Подсъзнанието може всичко 52 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Това за колата е много хубаво и пожелавам от сърце на всяка от нас нова кола

Изпълниха ми се желанията!

Но, което си е истина, трябва да се пишат съвсем точно.
Защото каквото напишеш - това става.

Да ви се изпълнят желанията и на вас!

Аз пък си пожелах пари, че имам нужда, а то стана така, че вчера съм загубила 160лв и аз не знам как. 

Аз пък дадох на един просяк оня ден /почти за пръв път ми е/ и вчера мъжо взел премия!
И работа си намерих почти.

Ей, страхотна съм на пълнолуние и в цикъл!
Боря се и с някакви зли сили, ама не се предавам хич.

Да, това е самата истина. Много пъти съм се убеждавала.
Даже по този повод се сетих за една забавна случка с мен, като виц е, но е самата истина  
От доста време искам да посетя провинция Тоскана в Италия. Пътувам често до Италия, но в Тоскана не съм била. Преди няколко месеца се случи така, че изпуснахме с колеги самолета от Милано и тъй като на следващия ден трябваше спешно да бъдем в София се наложи да пътуваме с кола от Милано до Рим, откъдето имаше ранен полет. Е, минахме и през Тоскана, но тъй като беше през нощта, нищо не видях  
Сега се чудя да отметна ли и това си желание като реализирано?  

Много хубави и позитивни неща пишете момичета , Честито на всички за изпълнените желания. АЗ пък се боря с едни лоши мой пороци , дано вече този месец се откажа от тях. Боря се със себе си , но имам голям напредък.

Много мечтая за собствено жилище и дано Вселената скоро да ми го изпрати 

  В началото като започнах да правя ритуали за пари забелязах, че всеки път след като си заредя портмонето със зарядното примерно, на другия ден вместо да получа пари- давам. Впоследствие след като прочетох повече, разбрах че във Вселената  се извършва обмен - ако искаш да получиш първо трябва да дадеш и каквото дадеш, такова получаваш. Препоръчвам ти ритуала Симороновско сеене на жълти стотинки- работи именно защото даваш с радост и без съжаление.  Изобщо трябва да се научим да даваме, за да получим. Вече не отминавам просяк и плащам сметките си със благословия, знам че съм богата и изобилието навлиза с лекота в живата ми
 L'Agent, много се радвам, браво   

Кратък откъс от "Размислите и страстите на Точето по отношение на парите"

"Спрях да давам пари на просяците в момента, в който по телевизията казаха, че имало мафия, която експлоатирала хората да просят. И колко добро правиш на тези, на които даваш парите, е много съмнително. Мисля, че проблемът си е мой, че изобщо се замислям къде отиват парите, след като ги дам. Може би не трябва...
Забелязала съм, че колкото повече се опитвам да "орежа" разходите и да пестя пари, толкова по-трудно ми е през годините. И проблемът не е в нарастващите цени, инфлацията и всичко около нас. В момента печеля доста повече, отколкото преди 5 години, но на моменти буквално "парите изтичат между пръстите ми". Това са миговете и месеците, когато не съм на кеф, образно казано.
Покрай ТЕС-ането открих неща, които леко ме докарват до лудост 
"Бели пари за черни дни", "да си заделя аз едни 100 лева, че не се знае утре какво може да стане", като се замислите, цялата психология на народа ни е малко сбъркана по отношение на парите май.
Какви черни дни? Цял живот ли да очаквам нещо да ми се случи и да умра от глад? Не е ли много нахално да мисля, че Господ и Вселената ще позволят да стигна до "просешка тояга".

Наистина това не значи да изтегля цялата заплата и да я изхарча още на 5-то число, а до 30-ти да се чудя как да си храня децата примерно. Но, ако ми се иска да си купя едно цвете за 2 лева, една хубава нова цветна фиба или новия брой на списанието за бродерията, ами много ясно, че ще си направя кефа и няма да чакам "черните дни", за да ми вдигнат настроението. Всеки път, когато си купувам нещо точно, защото съм на кеф, покупките ми носят най-голямо удоволствие.
А когато купя нещо, за да запълня емоционална дупка", покупката или остава неизползвана, или се чупи, или нещо друго, усеща се, че съм я заредила с кофти енергия.
Много е трудно на първо четене да се повярва, но май по отношение на парите наистина е така: ние, т.е. повечето хора в България сме възпитани и облъчени да живеем с недоимък. В западните култури състезатения дух е много застъпен, не казвам, че е супер това, но те не се притесняват да заминат на 1000 км на ново място, да променят живота си и да започнат от нулата. Възхищавам им се за смелостта. А ние като трябва да отидем на интервю за работа и да изпратим автобиографията си на 200 места ако трябва, се побъркваме. Това си е чиста народопсихология според мен... Побъркваме се от чуждото мнение, какво ще си помислят хората, ами ако не ни одобрят, ами ако не ставам за нищо...
Ние, докато не купим на децата, внуците и пра-пра-правнуците по една панелка, не мирясваме и се имаме за неудачници. До 40 годишна възраст си дундуркаме децата, независимо женени, или неженени, не знам защо те си пускат техните на 18 години да плуват сами накъдето си изберат: по течението или срещу него. Самото отношение към възрастните хора пък е ужасно, дорева ми се на една опашка в супера, пред мен беше един възрастен дядо с бастун, около 90 годишен поне, ръцете му трепереха, държеше един хляб и едно кисело мляко. Нито един от 10-те човека пред него не му направи място да мине, а всички го видяха, обръщаха се и го гледаха изпитателно. Някой ден и ние ще сме 90 годишни, дай Боже всекиму.А на Изток от нас, мнооого далече на изток, в Япония и Корея, дори в модерното общество може да се види как младите се покланят на всеки по-възрастен от тях.
Спомням си в една от книгите си Уейн Дайър разказва за млад лекар, израстнал в много бедно семейство в Ямайка, баба му го е изгледала буквално с "каквото има по дърветата", за една Нова година получил от порасналите съседски деца парцалена топка и бил много щастлив. Но само той от 10 деца, братя и сестри, си навил на пръста да живее добре, кандидатствал над 20 пъти по програми за стипендии и в момента е богат лекар в Калифорния. Разказваше, че когато отивал в Ямайка, всичките му братя и сестри живеели под палмите на улицата, както и децата им... Всички си мислели, че той е просто голям късметлия. Само той си знаел през какво е минал, докато стигне до къщата на плажа в Калифорния..."

Приятен ден на всички, дано това не ви натъжава, а само стимулира за върховете 
За себе си вече разбрах, че бедността е болест, и от мен зависи дали ще се излекувам. Аз не съм бедна, но не съм и богата.
А защо, за Бога, не съм, като заслужавам???
Може би защото са ни учили да бъдем като другите: "Папай, маме, виж Гошко всичко си е изял, а ти..." "Виж на леля ти... двете дъщерички завършиха висШу, значи и ние трябва да ви изучим, пък после..."
Иска ми се някой да ме беше научил да бъда само себе си!

Здравейте,феи
а аз вкъщи си имам една вълшебна,прекрасна фея.Отдавна си я наричам така,така ми идва отвътре като я видя
Толкова е позитивна,че започнах да се уча от нея,пълна е с енергия и винаги знае как да ме накара да се чувствам прекрасно... и да се усмихвам.
В неделя се събужда и ми казва"Мамо,сънувах най-прекрасния сън - че се разхождаме по магазините и си харесваме най-прекрасните неща.... Оказа се,че всичко можем да получим.... безплатно..... само с една усмивка.... и то в количества,каквито си пожелаем." След малко чета във форума и реших да и прочета един цитат от "Тайната".А тя ми казва - че то има ли такава книга,защото  съня ми приключи след като ти взех за подарък една книга,на която пишеше "Тайната".
Това беше в деня,в който аз се събудих и  благодарих за всичко около себеси,дори и за нещо,не особено приятно,което ми се случи предишния ден/по-точно за урока,който Вселената ми изпраща чрез него/.В момента,в който благодарих,усетих че нещата се променят.Беше страхотно преживяване. Вечерта изгледах линковете,свързани с ТЕС на То4е.А това ми помогна да се върна в детството ми,където открих отговори на много въпроси,на които цял живот съм търсила отговори.

Това се сетих във връзка с поста на Мама на Сани ".......и ще направя от дъщеря си Богиня"
Поздрави на всички за вашите малки феи и вашите малки принцове

Чудесен и вълшебен ден ви пожелавам. И само любов да има около вас  

Аз не пиша в темата, защото ми е трудно да изразявам мислите си в писмен вид. Този пост ми хареса много, защото е  това което и аз изпитвам. Ако човек се абстрахира от другите ( кой какво ще каже, помисли и т.н.) всичко се постига и подрежда много по лесно.

ЗДРАВЕЙТЕ БОГИНИ, ОБИЧАМ ВИ (ама вие това си го знаете ) И ВИ БЛАГО-ДАРЯ
върху много хубави неща сте порасъждавали
Вселената днес пак ме изуми
обадиха ми се по телефона и ми се обясниха в любов ,
а сега моля четете внимателно (няма само аз да съм изумена, я)
обади ми се бившия съпруг на моя съседка, двамата бяха щастливо женени (накрая, не толкова щастливо) около 10г, а преди 2г се разведоха, деца нямат, веднага щом се разведоха мъжа тръгна да обикаля света, включително и арабския свят и ето, че се е върнал в България и ми звъни да ме пита как съм , занимавам ли се още с кредити , мъжа ми къде е (тоест бащата на детето ми) , обясних му, че е на едно лошо място и чух
-ще взема да ти стана АЗ мъж!
реагирах с бурен смях , защото беше много неочаквано, а той продължи упорито
-защо се смееш, аз винаги съм те харесвал
накрая се разбрахме да му звънна да се видим, все пак 2г не сме се виждали
много държа да отбележа, че през тези години никога не е имало индикации за харесване от негова страна към моя милост, беше си едно съседско разбирателство
а пък снощи
семеен приятел (който също тези дни се прибра от чужбина) ми звънна, че идва до нас за да се видим, е, освен, че дойде, заведе ни с детето на заведение, накара ни на сила да се нахраним и ни прибра , вечерта мина съвсем нормално, но бях буквално обсипана с внимание, само че нямаше нито един знак от негова страна за желание за някаква по различна близост от приятелската, нито в думите му, нито в езика на тялото му........, просто се чувствах много обгрижвана от него
и ето така МОЯТА ВСЕЛЕНА СЕ ГРИЖИ ЗА МЕН
просто е "видяла", че много страдам/страдах (наистина не знам в кое време да го напиша) по един мъж и ми праща разни други мъже да ме разсейват
а толкова ритуалчета направих за пари през изминалата седмица....и чакам.......
КАК ЛИ ЩЕ МЕ ИЗУМИ ПАРИЧНО!

Мамче, нещо да си правила с червени гащи скоро? 
Помня, че първия път, когато бях метнала червените гащи на полилея по симоронски обичай, ме беше подгонило всичко мъжко в радуис 2-3 квартала. 
Всичко ще си кажеш ти... 

НЕЕЕ   СЪЪЪМММММ
 
в началото на лятото, когато Ангелите ми бяха за пръв път на гости пак имах подобна ситуация
тоест, МНОГО ОБОЖАТЕЛИ, МАЛКО ПАРИ
докато някой отгоре разбере, че това не ми харесва много, и че искам точно определен човек, минаха 10-тина дни в лавиране всяка вечер между трима мъже
не че се оплаквам, де, само си споделям 
накрая получих човека и освен всичко друго и се сработихме идеално
в кръг ли се въртя...

само симоронския ритуал с личната карта направих сутринта

Здравейте
Точе, твоите размисли и страсти  много ми допаднаха. По отношение на глезенето на децата тук, което за мен си е чисто и просто много силен контрол от страна на родителите, защото често децата са им единствената радост, тяхното себеизразяване. А и нещото, на което винаги много бурно реагирам е да видя някаква несправедливос спрямо възрастен човек, мдааа много хора обичат да се самозабравят и да показват надмощието си особено върху по-слабите-в случая възрастни и немощни хора.
Моите наблюдения се, че тези неща много бързо търпят развитие, че и че народопсихологията ни бързо се променя към по-добро. Че времето на мутрите и чалгата май си отива или поне аз вече нямам много познати, които да си падат по тях, а също остават назад и соц. манталитета и все повече се обръща внимание на моралните ценности, тези които устояват на изпитанията на времето. Дано!

!Diva!, чул те Господ, Вселената, Света Богородица и всичките, които чуват и виждат, дано вървим към по-добро, защото мисля в това общество и деца да раждам и гледам. 
Последно вече спамя за днес и се прибирам у нас за самостоятелно "Парти на сетивата", демек ще си правя кефа за 10 лева всичкото 
Какво си купих днес: 2 бройки цъфтящ китайски зелен чай x 1,60 лв., 1 бяла хризантема за 2 кинта, направо душичката ми пее като я видя. 1 брой някакъв хляб с розмарин за левче от здравословния магазин (аз хляб не ям, даже бих казала, че не обичам), обаче това така миришеше, че не устоях  + захаросани бадеми с канела, към 3 лева и нещо.
За няма и 10 лева такъв кеф ще си направя на душата днес, че и Вселената ще ми завиди. А не е като да съм си купила за 300 лева ботуши 
Т.е. според мен насладата няма цена.