Сънувате ли починали ваши близки? - 3

Запали свещичка в църква.

Преди години сънувах починалата майка на моя много близка приятелка. Вървяхме през някакви полета, гори...Тя насеше със себе си голяма бутилка (като 5 литровите)с вода. Беше изморена. Предложиш й,да я нося аз, или да я оставим някъде, а после да купим друга. Отговори ми ,че иска да й е под ръка, за да може да пие, винаги, когато ожаднее. Съгласих се с нея, макар да ми се стори много странно. На другия ден се чух с моята приятелка. Каква беше изненадата ми, когато тя също сподели ,че я е сънувала,а също и че е починала жадна и гладна (от рак)и вероятно затова  не е искала да се раздели с водата.

Сънувам дядо ми, но никога не ми казва нищо...

Днес имах преглед при един специалист, за който знам със сигурност че мама не е била доволна от отношението към нея преди повече от 30г. Но нямаше как да отида при друг.
 Очаквах да я сънувам и да ми се скара че отивам при него. И я сънувах. Обаче не ми се кара. Бях при баба, майка на мама, която е на легло от много години. Тя все още е жива. Мама я гледаше. И все нещо се дърпаха и тя беше много нервна от изискванията на баба. Та сънувах че съм там и имам няколко пилешки бутчета, които трябва да сготвя. И баба каза да ѝ оставя едно. Аз обаче исках да тръгвам и го оставих. Питах я кой ще го сготви обаче тя нищо не каза. Излизайки на вратата беше мама с няколко торби, беше пазарувала. Облечена със зимни дрехи и шалче, тя си носеше. Остави торбите на стълбите и изохка нещо. Казах и че съм оставила месо дали ще го сготви, а тя каза добре. И аз си тръгнах, а тя остана.
Наистина радвам се че я виждам насън, но след това много се разтройвам, защото това е само сън.
Искам да е туk, а не там където е..
Чудя се дали ни вижда когато ходим при нея всяка сутрин почти. Дали знае как сме, какво правим.. Дали е на по- добро място и дали е по- спокойна..
Обаче няма как да разбера..

Преди няколко дни сънувах моят баща ,който почина съвсем наскоро. Бяхме се събрали доста хора,но той не дойде при нас  , отдели се настрана и нищо не каза. Ние също не му казахме и дума. Доста зле ми се отрази този сън. Отидох на гроба му. Купих и нещо което той обичаше да яде и раздадох. Но все ми е в ума този сън.

Когато почина свекър ми го сънувах много често, винаги, ама винаги беше далече и махаше усмихнат, но казваше, че не може да дойде. Приживе сме били много близки, така че предполагам е подсъзнанието ми, което го свързва с това, че е починал и е далеч.

Преди няколко дни имах рд. Майка ми беше човекът, който винаги първа ме поздравяваше всяка година
Тази обаче се надявах поне на сън да дойде да ми каже нещо. Така се надявах..
Но не. А ми се искаше. Вечерта преди задушница обаче я сънувах и нея и дядо ми. Много странен сън. Първо беше мама. У дома щяхме да си лягаме да спим. Оправях леглото и сложих възглавница за нея. Ние по принцип все имаме проблеми с възглавниците и не са ни удобни. Питах я дали ще ѝ е удобно, тя каза да сложа чаша под възглавницата. И сложих. Една малка чашка, в която баща ми пие ракия понякога вечер. Беше облечена в нощница, пийна вода и си легнахме и двете на моето легло. След миг обаче аз се озовах на тая възглавница, а мама изчезна. Събудих се, а главата ме болеше. Аз и като си лягах ме болеше. Пих парацетамол и заспах.
Когато я погребахме ѝ сложихме чисто нова възглавница. Чаша също. Не знам какво значи този сън. Какво иска да каже..
След това сънувах дядо ми. На него преди се радвах да го сънувам, но след като си отиде и мама  чувствам че съм му сърдита, защото той я взе при себе си. .
Не че е виновен, но защото го сънувах често преди тя да почине ми остана едно такова усещане. И в съня не исках да говоря с него поради тази причина. Обаче той ми каза - ще видиш че следващата година няма да е като тази. Аз обаче сърдито отговорих с едно - да бе, сигурно.. След като вече нямаме майка какво значение има.. А той пак каза - ще видиш..
И се събудих.
Не знам какво да мисля. Подсъзнанието ми си прави шеги явно. Обаче ми е много много мъчно. Нищо не ме радва. Дори бременността ми в момента не ми е достатъчна.. В къщи не е същото. Не знам дали си въобразявам, но се усеща липсата ѝ. Няма я топлината, енергията, живота..
Не вярвам че някога ще бъде пак същото както беше до преди два месеца..  И няма ден без да плача и да се самосъжалявам..

desi_099, всичко ти е много прясно още, със сигурност никога няма да ти мине окончателно, но ще приемеш тоя факт. Може и да е прав дядо ти, щом очакваш детенце, то ще запълни времето и емоциите ти и със сигурност следващата година няма да е като тая. Ще си спомняш отишлите си, неизбежно е, но не с тая тежест и тъга. Татко си отиде преди 30 години почти, е, всеки ден, рядко пропускам, си говоря с него за всичко, като луд с шапката. Просто така бях свикнала и сега продължавам, въртят ми се диалози в главата. Аз пък на него се сърдех преди, че си отиде толкова рано и ни остави. Живот, не можеш да го дирижираш в това отношение, а и това тривиално "времето лекува" е истинско, просто с времето приемаш нещата, такива, каквито са, без да се бунтуваш и сърдиш на целия свят. Но близките ти винаги ще са с теб, в сърцето и мислите ти.

labrex , ами аз наистина не знам дали с времето ще свикна. Просто яд ме е на съдбата. Представям си момента, в който се появи бебето живот и здраве и как само мама я няма.. и сърцето ме стяга и започвам да плача.
Гледам снимките ѝ и я питам защо ни остави точно сега..
Не съм мислила че липсата ѝ ще ми се отрази така. Не съм мислила и че ще я загубя. Искам да споделя с нея толкова много неща. През деня мисля че е на работа и като си дойде ще ѝ кажа. Обаче не идва. Липсва ми.
Знам че е нормално, но наистина сега ми се струва невъзможно да свикна с тази липса

desi_099, да свикнеш не, просто нещата някак се притъпяват с времето, разбираш, че е нещо, което не можеш да промениш и го приемаш. А появата на детенцето ще ти преобърне живота, в хубав смисъл това. Не е честно да губи човек близките си рано, то всъщност, когато и да е, все е рано, но това е ходът на живота. Аз, понеже бях много близка с татко, точно така се ядосвах на всичко и всички, крив ми беше светът, сега вече не. Имам си хубавите спомени от времето с него, "говоря" си и сега с него, от време на време още питам "защо, защо си отиде", но болката не е оная предишната. Просто някак се уталожиха нещата, но при мен все пак доста време мина. Нормално е да ти се отрази липсата ѝ, майка е това, една-единствена, не може да е другояче, нормално е и да ти е тежко сега. Поплачи си, когато ти се иска, така олеква поне малко. И пак ще напиша прав е дядо ти, ще ти се промени животът и то към хубаво. Нов живот е това, пълен с толкова надежди, с толкова нови неща, с присъствието на друго безкрайно скъпо същество. А майка ти ще гледа отгоре и пак ще е с теб, ще усещаш присъствието ѝ. Някъде напред си разказвахме и за такива усещания, има ги.

labrex благодаря

И аз съм като desi_099, толкова ми липсва баба, че нищо не може да ме утеши. Особено, когато видя възрастна жена, която ми прилича на баба. Бременна съм и ми е лошо и тежко по цял ден, което допълнително ме подтиска, мисля си, че ако баба беше жива, щеше да е до мен и да ми е по-добре. 😢

desi_099, аз те разбирам напълно какво имаш предвид относно яда на съдбата. Свекър ми беше страхотен, когато почина беше на 49, а детето тъкмо навършило годинка. Въпреки че има и друг дядо, който е страхотен, много ме беше яд. Освен че ме болеше мен, ме болеше и за нея, а тя нищо не разбираше. С времето свикваш, в началото не вярвах, но свикваш. Нищо, че всеки път, когато се сетиш боли, а на празници още повече.

labrex, много точно си го описала...
Десинка, бъди силна
Майка ти бди над вас! Мисли за това и колко би страдала и тя, като те вижда тъжна и не може да направи нищо, за да те утеши. Сигурна съм, че тя иска ти да си спокойна и да знаеш, че на нея ѝ е по-леко, където и да е. Тя е покрай теб, дори да не я виждаш.

Ani888, то и с бабите, когато са ни били близки, е същото. Просто изчезва от живота ти една опора, доброта, топлина, защитеност и трудно се примирява човек. Но и ти носиш нов живот в себе си, мисли повече за него. Сигурно твоята баба ти се радва отгоре. Толкова много ми се е искало да е вярно това, че напусналите ни близки са пак някъде около нас, че ни закрилят, че направо съм го повярвала. Особено след онези знаци за някакво присъствие до мен, което съм усещала. И понеже и други хора казват, че са усещали подобни неща,  много ми се иска да е така. И дано да е!