С какво ни дразнят свекървите?- тема 18

По- лесно е да се твърди, че проблемът е в свекървата, отколкото да се признае, че е в отношенията със сина и. И познавам свекървища от космическа класа, но именно заради тях знам, че проблемите са възможни само, когато има проблеми между снахата и нейния съпруг.

Тук   пък изобщо не  съм   съгласна   с тезата   , че проблеми   със  свекървата когато  имало  проблеми  с  половинката.  7  години     в  чужбина - тих   , спокоен и безоблачен    семеен  живот.  Прибираме   се в    БГ   и   настава "  Апокалипсис   сега ". Брутално   месене   в    семейния   живот.  Явно  скъсената   дистанция   в  километри  им  е  дала  смелост.  Съпругът   ми продължава   да бъде  същия  мил, тактичен и  сговорчив    човек  ,който   познавам  въпреки  истерясалите    му  близки. За   всичките години  съм  нямала   грам   проблем   от него. Сега  когато   дистанцията    с техните   отново  се  увеличи  нещата   са  съвсем   спокойни.
Та  в нашия  случай   изобщо  не  се касае   за проблеми между нас .  Нещо   повече   съпругът  ми   не  по-малко  е  страдал  от мен  поради  безобразното отношение  на  техните.Така  , че няма  и да  чуе  и  дума   от  сорта  "  Вашите  така....". Той  отлично   вижда  и разбира    всичко  за  да  му причинявам и аз   страдание .

Аз много добре си представям онова, което разказваш, но ако мъжът ти има ангажимента да се занимава с майка си няма да ти се налага да се занимаваш ти, т.е. ако някой ще се кара с нея е нормално да е той. Ако всеки си отговаря за своите родители просто ще е невероятно само единия да е скаран с тях и да има проблем снаха- свекърва. И така отношенията стават по- прости, поне според мен, сина познава добре майка си, предполага се, че дори да се карат се обичат и тн. Не си представям как един мъж ще "вижда всичко" и ще оставя родителите му и половинката му да се разправят.

Аз чистосърдечно мога да призная, че проблемът или отношението към свеки е породен от проблемите ми с половинката. Всички рано или късно заприличваме на родителите си и той нямаше да е такъв какъвто е сега ако не беше прекалената грижа към него и определения начин на възпитание.

Това   му  е хубавото на   моя   мъж -  винаги  е бил  на  фронтовата   линия . Никога  не  ме  е  оставял  да се оправям   сама. Разбира се   той   го  отнасяше  най-много  откъм  обиди ,оскърбления    и   номера   от  тяхна    страна. Та   те нямаха   жал към  собственото  си   дете ,какво  остава  към  чуждото. Просто всички опити  на  съпругът  ми да  води   нормален   разговор  с тях  бяха  обречени  на провал .Трудно  се  говори с   истерици  и ненормалнци. Пак   казвам   съпругът  ми няма   и грам  вина  , че  Родителите  му  са такива, не  може  да   ги  промени и не ме   е оставял никога   да се оправям  сама   с тях . Напротив -  винаги  е  отивал   първи да   поговори  с тях.  Въпреки   всичко той   няма стъклено  кълбо  за да  гадае  докато е  на   работа , кога   любящата   му майка   ще  ми  се  накрещи  по телефона   или  ще вдигне  телефона  на  шефа   ми /  още по-зле/.Така , че   въпреки  огромното  желание на  съпругът   ми да   ме  предпази от простотиите  на  техните  -  не  винаги  му  се отдаваше. И  през ум не ми е   минавало  да го виня  за това.

Изглежда ти нямаш никакъв проблем със свекърва си, достатъчно е да не общуваш с нея и съпругът ти няма да ти се сърди за подобно решение, а той ако иска е свободен да си я търпи. Мое мнение, разбира се.

     Аmazing_nice, четейки останалите истории в темата, ти си между изключенията. И други момичета с подобни истории пишеха преди. И при тях в последна сметка се беше стигнало до прекъсване на отношенията на сина с родителите му. За останалите, които са повече, мисля като Бояна. Мъжът удобно оставя майка си и жена си да водят женските битки и не взема отношение. Или по-лошо - натоварва своето семейство с ангажимента да бъдат изпълнени майчините очаквания.

Права си, но донякъде. Имам пред себе си пример: Двама братя на близка възраст, женени за девойки на близка възраст, а и децата им са на близка възраст.
Едното семейство си живее живота и не позволяват да им се месят нито едни от родителите, като в същото време поддържат много добри отношения с тях.
Другото семейство живя ту при едните, ту при другите, позволиха да им се месят до степен сватовете да се изпокарат, а семейството да се раздели, защото всеки си защитаваше родителите.
А тази двойка според мен си допадаха повече от другата.

Твърде често се случва това, но човек трябва да бъде достатъчно зрял, т.е. да е скъсал пъпната връв с родителите си, за да може да създаде собствено семейство. Явно и твоите познати са били еднакво незрели и логично са се разделили, въпреки чувствата си.

Да, аз съм неизчерпаем извор на мъдрост и красота  

Аmazing_nice, как допуснахте да се стигне до там.

Трещи  , поради   глупост -  моята   глупост   разбира   се .  Бях   наивна и  добронамерена.  Мъжът  ми около   няколко   хиляди   пъти ме   предупреди   като  се върнахме   в  Бг -  "родителите    са ми  странни , не контактувай    с  тях" ,  същия  съвет  получих и от  брат  му който остана   да  живее  в  чужбина.  Не повярвах ,  бях  добре   възпитана  и не послушах   съпруга  си  ,който  ме  посъветва   като  видя  техен  номер да  не вдигам   телефона. Та  така...  И още  нещо   ако някой   преди 3   години  ми   беше казал , че  физическото  насилие   съществува  в 21  век ,  щях   да  му  се изсмея .  Сега   вече   вярвам  във  всичко  , дори   в  Йети.  Какво  ми костваше   житейския  опит  ли  -  една   пукната  челюст .

Ако наистина си вярвала в това, определено си била доста наивна и заблудена, не целя да те обидя.
Може би не си вярвала, че си попаднала на такава рода.
За съжаление и 21 век насилието си съществува и то доста осезателно.
Малко извън темата, но като почнат някакви защитници на човешките права да ми обясняват как американците не биели пленници пък и генералите им не знаели за това.............

А какво правите със свекърва, която в присъствието на съпруга е божа кравичка, но пък иначе тънко и подмолно върши мръсотийки в твой ущърб?

Със съпруга ми сме заедно от 12 години /женени сме от 2/. През всичките години тя тънко-тънко правеше опити да ни раздели, или ще му ограничи излизанията /бяхме ученици като се "загаджихме"/, или като се обадя у тях, ще ме нарече с друго женско име /при все, че преди това винаги ме е разпознавала по гласа/, ей такива, дребни нещица, които той не вижда и които ако споделя с него, излиза, че съм лошата, търсеща под вола теле и т.н., тъй като майка му много ме харесвала и т.н. Едва когато съобщихме, че ще се женим, си показа истинското лице, тогава вече явно не успя да се овладее и що огън и жупел избълва . То не бяха истерии, че нямало да издържим заедно /след 10 години връзка!/, че тя нямала пари за сватба /като че ли някой ѝ е искал/, то не беше откровен саботаж на сватбата дни преди нея и на самия ден . Едва тогава съпругът ми видя истинското ѝ лице и разбра, че не си въобразявам и застана на моя страна.

Сега вече се държи добре, откакто забременях и после родих, почти не ми е казвала нищо накриво, даже прекалява с любезностите, но как да ѝ вярвам вече? След всичко, което съм изтърпяла, каквото и да направи, никога няма да повярвам, че се е променила. Сигурна съм, че го прави само и само да се изкара добрата пред съпруга ми, може да ме наречете параноичка, но аз не вярвам, че човек се променя толкова много за толкова кратко време.

Мария, понякога хората наистина се променят или поне променят държането си към другия за да не загубят собственото си дете. Най-вероятно все още не те харесва, но се опитва да се държи прилично, защото е осъзнала, че е прекалила и че ако продължи загубите и ще се прекалено големи. Не е задължително да и вярваш камо ли да я обичаш. Просто се дръж на положение и не нагнетявай положението. И не си го слагай на сърцето. Мъжа ми има една много хубава приказка - пътя към съвършенството минава през ма.ната му. Та не си трови нервите и не го мисли. Външен агент рядко може да развали една здрава връзка, па бил той и свекървата.