Връзка с по-млад мъж

Ех, за какво ни е сърце, ако не за да обича и бъде разбивано?! 

  Dess  ,  ако  не  живееш  в  Бг  отдавна  доста  си  загубила  връзка  с  тукашната  реалност  .  С  най-  добри  чувства    В  чужбина  е  друго  ,  мисленето  на  хората  е  друго  .  Пак  от  опит .

Но не е до възраст, с дете, без дете, поне не е това най-важното. До човек е, до момент, до обстоятелства.
Колко връзки приключват и без да е бил по-малък мъжът? Достатъчно.

От 2 години не живея  
а мъжа ми е 7 години по-малък   в Бг сме се загаджавали , женили , детенце там ни е родено  
Иначе си права навън мисленето на хората е друго и тук такива връзки бол ,на никой не му пука щом на двойката и е тамън  




Ментова споделям

EmiliT , аз съм в подобна връзка вече повече от година. Той е 6 г. по-малък от мен. В началото и аз се притеснявах и ме връхлитаха разни подобни мисли. Притеснявах се как ме възприема той, приятелите му, намеквах му, че съм по-голяма. След 1-2 такива намека той заяви, че първо - той не изглежда толкова малък, второ - на мен не ми личи колко съм голяма. Във възрастта над 30 едни 6-7 години не са кой знае какво. И каквото и да ми каже някой как на 45 съм щяла да съм бъдела като "леля му", виждам в момента как изглеждат 25, 27, 30-годишни жени. Ами изглеждат като леля ми, ще прощавате! Въпрос на ген, на поддържане, на здравословен начин на живот.

Сега, след 1 година вече не ми дреме особено кой по-малък, кой по-голям. Важното е да имате общи ценности, общи интереси, да сте възможно най-много еднакви. Тогава си мисля, че е по-лесно. Той не е тип купонджия да виси по цяла нощ по баровете. Вкъщи му е най-добре, на мен - също.

Относно срещите с детето - изцяло подкрепям мненията на Андариел, Бърди, Ментова. И от личен опит на разведена жена с дете ще кажа, че е изключително погрешно, неправилно и нездраво за детското развитие да запознаваш детето с всеки срещнат. Имала съм връзки и преди това. Държала съм детето настрани. Когато беше на 5-6 години живеех с родителите ми - закъснявах вечер и те я гледаха. След това вече можеше да остава и сама до 19-20 вечер примерно, за по едно кафе. Винаги съм й казвала, че имам мой живот - срещи с приятелки, служебни ангажименти, на които тя не може да присъства. Въпрос на това как ще възпиташ детето и какви възприятия ще му създадеш. Сега е почти на 14 г. и честно казано - много повече я вълнува нейния си живот и нейните си приятелства, излизания и събития, отколкото с кого живея аз.  Приятеля ми възприема като мъжа вкъщи, прие го добре, но пак казвам - възрастта й е такава, че в центъра на живота й вече не съм аз. След още 4 години съвсем няма да бъда.

Децата са си деца, мъжете - мъже. Няма какво да ги мешаме, докато нещата не станат сериозни. А как стават сериозни - то се усеща. Каквото и да ми казва някой как на първата среща трябва да мъкна детето, няма да се съглася никога с него. Ами може въобще да не се харесаме. Какви впечатления ще създам у това дете? Какво ще му остане след години в главата? Че майка му го мъкнала на срещи с тоя и оня? И ще счете това за нормално, а то не е!

А как реших да я запозная със сегашния - ами... някак си се усети. Нито сме говорили с него за нещо сериозно, нито сме правили някакви планове. Просто неусетно как заживяхме заедно. Първо остана за една вечер вкъщи, после - за 2-3 и така.

Никога не съм " мъкнала" детето си по срещи. Просто си живеем живота.
Ако някой влиза в живота ни влиза като приятел и ако се наложи да излезе, то никога не се връща повече.
Нямам никакво намерение да запознавам детето си с някой на определен етап. До етапите се достига в процеса "живот". На мен етапи за даден човек не са ми необходими. Считам, че са крайно вредни и за сина ми. Трудно влиза някой в живота ни и много лесно излиза / понякога с помощ/ на етап далеч от лични взаимоотношения.
Ако трябва да чакам да запозная някой със сина ми, то определено трябва да стана отшелник + монахиня.

И как обясняваш внезапното изчезване на "приятеля"?
Приятелите са константа - или поне трябва да бъдат. "Приятел" и "партньор" на майката според мен са твърде различни неща.
Учейки детето, че един приятел може да се появи, а после лесно да изчезне, според мен създава погрешно впечатление към приятелството като понятие, уважението към приятелите, съобразяването с тях, поддържането и задържането на тези отношения.
Имам приятели - мъже, с които сме приятели от ранна детска възраст. Е, тези хора нито се появяват внезапно, нито изчезват.
Освен това децата не са прости и много добре усещат разликата между "приятел" и мъж, с когото имаш по-различни отношения.

според мен децата се подценяват с това "приятелство". Доста добре се усещат кога е "просто приятел" и кога нещата са на сексуална основа. Децата не са асексуални, колкото и да се опитваме да им го вменяваме, защото такава е доктрината на християнството и повечето религии, както и официалнияj морал. Не виждам смисъл да ги объркваме като наричаме всеки "приятел".

Всичко виждат, чуват и осмислят. Как иначе се гради ценостнна система?!

По-напред писах как 5-годишният ми син беше определил като гаджета мои приятели понеже ги е видял да се хранят с общ прибор. И аз бях на тази вечеря, но не съм обърнала внимание.

Познат-приятел-любовник... това са различни понятия и аз не искам детето ми да ги бърка като наричам всички обобщено "приятели".

Снежа63 няма на кого да разчита, да и гледа детето, за да излиза по срещи. Жената си каза, че ако чакаше на романтични срещи насаме и т.н., щеше да стане аскет. Ако имаше две редици баби, лели, чичовци, стринки, всеотдаен баща, дето да е на линия да гледа детето си и т.н., сигурно щеше да разсъждава по друг начин. Битието определя мисленето - клише, но добре се доказва в ежедневието.
Но доколото знам, детето вече е сравнително голямо - все ще може да остава за няколко часа само. Снежа63, тъкмо време да вдигнеш малко летвата и да изискваш максимум. Жените го имаме това право по дифолт.    Нека мъжът види, че си самоуверена жена и поставяш ясни граници, че да се напъне да ги премине.

Кой е казал това? Кой казва, че се подценяват?
Напротив. Децата много добре усещат когато нещо преминава от приятелство в интимна връзка, съответно когато се разпада.
Няма нужда да обясняваш.

О, моля те! Има толкова много начини детето да бъде на сигурно място и да се забавлява и пак майката да отиде на среща. Ако ще да си и в град с 200 човека население. Не го е искала, не е намерила начин.

Тук си права. Не желая да "ходя на среща" / само как звучи без детето си т.е. не ходя на срещи.
Виж, терен за "преспиване" е друго нещо, но това не е среща/и, т.е. срещите са се състояли.

За мен приятелствата са рядкост, пък с мъже съвсем. Няма как всеки мъж да го пиша приятел пред детето, защото на практика няма как всеки мъж да ми е приятел. Защо така да обърквам детето? Странно ми е как така приятелствата прерастват в сексуални връзки и първо се започва с приятелството. Колко време трябва да се опознавам с някого, че да ми стане наистина приятел, че и после сексуален партньор! Подозирам, че повече си говорим тук за познати, а не за приятели. В моята ценностна система приятелите не са за секс, защото на тях функцията им е друга, както и сексуалните ми партньори рядко са ми били приятели, защото и тяхната функция е друга. Със сексуалния си партньор не казвам това, което мога да си кажа с приятел, също както и с приятел не мога да споселя това, което е характерно за общуването със сексуалните партньори. Ми, то се вижда от километри кога е познат, приятел или сексуален партньор - поведението е различно, погледите са различни, докосванията са различни, а това не убягва дори на децата. Примерът със споделянето на храната и приборите, дето някой до даде по-назад е показателен - мъж и жена, които са приятели рядко или почти никога не ядат с един прибор и не си дават един на друг храна в устата, докато за влюбените е част от общуването. 

Андариел, аз понеже имам мъже приятели (3-ма, от много, много години) да си кажа, че си съвсем права - там сексуален елемент няма, никога не е имало.
Но си мисля, че Снежи иска друго да каже - има си мъже, които просто са ѝ познати, там причина да се среща с тях без детето няма. Тези, с които е имало и сексуален момент, са познавали детето ѝ от самото начало, връзките са се развивали постепенно. Било е много рядко и е нямало как да бъде иначе. Аз това разбрах, извинявай, Снеже, ако бъркам.