- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
ходите ли на гробища често
хУБАВО Е ЧОВЕК ДА СЕ ГРИЖИ ЗА НЕЩО БИЛО ТО И ГРОБНО МЯСТО!Макар че по голямата част от хората не мислят така и като почине човек след това какво става с гробното място потънало ли е в бурени или не не отдават значение.Гледат това което съществува материалното но мисля че духовния свят е по-важен!
И какво значение има дали има бурени или не? И къде е връзката на бурена с духовното.
Да покажем на другите, че мислим за тях?
А не да я отрича,отказвайки да отиде на погребение или гробище.
Но всъщност отказът ни да приемам,ходим,коментираме под всякакви предлози показва животинския ни страх.Като деца заключвахме пръсти с "Пу,пу!"минавайки покрай гробище.
Но с възрастта е нормално да надживеем страха си,да обясним на децата си,да помъдреем.
Но всъщност отказът ни да приемам,ходим,коментираме под всякакви предлози показва животинския ни страх.Като деца заключвахме пръсти с "Пу,пу!"минавайки покрай гробище.
Но с възрастта е нормално да надживеем страха си,да обясним на децата си,да помъдреем.
Ама че трактовка... Предпочитам да се погрижа за отношенията си с живите хора - да им казвам колко ги обичам, да не оставям да буреняса пътеката помежду ни, да имаме общи преживявания и спомени, за които да разказвам после, когато ги няма...
Колко често обаче се случва обратното - неглижира се живия човек, а когато си отиде - леле! - помпозни изнасяния, траур, мраморни паметници... Не, благодаря!
Всеки да скърби и почита мъртвите си както си иска, но да не си позволява да размахва пръст на останалите как и за какво да се грижат
Не слагам характеристики 
Споделям мнение,усещане.
За носене на цветя дори не съм споменала.
Говорех за това да се разходиш по алеите,да послушаш тишината,да помислиш,да си направиш равносметка....
Анкетата показва страха -80 процента отричат ходенето.
Масата хора,с които съм говорила се стараят всячески да не ходят.На въпроса ми:"Защо?" отговарят:"Страх ме е!".
А наблюдения имам,защото няколко години работата ми беше свързана с това.
После изпратих доста близки хора....та,така...
И въпроса е"ходите ли на гробища често"
Не е"Поддържате ли гробовете на близките си и ходите ли на техните гробове?"
Абстрахирайте се от мисълта за мъртвите си близки и се разходете някой ден безцелно из някое гробище.Ако имате очи и сърца ще видите много
И ще разберете
Споделям мнение,усещане.
За носене на цветя дори не съм споменала.
Говорех за това да се разходиш по алеите,да послушаш тишината,да помислиш,да си направиш равносметка....
Анкетата показва страха -80 процента отричат ходенето.
Масата хора,с които съм говорила се стараят всячески да не ходят.На въпроса ми:"Защо?" отговарят:"Страх ме е!".
А наблюдения имам,защото няколко години работата ми беше свързана с това.
После изпратих доста близки хора....та,така...
И въпроса е"ходите ли на гробища често"
Не е"Поддържате ли гробовете на близките си и ходите ли на техните гробове?"
Абстрахирайте се от мисълта за мъртвите си близки и се разходете някой ден безцелно из някое гробище.Ако имате очи и сърца ще видите много
И ще разберете
Ходя, обикновено веднъж на 2-3 седмици. Ако мине повече от месец, без да съм наминала, ми става чоглаво едно. Не го възприемам гробището като средище на култ към смъртта, нито като източник на негативни емоции, самото място ми е разтоварващо някак.
Освен това ми е близко, на 15-на минути пеша, чистичко, спокойно, няма стресиращи човешки или животински елементи. Е, не е толкова живописно, както в детските ми години, доста поокастриха растителността, но за мен тези посещения са си част от някакъв ритуал, приемственост, връзка с близките, връзка с детството, ако щете.
От съвсем малка помня този маршрут, с бабите ми, с майка ми и лелите, сега и със сестра ми. Децата ми също изявяват желание да дойдат с мен, понякога, мястото не им навява негативни емоции, напротив, слушат с интерес, ако видим познато име и подкарам: "Спомням си..." или "Баба ти разказваше навремето...", както го правеха родителите ми и бабите ми.
Виж, не обичам да ходя по задушници, когато бъка от народ, не съм особено религиозна, точният ден не ми е толкова важен.
Освен това ми е близко, на 15-на минути пеша, чистичко, спокойно, няма стресиращи човешки или животински елементи. Е, не е толкова живописно, както в детските ми години, доста поокастриха растителността, но за мен тези посещения са си част от някакъв ритуал, приемственост, връзка с близките, връзка с детството, ако щете.
От съвсем малка помня този маршрут, с бабите ми, с майка ми и лелите, сега и със сестра ми. Децата ми също изявяват желание да дойдат с мен, понякога, мястото не им навява негативни емоции, напротив, слушат с интерес, ако видим познато име и подкарам: "Спомням си..." или "Баба ти разказваше навремето...", както го правеха родителите ми и бабите ми.
Виж, не обичам да ходя по задушници, когато бъка от народ, не съм особено религиозна, точният ден не ми е толкова важен.
И в алеите в парка и в леглото си мога да си мисля за същите неща, за които си мислят хората на гробищата.
Нямам нужда да видя гробовете, за да се сетя какво да си мисля.
Не ме е страх да ходя, а ми е неприятно мястото. Неприятни са ми и някои хората там.
Не изпитвам потребност - не го правя, който има нужда - прави го.
Нямам нужда да видя гробовете, за да се сетя какво да си мисля.
Не ме е страх да ходя, а ми е неприятно мястото. Неприятни са ми и някои хората там.
Не изпитвам потребност - не го правя, който има нужда - прави го.
Хммм, предпочитам да се разхождам в парка (имам си гора на 3 мин. път). С близките си или сама. Природата е прекрасно място. В нея се вижда много.
А още повече се вижда при погледа към самия себе си. Тогава обикновено човек спира да си мисли, че неговото мнение е най-правилното и да поучава.
Благодаря за предложението. Реално по цялата земя под нас има погребани мъртви хора. За милиардите години съществуване на планетата ни самата тя е гробище. Важното е, че животът се възражда и всяко нещо си има приложение.
Това, че някой ти е казал, че го е страх, не означава, че всичките 80% ги е страх.
Ако гледаме на гробището като на парк, не ми пречи да се разхождам. Какво общо имат близките мъртви?
Мястото на мен дори не ми е неприятно. Неприятно ми е, че някой смята, че трябва да показвам, че не съм забравила близките си. Дали съм или не съм си е мой проблем. А не е необходимо да виждам гробове, за да си мисля нещо - отдавна съм осъзнала, че хората са тленни и държа повече на отношенията си със живите. За смъртта ще имам време някой ден цяла вечност.
А още повече се вижда при погледа към самия себе си. Тогава обикновено човек спира да си мисли, че неговото мнение е най-правилното и да поучава.
Благодаря за предложението. Реално по цялата земя под нас има погребани мъртви хора. За милиардите години съществуване на планетата ни самата тя е гробище. Важното е, че животът се възражда и всяко нещо си има приложение.
Това, че някой ти е казал, че го е страх, не означава, че всичките 80% ги е страх.
Ако гледаме на гробището като на парк, не ми пречи да се разхождам. Какво общо имат близките мъртви?
Мястото на мен дори не ми е неприятно. Неприятно ми е, че някой смята, че трябва да показвам, че не съм забравила близките си. Дали съм или не съм си е мой проблем. А не е необходимо да виждам гробове, за да си мисля нещо - отдавна съм осъзнала, че хората са тленни и държа повече на отношенията си със живите. За смъртта ще имам време някой ден цяла вечност.
Анкетата показва страха -80 процента отричат ходенето.
Масата хора,с които съм говорила се стараят всячески да не ходят.На въпроса ми:"Защо?" отговарят:"Страх ме е!".
е, двама-трима около теб...
Мен не ме е страх.
Но не ходя.
Не изпитвам потребност.
Алеи има и в парка, и на Витоша, пък мислите си събирам най-добре вечер в леглото.
Гробищата са ми далече, за да ходя там с цел разходка.
...
Светски шум,суета,суеверие,показност,власт...
Светски шум,суета,суеверие,показност,власт...
Точно така е. Аз също свързвам точно тези неща с гробищата и затова не са ми приятни.
Ето, gargamela го е обяснила по -понятно.
Не свързвам гробището със смърт-по-скоро с "парк".
И не каня на разходка там никого-ще смутим покоя на мястото.
Покой,смирение,мъдрост,тишина,мир...
Светски шум,суета,суеверие,показност,власт...
Не свързвам гробището със смърт-по-скоро с "парк".
И не каня на разходка там никого-ще смутим покоя на мястото.
Покой,смирение,мъдрост,тишина,мир...
Светски шум,суета,суеверие,показност,власт...
Покой намирам другаде, мъдрост на трето място, а тишина-сама вкъщи...
Всъщност не изпитвам нужда да посещавам места с покой...
Ето, gargamela го е обяснила по -понятно.
Не свързвам гробището със смърт-по-скоро с "парк".
И не каня на разходка там никого-ще смутим покоя на мястото.
Покой,смирение,мъдрост,тишина,мир...
Светски шум,суета,суеверие,показност,власт...
Не свързвам гробището със смърт-по-скоро с "парк".
И не каня на разходка там никого-ще смутим покоя на мястото.
Покой,смирение,мъдрост,тишина,мир...
Светски шум,суета,суеверие,показност,власт...
Не, никое от тези неща не ми е. Може би най-точно го асоциирам с "приемственост", "памет".
В кръга на шегата, както казва един "съмишленик", с когото се засичаме понякога: "Като си нямаме за копане лозе, ходим да си оправяме леглото."
Много е спокойна атмосферата там и е хубаво човек да се разхожда из алеите на гробищата!Много релаксиращо действа и човек трябва да отдава значение освен на живите и на мъртвите хора.Защото все пак човек рано или късно отива там при мъртвите.Имам чувството че се намирам в някаква райска градина!