Хора с психопатии - познавате ли?

Психопатите рядко имат деца, а ако имат не ги отглеждат лично, защото са неспособни да се грижат за друг. Та децата малко или много са предпазени, защото няма да са в постоянен контакт, но травмата от наличието на безчувствен родител остава. Може само да се гадае как ще се отрази на детето, защото зависи от това какво е самото дете и редица други обстоятелства.

Познавам един, който от дете си беше такъв, но и възпитанието му помогна доста да развие и разгърне заложбите си. Не мисля, че науката е наясно каква е първопричината, но възпитанието определено играе роля. Особено онова, което е модерно днес като лъжелиберално възпитание, т.е. детето да бъде оставяно да прави каквото си поиска и да не понася никакви последствия.
Доколкото знам децата психопати са неспособни да понесат наказание или ограничение като последствие от действията си, не го разбират.

И според мен са от деца, дори си мисля дали не е наследствено?

Този Брейвик например, според мен е типичен психопат, който си е живял до някакъв момент напълно ОК в обществото и после почва да вилнее.

Кофти. Нали не е хубаво да посочиш-това дете е лошо и ужасно,
защото децата по презумция са само сладки и добри, и просто им липсва грижа и внимание...

Смело питам-а, някой срещал ли е, познава ли, съмнявал ли се е за дете да е психопат?

Децата са като възрастните- биват всякакви.

За едно дете по презумция е по-лесно да манипулира околните.Ако са такива от деца значи се шлайфат цял живот.
Не съм се съмнявала в дете психопат,но някой умелодаде примера с онзи филм,в който главната роля беше на Кълкин.Тръпки ме побиват като се сетя.Ужасно е да се говори така,но все се питах-това дете няма ли да умре

Когато срещнеш възрастен психопат или с някакви отклонения в поведението, знаейки фамилната му история и обремененост, семейни драми и отношения с близките, със сигурност можеш да сглобиш пъзела и да си дадеш сметка кой е моментът, отключил дадено поведение.
Няма дим без огън - аз съм на този принцип. Навици, отношение към света, към хората, ценности - всичко се придобива. Стига да има адекватен пример за това. Ако пък е неадекватен - ето ти готов психопат, социопат, садист и т.н.

А ако въпреки адекватната среда, наклонностите са налични?

"Психопатиите възникват като следствие на вродена или придобита в ранното детство непълноценност на нервната дейност. Те се формират под влияние на неблагоприятни психогенни ситуации и социални въздействия /особено на неправилно възпитание/.
Психопатиите не са психично заболяване. Те представляват неправилно развитие и в тяхното протичане няма  начален стадий, стадий на разгънато заболяване, изход. Психопатните особенности се запазват през целия живот. Периодически те се усилват /декомпенсация/ или отслабват /компенсация/, но не изчезват напълно."
Ето от тази статия - http://www.psiholozi.com/3/post/2012/05/85.html

Най-добрият ми приятел....Най-голямата ми любов.....Той е с психоза....Това не е психопатия май, много не разбирам....
Не само, че не ме е натоварвал никога, но се чувствам заредена след като си поговорим....Има си своите особености, но дали защото е много образован и интелигентен човек, някак не товари, не досажда, не завлича.....

Познавам и други....Никога не са ме натоварвали....
Дали пък и аз не съм от тяхната група

Признавам, че прочетох само първата страница   Та сигурно някой вече е казал, че на психопатиите от известно време вече им казват "личностови разстройства" или в по-лекия им вариант "акцентуирани личности", но и аз да го добавя. Всички познаваме, те съвсем не са рядкост, според мен всички сме акцентуирани по един или друг начин. Много е възможно жената на масата, която на всяка цена иска да обере цялото внимание, да е хистрионна. Или пък мъжът от близко приятелско семейство, който във всяка реплика на околните съзира опит да бъде уязвен, да е параноиден.    

Лошото при истински изявените личностови разстройства е, че те дълбоко нарушават начина, по който тези хора се свързват с останалите. От техните нарушения в привързаността най-много страдат децата им. Страдат и самите те, разбира се, но за децата им е зловеща история, понеже родителите им с личностово разстройство просто не могат да се свържат с тях по адекватен начин. При шизоидния тип е направо катастрофално. Децата обикновено го трупат на свой гръб и смятат, че това се случва, защото на тях нещо не им е наред. Травма за цял живот е това.

Рядко, но се случва. Отблизо наблюдавам съжителството на личност напълно апатична към наличието на  дете в дома му, при това негово собствено. Пълната апатия и към децата от предишен брак, пълна апатия и към родителите му. Апатията, рядко, но зловещо, се превръща в заинтересованост, граничеща с издевателство.
А е такъв слънчев, усмихнат и лъчезарен човек.

Случва се, за жалост, и аз дадох пример с такава майка. Изключително гадна картина е.  И все пак, за радост повечето нямат деца или ако имат ги пласират за отглеждане при други хора, роднини и тн. Травмата остава, но за децата е по- добрия вариант, особено ако имат късмета да получат любов от хората, които ги отглеждат.

Познавам един много грижовн родител-психопат.
Готви по три манджи, чисти, подрежда.
Старателно демонстрира пред обществото изключителна саможертва и добродетелност.
Само дето в къщи , при закрити врати , където никой не вижда какво точно става - всичката параноя, песимизъм, манипулация, пречупване, игра на жертва, принуда за спазване на ненормални порядки с педантична точност....се изсипват върху главата на детето, което няма абсолютно никаква защита, никой не знае на какво е подложено и не може да предположи дори.
Детето няма на кой да се оплаче и не съзнава, че би могло, защото нямайки друг родител -няма база за сравнение, поведението на родителя се възприема безкритично...

Резултатът е ...детето става същия психопат, но още по-прикрит и префинен.Налагало се е да оцелява някак ...и механизмите за оцеляване които си е изработило са го (де)формирали като личност.
Това дете няма съвест, няма морал, няма емпатия, с ампутирани чувтсва......мнооого отдавна.Представлява една празна отвътре обвивка, но поне е хубава обвивка, хваща окото...Научава се да имитира емоции, страхотен хамелеон- гледа и слуша внимателно околните, подбира пози, мнения, поведение , изрази...които копира като свои.Поддържа усърдно една фалшива самоличност, която е невероятно гъвкава спрямо как и на кого е нужно да се хареса...и майка си ще продаде, няма проблем....И външно погледнато- доста добре се придвижва в живота, консумирайки всичко по пътя си, стъпвайки върху главите на употребените хора., лавира, подмазва се....каквото е нужно там......
Който разбере истинското му лице- незабавно бива дискредитиран по някакъв начин, намира му се цаката, разпространяват се лъжи и мръсотии под формата на загриженост.....Арсенала от средства за злепоставяне е пребогат.

Та - в случая това дете е жертва на родителя си, а самия родител- подразбрах, че е бил жертва на негов родител със същите характеристики. На генно ниво дали се предава- не мога да кажа,но със сгурност тръгва и от някаква дисфункционалност в семейството.
Ако са те мачкали, пречупвали, били са емоционално хладни и безчувствени към теб...ставаш жесток и безчувствен на свой ред.

За хората, които имат психично заболяване, определено от МКБ (международния класификатор на болестите), не става въпрос.

За мен всеки, който упражнява психически тормоз - било родител, шеф, съсед, полицай, учител, човек овластен...е от хората, които трябва да се избягват. Те са по-опасни от сериен убиец, от канибала Чикатило и педофилите на целия свят взети заедно.
Защо ли? Защото тормозеният човек, мачканият човек, би могъл лесно да се превърне самият той в психопат и нов сериен убиец.

И ми се струва, че ще излезем от сферата на медицината, психиатрията, психологията, а ще трябва да погледнем в обществото - каква е критичната маса от хора, които са склонни да толерират или най-малкото неглижират наличие на явлението 'психически тормоз'?

Ако цял живот си бил мачкан,унижаван,тормозен психически в семейството си,ти инстинктивно го приемаш за напълно нормално и подсъзнателно търсиш отново такъв тип "насилник",с който да създадете семейство и да живеете по този начин и така евентуално да гледате и възпитавате деца.То става някакъв вид зависимост от насилника.
Крушката си има опашка и всичко тръгва от смейната среда според мен,а след това кръга се затваря