Станах по- щастлива, до известна степен по- нервна. Преди си синхронизирах личния живот спрямо работата, а сега работата спрямо личния живот 
- Публикувана: 18 ян. 2006, 16:45 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2006, 07:49 ч.
Как се променихте след раждането на детето си?
Не съм се променила изобщо. 
Не се вманиячавам на тема "детето" и т.н
Не се вманиячавам на тема "детето" и т.н А иначе се промени факта, че не излизам толкова често и си харча парите за други работи.
Незнам дали съм се променила, но не мисля, че е така. Промени ми се ежедневието, но аз съм си същата. Може би са започнали да ми стават смешни някои от проблемите на приятелките ми. Неща от сорта "Вчера Гошко ми се обади и аз му казах, че няма да изляза с него, пък сега се чуда дали не сгреших като избрах Митко, ама Виктор пък много ме кефи, ама нали си има гадже и т.н." Тези неща вече са ми чужди, но не спирам да излизам с все още необвързаните и без деца приятелки, които страхотно ме разтоварват.
И аз се чувствам по същия начин. Моите приятелки са половината омъжени, половината - не. Тези с гаджетата много ме разтоварват и ми припомнят отминалите дни. Хем се смея, хем са ми малко далечни. Нали сега си имам други грижи. Плюс това как да им обясня, че тези им проблеми са просто никакви. Важните неща тепърва им предстоят. Иначе отвреме навреме излизам с тях на клуб, добре че мъжа ми е пич и гледа детето. Разбира ме и ме подкрепя. За сведение съм на 38 години, първото ми дете е това и си представете как се е преобърнал живота ми. В началото беше адски трудно. Но постепенно нещата си идват на място. Понякога съм по-нервна от преди. Но пък и аз много май се вживявам, не знам. Може би трябва да понамаля оборотите. Свикнала съм да правя сто неща на ден и изведнъж времето не ми стига само за детето и домакинството. Това ме влудяваше в един момент, всъщност до скоро. От тази седмица реших, че е време да си дам почивка. Околните сигурно едва ме търпят 
. Но с течение на времето наистина се променям и то в положителна посока.
Промених се доста.Не бих казала,че е в добра насока,защото станах много педантична,коравосърдечна,изнервяща,досадна на тема дете,какво трябва да яде,кога трябва да спи и т.н.Когато родих таткото не беше при нас и се гледахме доста дълго време сами.Станах доста по силна,уверена в себе си(това е добре,защото преди не бях така)Ами общо взето психиката ми се промени мноооого.Не ми се мисли при второто как ще е,ако даде Господ разбира се.
Не съм се променила изобщо. Не се вманиячавам на тема "детето" и т.н
Не се вманиячавам на тема "детето" и т.нИ аз така
С първото ми детенце нервичките ми се опъват като струни. По принцип трудно се ядосвам, но на дъщеря ми много се връзвам 
Тя е дете с мноооого силен характер, своенравна и трудно се поддава на родителските насоки как какво трябва или не трябва да се направи. Сега чакам второ детенце - може би не трябва да имам надежда, че ще съм по-спокойна, но аз не се отказвам така лесно! 
Стискайте ми палци! 
И ние с мъжа ми ограничихме до свръх минимун излизанията. А ако излизаме е с детето, няма кой да го гледа и ние се съобразяваме с този факт. Но когато сме заедно ми е по-хубаво...
Тя е дете с мноооого силен характер, своенравна и трудно се поддава на родителските насоки как какво трябва или не трябва да се направи. Сега чакам второ детенце - може би не трябва да имам надежда, че ще съм по-спокойна, но аз не се отказвам така лесно! Стискайте ми палци! И ние с мъжа ми ограничихме до свръх минимун излизанията. А ако излизаме е с детето, няма кой да го гледа и ние се съобразяваме с този факт. Но когато сме заедно ми е по-хубаво...
След второто раждане се промених много. Станах по-добра, по-всеотдайна. С първото дете се чуствах ощетена, окована, все се чудех на коя баба да дам дъщеря ми да я гледа, за да мога да се наспя, да се наизлизам... С второто дете е коренно различно - може би първия път не съм била готова за отговорността на майчинството. Чуствам се безкрайно удовлетворена от живота си. Нямам нужда от "почивка". Може да звучи ограничено, но децата се целия ми свят.
Определено всички сме се променили когато на бял свят са се появили нашите деца,все пка "професията" родител е една от най-сладките 
Аз определено се промених и това е естествено при първото дете.Не ме интересува нищо друго освен детето,важното е то да е добре.Опитвам се да дам всичко от себе си на дъщеря си.Та ако не го правя за собственото си дете,за кого другиго?!
Аз определено се промених и това е естествено при първото дете.Не ме интересува нищо друго освен детето,важното е то да е добре.Опитвам се да дам всичко от себе си на дъщеря си.Та ако не го правя за собственото си дете,за кого другиго?!
...No syshtevremenno s tova mnogo i "treperja", njakak ne moga da se otpusna, koeto ne e hubavo za men 