Хора с психопатии - познавате ли?

Saule, нарочно написах психопатии, защото е по-познато сред хората.
Това дали ще наречеш едно състояние с думичката Х, или Y, не променя състоянието в крайна сметка. )

"Чудесен" пример имам пред себе си на подобна майка с дете. До около 5-6г. се отглеждаше основно от бабата и дядото, което беше добре за него. Сега вече е на 16г. и слава богу е успял по някакъв начин да се съхрани. Макар че изцяло той се грижи за майка си и ролите са сменени.
Но не мога да си представя как това дете понася всичките и....изстъпления, кризи и какво ли още не. Добре поне, че скоро не е опирала до болница.

Мирама,до колко се е съхранил ще се разбере,когато създаде свое си семейство Често психопатиите подтискани с години в такива ситуации избиват и става още по-лошо.Това да се грижиш за болен човек пък било то и майка/баща не го разбирам.Особено когато си дете.Какво е това детство и как този 16г мъж,защото той вече е мъж може да гледа собствените си емоции,гаджета,секс и всичко,всичко което вълнува тийновете на тази възраст.Та той не може да се напие като хората дори,защото не е наясно какво ще се случва с майка му в този момент и ням ада знае дали не е нужно да я заведе в болница заради някоя криза
Бях малка и познавах мъж,който живее у дома с болната си жена-не знам какъв тоно и беше проблема.Децата им бяха на 10 и на 6-7.Не помня точно,но малки.Майка им дори не знаеше кои са,какви са.Беше пълна разруха.Преживяхме една Нова година с тези хора и се натоварих адски-и аз бях на 11-12г.Жената крещеше,гонеше ни,а след малко се смееше и все едно никога не ни е виждала се запознаваше с нас Беше опърпана,рошава,без зъби,мръсна.Мъжа и незнайно защо я държеше в апартамента с децата вместо да я прати някъде на някакъв опит за лечение.Какво е това детство за тези дечица?А те само и казваха "спокойно мамо ние те обичаме" тъжно Кой е с психопатията тук-неосъзнаващата жена или мъжа,който я държи под един покрив с децата им и я заключва в стаята за да не им навреди докато той спи,къпе се,гледа порно или е с гадже....

Хм. Мислех, че времената на Джейн Еър са отминали , и са останали само като литература .

В случая са премахнали названието психопат, защото имало негативни конотации, малко било обидно. Честно казано, специално по отношение на психопатите не виждам повод да бъдат щадени от петното върху отклонението им, дори напротив. Честно казано, винаги съм била против лицемерието на названията, да не говорим, че новото название ще получи същите конотации след съвсем кратко време и съвсем няма да е случайно.

Нещата в развитието на човешката личност и психика не са толкова елементарни.

А в примера, който даваш в следващият си пост става въпрос за психичноболен човек не за психопат. Живота с психичноболен е тежък, несъмнено, но не мисля, че ако обичаш някой и той се разболее е редно да го изоставиш. Тъжно е и ужасно, но нали затова казват в добро и зло. Рака не е по- приятна гледка, но и онкоболен не е хубаво да изоставиш уж в името на децата. Надеждата близкия да се завърне, да се излекува винаги остава и е факт, че много хора с тежки психиатрични заболявания лекувани адекватно успяват да живеят нормален живот.

Ето едно много полезно четиво, за който се интересува:
http://www.book.store.bg/p17961/energijni-vampiri-albyrt-dzh-byrnstajn.html

На достъпен език и с чувство за хумор са описани различните видове психопати.Има насоки за разпознаване и механизми за справяне с тях .Както някой писа - те не вредят на себе си и не страдат......страдат тези около тях

Сега питах един приятел каква е епидемиологията на психопатиите (или личностовите разстройства) и той каза, че към 2008 се приема, че 10.61 % от населението на планетата е с личностово разстройство. Аз имах фантазия, че сме повече  , но е това не е малко. Дай още двайсетина % на акцентуираните личности, по-леката версия на явлението, и гледай какво става!

Mirama, "психопатия" е по-познато, разбира се   Не променя същността на явлението, абсолютно съм съгласна, то си го пише даже в този линк, който си дала.

Много е права Мира, че тези, да кажем, отклонения, стават най-видими в партньорските и родителските отношения на тези хора. Защото едно половината подвидове на личностовите разстройства дават като резултат силно привлекателни и завладяващи личности... за известно време и при по-кратък контакт. Но при интензивни отношения, каквито са родителството и интимната връзка, нещата лъсват. Макар, че и това май е спорно, защото такива връзки най-често стават на принципа "Търкулнало се гърнето".

Milko i Morko, сега погледнах линка, наистина забавно! Тази книга бих я прочела заради последната глава - "Вампири - ясновидци"  

Надежда,че ще се оправи?Държиш го заключен като куче за да не се натоварват децата и да не им се случи нещо-а те дали от това се натоварват по-малко?
Подхвърляш му храна,която той не яде
Оставил си го ей така да се оправя в една стая от къщата.От любов защото в болест и здраве си казал преди години.Не е ли егоистично някак си?
За болния от рак се грижиш-къпеш го,храниш го,даваш му лекарства.Не съм казала,че трябва да бъде изоставен такъв човек,но не мисля и че това е начина да се "грижиш" за него.За да се стигне до там тази жена не е луднала отведнъж.Давала е индикациии,които той-благоверния-е трябвало да забележи и да и помогне.Аз лично бих искала така да постъпи ММ,а не по описания начин.
А да си кажа онзи не изглеждаше като да страда-макар,че може и да го е прикривал.И не ми се мсили в неговата психика какво се е случвало тогава а и сега вече 12-13г по късно

Мира, не всички са практични като теб.
Не отричам, че e по-изгодно да вкараш в лудница психично-болния си съпруг/а, или да настаниш лежащия дядо в старчески дом, вместо да му бършеш л**ната и да му сменяш памперси, или да оставиш уродливото си дете в дом, но не всеки може да го направи.
Повечето хора имат съвест и точно тя ги отличава от психопатите.
Само ще те цитирам от една друга тема:
Ако наистина си способна да изхвърлиш човек от собственото му жилище, тогава не бих се учудила, ако спадаш към групата, която обсъждаме.

Ако е по-добре за болния и околните да влезе в клиника ще направя всичко възможно да влезе.Не мисля,че това е толкова осъдително
А що се касае до цитата-вадиш думите ми от контекста.При положение,че има начини да си купи/наеме апартамент не виждам защо би живял на гърба на брат си,ежан му и двете им деца Ако е на улицата,да ще го приютя.Но пък и едва ли някой би търпял човек,който нищо не прави за общо съжителство.Като не говоря за роднина,а за приятел,гадже...

За никой болен не е  по- добре да е в клиника цял живот. За болната от твоя пример вероятно не са се грижили достатъчно добре лекарите и/или близките, но хората не винаги са достатъчно информирани какво е нужно да се направи. Психиатричните заболявания са като останалите, човека страда, страдат и близките, но лично за мен това не е причина да захвърлиш някого на улицата. И психологическата травма от съжителството с болен от рак не е по- малка от тази с психично болен, различно е, но вредата е налице. Не знам дали ти се е случвало, но да гледаш с години как някой слабее, повръща, боли го, гасне и да се надяваш, след това да се опитваш да не се надяваш, но пак да се надяваш, да те боли заедно с обичния човек, това не е леко и уврежда. Въпрос на ценностна система е дали да се увреждаш така или като захвърлиш близкия, защото за не-психопатите подобно захвърляне ще донесе, макар и несъзнателна, ужасяваща вина, която ще нанесе не по- малки щети върху психиката.

И все пак темата е за друго. Психопатите не са болни, независимо от лицемерната промяна на дефинициите и класификациите. Който няма въображение за друга дисертация се захваща с психопатите, защото там нещата са най- често толкова неясни, че каквото и да извадиш като теория ще може да се върже в някаква почти научна хипотеза.

ПП И не съм съгласна, че психопатите лъсват в близки отношения, напротив, те са царе на близките отношения, особено любовните. Когато са замесени чувства близките до последно се държат с психопата като с нормален човек и търсят грешката в себе си. За по- далечните хора, особено за онези, които не се поддават лесно на ласкателства и манипулации е далеч по- лесно да разкрият каква е истинската същност на психопата, още повече, че психопатите често пропускат в пейзажа хората, от които няма да имат полза и именно тези хора най- лесно откриват за какво става въпрос. Една част правят грешката да започнат да се борят с психопата, да отварят очите на близките му, но от това доказано няма никаква полза. Дистанцията е единственото ми познато решение. А ако става въпрос за престъпления и тормоз над други хора, които могат да бъдат доказани- полиция. Полицаите, най- често, имат добър подход и познават този тип отклонения.

Аз също. И през ум не може да ми мине такъв отговор. Изглежда ми изключително елементарен за да е реален.

Те психопатите именно от това печелят, защото останалите трудно могат да повярват, че подобно безумие и липса на всякаква логика са възможни. Има и други примери, но този със сестрата винаги ми е бил най- ясно описание на абсурдното мислене на тези хора.

Биляна,метни линк ако имаш с подобни тестове.ММ каза,е я е убила щото с убавеца са откраднали наследството на мъжа-нито ревност,нито повторна среща с него изтъкна като логичен довод.Интересно ми стана ако има други такива да прочета

Интересен линк, мерси.

Понеже е даден на снимката Ханибъл Лектър - да питам компетентните в темата - той какъв се води в научната литература?

    А ние за какви психопати говорим? За тези от линка на Мирама (МКБ класификацията) или за "гражданската интерпретация" на понятието психопат? Защото ако е за тези от линка, то със сигурност един от най-големите им дефицити се разкриват в личните отношения, клиничен факт. Агресивност или манипулативност далеч не са характерни за всички типове личностови разстройства / психопатии. Ако за манипулативност например може да се говори при хистрионните или граничните разстройства, то при обсесивно-компулсивните типове, да кажем, това въобще отсъства. Тези разстройства са много разнообразни в проявите си.
    Ако говорим за психопати тип Ханибал Лектър, то там вече вероятно всичко може да се очаква  . И на мен ми стана интересно като какъв би бил класифициран, но предполагам не с личностово разстройство. Много е напреднал той с материала за тази невинна категория. Има една интересна група, наречена "Психоанализа и кино", случват се събитията им в Дома на киното, показват филми и после ги дискутират от такава перспектива. Ще ги попитам, Знам, че преди време прожектираха "Мълчанието на агнетата", сигурно след това в дискусията са разкостили Ханибал, както той жертвите си  .