до първо, ако преди това не си я е показал, нали така? Същото е и със заплатата. Защо да си губиш времето, след като накрая може да ти предложат някоя смешна сума.
Аз преди съм си губила времето с такива тарикати, искащи автобиография, интервю, че и да им се изпълни задача, за да видят как работя, че и майка си и баща си, за да ми кажат, че предлагат 300 лв, след като съм си загубила няколко дни с тях. За мен причината да крият заплата може да е само, че е някоя срамно ниска.
За съжаление безработицата и отчаянието на хората са твърде големи и наглите могат спокойно да си разиграват коня както си искат.

# 73
  • Мнения: 11
Цитат
За съжаление безработицата и отчаянието на хората са твърде големи и наглите могат спокойно да си разиграват коня както си искат.
 
 
В това изречение е истината за сегашната ситуация, жалко, но факт!

# 74
  • София
  • Мнения: 2 180
А какво ще кажете за следната ситуация?

Преводач съм на свободна практика, не се ангажирам с работно място и офис, т.е работя към различни преводачески агенции. Преди месец време пускам СВ до преводаческа агенция Х, прилагам и дипломата си, с което да удостоверя откъде знам даден език, при което ми се връща следният отговор: За да преценим дали да ви поканим на интервю, моля преведете следния текст.....и следват 5 страници текст!

Аз ли не съм наред или те?! Значи да им преведа текста, който ги интересува безплатно, разбира се, а те щели да преценят. Какво ще прецени и кой? Офис сътрудникът ще ми оценява колко знам езика ли? Ами като са толкова вещи, защо си търсят преводачи? И второто - така могат да си разпратят текст на няколко преводача, все някой ще им преведе по нещичко и хоп - готова е поръчката, без да плащаме на преводачи. Безумна наглост!

Общи условия

Активация на акаунт