Плисинясълъъъ! 
- Публикувана: 16 авг. 2012, 15:24 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2012, 14:54 ч.
Пъб "Добре дошли в Рая" (кафене на езиколюбителите - 3)
Без връзка с писаното досега (типично в мой стил, впрочем) много ми се прищя да пусна това:
— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.
— И аз — каза Аника.
— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
— Казва се данък общ доход — поправи я Аника.
— Хм, все същата дивотия — каза Пипи. — Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии. Мислят, че ще се случи нещо много страшно, ако пъхнат ножа в устата, когато ядат и ей такива едни.
— Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
— Кой е казал, че трябва — възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде имам едни хапчета…
— Какви хапчета? — попита Томи.
— Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат — каза Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и след малко се върна с нещо, което приличаше досущ на три грахови зърна.
— Грах? — учуди се Томи.
— Така си мислиш — възрази Пипи. — Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна.
— Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника.
— О, да! — увери я Пипи. — Но, трябва да се глътнат на тъмно и да се каже: „Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна“.
— Искаш да кажеш „порасна“ — поправи я Томи.
— Щом съм казала „поресна“, значи искам да кажа „поресна“ — заяви Пипи. — Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват „порасна“, а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза „порасна“ вместо „поресна“ и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа! Беше много удобно, докато още можеше да лапа ябълки направо от дървото като жираф. Но сетне продължи да расте и стана прекалено дълъг. Когато идваха разни лелички на гости у тях и искаха да му кажат: „О, колко си пораснал, колко си послушен“, трябваше да крещят с тръба, за да ги чуе. Виждала съм само дългите му тънки крака, който се губеха в облаците като пилони на знамена. Никога вече не се чу нещо за него. Впрочем да! Веднъж решил да близне Слънцето, та му излязъл мехур на езика, и тогава надал такъв страхотен вик, че долу на земята цветята увехнали. Това беше последната вест от него. Но предполагам, че краката му сигурно все още се скитат из Рио и объркват движението на улиците.
— Не смея да взема от тия хапчета — каза Аника боязливо. — Ами ако кажа нещо погрешно?
— Няма да сгрешиш — увери я Пипи. — Ако мислех такова нещо, нямаше да ти дам никакви хапчета. Защо то би било доста еднообразно да играем не с теб, а с краката ти. Томи, аз и твоите крака — що за дружинка!
— Хайде, няма да сбъркаш, Аника — успокои я Томи.
Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана съвсем тъмно, само през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха мълчаливо в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след миг тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и после никога, никога няма да пораснат. Колко хубаво!
— Хайде! — прошепна Пипи. Всеки глътна хапчето си.
— „Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна“ — извикаха тримата в един глас.
Готово! Пипи запали лампата.
— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.
— И аз — каза Аника.
— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
— Казва се данък общ доход — поправи я Аника.
— Хм, все същата дивотия — каза Пипи. — Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии. Мислят, че ще се случи нещо много страшно, ако пъхнат ножа в устата, когато ядат и ей такива едни.
— Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
— Кой е казал, че трябва — възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде имам едни хапчета…
— Какви хапчета? — попита Томи.
— Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат — каза Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и след малко се върна с нещо, което приличаше досущ на три грахови зърна.
— Грах? — учуди се Томи.
— Така си мислиш — възрази Пипи. — Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна.
— Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника.
— О, да! — увери я Пипи. — Но, трябва да се глътнат на тъмно и да се каже: „Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна“.
— Искаш да кажеш „порасна“ — поправи я Томи.
— Щом съм казала „поресна“, значи искам да кажа „поресна“ — заяви Пипи. — Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват „порасна“, а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза „порасна“ вместо „поресна“ и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа! Беше много удобно, докато още можеше да лапа ябълки направо от дървото като жираф. Но сетне продължи да расте и стана прекалено дълъг. Когато идваха разни лелички на гости у тях и искаха да му кажат: „О, колко си пораснал, колко си послушен“, трябваше да крещят с тръба, за да ги чуе. Виждала съм само дългите му тънки крака, който се губеха в облаците като пилони на знамена. Никога вече не се чу нещо за него. Впрочем да! Веднъж решил да близне Слънцето, та му излязъл мехур на езика, и тогава надал такъв страхотен вик, че долу на земята цветята увехнали. Това беше последната вест от него. Но предполагам, че краката му сигурно все още се скитат из Рио и объркват движението на улиците.
— Не смея да взема от тия хапчета — каза Аника боязливо. — Ами ако кажа нещо погрешно?
— Няма да сгрешиш — увери я Пипи. — Ако мислех такова нещо, нямаше да ти дам никакви хапчета. Защо то би било доста еднообразно да играем не с теб, а с краката ти. Томи, аз и твоите крака — що за дружинка!
— Хайде, няма да сбъркаш, Аника — успокои я Томи.
Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана съвсем тъмно, само през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха мълчаливо в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след миг тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и после никога, никога няма да пораснат. Колко хубаво!
— Хайде! — прошепна Пипи. Всеки глътна хапчето си.
— „Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна“ — извикаха тримата в един глас.
Готово! Пипи запали лампата.
Здравейте. Ха, не случайно вече е никое време, а тука е мъртвило. Вижте защо:
Ранно утро в Кафенето.
Някой шава – ето, ето!
Туй е пъргава Светлица,
носи чаша със водица
махмурлука да лекува
(щото цяла нощ лудува).
А след нея иде Ванчето,
сипала кафенце в канчето,
сърба, спала-недоспала,
цяла нощ и тя вилняла.
Саркът бавно се тътрузи,
морен и с червени бузи...
...Тук е имало препиване,
а след туй и недоспиване...
Ники иде бледа-бледа,
очи трие, едва гледа:
- Пях ти тия танци бесни,
пях ти тия бурни песни!
И Лоана иде, иде...
...Иде, ама две не види.
Пустият пиЯно бар!
Дайте за препили цяр!
Пуци хълца много яко,
пие черен чай със мляко,
муси се и свъсва вежди,
страшно изпод тях поглежда.
Ангелинка се надига,
от лице отмества книга:
- Членът пълен оставете!
...Ох, кафенце ми сипнете...
Там на пода по очи
виж, Сесилия, пък спи,
край главата й винарки
пърхат като нестинарки.
Добри шумно се прозява,
изпод стола изпълзява:
- Брей, къде ми е главата?
Май загубих я в тълпата...
Атти пък пристъпва кротко
със кръстосана походка:
- Дайте бирата насам!
Клин избива клина, знам!
Софи гледа удивена:
- Снощи с рокля бях червена,
тая заран – с гащи къси...
Де изгубих аз ума си?
Мячик стене тихо, жално,
ама то си е нормално –
след пиянски нощи бурни
няма сутрини лазурни.
След коктейл от джин с мастика
Злата спи като мотика.
Там в кьошето я подпрете,
днеска хич не я търсете.
А оттатък в сепарето
се събуждат две момчета,
трийсет бири те изпили
и добре се подредили –
Куркума и Калоян –
кой от кой е по-пиян,
но по мъжки си допиват,
след това ще си отспиват.
С глас пресипнал Лате пее
(не съзнава май къде е)
песен за един Илия,
дето си градил килия.
Изпод масата Делфина
(дето крехка е фина)
пък на лакти се измъква,
към чешмата се замъква.
Вдига от ушите пара
Роза, седнала зад бара,
чинно зелев сок раздава:
- Нова вечер се задава,
пийте, пийте мои мили
да сберете вие сили!
Ранно утро в Кафенето.
Някой шава – ето, ето!
Туй е пъргава Светлица,
носи чаша със водица
махмурлука да лекува
(щото цяла нощ лудува).
А след нея иде Ванчето,
сипала кафенце в канчето,
сърба, спала-недоспала,
цяла нощ и тя вилняла.
Саркът бавно се тътрузи,
морен и с червени бузи...
...Тук е имало препиване,
а след туй и недоспиване...
Ники иде бледа-бледа,
очи трие, едва гледа:
- Пях ти тия танци бесни,
пях ти тия бурни песни!
И Лоана иде, иде...
...Иде, ама две не види.
Пустият пиЯно бар!
Дайте за препили цяр!
Пуци хълца много яко,
пие черен чай със мляко,
муси се и свъсва вежди,
страшно изпод тях поглежда.
Ангелинка се надига,
от лице отмества книга:
- Членът пълен оставете!
...Ох, кафенце ми сипнете...
Там на пода по очи
виж, Сесилия, пък спи,
край главата й винарки
пърхат като нестинарки.
Добри шумно се прозява,
изпод стола изпълзява:
- Брей, къде ми е главата?
Май загубих я в тълпата...
Атти пък пристъпва кротко
със кръстосана походка:
- Дайте бирата насам!
Клин избива клина, знам!
Софи гледа удивена:
- Снощи с рокля бях червена,
тая заран – с гащи къси...
Де изгубих аз ума си?
Мячик стене тихо, жално,
ама то си е нормално –
след пиянски нощи бурни
няма сутрини лазурни.
След коктейл от джин с мастика
Злата спи като мотика.
Там в кьошето я подпрете,
днеска хич не я търсете.
А оттатък в сепарето
се събуждат две момчета,
трийсет бири те изпили
и добре се подредили –
Куркума и Калоян –
кой от кой е по-пиян,
но по мъжки си допиват,
след това ще си отспиват.
С глас пресипнал Лате пее
(не съзнава май къде е)
песен за един Илия,
дето си градил килия.
Изпод масата Делфина
(дето крехка е фина)
пък на лакти се измъква,
към чешмата се замъква.
Вдига от ушите пара
Роза, седнала зад бара,
чинно зелев сок раздава:
- Нова вечер се задава,
пийте, пийте мои мили
да сберете вие сили!
Розе, абе ти май се кандидатираш за баш-най--мега-пророчица 
По-добре и по-точно не бих могла да го кажа!
А сега, здравейте! Здра-вей-те! Т.е. здраве ви желая от все сърце.
Непомерно съм впечатлена от творението на Роза
....
Повече след малко, че наистина две не виждам ...
Какво ново вкратце?
Цитат
И Лоана иде, иде...
...Иде, ама две не види.
...Иде, ама две не види.
По-добре и по-точно не бих могла да го кажа!
А сега, здравейте! Здра-вей-те! Т.е. здраве ви желая от все сърце.
Непомерно съм впечатлена от творението на Роза
....
Повече след малко, че наистина две не виждам ...
Какво ново вкратце?
