За есента се готви вече ЯНУАРСКОТО човече! (42)

Здравейте, момичета!
Много сте нажежили атмосферата, гледам...

Не се тормозете, бе, дами, усмихнете се!
Иначе, напълно разбирам, Бебешондел, въпреки че не съм гледала породени 
С първото дете на никого не съм го дала до 2,5 дори за една вечер, на никого: гости - само у дома, на вън - само на разходка тримата... И много ми харесваше! Никому за нищо не съм се оплакала, при положение, че той боледуваше най-малко веднъж на две седмици!
 Обаче...
Сега нещата са съвсем други - оставих Снежи на нашите за две нощи само два месеца след като я отбих. (на годинка и два). А с удоволствие се възползвах от желанието на свекърва ми да погледа (третото - най-после) внуче и й я оставях за по час-два още на 5-6 месеца. За мен разликата е космическа!
Така че наистина е различно с едно и после с две - най-малкото си мнооого по-уморен (при мен - от годините , при други - от предишното детенце.) А е много страшно като ти се насъбере умора!
Като оставихме Снежи на нашите преди месец, ми трябваха 9 дни реанимация - сън поне 16 часа на ден!- за да стана поне полу-човек.
А колкото до решението за бебе, Бубе, ще прощаваш, ама повечето изобщо не биха се наели, ако знаеха какво точно ги чака... Да не говорим за породени...
Иначе, за оплакването, аз нямам против - нали сме се разбрали и това да споделяме - кой каквото има, това да си каже...- а, ето това исках да кажа, който не го е усетил, не знае - по едно време се бях специализирала да ходя само мнооооого късно вечер, когато всички заспят, та имах сумати проблеми от това. Дори само това да ти е спестено, просто не знаеш какво облекчение имаш... За това не хокайте Бебешондел толкова, хич не й е лесно! А и здраво дете се гледа много по-лесно. И не е зле да има на кого да се пооплачеш, въпреки това...

Az i ti , ни най - малко не сравнявам моето положение с това на Бебеш! Идеята ми е, че много добре знаем, че за едно дете са нужни ужасно много усилия и безкрайно много време! За това не мисля, че "повечето изобщо не биха се наели, ако знаеха какво точно ги чака... Да не говорим за породени..." ... Смятам, че повечето знаят какво ги чака! Още повече след това искат и второ дете! Ако беше толкова ужасно, надали щяха да искат 2-ро!
Не сравнявам гледането на едно дете, с гледането на 2! Имам ужасно много примери покрай мен, които показват колко е голяма разликата. Всъщност .... няма значение!
Каквото и да кажа/напиша, то ще бъде обърнато в "не ми говори докато не го изпиташ". Целта на написаното от мен беше, че вместо да се оплакваме колко е трудно да се гледат деца е много по-добре да си устроим времето и да се наслаждаваме на тези моменти! В случая давам цитата на Тути, който много ме впечатли. Точно и ясно:

Ехоооо, мацки, недейте така. Аз толкова харесвам темата тук заради добрия тон и приятната атмосфера.

Според мен, Бубе и Бебеш, малко по-лично го подкарахте.

Различно е с едно и две деца, както е различно и с помощ и без помощ. Всеки си знае защо е взел решение да има деца и с каква разлика да са те. Както и каква му е личната ситуация.

И всеки търси отдушник в труден момент.
Нали затова сме се събрали, да си споделяме и хубави моменти и трудности.

На мен не ми пречи, че Бебеш се оплаква и напълно разбирам ситуацията й. Трудно е, но съм сигурна, че има начин и нещата скоро ще се променят. Горе главата, момиче!

Моите деца са почти породени, но толкова много хора ми помагат, че мога да изгледам още 5. И най-вече ми помага татко им, т.е. не ми помага, а ги гледа наравно с мен. И влизам в положението на всеки, на който му се налага да се бори сам, защото обожавам децата си, но и те и ние е по-здравословно да имаме свой живот и разделени.

Тути, честита годишнина на патерица! Много любов, топлина и хармония в семейството ти желая!

Аз съм    Кали нощес се събуди с рев във 3ч., рева, легна при нас, въртя се, после пи мляко и най-накрая заспа в кошарата си. А познайте кой не можа да заспи отново   Даже писах в темата, но точно преди да го публикувам и го изтрих без да искам. След два часа отново се събуди, процедурата се повтори, но без млякото. Накрая успях да заспя към 6,30. Кали скочи наспана в 7,30 и веднага се развика "Мамооо, мамоо, мако, мако /мляко/"  Баща и стана, даде и мляко, после я извади от кошарата и пусна Бейби ТВ. Диването само мене тормозеше, а баща си остави на мира. Като я заведяха в др. стая се измъкваше и идваше при мен. Естествено, не можах да спя.

Честитки на всички с поводи за празнуване през изминалите няколко дни!


мрм, радвам се, че ръчичката на Боян е по-добре.
Буби, много е хубаво, че счупването на Зори си зараства добре.

Кали много добре се адаптира в яслата. Последните два дни се разплакваше като отидем там, но бързо се е успокоявала, и си хапва, спи и си играе с децата. Много съм доволна. Дано всички дечица които ходят вече на ясла и тези които ще тръгват да се адаптират толкова бързо.

При нас е слънчево, даже имахме намерение да ходим на плаж  
Имаше и още нещо   но стана ферман, хайде хубав ден от мен!

Здравейте момичета,да сложа по едно кафенце,че не съм се вясвала от 100 години

Тути честита Ви годишнина!Много любов и разбирателство
Бебеш само се сети къде можеше/хте да сте сега и само от това,ще ти стане по-добре..А,че няма лесно,то е ясно Теичка да оздравява по-скоро
Снощи като взех да си мисля и аз-колко ми е скучен живота,как няма разнообразие и..в следващия момент се стреснах!Сетих се за моменти на трудности-болести,моменти в които сме били с мн малко пари и т.н.Припомних си какво си повтарям в такива моменти-само да мине,искам да е както преди.Благодарих на Господ за това,че сме здрави,заедно сме и се обичаме и заспах.
Тук е пекнало едно слънце и бая топло става.А ние за "разнообразие",ще ходим(за пореден уикенд ) на село..сега пък лозето,ще се бере.
Хубав ден момичета!

Явор се гледаше толкова лесно...
Като правехме Тея не съм знаела че ще е със аболяване, заради което година и три месеца няма да спя, няма да се нахраня за повече от 5 мин и то с бебе в ръце, няма да мога да се изпикая, нито изкъпя. Че няма да мога до магазин да изляза за този период. И наистона  година и три месеца не съм излизала нито веднъж освен на прегледите на ТеяНе съм знаела че кърменето на Тея ще се окаже истински ад... пак заради болестта. Да се разболява по 2 пъти в месеца .... В този перио само сериалите ме спасиха.

И Ети, ти наистина мила нямаш от какво да се оплачеш, все пак и двете ти деца ходят на градина отдавна.
А да изляза с двете деца на кафе или пицария.. хахаххаахха мислите че не съм пробвала
И много благодаря на wondergirl, точно от това имах нужда! но тук явно не е мястото където ще намеря кураж.

Подкрепям с две ръце!!! 
Ако знаете след поста си колко се размислих, сигурно цяла тема можех да изпиша по въпроса - че има  значение и това дали имаш приятелки-майки, с които да общуваш в градинката (с първото ги имах, сега - слаба работа и ми е много по-гадно), дали имаш и други домашни и не толкова домашни задължения... и пр.
Ама се усетих по едно време.... Май просто имам нужда някой да ме слуша, да приказвам по какъвто и да е въпрос - не ми достига общуване, явно...

Та, така, момичета, не го взимайте толкова лично, нещата винаги имат поне две страни...
Нооо, като си млад е по-трудно да възприемеш и чуждата. А вие, и двете, сте скандално млади! 
Обичаме ви и двечките!
Дръжте се, не се дразнете - от нерви е!;
Бубе как върви четенето? (На мен ми образуваше яко нерви!)
Бебеш, дръж се, децата растат, ще се поуспокоят нещата... Поздравления за всички, чиито празници съм пропуснала!

еййй, липсваше ми някое скандалче! то беше почнало да става голяма скука в тази наша тема лошото е, че не мога да се включа, а така обичам да се обяснявам )))

мадлен, явно е сезонът на хлебарките, защото тази нощ и мм е имал приключение, в тъмното, с 2 пипала, които се подали изпод телефона му аз от една седмица намирам трупове на хлебарки из къщата (ние пръскаме редовно) и мрънкам, че явно е време да се напръска отново, ама не срещах голям ентусиазъм. да видиш как тази сутрин бях посрещната с изречението "още в понеделник ще се обадя да напръскат!" ))) още не ми е ясно как ще стане това с дара, ама ще видим...

пепинка, и според мен сега коремът ти е дори по-малък

ахах, аз и ти, много поучителен скрит текст

Бебеш, щях да ти отговоря на последния пост, но няма да го направя, защото не искам да занимавам аудиторията с повече обяснения. Единственото - не мисля, че ако знаеше, че Тея ще има проблем със сърчицето щеше да се откажеш от това тя да съществува! Това са пълни глупости!

Аз и Ти, ученето е трепач Както и преди няколко дни казах, започвам да се чувствам като мишка, която не я е виждало слънцето! Добре, че днес излязох за 1 час (Разбира се вън валя и пак не ме напече слънцето )! Сутрин залягам към 9 над учебниците и лаптопа и вечер в 9 приключвам.... тогава идва времето да пускам кандидатури за работа   и така...животът ми последните дни е свързан с ужасяващо много учене и криво чавенце, което ми мърмори на главицата , а аз се опитвам да прочета кредитиране ли пише или дебитиране...сметка ли , група ли, предприятие и още куп щуротии. Абе...весело е!

да драсна и аз няколко реда...
Често пъти, еднакви неща, изглеждат по съвсем различен начин на различните хора, просто защото начина ни усещане и възприятие на нещата, не е еднакъв... тук искам да кажа, че има едни човек в нашата темичка, който винаги ми е правел впечатление с позитивизма си...и честно казано, се сещам за него вече няколко пъти, когато ми е криво за нещо или дори когато без да имам реален проблем, си мисля, че имам такъв...много ми хареса, това което е написала Гали и Ети, а също и думите на тути. Всеки има трудни моменти и периоди, някои повече от други безспорно, всеки изпада в дупки на моменти, важното е да търсим и успеем да намерим начин за излизане от ситуацията и да съумеем да се съхраним психически. казват, че споделена мъка е половин мъка, затова нека не се нападаме...а, пък малко повече вяра и положителни мисли е едно начало мисля.

Мадлен, и при нас от време на време се появяваше такова чудовище, но открихме, че излиза нощно време от канала на банята и съответно вече го запушваме преди лягане, е не са се появавли скоро. но наистина изглеждат малко страшничко.

Хелоу, прекрасници 

Честито на всички с повод! Нека делниците ви да са като празниците! Желая на всички много, много любов!

По последната тема умишлено няма да се включа-нямам породени деца, колкото имам-доволни здрави са, случват ми се разни инцидентни, но пък много яки излизания...съответно нямам право на глас  по въпроса...


Ще пускам малките на ясла...това последно /ама като при военните последно/ при нас. Очертава се да почна работа и трябва да ги пласирам Притеснявам ме основно положението с гърнето    до кривата круша сме...ни куку, ни седалка...уж казват, а няма никой...после се оглеждат като мишоци- памперсите пълни до ушите...    Бях ги оставила по голи дупета/гащи...осраха и опикаха къщата, гърнетат пълни с играчки и замотани в някой ъгъл 

Напоследък започнах да ми отказват пак твърда храна. С дни карат на кърма, солети, грозде, диня.  Мислех да ги отбивам, ама е леко хард мисия, при условие, че сме нон стоп заедно.
Та в тази връзка, моля мамите, минали през отбиване/без разделяне/ да ми припомнят как стана при тях.   

Е, Бебеш, и ти ако се оплачеш, че не сме те подкрепяли, грях ти на душата!
Не исках да пиша по темата, но някакси ми стана тъпо...

За това всеки път ми се скача нали? Това не е отношение към човек с който си споделял добро и лошо 2,5 години от живота си, нали?

Бебеш, и ти, и всяка една друга мама от темичката имате пълната ми подкрепа и винаги бих намерила думи да се опитам да ви разведря. Осъзнавам колко е важно, защото неведнъж като съм се оплаквала и съм срещала разбиране и добра дума насреща, за което много ви ценя и ви благодаря искрено, момичета! 
Нека не се нападаме, всеки човек е една различна вселена, всеки с различни грижи, болки и преживявания.
И само да кажа, че понякога животът ни отрежда странни предизвикателства, сякаш, за да ни даде урок. И аз бях "решила", че искам деца с по-голяма разлика, но... съдбата реши друго. Не че не можех да предреша нещата иначе, но хем можех, хем не можех... знаете какво имам предвид... Така че здрави да сме и дай Боже да имаме сили и покрепа да преудоляваме трудностите. 

Бебеш днес ми се случи нещо мн хубаво  (заради теб ще го споделя) - изкъпах се за първи път сама, докато 2-те деца са будни и сами. Е вярно, действах със скоростта на светлината, ама успях Докато се къпех Мартин дойде с вик пред вратата "Акаааа" веднага го пратих при Ники и му изкрещях да му даде гърнето и да му свали гащите.....мисията беше изпълнена успешно.Е очаквах гърнето да е разлято пред банята ама не.
Ето такива дребни неща ме карат да вярвам, че живота става все по-хубав
Не ми тежи, че няма на кой да ги оставя....но понякога мн, ама мноооого ми се иска нищо да не правя, да нямам задължения поне за един ден