Как да попитам родителите си за БМ?

Здравей!
Изключително зрял начин на мислене за твоята крехка възраст.
Първо (за мен) осиновяването не е благотворителен акт, който предполага детето да е благодарно. Това е акт, с който се създават отношения родители/дете. Не мисли, че повдигането на въпроси, които касаят БР незабавно ще следва да повдигат и съмнения за липса на благодарност от твоя страна. Задаването на такива е важен етап от твоето развитие, от осъзнаването ти като индивид, от узряването ти като личност. Смело върви в тази посока, когато си готов/а.
За другата част от въпроса (биологични братя и сестри) е доста сложно. За съжаление законодателството в страната не позволява да ти се разкрива информация за такива. Произходът на осиновеното дете все още е покрит с тайна, която се защитава от закона. Неимоверна глупост, но е така. Дори и родителите ти да имат огромното желание да ти помогнат да откриеш свои биологични родственици, може и да не успеят да го направят. Смятам, обаче, че си твърде малък/малка за такъв контакт. Бих те посъветвала да изчакаш да повдигаш този въпрос пред родителите си. И на теб и на тях ще ви трябва време, ще имате за какво да си говорите до навършването на пълнолетие.
Искрено и от сърце ти желая успех и смелост!

13 години не са малко. Това е точно времето когато се задават тези въпроси.
Все пак помисли си какво може да направиш с отговора и как ще ти повлиае.

Ако знаеш от други че си осиновена е по-добре да търсиш сама.
Може да нараниш родителите ти в съпроса.

Ако знаеш от родителите си че си осиновена просто сподели това което те тревожи.
И не се бой. Родителите ти които са те осиновили
преди всичко се интересуват какво чувстваш към тях.

Миличка,
съветвам те да пишеш в подфорума за осиновени. Там има много хора, които са минали по твоя път и ще те разберат. 
13 години е трудна възраст, но ми се струва малко рано за търсене на братя и сестри.
За другите въпроси - ако твоите майка и баща са ти казали, че си осиновена, мисля, че не биха се изненадалиот въпросите ти. Не бой се, те са големи хора, ще го преживеят.
Желая ти успех!

Благодаря за съветите и наистина мисла, че ще попитам, но не сега. Просто не е дошъл подходящия момент!!! 

Миличка,
няма такова нещо като подходящ момент. Отлагането от чувство за вина спрямо родителите ти не е хубаво нещо и не помага нито на теб нито облекчава тях. Би ми станало ужасно мъчно ако моето дете се тормози и не смее да ме попита нещо за биологичното си семейство.
НО!!! Не познавам родителите ти и не знам до колко говорите за осиновяването у вас. Дай ни повече подробности и ще можем да сме ти по-полезни

Откакто тате ми каза, че съм осиновена не сме говорили за това. Аз си спомням, че той ми предложи да ми каже за БМ, но още тогава макар, че бях много малка аз видях колко му е трудно. Сега нещата са много различни. Аз почти не виждам тате защото той работи много далеч, а аз не искам да питам мама. Тя незнам сякаш изобщо няма желание да започваме тази тема. Никога не е говорила за това. Ако трябва да говоря с някой мисля, че това е тате, но аз знам, че това ще го нарани много, защото откакто ми е казал и той никога не е започвал темата, а и освен това помня много добре как се чустваше и как със сълзи на очите ми каза, че съм осиновена, но много много ме обичат!

Привет отново!
Разбирам притесненията ти, разбирам, че не искаш да нараняваш родителите си. Това от една страна е много хубаво, но от друга може да се окаже крайъгълен камък в отношенията ви.
Най-важното в едно семейство освен любовта е доверието. Трябва да си имате вяра, а тя се гради само на основата на истината. Всяка любов би залиняла, ако не се крепи на доверието между хората, които се обичат.
Семейството за това е семейство - за да минава през всичко заедно.
В този ред на мисли, миличко, не се тревожи! Бащината и майчина обич не могат да се сътресат от факта, че не са те родили те, а други мъж и жена. Естествено е (от позицията на родител като твоите говоря), винаги ще ни боли, че не сме ви родили ние, но това е част от нашата хубава приказка, в която след появата ви в живота ни всяко нещо си е дошло на мястото.
Подкрепям Fussii - ще ме боли и силно ще се тревожа, ако детето ми след няколко години се притеснява да говори с нас за осиновяването си.
Това е част от теб, от твоят живот, от твоята история. Не се страхувай!
Радвам се, че пишеш, това е много хубаво - има диалог, а без него не може! 
Моля те, пиши пак, ако сме ти били полезни  !

нека да съм тома неверни, ама нещо не ми се връзва....

+ 1

Добре, дори и да е така, аз съм направила каквото съм могла.
Вероятно всеки се чувства добре с избора си. Аз - да.

 
И други хора четат, може да им е полезно.

небе, лошо няма...принципно да се изясняват нещата е добре.
ама аз, честно казано почвам да се чудя...да не се наранят осиновителите. голям проблем е, то не са притеснения, не е чудо. сълзи в очите, едни трагедии.
ами, честно казано, считам, че в днешно време това притеснение е вече отживелица. тоест, ще бъде за нашите деца. или поне се надявам да е така.
не ме наранява, чоглаво ми е, че не точно аз съм я родила моята бандитка. но някак си това е вече на много заден план, ама многомного.
какво да ме наранява, че не съм била бременна ли, че не съм се мъчила сума ти часове да раждам ли...ми, не ме наранява. даже си е жив късмет. едно време, преди алекс да се роди ми беше ужасно гадно. болеше, побърквах се. след 3 тата година това чувство напълно изчезна и отстъпи място единствено на ужаса, че детето ми ще го боли, защото ситуацията е сложна. две майки, двама бащи, фактът на изоставянето...
сега съм по-спокойна. мисля си, че местоживеенето, моето отношение към проблематиката и нейният слънчев характер малко ще смекчат болката и ще я трансформират в нещо по-приемливо.
надявам се също и съм почти убедена, че дъщеря ми няма да има неадекватни изказвания от сорта на абе ти не си ми истинска майка. защото се опитвам да я възпитавам в убеждението, че няма истински и неистински майки, а има просто майки. майка, която я е родила, майка, която я обгрижва.
просто има понятието другата майка и толкова. даже думата биологична ми е малко прекалено надута.
всеки човек има право да знае всичко за себе си. от самото начало, даже от момента на зачеването си. това си е неговата история и тя трябва да е пълна. какво ще прави оттам нататък с нея си е лично негов избор, но никой няма право да премълчава подробности и истини, когато бива питан за това.
а пък ние като осиновители сме длъжни и без да бъдем питани да информираме нашите деца, да им помагаме в търсенето, ако се налага, да бъдем непрекъснато до тях по този път, когато те желаят това.

място за нараняваници няма. който го е страх от мечки, да не оди в гората. като осиновяваш, трябва да си напълно наясно какво горедолу те чака. да предполагаш най-лошото, а пък да се надяваш, че ще се случи най-доброто.  да се придържа към щраусовата политика е най-гадното, което може да направи един осиновител

Радвам се, че мислите така, но в моето семейство нещата стоят по друк начин. Радвом се, че ми помогнахте да усазная, че няма нищо лошо да попитам и аз смятам да го направя вазможно най- скоро. Но моите упасения са други. Не толкова, че ще ги нараня. Просто тате и особено мама никога повярвайте никога не са повдигали темата. Даже мама доста ловко я избягва. Просто това ме притеснява. Но какво да се прави все някога ( скоро ) ще попитам! Благодаря за съветите ако имате предлажения защо мама избягва темата моля пишете. Защото когато дадат филм за осиновено дете, което търси истинките родители понякога каналът се сменя веднага. Съжалявам, че не ви казах по- рано.  

ами защото така и е по-удобно. щраусова политика. бам, главата в пясъка и готово-проблемът решен.
доста хора така си решават проблемите, просто бягат от тях или се движат по допирателната.
страх я е. и тя сигурно не знае точно от какво, ама изпитва див ужас.
сигурно от това, да не се окаже другата майка по-хубава, по умна и по богата от нея, знам ли
само дето с едно не е наясно. тя винаги ще е твоята майка, тази, която е седяла нощи до леглото ти, докато си била болна, тази на която сърцето спира, когато се спънеш и паднеш, тази, която се притеснява денонощно за теб и ще се притеснява докато я има на този свят.
другата майка те е родила, за това трябва да сте и благодарни и двете. но толкова...това, което се е случило после е само твоето и на майка ти минало. освен за баща ти, за друг в него място няма.
другата майка винаги ще си остане другата майка. сама е направила този избор.

и стига с това, да мислиш, че другите мислят, че си неблагодарна. човек трябва да е благодарен на околните, защото го обичат. заради обичта, за нищо друго...
хващай бика за рогата и я конфронтирай със страховете и, може би ще е шок, но после ще и олекне. или седни и и напиши едно писмо. какво мислиш, какво усещаш, какво искаш. само мислите за това са страшни и притеснителни, след като го нправиш, всички ще си отдъхнете.

а, и друго се сетих. предполагам и майка ти и баща ти ги е страх за теб. да не те боли, искат да те предпазят. това ми се струва най-истинското обяснение. като осиновител ти казвам, от нищо на този свят не ме е страх, само ме е страх за детето ми. да не го боли. само от това.