Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

Явно освен природата на мъжа голямо влияние оказва и поведението на жената. Ако отначало си му показала, че от страх или по друга причина си склонна да преглъщаш такова отношение, той би се възползвал от това. И обратното - ако му покажеш, че не те е страх и ще има последици при един шамар от негова страна, доста ще се замисли, преди да направи подобно нещо. Както е навсякъде в живота и природата - страхливите и покорните ги смазват, оцеляват и се справят силните.

Грешка! Оцеляват най-приспособимите! Не силните!

Не животът поднася горчилка, а хората, самите те си я причиняват. Когато това е външен страничен човек, който почти не те познава, може и да подминеш обидата със снизхождение, но най-близкият няма право да ти го причинява. Двама се събират за да правят щастливи един друг, а не обратното. Във всеки един момент от дадена връзка ти трябва да помниш, че носиш лична отговорност за здравината и стабилността на тази връзка. Както аз полагам усилия да не си изпускам нервите, така очаквам от отсрещната страна същото.
Не желая да допускам никого, който би ме наранявал в близкото си обкръжение. Ценя си достатъчно живота и щастието, доброто настроение, наслаждавам се на живота максимално и достатъчно здраво работих за да мога да си позволя никой, ама никой в този живот повече да не посмее да ми каже копче. Този който смята че на него като на човек му е позволено да прави грешки наранявайки любимия човек, просто да стои максимално далеч от мен! Аз не съм човек и не прощавам такива грешки.

Колкото до въпроса за изваждането от психично равновесие, о, уверявам те че това никак не е лесна работа. Доста калена съм от перипетии в живота, изключително силна жена съм, и в никакъв случай не може да се каже че съм психически- лабилна ревла. За да бъда изкарана от равновесие на лице е била несправедливост, силна обида и огромно разочарование с разбити мечти, планове и илюзии. Ето така, само за броени секунди с няколко рязки думи пред очите ми рухна ВСИЧКО. Заради някаква абсолютна тъпотия всъщност, която принципно от повечето хора въобще не би била повдигана на въпрос. Ами да, няма начин да не ме направи неработоспособна- моята работа не е физическа която да ме откъсва от мисли и емоции. Работата ми е точно в тези мисли, които сега текат в съвсем друга посока. За мен любовта и щастието са движещата ми сила която стимулира работата, а рухнат ли в един момент, това е страшен удар под кръста и няма начин да се отърсиш така бързо.

Значи проблема изобщо не е бил в повишаването на тон, а в това, което стои зад него. Което явно дълбоко те обидило и наранило. После твърдиш, че хората едва ли не мечтаят за такава връзка...
Ти сама каза, че това те прави неработоспособна, не са мои думи.

Както и да е. Ти си знаеш най-добре какво се е случило и явно нещата далеч не са така прости и елементарни, колкото прозвучаха на пръв прочит - "тръгнах си само заради повишаване на тона".

Стига де, Анди. Има си неща, към които можеш да се приспособиш, има и такива, при които приспособяването е недопустимо. Как пък бих се приспособила към физически или психически тормоз!

В контекста на темата, оцеляване не е възможно дори и при наличие на "адаптация". В следствие на тормоза и насилието, личността се видоизменя, човек престава да бъде себе си, съответно и не оцелява.
Иначе по принцип наистина оцеляват гъвкавите и адаптивните хора. Просто контекстът е друг в случая.

както се вижда, дори няма единно мнение какво е насилие, и изобщо, има някакви дискусии по въпроса в последните десетилетия, и то от напредналите икономически бели, изповядващи предимно християнската вяра, също и други вери, но обединени от сходни икономически и социални разбирания. Сравнено с всичките десетки хиляди години назад, това е една плюнка време. Неща, които днес ние възприемаме като насилие, не са попречили човечеството да съществува, защото хората са се приспособявали по някакъв начин. Забележи, не говоря за приемане и припознааване, а за приспособяване, което е много различно. За всеки приспособяването има различни измерения, включително културни такива.

Така е, да. Но също така правя разлика и между приспособяване, наложено от живота или някакви налагащи това условия, и приспособяване към всякаквите изисквания на някого само щото той така е казал. Подчинението на житейските схващания, стереотипи и капризи на някого, налагани на другия, който му е равноправен, чрез насилие под каквато и да е форма, не е никакво приспособяване, а съзнателно обезличаване. Налагано от единия и търпяно от другия, който уж се приспособява. Ми по тая логика що насилникът не се приспособи към по-кротко поведение?

Не, съвсем просто и елементарно е. Тръгнах си точно заради повишаване на тона който ме и обиди. Какво сложно има за разбиране и как още да го обяснявам?

Мога да ти кажа какво точно се е случило. Завих в улица с еднопосочно движение в непозволената посока, заради което ми се развика в колата. Това е точната случка и за това си тръгнах. Просто ли е?

А правилната реакция е да ти каже с благ тон браво ли?   

Противоречиш си постоянно. И това е нещото, което те изкара до такава степен от равновесие, че беше нетрудоспособна? А иначе не си лабилна ревла.

"Колкото до въпроса за изваждането от психично равновесие, о, уверявам те че това никак не е лесна работа. Доста калена съм от перипетии в живота, изключително силна жена съм, и в никакъв случай не може да се каже че съм психически- лабилна ревла. За да бъда изкарана от равновесие на лице е била несправедливост, силна обида и огромно разочарование с разбити мечти, планове и илюзии."

Заради това, че ти се е развикал, че завиваш неправилно на теб ти рухнаха всички мечти, планове и илюзии.  
Е, нЕам думи, честно.
Очевидно е много лесно всъщност да те извади човек от психичното ти равновесие.
И на всичкото отгоре никаква несправедливост не виждам, щото ти си си била в нарушение така или иначе.

Именно. Случвало ми се е безброй пъти в чужда кола с друг шофьор и това винаги е било по-скоро повод за шеги и майтап. Дори няма значение има или няма повод...НИКОЙ, ама АБСОЛЮТНО никой няма право да ми държи тон по какъвто и да било повод. Да върви на полето да вика по овцете!

Мда, много голям повод за смях, някой влиза в насрещното и ти се забива челно и едно смешно ти става...

Все в някакъв контекст, не съм го изтропала ей така, от нищото. От филм, от разговор за някоя двойка, не помня каква е била ситуацията. Да речем казвала съм, че еднократна изневяра бих простила, но шамар не.

Смях е че сериозно си го мислиш. В тясни улички с елнопосочно обикновено се пълзи и няма начин да не те види и не отреагира че да ти се забива някой челно.
Пък и каквато и да е ситуация, ти смяташ че като креснеш и изведнъж с магическа пръчка ще се оправи? Няма шанс никой да ти се забие щото си се развикал...
В критична ситуация повече отвсякога е нужен самоконтрол и спокойствие. Особено пък в кола.  Викове в кола смятам за абсолютен дебилизъм.