ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 6

Благодаря момичета. Лошото е,4е на мен цикъла си ми дойде ,а епикризата от операцията още я няма и доктора не ми е потвърдил евентуалното лечение.
Но и имам някакви съмнения дали това е цикъл, защото доста подрани , а и напрежението в гърдите не изчезва,а ми е 3ти ден от цикъла. Дали това кървене не е от лапарото (беше преди седмица)?

Често след лапаро цикълът идва веднага, нищо че не му е време. Инжекцията трябва да се сложи възможно най-скоро. Дори и да се наложи да си я купиш.

Така е, и аз първата си я купих - бях на Лукрин. В момента имам една излишна, ако някой има нужда нека ми пише на лични.

На мен ми дойде на 72-рия ден.

То аз ще си ги купувам всичките, не съм по касата, само чакам епикризата и потвърждение от доктора. Не предполагах, че отнема толкова дълго.

Не знам защо не си по касата.И аз мислех,че ще отнеме време,но нищо подобно.Получих епикризата и другите документи седмица след операцията,още на другия ден бях в НЗОК и всичко стана за 1 ден.Скъпи са си тези препарати,опитай да ги вземаш по касата.

br-аз не живея в Бг и затова не съм по касата. Но и дори да бях пак няма как да ми ги изпращат всеки месец. Много са скъпи, да..... само ефект дано да има.

И трите месеца си платих сама инжекциите.Първата трябваше да се сложи много скоро след операцията и не исках да рискувам касата да ме забави.Рядко ползвам правата си на здравно осигурена.Нервите, които пиля докато нещо ми се поеме, просто не си заслужават.

Здравейте! От много месеци обмислям поста си във форумите и го правя, за да помогна на всеки, на който му предстои да мине по пътя на ендометриозата. Благодаря на всички вас, защото ако не бяха форумите, за да разбера разни неща, литрите сълзи, които изплаках, щяха само да са количество горчивина. Ето го и моят разказ: Няколко години ме лекуваха за проблеми с бъреците, а кистата си растеше и никой не я виждаше. Претърпях доста абсурдни мнения, много болка, от която вече не можех да дишам и да се движа. Обвинения към съдбата, нерви, сълзи и пак сълзи. Плачете, ако ви се плаче- аз лично стигнах до етап, в който вече нямах сили дори да плача, дори и да се ядосвам и реших, че е по-добре да съм здрава психически, за да се боря...... В моя случай докторите много не говореха, дори изобщо, та всичко, което знам, е от форумите. След като най-накрая откриха какво ми е, се стигна до операция- вертикален разрез, отстранена киста-15 см и яйчник , усложнения, страствания и радост в моя случай, че съм жива. На всички, които сега започват да се борят, искам да им кажа да бъдат силни- аз лично изпитвах панически ужас от болници, лекари, взимане на кръв- да! Има страх, но не може да е по-силен от вас самите!  Операцията се преживява, болките са незначителни в сравнение с тези преди операцията. Боли, разбира се, но е друго. Първият ми шок беше свързан с това, че не можех да направя повече от десетина крачки, но с всеки изминал ден и крачките се увеличаваха и след няколко месеца вече можех да ходя с нормално темпо колкото си поискам. Преминах и през Золадекса през 28 дни-6м.- не ми бяха чужди и страничните ефекти- изгарящи те вълни, депресия, пълнеене (въпреки, че през цялото време бях на хранителен режим), болки в ставите- тях се чудя сега как да лекувам и какви добавки да пия), леко кървене от време на време. В момента чакам да премине действието на последната инжекция. (аз си купувах инжекцията от Ремедиум) Моят съвет:направете няколко консултации и се оказва по-важното техниката- имам около 5-6 снимки от ехограф, но всички показват различна големина на кистата. Най-точен е скенерът (поне в моя случай даде само 2 см отклонение, което е нищо на фона от отклонения по 7-8см). Консултирайте се поне с 2 доктора. В началото се прави туморен маркер- не си скъсявайте живота с плачене и нерви, ако е много завишен- в повечето случаи е от болестта. Моят беше многократно завишен- 5 пъти над нормата. Незнанието води до паника- затова питайте. Пожелавам на всички дами много надежда и сила в справянето с болестта. Опитвайте се да сте възможно най-позитивни и да си пазите нервите. Аз за себе съм приела съдбата си ...или поне се опитвам, приемете я и вие. Много по-лесно се понася всичко, когато си в хармония със себе си....Вчера чух "Здрава си!". Още ми е трудно да повярвам, че този кошмар, през който премихах, свърши. Това е от мен. Радвайте се на живота, момичета и вярвайте, че хубавото предстои!

Да, много от докторите не дават достатъчно обяснения, а ние не винаги знаем какво да попитаме.

Аз 1 седмица след лапарото започнах да кървя и ве4е 8 дни така, изхабила съм 3 пати повече превръзки от нормалното за мен,а то дори не намалява още. И мен започва да ме обхваща паника.
Има ли някой с подобна история след лапаро? Разбрах,4е е нормално да има цикъл след операцията,но нормално ли е да е много дълъг?

За 3ти път минавам през всичко това и пак има изненади.

Най-добре звънни на доктора, който те е оперирал. Не искам да те плаша, но това не е нормално.

Някой слагал ли е Декапептил 6м? Гледам, че е доста по-ефтин от Диферелина, а е същата съставка. Иска ми се да чуя нещо хубаво за него преди да го купя 

krassina77, дори и да чуеш нещо хубаво като мнение, това не значи, че на теб няма да ти подейства зле.Много е индивидуално всичко.

Да това е така. Но аз всъщност не се притеснявам от страничните ефекти, те са неприятни,това ясно.
Надявах се някой да е слагал Декапептил и скоро след това да е забременял...... както стана с мен след Диферелин преди 4 год. Също се чудех дали възстановчването на цикъла след лечение с Декапептил отнема също толкова дълго (60-80дни).

Според мен при всички разновидности от този тип препарати идването на цикъла отнема толкова време.Не съм чула за някоя похвалила се на 30-40 ден,така че не се надявай...За цикъла аз бих се притеснила,задължително звъни,аз също имах,но много оскъден около 5-6-7 дни.