Дядо ми почина през ноември миналата година, днес стават точно два месеца.
Аз бях най - привързана към тях от всички внучки. Опитвах се да помогна с каквото мога, но най - вече отивах всеки ден в обедната ми почивка и носех нещо за хапване на него и баба, на която той помага през последните четири години, защото е на легло. Но той се влоши от веднъж след едно падане и много бързо си отиде. Сънувала съм го няколко пъти вече. Но снощи беше много истинско.
Той седеше на масата в тях и си говореше с баща ми. Беше много усмихнат и говореше много. И аз чух да ме вика женски глас, може би баба ми, да отида да го видя защото е дошъл, но няма много време и след малко си тръгва. Аз отидох при него и го питах как е, какво прави. Той каза че е добре, само ноктите са му порастнали много. И ме пита къде е майка ми, какво прави, защото не я виждал отдавна, да я извикам и нея. Но аз се събудих. И ми беше много странно усещането, все едно е истина, а не сън.
Майка ми има днес рожден ден. Може би дядо искаше да й честити. Аз така го тълкувам. Той не пропускаше рождените ни дни. А и като се замислям днес точно се навършват два месеца от както почина.
Още ме държи емоцията. Не ме е страх от тези сънища, дори се радвам че го видях все едно още е тук. Но ми е мъчно че това е само един сън, плод на въображението ми. И се чувствам напрегнато, но не зная защо.