Здравейте! За първи път пиша тук и се надявам някой да ми помогне! Малката е на 4 месеца, но всичко започна преди месец и половина! Изведнъж намали много храната ( тя никога не е яла много)и имаше растройство, след няколко дни мъки стигнахме до болницата в Стара Загора. Стояхме 10 дни и се чудеха какво става, след което ни изписаха със същите проблеми, с нито един грам тегло отгоре и силни стомашни спазми. Отидохме в София, там стояхме 4 дни и минахме на хип АР. Според тях детето има рефлукс. Направиха ни изследвания, които са нормални. Там започна да увеличава храната. Като се прибрахме 2 - 3 дни всичко беше нормално, докато не започна пак растройство и липса на апетит. Пуснахме чревни изследвания и се оказа че имаме бактерия Ешерихия коли. Започнахме лечение и сега е по добре, по малко я боли коремчето, но най - страшното е че отказва абсолютно всякаква храна. Държала съм я гладна, но ефект няма. Не иска и милилитър да изпие. Храня я единствено като заспи и то по 60 - 70 мл. А когато е будна като подуши шишето и започва да се гърчи и да плачи. Мисля че това дете получи някакъв страх от храната и не знам как да го преодолеем. Освен това част от лекарите се съмняват да няма алергия към белтъка на кравето мляко, защото почти винаги има растройство и слуз в него, но първо ще изчакам да отмине бактерията и евентуално ако пак продължи растройството ще минем на хидролизирано мляко, но в момента най - големия ми проблем е че не иска и грам мляко да изпие. Мисля , че се страхува! Моля ви ако някой има или е имал подобен проблем да ми пише. Вече 10 дни ядем по малко и то само на сън, иначе пълен отказ. Дайте ми съвет! Благодаря предварително!
- Публикувана: 3 септ. 2012, 13:31 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2012, 13:35 ч.
бебето ми отказва да пие мляко!!!
Моя бебок също е на 4 месеца и храненето му е истинско приключение (гарнирано с огромни нерви от моя страна). Предполагам че заради това че се наложи да спра да го кърмя втория месец заради прием на лекарства, а той беше пристрастен към сученето. Отначало само дъвче биберона, изобщо не иска да засмуче, ако случайно глътне мляко се стряска - ужас. Опитвам всякакви номера и в общия случай успява да изяде необходимото количество, но понякога го лъжа почти час - истинско мъчение.
Освен галенето, целувки по ръчичките и прочие успокояващи номера понякога помага и ако сложа съвсем малко Пансорал (гел за успокояване на венците при никнене на зъби) в основата на биберона. Предполагам че заради различния вкус (не го намирам за сладък) отначало му става интересно и започва да смуче интензивно. А веднъж набере ли скорост не се отказва, дори като свърши млякото се сърди.
Пожелавам ти здрави нерви и дано намериш верния подход - всяко дете реагира различно.
Освен галенето, целувки по ръчичките и прочие успокояващи номера понякога помага и ако сложа съвсем малко Пансорал (гел за успокояване на венците при никнене на зъби) в основата на биберона. Предполагам че заради различния вкус (не го намирам за сладък) отначало му става интересно и започва да смуче интензивно. А веднъж набере ли скорост не се отказва, дори като свърши млякото се сърди.
Пожелавам ти здрави нерви и дано намериш верния подход - всяко дете реагира различно.
Симона, при моето дете имаше такова поведение от 3-тия месец когато кърмата ми спря. Аз го свързвах с това, че вече не мога да го кърмя. Беше ужасно тежък период и за двамата, така че те разбирам напълно. Чувствах се и много безпомощна и този рев от глад просто ме раздираше от вътре. Мисля, че ти трябва добър гастро специалист, можеш да направиш консултация с алерголог, а също и с психолог. Особено ако мислиш, че е развила някакъв страх от храненето. Обикновено майката интуитивно знае от какъв род е проблема 
!
!
Консултирах се с двама гастроентеролози, но те казват, че за такова нещо не са чували (да яде само на сън), също казаха че не е в тяхната компетенция. Мисля, че трябва да се обърна към психолог. А при теб колко време беше този отказ от храна. Моля разкажи как се справихте. Ще бъда благодарна!
Моето бебче също в този период пиеше млякото на сън. Аз си мисля, че тогава е изпадал в някаква фантазия за гърдата. Отказът беше около 2 месеца. Сега също има последствия от тази травма, защото иска да го приспивам и следобед и вечер. Справяне е трудно да се каже, защото при всяко хранене ми късаше сърцето, особено ако преди това го слагам на гърдата и няма нищо. Просто заспиваше от умора и тогава захапваше шишето. И така нещата постепенно отшумяха. Ако искаш да говоря с мои колеги детски психолози, ако може някой да ви приеме за консултация.
Симона, и моето момиченце на 3,5 - 4 месеца мина през такъв период. Изведнъж рядко намали храната, изпиваше 60 - 70 мл и започваше да плаче. Бяхме на изцедена кърма от самото начало. Аз я натиснах на няколко пъти да си довърши шишето и това доведе до някакъв страх от храната 
Само при вида на шишето започваше да плаче Ходихме на консултации, според лекарите детето беше напълно здраво. Единственото, което нашият педиатър предположи, беше за колики, които се обострят по време на хранене. Казваха ми: "Оставете я да огладнее хубаво, тогава ще яде." Да, обаче тя изкарваше и по 5 - 6 часа, без да даде признаци на глад. Така се принудих да й давам млякото, докато спеше, тогава си пийваше добре. Не казвам, че е било правилното решение, но бях изпаднала в отчаяние и никой не ми помагаше със съвет. През деня я оставях да яде, колкото иска, дори да са 20 - 30 мл, вечер и сутрин в полузаспало състояние си наваксваше. Освен това не искаше да я държа на ръце, докато пиеше млякото, а искаше да е легнала на възглавничка 
В крайна сметка нещата се оправиха, след като захраних. Но дълго време тя продължи да не дава знаци, че е гладна. Бяхме на принципа: аз предлагах, когато смятах, че може да е огладняла, а тя ядеше или не. В момента има чудесен апетит и се храни доста разнообразно, което ме успокоява, че не съм й нанесла травма с храненето в заспало състояние
Пожелавам ти да се оправят нещата при вас по-бързо, защото е ужасно да не можеш да нахраниш детенцето си 
Аз още настръхвам, когато си спомням за този период. А тя сега обожава мляко. Това ако не е ирония на съдбата 
Само при вида на шишето започваше да плаче Ходихме на консултации, според лекарите детето беше напълно здраво. Единственото, което нашият педиатър предположи, беше за колики, които се обострят по време на хранене. Казваха ми: "Оставете я да огладнее хубаво, тогава ще яде." Да, обаче тя изкарваше и по 5 - 6 часа, без да даде признаци на глад. Така се принудих да й давам млякото, докато спеше, тогава си пийваше добре. Не казвам, че е било правилното решение, но бях изпаднала в отчаяние и никой не ми помагаше със съвет. През деня я оставях да яде, колкото иска, дори да са 20 - 30 мл, вечер и сутрин в полузаспало състояние си наваксваше. Освен това не искаше да я държа на ръце, докато пиеше млякото, а искаше да е легнала на възглавничка В крайна сметка нещата се оправиха, след като захраних. Но дълго време тя продължи да не дава знаци, че е гладна. Бяхме на принципа: аз предлагах, когато смятах, че може да е огладняла, а тя ядеше или не. В момента има чудесен апетит и се храни доста разнообразно, което ме успокоява, че не съм й нанесла травма с храненето в заспало състояние
Пожелавам ти да се оправят нещата при вас по-бързо, защото е ужасно да не можеш да нахраниш детенцето си
Аз още настръхвам, когато си спомням за този период. А тя сега обожава мляко. Това ако не е ирония на съдбата
Симона, при нас основният проблем беше млякото. Тя по принцип добре прие захранването, харесваха й кашичките и зеленчуковите пюрета, а по-късно обожаваше месните. Не ядеше големи количества обаче, примерно хапваше по десетина лъжички с апетит и след това край. И категорично отказваше да си дояде с мляко. Слагах кърма в пюретата, те пък ставаха едни течни, но ги ядеше. Млекце пиеше сутрин и вечер в полузаспало състояние до към 8-мия месец, иначе не искаше. Но аз все си мисля, че при нас проблемът дойде от това, че на няколко пъти я насилих да пие повече, отколкото искаше. И в един момент като забрави за травмата от насилието, пак започна да пие мляко. Оттогава за мен е закон да я оставям сама да си определя количествата.