Тепърва започвам процедурата

cveti_ne - Добре дошла във форума   
Хич не се притеснявай какви ти ги говори социалната, преди месец си осинових момиченце, а съм сама мама и това никога не е стояло като проблем нито пред мене, нито пред социалните. Щом си взела решението си - действай! На мене ми искаха само двете препоръки, но във всяко РДСП си тълкуват законите както те си решат, така че е възможно да искат препоръки и за приятеля ти. Ако бях на твое място щях да настоявам, че аз осиновявам, не той и не мога да представя и за него препоръки, защото той на този етап е само страничен наблюдател. Може би е добре и другите мами да си кажат мнението, но така или иначе не се притеснявай от нищо. Аз не съм имала проблеми с бюрокрацията, даже напротив - навсякъде, където вадех документи ми се радваха и ми съдействаха да станат бързо. Успокой се, вълненията тепърва ти предстоят и действай! Няма начин да не успееш  И като имаш въпроси - казвай и ще помагаме 

ами смятам, че е правилно да ти искат препоръки и за приятеля - независимо дали сте женени или не, той ще отглежда това дете като негов баща, нали?

а за мен спрямо детето е по-честно да се бракувате - не стига, че то ще бъде доста объркано от цялата ситуация, ами и липсата на името на баща му в акта за раждане ще го обърка още повече... лично мнение - ние затова някога си сключихме граждански брак, иначе и до сега да си живеехме без брак 

Подкрепям Дзвер. Ако с приятелят ти заедно искате да отглеждате дете следва да си поделите и отговорностите, свързани с този процес. Иначе много ще объркате детето, най малкото заради неприсъствие на баща в удостоверението за раждане и фигурирането на имената на майката като бащино и фамилно. От друга страна приятелят ти няма да има никакви родителски права върху това дете, което пък ще ви създаде доста трудности в ежедневните грижи. За липсата на каквито и да било родителски задължения от негова страна не смея да говоря, че темата е много деликатна. 

На този етап българските закони не предвиждат друг вариант на поделяне на родителските права и задължения около отглеждането на осиновено дете, освен ако партньорите не са сключили граждански брак.

Подкрепям мамите тука: изяснете си отношенията с приятеля.

Бракът не е само въпрос на чувства, а и на икономическа стабилност (наследство, детски надбавки, осигуровки, болнични, детски градини), и юридическа стабилност (кой става настойник на детето, ако.. ). Не може той хем да живее с майката, хем да не е страна в процеса на отглеждане на детето. Това, че искат препоръки и за него, е напълно нормално, задължително даже. Успех!

Преди 5 г. аз също започнах като сам осиновител, защото не искахме да сключваме брак независимо, че живеехме заедно от 7г. Когато събирахме документите, независимо от това, че нямаме брак той също мина през всички изследвания, препоръки, бележки за доход и тн. документи, които се искаха и мисля, че е абсолютно резонно ако живеете под един покрив и споделяте едно домакинство. След две години чакане, през които междувременно решихме малко да се пооженим, подновихме документите си и на втория месец ни се обадиха почти едновременно за 3 дечица.  Не зная дали затова ни избраха или просто тогава се е появило на света нашето дете, но е в реда на нещата да проучват и него.
Моята приятелка осинови сама, после се ожени и съпруга и осинови детето, но и той участва в проучването както при нас. Успех!

формално погледнато, без брак, ако жената осинови сама, мъжът си остава приятелят на мама. проучват го, щото реално живее в домакинството и трябва да се види да не е опасен за детето. но проучването не го прави баща! и е лицемерно към детето да се твърди, че това е баща му - така, някак на половина ... ако той иска да е баща, и ако майката иска детето наистина да има баща, а не иска детето само за себе си, възрастните могат да си преодолеят страховете и скрупулите към брака. иначе е лицемерие. в крайна сметка, ако нещата не вървят, си има развод. не забравяйте, че всичко, което е факт по време на проучването, може много бързо да се промени, и отношенията между родителите, и социалните фактори, като работа на пример ... никога няма гаранции, че това, което е в досието е бетон за винаги ... за съжаление, има достатъчно примери за семейства, които са се разделили и с брак, и без брак, въпреки солидните клетви по време на проучването. важни са истинските отношения помежду ви, бракът е формалност, която не би трябвало да им влияе

Благодаря Ви много за мненията!Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против да го проучват така както проучват и мен  . Просто социалната така ме увика, че не сме женени, че мен чак срам ме хвана и се почувствах като ученичка на първа среща, а все пак съм с този човек от 10 години и това за брака е въпрос на личен избор!Сигурно ще Ви се стори много тъп въпрос, но аз да питам - в какво точно се състои проучването, как се осъществяват срещите с поръчителите (все пак хората работят) и трябва ли ми препоръка от работодател?

cveti_ne, съгласна съм с мамите, че най-добрата среда за отглеждане на дете е в семейство от двама родители, но съм убедена, че всеки човек сам решава какво да прави с живота си.
 
Достатъчно ясно си написала, че решението ти е дълго обмисляно, така че - отстоявай си го. Светът е шарен, хората са с различни разбирания и ценностни системи, а ти най-добре познаваш и себе си, и партньора си, затова не се влияй от чуждите мнения. За някои бракът може да е потребност, за други бреме, за трети формалност, за четвърти спазване на традициите и какво ли още не - всеки го гледа от собствената си камбанария, но за тебе и партньора ти какво е знаете само вие двамата. Да, социалната може да изиска проучване или препоръки и за него, но няма право да дава оценки на личните ви решения.  Ако това ще те успокои, една от социалните, с които се срещнах ми разясни подробно въпроса с инсеминацията и ползване на донорски материал и ми каза да не бързам с осиновяването Е, успях съвсем културно да й напомня, че вече съм взела своето решение и съм дошла не за съвет как мога да имам дете, а за набора документи, необходими за кандидатстване за осиновител
Отглеждането на осиновено дете в семейна среда има хиляди предимства тогава, когато и двамата родители са "узрели" за това, но ако някой от двамата не е готов, тогава може и да е катастрофа. Разрови се из темите във форума, има много неща, които можеш да научиш, а и мисля, че е полезно да видиш в съседния форум и гледната точка на родителите, отглеждащи сами децата си - ще се учудиш колко диаметрално противоположни мнения има по въпроса за ползата и вредата от наличието на баща в Акта за раждане на детето - както споменах преди малко, всеки гледа от собствената си камбанария 
А по последните ти въпроси - среща с поръчителите може и да няма, ако социалната ти е прекалено заета, може само да се чуе с тях по телефона, иначе се уговаря среща в удобно и за двете страни време. Проучването включва личните ти данни, здравословно състояние, история на разширеното ти семейство, взаимоотношения, образование, месторабота, как приемат новината за решението ти, как е минало детството ти, икономическо и социално положение. Освен това се интересуват от мотивите ти за осиновяването,  какви изисквания би имала към детето по отношение на образование, възпитание, умения, отношение към спорта и т.н, както и какво е отношението ти към ранното информиране на детето за осиновяването му. Пропуснах да кажа, че се интересуват от предишни връзки, които си имала, продължителност и защо са приключили.  Препоръка от работодател не са ми искали, но няма гаранция, че и на тебе няма да ти искат  
Много дълго стана, затова приключвам. Желая ти успех! 

Цвети, и аз съм на мнение, че както много двойки по света решават да създадат и отгледат децата си без сключен граждански брак по своите си различни съображения, така това биха могли да сторят и осиновителите. (Много по-неестествено ми е, когато в семейна двойка осиновява само ЕДИНИЯТ от съпрузите,...  но пък е добре, че я има тази "опция" за смесените бракове с чужденци). В крайна сметка наличието на граждански брак само по себе си не винаги е гаранция, че децата (ще) растат в здрава семейна среда. Вие си знаете причините...

Подкрепям всяка дума от написаното от Алекс. Поведението на (не малка част от) социалните е познато "до болка" на много от нас и с извинение, на мене лично леко ми се повдига от спомена за неповторимия стил тип комбинация между "махленска всезнайка" и "комсомолски секретар" с лек повей от правилото за "царя и пъдаря"... И на нас в началото ни струваше усилия, докато "усвоим" специфичния маниер на общуване в тези среди, но С ВРЕМЕТО се посвиква и сега, като погледна дъщеря ни знам, че си е струвало всяко преглътнато неудобство! В началото се сблъскахме с трудности, но не мога да пропусна, че по пътя си срещнахме и страхотни, ангажирани и всеотдайни служители, които ни помагаха безрезервно, без да ни познават и към които изпитваме много искрена и огромна благодарност...  
Поемете въздух след първоначалния шок и ще сте по-балансирани при следваща среща.   Ще се научите да разграничавате, на кое да обръщате внимание и кое да подминавате...   Все пак решението ви е обмислено и ако някой ви назидава като ученици, проблемът с липсата на възпитание си е лично негов. Добре е да не се конфронтирате много с този, който ще изготвя доклада, но ако имате самочувствие, че знаете къде сте и какво искате, това ще се оцени.

Относно препоръките: Моето лично мнение е, че след като приятелят ти няма да кандидатства, има логика да му изготвят социална проверка (все пак съжителствате заедно), но да се дават ПРЕПОРЪКИ според мене не е съвсем коректно (нали няма да осиновява той). Но според мене не се конфронтирайте за такива неща. По-скоро попитайте, дали поръчителите ви могат да бъдат едни и същи (все пак се предполага, че приятелите ви са общи, както и средата средата извън работа)... Тогава ще ви е по-лесно и с текста и с организацията...

Разбира се, че ще се справите с бюрокрацията! Успех!  

Не е темата за това, пине както аз я разбирам. Никой от нас не оспорва правото на човек да избира как да живее. Не става въпрос и дали сама жена може да осинови.

Авторката твърди, че ще отглеждат детето заедно с приятеля си. Именно това е объркващото и би създало ред трудности впоследствие. Между детето и "таткото" ще се създаде емоционална връзка, но те на практика няма да имат нищо общо - нито в биологичен, нито в правен аспект. Но... всеки решава за себе си.

В други теми се споменава, че е възможно припознаване на осиновено дете. Това е решение на проблема, но аз не съм сигурна, че винаги е възможно.

Чакайте сега - разлика между съжителството с брак при родено дете и при осиновено дете има и нещата не опират до личния избор. При съжителството с брак, когато се ражда дете, в повечето случаи бащата припознава детето и то си носи неговите имена, а бащата има родителски права, равни на тези на майката. При осиновяването на родители, съжителстващи без брак, бащата не е никакъв по документи и ако нещо се случи с майката, какво правим с детето? Бащата може да е на практика баща, но по документи не е никакъв, няма никакви права над детето и реално няма право да се грижи за него. Докато докаже това си право, детето обикновено се настанява някъде другаде. Да не говорим, че в реалния живот, дори и майката да е ок, той пак не може да докаже по никакъв начин, че му е баща, за вземането на някакъв документ, ползване на болничен, лечение, той е никакъв. А припознаване след осиновяване често не може да се направи.

Така че тук нещата не опират само до личния избор и личната съпротива срещу брака като институция. Тук говорим за живота на едно дете, а като родители сме длъжни да подсигурим децата за всякакви ситуации. Мислете ги тези неща. Бракът може да е само хартия, обаче липсата на тази хартия може да доведе до много неприятни за детето ситуации.

Да допълня, че припознаването при осиновяване в смесен брак, дори и да е възможно в България, в чужбина може да ви навлече големи неприятности!
И наистина, подкрепям Кудку - ако наистина не искате да сключвате брак, уредете евентуално настойничество чрез нотариус (макар че и това не е гаранция).

И според мене е по-добре, ако родителите на едно дете са семейство, но това е според мене...

Вероятно има начин да се определи даден човек за настойник на едно дете, или? Например, в Германия кръстниците могат законово да са попечители, в случай че се случи нещо с родителите...

Но наистина, това, че бащата няма да фигурира в акта за раждане си е проблем от практическа гледна точка.  

П.П. Писала съм преди поста на Маймуна. 
В някои държави има облекчени процедури по осиновяване на дете на съпруг/а и действително то е пълно (силно) осиновяване. Разбира се, не споменавам хонорарите за адвокат... Имам примера на моя много близка роднина...

В България също има начин за бързо уреждане на попечителаство ако стане нужда и има добро съдействие от институциите - настаняване на дете "при близки и роднини", с които има създадена емоционална връзка. Но това са екстремни ситуации. Става въпрос за ежедневни проблеми, които могат да възникнат - водене на лекар, записване в детска градина, училище, ползване на болничен ако майката е възпрепятствана, подписване и подаване на всякакви документи където може да стане само от единия родител и т.н. Да не говорим за евентуално наследство на имуществени придобивки, ако се случи нещо с единия от партьорите.

Съжителство без брак с общо или само припознато официално от бащата дете е нещо съвършено различно. Съжителство с партньор, който се е появил в живота на жената след осиновяването също е различно. Появата на детето в живота на една от години съжителстваща си двойка трябва да стане с поделяне на правата и задълженията между двамата от самото начало. В България засега освен да сключат брак - друга възможност за това няма.

cveti_ne, никой от нас не иска да оспорва правото ти на личен избор. Просто се опитваме да ти обясним колко би си усложнила живота - твоя и на партньора ти. А какво ще направите - вие си знаете най-добре.