Публикувана: 10 авг. 2012, 14:59 ч.
Последно мнение: 18 окт. 2013, 14:01 ч.

Татковците в домакинството :)

22 771
436
1

# 105 26 ноем. 2012, 09:38 ч.

Мнения: X

Цитат на: черна пантера в нд, 11 ное 2012, 11:20

..................Лошото е , че сина ни е попивателно .Трудно ми е да го убедя , че на жената в домакинството трябва да се помага по-вече от колкото неговия баща ми помага. Не съм се отказала обаче още , полагам ежедневни усилия в тая посока.

Какви усилия? Laughing

Ако само приказваш, нареждаш и сама си вършиш всичко, ефект не очаквай.
Остави ги гладни, неизпрани и с разхвърляни дрехи и къща и тогава очаквай да се светнат.
На мен веднъж ми се случи дори да оставя торбата с боклука на леглото на сина....не се наложи да повтарям упражнението.
Не помня от колко години не съм хвърляла боклук.
Така е и с чистенето , чиниите, прането....

# 106 26 ноем. 2012, 15:21 ч.

Мнения: 7 947

Напротив. Ефект винаги може да има. Синът ми много пъти е правил неща, точно защото знае или вижда - че татко му не се сеща. И директно си го казва - тате, ти защо...с укорителен тон.
Децата са много интуитивни и имат силно развито чувство за справедливост.

# 107 26 ноем. 2012, 16:12 ч.

Между гори и планини
Мнения: 12 316

Аз пък мисля, че в желанието си жените да по-независими, си правят лоша услуга. Къде останаха нежните жени? Мъжете отбичат да закрилят, да глезят, да пазят. Така се чустват силни. Ако една жена работи 10часа, гледа деца, дом, пазарува и т.н.... тогава за какво й е мъж?
Не съм типичната глезанка с тънко гласче, но синът ми е научен от мен! че ако аз нося 1 торба и той трябва да носи, ако хвърляме боклука - той го хвърля (на 6г. и половина), масата той сервира и той отсервира, на дамите се отваря врата, за да минат, той прибира у дома - аз чистя и т.н.... Бъдещата му жена няма да му слугиня. За това се казва "моята половинка", щом е така, работата се дели на половина, удоволствията се делят на половина. Ако някой се е родил принц или принцеса, тогава да има прислуга.

# 108 26 ноем. 2012, 16:13 ч.

Мнения: 89

Моя мъж също ми помага .Основно той мие чиниите.Детето като беше малко го къпеше и все още го прави сега вече по "мъжки" се подвизават в банята.Прахосмукачката също пуска и боклука изхвърля.Единствено не давам да простира защото все едно някой е хвърлил мимоходом дрехите на простира Mr. Green

Ужасна гледка са намятаните дрехи.В готвенето не го бива обаче, но пък на мен ми е страст Heart Eyes

.Гледам да си делим работата като се почне неделното почистване.Леглото вече оправят с малкия.Той много се радва, че прави нещо наравно с баща си.

# 109 26 ноем. 2012, 16:47 ч.

София
Мнения: 423

Да, децата се кефят и трябва да се хване "вълната" преди да са свикнали на готово, че кой бяга от лесното? Може сега още да се намират девойки-слугини, но в годините занапред ще е много трудно на такъв глезльо да си пасне с някоя. Преди 20-30 г. е било странно простиращ мъж, да готви, да чисти, направо им се подиграваха на такива.
Майка ми и до момента по време на вечеря става по 100 пъти да подаде на някой нещо, да досипе ooooh!

Много ме дразни и все и се карам, добре, че е отгледала 2 момичета, че не знам как щеше да е с момчета.

# 110 26 ноем. 2012, 22:00 ч.

София
Мнения: 2 516

Ох, метнала съм се тук на майка ми - и аз умирам да ставам и да взимам неща и да принасям, но мъжо ми се кара!
Понякога не ми се занимава изобщо с домакинство и ми идва в повечко дори нещо дребно, но друг път яхвам метлата и се захващам с почти всичко. Като почивам повече дни или пък имам свободно време просто се побърквам и вършея из къщата. Няма мъжки, женски неща - всичко! И моя от време на време ми се кара в тези моменти, да се кротна и да не върша всичко.
Ама аз каквато съм самостоятелна и дейна още от тийнейджърските си години, някой път се усещам, че искам да върша и някакви по-тежки работи. Просто не мога да кажа "не мога". Не знам как се получи така. Не е от родителите ми, защото смятам че съм доста правилно възпитана - нито са ме глезили, нито обратното - са ме карали да върша кой знае колко неща. Въпреки това хем се научих да ценя нещата от живота и да се поглезвам, хем се оправям сама.
Въпреки това, някой път не се усещам, че ми е трудно да си призная, че не мога или ми е трудно да направя нещо. Милото всеки път ме гледа накриво, когато тръгна да отварям бутилка с вино сама, или пък се боря с някой буркан...

# 111 26 ноем. 2012, 22:23 ч.

Мнения: 326

И аз се забелязвам, че обгрижвам мъжът ми, но той никога не ми е казвал"Иди ми донеси солта". Дори мис е кара, че като кокошка го къткам и седя на нокти и го подпитвам"нещо друго искаш ли?", "Безсолно ли ти е?", "Искаш ли салфетка?" . Гледам го чак в устата и чакам да каже, че е вкусно Laughing

Но това, поне при мен, мисля, че се дължи на липсата ми на способности в готвенето..и в домакинстването.
Никога не са ме учили да го правя и винаги се притеснявам, че нещо не е както трябва, че не е вкусно или чисто.

# 112 26 ноем. 2012, 23:11 ч.

Между гори и планини
Мнения: 12 316

В началото и аз бях така. И поне в началото на съвмесният ни живот, съпругът ми беше доволен от обгрижването. Докато в един момент, на 5-6 година не ми каза, че се превръщам в майка му, а той майка си има вече, по-добре да се върне жената в която се е влюбил Embarassed

Направих един остър завой и сега на мен ми носят салфетката, водата, правят ми закуска...

# 113 27 ноем. 2012, 09:38 ч.

Мнения: 7 947

О, аз пък моя си го обгрижвам и това ми носи единствено задоволство, че се чувства добре. От друга страна, когато е обгрижен – той самия полага направо неистови усилия да върне „жестовете“, което всъщност създава комфорта вкъщи.

# 114 27 ноем. 2012, 14:20 ч.

Мнения: 47 352

Така и трябва да бъде Simple Smile

да идва отвътре, без да се изисква изрично или да се мери това и онова, но за съжаление има хора (без значение пола), които само получават и го считат за даденост, затова и има такива теми...

# 115 30 ноем. 2012, 17:05 ч.

Някъде по Дунава
Мнения: 5 557

Взема всякакво участие, но само ако бъде помолен, накаран Wink

Най често готви, но понякога и простира, хвърля боклука, чисти с прахосмукачката. Самоинициатива много рядко проявява.

# 116 13 дек. 2012, 14:58 ч.

В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
Мнения: 1 856

Хвърля боклука, мие чиниите, простира нашите дрехи, а аз в замяна готвя, простирам на детето дрехите и чистя. Често и той чисти, но не обича да бърше прах Mr. Green

# 117 13 дек. 2012, 17:01 ч.

София
Мнения: 73

Моят мъж ми помага в домакинството. Единствено в готвенето не го бива, но аз се разтоварвам в кухнята Simple Smile

Прахосмукачката си е негово задължение, загорелите повърхности му ги отстъпвам с кеф Simple Smile

Хвърля боклука, простира и пазарува, че в лошото време на мен ми е трудно с малката. Едно от нещата които не прави е прибирането и подреждането, но не ми тежи Simple Smile

Сменя памперси на поразия и се занимава много с дребната. Честичко го побутвам като забрави за някое задължение, но не ми тежи Simple Smile

# 118 14 дек. 2012, 08:15 ч.

Мнения: 135

Домакинската работа не е за мъже... защото изгарят, буквално. Mr. Green

Мъжете изгарят в домакинството

Буквално.

Най-прясното, топло и парещо доказателство за това е нашият полски събрат Томас Па....ж..(нещо си)ковски, който решил да помогне на жена си с гладенето. Той включил ютията, пуснал си боксов мач по телевизията, отворил си биричка и се приготвил за свещенодействието гладене. Да, обаче внезапно телефонът звъннал и Том вместо да вдигне слушалката, вдигнал ютията и я лепнал за ухото си.

Веднага след това изтичал до банята, за да полее злощастното ухо със студена вода, но налетял направо на вратата и си насинил окото. Както самият той казва, сега изглежда повече като човек, участвал в боксов мач, отколкото като човек, който е гледал бокс по телевизията.

http://vbox7.com/play:f4c7533a&al=2&vid=1727490

Тъй че дайте да не си бъркаме функциите за де няма сакатлъци. Joy