страх от всичко

  • 2 365
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 175
Здравейте
Много ще бъда благодарна, ако някой сподели опит и съвети по моя проблем. Дъщеря ми е на 9 години и от около година започна много да се страхува от всякакви въображаеми, измислени неща, като призраци, върколаци, извънземни и т.н. Всеки ден си измисля ново нещо, от което се страхува. Един от честите й страхове е, че аз или баща й ще умрем. Обажда ми се по няколко пъти през деня, за да ме пита как съм и изпада в паника, ако закъснея дори малко след работа. Отказва категорично да остава сама у дома дори за половин час. Страховете й се засилват с падането на нощта. По тази причина не желае да остава сама дори в стаята си, дори за минута и постоянно ходи след мен, нощем трябва да й държа ръката, докато заспива. Не се отделя и за миг от мен. Не гледа страшни филми и не чете страшни книги, никога не сме я плашили с нищо, нито пък около себе си има пример на човек с някакви страхове. Нормално ли е това за нейната възраст и как да се справя?   

# 1
  • Мнения: 13
Може би среща с детски психолог би помогнало на детето да се справи със страховете си...

# 2
  • Мнения: 741
Дъщеря ти със сигурност е много чувствително дете.
Дали е нормално по принцип, не мога да ти кажа. Но е нормално за по-чувствителните хора.
Явно е, че възприема нещата и света по по-особен начин от другите деца. Възприятията й са по-дълбоки и силни.
Аз самата бях така и преминах през абсолютно същите неща. Но едва, когато станах майка се освободих от тези страхове, но само защото нямаше как да получа родителска подкрепа и помощ да се справя с това.

Много важно е сега да дадете и покажете на детето си своята любов, подкрепа и да й обяснявате нещата по много деликатен начин. С много търпение и разбиране. Без упреци и обвинения. Постепенно ще премине, но не й показвайте, че за вас това е проблем.
 
Когато моят син в един момент изпитваше страх от тъмното, го хващах за ръка и му казвах: "Сега ще преминем през стаите и ще се уверим, че няма никой и нищо, и стаите са такива, каквито са и през деня - тихи и празни." След като обиколим жилището, включвах осветлението и детето се убеждаваше в това, което говоря - празни стаи, без чудовища и призраци. И така всяка вечер. След около година вече не изпитваше никакъв страх и сам ставаше по тъмно, без да светва лампа.

# 3
  • Мнения: 24
Цитат
Нормално ли е това за нейната възраст и как да се справя?   

Нормални са тези страхове за възрастта на детето, но при нея са по-силно изявени. Консултация с детски психолог би помогнала.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 2 760
Има развинтено въображение явно, чела съм, че е нормално, но по-скоро при по-малките деца. Макар че знам едно момче, което като беше на 9-10 год, имаше фобия от извънземни, да не би да са в стаята, докато спи. Иначе си беше отличник в училище, отиде да учи в чужбина.

Та искам да ти кажа, че е добре да поговори с детски психолог, за да й избие страховете навреме, защото нещо се лекува, докато човек е още в пубертета, след това става късничко, от мой опит ти го пиша това. Явно детето ти е чувствително към лошите новини, които ежедневно ни заливат, отделно ако чете книги, и й се натрупва емоционално.
Успех Simple Smile)

# 5
  • Мнения: 396
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=89.0

В този подфорум отговаря специалист - детски психолог. Защо първо не зададеш въпроса си тук, психоложката най-добре ще те насочи какво да направиш.

# 6
  • Мнения: 25
  Чувствително дете, което до известна степен си е нормално за възрастта й, имах подобни по-леки проблеми преди години, но не ми помогна все да търся помощ от родителското тяло. Когато излезе в тъмния коридор сама, без да я карат, и види, че няма нищо, предполагам, че ще се успокои, при мен помогна. Идейно е да я подпиташ тактично дали някое от хлапетата в училище не я плаши със разни истории, някои деца обичат да плашат връстниците си и го намират за забавно.

# 7
  • Мнения: 175
Благодаря за отговорите. Разбира се, идеята за психолог е най-адекватна в случая, но проблемът е, че отблизо познавам тази гилдия в България и добре знам, че реално няма истинска школа.Много повече би ми помогнал практически опит на родители, които са минали през това, затова всичко споделено ще ми е от полза.   

# 8
  • Мнения: 24
Има много добри детски психолози в България, особено в София. Някои от практическите съвети от преминали през това родители може и да помогнат, но трябва да се налучква , което отнема доста време и ресурси. Друг вариант е да се чака детето да израсте периода, което пак си е риск - винаги има опасност проблемите да се задълбочат.

# 9
  • Мнения: 230
Моят съвет е да потърсите специалист. Като дете преминах през нещо подобно, но възрастта, на която бях тогава (14 г.) ми позволи сама да се справя, разбира се и с помощта на майка ми. Беше трудно, но можех да осъзная и да анализирам проблема. В последствие през годините съм се сблъсквала с хора с подобни тревоги и според мен е породено от силна чувствителност и сблъскване за кратко време с много проблеми/нови непознати неща и т.н. Опитайте се да си спомните дали не се е случвало нещо различни и необичайно покрай първите прояви на този страх. И говорете много с нея, като се опитате да изясните точно от какво се страхува. Дано бързо се преборите  Hug

# 10
  • Мнения: 175
Благодаря на всички за споделения опит.
Обикновено всеки нов страх започва с нещо прочетено, с филм, с нещо чуто по тв. В резултат на това спряхме телевизията и особено новините на Би ти ви, страшни филми не се гледат, страшни книги не се четат. Но въпреки това тя успява от нищо да си създаде страхове. Обяснявам логично, защо няма смисъл да се страхува, тя го разбира, но казва, че е по-силно от разума й. Ужасно е, защото не иска да остане и 5 мин. без възрастен. Иначе е разумно дете и в постъпките си е много зряла. 

# 11
  • Мнения: 741
Такъв проблем изисква време и търпение.
Резултатите не идват бързо, но при проявено търпение и разбиране от ваша страна,
макар и след доста време - със сигурност ще ги има.

# 12
  • Мнения: 4 560
Има ли подобрение детето?

Общи условия

Активация на акаунт