Майки лесбийки?

Първо и аз не знаех, че може две яйцеклетки да се оплодят една друга, наистина ли е така ? Второ не виждам какво толкова ще пречи на пълното щастие при гей двойка, ако единия не е биологичен родител. На обикновена хетеро двойка пречи ли, че осиновеното им дете не е биологично дете на никого? Или на  хетеро двойка със да речем стерилен съпруг, при който майката зачева от анонимен донор?


Има значение дотолкова, доколкото в един момент ще трябва да бъде обяснено на детето, че освен семейства с две майки, може да има семейства с майка и баща, двама бащи, една майка, един баща и т.н. . Но като се замисля, това е добре да бъде обяснявано на всички деца, дори на тези с хетеро родителите, именно, за да се научат да бъдат толерантни.

Касита, като цяло си права, но ако никой никога не се престрашава да отглежда деца в различен от общоприетия модел, никога няма и да се стигне до приемане на различните семейства. Травми и липси може да понесе всеки. Аз съм израснала в хетеро семейство на родители, които все още са заедно, въпреки това до 14-15-годишна не можех да се приобщя към никаква среда и без да нося клейма съм отнасяла подигравки, които неимоверно са ми повлияли психически. Нито едно дете не е сто процента защитено от подобно отношение, само защото расте в хетеро семейство, нито пък децата, нерастящи в такова са задължително обречени на травми и липси.

И особено, когато говорим за осиновяване, наистина не мога да повярвам, че има хора, които са вече родители, видели са вече колко е нужна родителската ласка и внимание за едно дете и въпреки това вярват, че за едно дете е по-добре да живее в дом, отколкото с двама грижовни родители, били те и от един пол.

Аз споменах за две деца, които се отглеждат от по две майки, едното от градината на малкия ми син, другото живее над нас. И двете са момчета. Първото е още малко, азиатче (аз мислех, че е осиновено, защото майките са американка и французойка, но се оказа, че и баща има, когото посещават, но сега като се замислям, пак може да е осиновено, не знам детайли.) Второто дете вече е на 16 години, много добре се учи, в момента е на обменни начала в Япония, кандидатства за университети и така. Живее само с едната си майка, при другата ходи често (майките са разделени). Майката, с която живее, има гадже от известно време, но тя не е станала изведнъж нова майка. Т.е. съвсем нормално се развиват отношенията, доколкото мога да преценя. Децата са си нормални средностатистически деца.

А, иначе, точно скоро взимахме от библиотеката един куп детски книжки и ето една от тях, баш по темата. Няма лошо което и да е дете да я прочете:
http://www.amazon.com/Mommy-Mama-Me-Lesl%C3%A9a-Newman/dp/1582462631

В България има един легален начин да се постигне правно установен статут и на втора майка.И той е:

Непълно осиновяване

  Чл. 102. (1) При непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя - от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя.

(2) Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава. Рождените родители не наследяват осиновения.

Паралелно съществува правна обвързаност и на рождената майка, и на осиновителката.Рождената майка фигурира в удостоверението за раждане на мястото, което всички познавате, а непълното осиновяване се вписва допълнително в същото това удостоверение.Разбира се, като процедура е постижимо в случай че не се "бие тъпана" пред социалните служби много-много какви точно потребности обслужва в случая непълното осиновяване.Но тогава детето ще има пълно право и основание да нарича и двете майки "Мамо"

Това, което за мен е притеснително е в дадения в един от постовете пример, как детето казвало на едната си майка "татко".Нямам против кой какъв партньор си избира, макар и да имам своя теория за създаването на този тип връзки.Но ако едно дете е научено/ хайде, да не казвам пак принудено/ да казва на жена "татко", това вече е твърде объркващо и опасно за детето.Още повече да си вписва цял живот в разни документи женско име на място на баща.

Имаме приятели ( хомусексуална двойка жени с дете). Да необичайно е, но това е тяхно си решение. Което виждам е че детето расте в среда изпълнена с много грижи и любов. Другото са подробности и си е техен личен избор, неща които никога не са ме интересували, нито пък ми влизат в работата.
Адмирирам това, че се борят за правата си и се "опълчват" срещу порядките на "нормалните"

Свидетел съм на един доста по-завързан казус - майка лесбийка и баща гей, и двамата си имат дългогодишни еднополови партньори, детето живее с майката, но грижите, които се полагат за него са абсолютно солидарни - и като време, и като средства, и като морален ангажимент. За сега детето е малко и цари някаква неземна идилия, направо да им завиди човек.
Въпросът е, че вече има озадачени бдителни граждани (и на жените, и на мъжете от "четворката" ориентацията много ясно им личи), които изкъсо следят какво се случва със семействата, и е само въпрос на време на детето да бъде поставен етикет, и да започнат да придърпват децата си да не играят с него.
В името на експеримента на няколко пъти съм подхвърляла вероятността такова семейство да съществува пред хора от различни възрасти и различен социален статус, реакциите са толкова еднозначни, че наистина ми става жал за това какво очаква детето като порасне. 
Както каза някой по-нагоре, голяма работа, че у дома цари мир и любов, като на улицата ще бъде подигравано, обиждано и отхвърляно...

Примерите, които привеждат, живеещите в САЩ, ще мога аз да дам от Бг след 50-70 години. Щом образовани, възпитани, млади люде осъдиха близка, която избра да роди детето си, без то да има баща по документи, как ли ще гледат на гей-двойка с бебе?
Детето на горната не върна 25 години назад, когато Антония от І-а група надъха всички 4-годишни да не играят с мен, защото "Тя е взета от дом, а и техните се разведоха". "Заразно ли е", пита Наско. "Да", без да се замисли отговори Антония.

И моето мнение е, че за едно дете е най-важно да расте сред хора които го обичат и зареждат с любов към света и другите хора. Разбира се, най-доброто е да бъде отглеждано от съвместно живеещите биологични родители, но в днешното динамично време това често е невъзможно по хиляди причини. Много майки остават сами с грижите за детето. Ако намерят партньор, с който да споделят тези грижи и който и тях ги прави по-щастливи и живеят в хармония, аз не виждам това с какво би навредило на детето? Е, да се нарича една жена "татко" или един мъж "мамо" е пресилено и дори перверзно, съгласна съм.

Да, непълното осиновяване носи статут на две майки, но и то не позволява поделяне на родителските права и задължения между двете. Те могат да принадлежат или на едната, или на другата. А това е много важно когато се налага да се взимат решения за детето в рамките на ежедневните грижи.

А и аз бих помолила който знае подробности за възможността да се създаде нов живот с генетичен материал от две жени да даде линк да се образоваме. Видях, че има и други невежи по тази тема и вече не ме е срам да попитам.

Е, Кас, не са толкова черни нещата.
Само в нашия блок имаме поне 3 самотни майки с деца колкото моето и всичко си е нормално.
Обяснила съм, че има деца, които живеят без баща или майка и това е животът.

Това прочетох в априлския брой на L'europeo, интересно ще ми е, ако някой се включи с по-подробна информация  

"Има огромна вероятност 2017г. да стане паметна в прекрачването на табутата. Тогава ще се състои  първото зачатие без участието на мъж. Тъжният експеримент ще се проведе в Австралия. Като материал за оплождането ще послужи изкуствена семенна течност, получена от стволовите клетки на една от майките. С други думи мъжете постепенно ще стават ненужни от гледна точка на възпроизводството."

Ей, ама вие наистина ги нарисувахте нещата все едно се върнахме 50 години назад. Аз съм самотна майка на мулатче в малък провинциален град. Не по един, а по два признака се предполага според вижданията на някои пишещи тук, да носи клеймо и да бъде черна овца. Ако и някой да говори нещо за нас, то се случва зад гърба ми. Никой не му се е подиграл пред мен и не съм забелязала някой да спира децата си да играят със сина ми. Дори смея да твърдя, че е едно от най-обичаните деца в града, всички му знаят името и го разпознават, на всяка крачка на улицата ни спират да го закачат. А града е малък, клюките вървят, повярвайте ми, всички знаят за какво иде реч, дори сигурно се носят някакви преувеличени митове и легенди. Въпреки това детето ми не може да се оплаче от липса на хора, които го харесват и възприемат, най-много да се случи някой да го зазяпа малко повече от нормално. С половината от децата, с които следващия месец ще тръгне на ясла, той вече си играе по площадките, да видим ще му тръшнат ли такава изолация, защото баща му не е с нас и защото  на 50% не е бял. А ако се намерят такива, които да го отбягват заради това, не мисля, че сина ми ще изгуби кой знае какво, защото не общува с тях.
Сега със сигурност някой ще напише, че има разлика между децата на самотна майка, деца мулатчета и деца на майки лесбийки, но принципа е горе-долу един и същ, с времето обществото ще се научи да възприема всичко(както в момента на никой не прави впечатление, ако някое дете има разведени родители,а преди това не е било така) и  дали това ще стане по-скоро зависи в голяма степен от това на какво ние учим децата си. Децата биват чак толкова жестоки, ако нещо не е наред в собственото им семейство.

Детето ти е малко, като всички малки деца - сладко, предразполагащо към усмивки. Но нещата ще се променят, когато порасне. И ти го казвам с голяма доза тъга. Но е факт - обществото не приема различните, колкото и да е добронамерено и толерантно на думи и на пръв поглед.
Сега половината форум ще наскача да ти обяснява как има приятели негри, мулати, араби и т.н. и т.н., и как децата им си играят с всякакви деца, но имам пред очите си примера на едно момиче - мулатка, рядко красиво и възпитано дете, и нещата, които разказва за великата ни "толерантност" са много, много тъжни...

Не, Rois, нищо няма разлика за хорската лошотия. Безкрайно съм учудена от поведението спрямо позната ни самотна майка от страна на близки приятели, но ето, то е факт. Логично тя не е с алената буква на гърдите си, която по закон да кара всеки да извръща глава от нея, и също, наред с нехаресващите избора й, има и мнозина, за които тя с нищо не е по-различна от преди, но гадното чувство у нея си остава.
И понеже наскоро се наслушах и на коментарите по повод бездетна двойка, която след 20 години брак си осинови дете, то да, в много отношения мнозина са дори по-зле, от живелите преди 50 години.
А притворството и лицемерието са черти, присъщи на човек от памтивека.
И разбира се, само широкоскроени личности около нас, но да не се налага ги чуеш какво говорят за теб (образно се изразявам, макар и ти самата да си знаеш, че ти и детето ти не оставате безинтересна история в малкия градец).

Не знам, явно зависи от средата. В класа на дъщеря ми има едно момиченце с майка българка, баща камбоджанец. Майката си би шута към родния град, когато малката беше първи клас.
Лапето се радва на  внимание и обожание, включително и от моя страна.

Какво няма смелост някой да ми каже в очите и го коментира зад гърба ми - ни най-малко не ме вълнува, надявам се да науча и сина си на същото. Да бъдеш различен означава и до голяма степен да отсееш по-ценните за теб хора, на който му пречи, че семейството ми е не е по калъп и се е отдръпнал от мен, мога само да се радвам, че нямам вече в обкръжението си човек с подобни виждания. Както каза баща ми, когато разбра, че ще бъда самотна майка на мулатче - "Сега ще разберем кои са истинските ни приятели.". Ако трябва да живея със страх колко много ще му се подиграват и колко нетолерантни ще бъдат, със сигурност ще предам това усещане и на сина си, което е най-голямата грешка в моя случай. Вашите деца не са застраховани от подигравки ,защото имат баща, не са от смесена раса или не са на еднополови родители. Или ще ми кажете, че в училище ви са се подигравали само на различните в това отношение? Не живея с идеята, че всичко ще бъде цветя и рози, но нямам намерение да имам пораженческо мислене, защото видите ли обществото не е свикнало на такова нещо. Със всичко се свиква. И все някой трябва да е пионер. А тесногръди хора ще има винаги, въпроса е, че след време ще са малцинство.

Важното е, че си убедена в себе си, Rois. Това е по-важно от моето, на съседа, дори на баща ти мнение.