

Аз продължавам да си мисля по въпроса за ограниченията и все така не съм сигурна за кои ограничения, които говорим. За тези, които са в главите ни и в публичните оценки или тези, които реално съществуват. Почти не познавам човек, който не ги бърка, дори не съм убедена, че познавам. Да вземем грубо оклюкарената от нас жена. Шанталче казва, че тя би изглеждала добре, даже би била хубава, ако не беше дебела. Да кажем, че тази жена би могла да свали определен брой килограми и да свали мечтания какъв беше там. Какво тук е нереалистично? Тя не иска да се жени за него и да имат 3 деца, просто е влюбена и иска малко... евфемистично да го нарека "романс"

Има реални ограничения, които е важно да приемеш, ако не искаш да корабокрушираш тежко. Например, аз не мога да раждам по естествен начин заради екстремно тесен таз и ако не бях приела този факт, сега нямаше да пиша тук. От друга страна, почти всички значими открития в световната история (от какъвто и да било вид) са били постигнати с огромна тълпа, крещяща към откривателите "Никога няма да успееш, това е невъзможно". Възможностите и невъзможностите се задават не само от реалностите, но в една сериозна степен от предрадсъдъците за това какво е възможно и реално. А предразсъдъците предпазват точно толкова, колкото блокират смислената човешка активност.
Ако някой изрови снимка на жената на Пиърс Броснан, например, нека я постне.