Споделяйте на воля и дано все хубавини!
Старото споделете
Старото споделете
- Публикувана: 13 септ. 2012, 21:03 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2012, 22:25 ч.
Споделете 174
Ха така, подредихме се един подир друг като за танкови стрелби, а никой нищо не разказа. Не бива.
Помня един старшина, дето вдигаше служебния телефон и вместо отривистото и уставно "Йорданов, слушам!', казваше бавно и дрезгаво: "Споделете". То си беше жив бунт това, нещо като залповете на Аврора в телефонията военна.
Направо отвикнах да вали. Скопах две лехи - ами то почвата като плочник на подлез скована. Днеска прочетох, че се чакало тия дни малко дъждец да има, и половин ден увивах дървата с найлон и разни стари мушами. Стана грозно и доволно пъстро.
Помня един старшина, дето вдигаше служебния телефон и вместо отривистото и уставно "Йорданов, слушам!', казваше бавно и дрезгаво: "Споделете". То си беше жив бунт това, нещо като залповете на Аврора в телефонията военна.
Направо отвикнах да вали. Скопах две лехи - ами то почвата като плочник на подлез скована. Днеска прочетох, че се чакало тия дни малко дъждец да има, и половин ден увивах дървата с найлон и разни стари мушами. Стана грозно и доволно пъстро.
. И три дни до връщането на капитана...
Аз почнах да споделям в предната,ама пак ще кажа - някой чува молбите ми. Или съм била послушна или съм се молила много настойчиво. Първо ми се отвори малко пътя, а това ми е по-сладко от ядене на сармички, от гушкане в дъждовен следобед и от зарибяващия компютър. Онзи ден се молих за хинап/финап, нийде няма, а ми е детски спомен дървото в бабиния двор. Днес не просто видях, а си набрах 2 шепи огромен, сладък и хрупкав 
Споделям, че много се радвам за unadaptable. По принцип не съм от хората, които ще пишат във форума, че мислят за някого и се надяват да е добре, но и не мисля, че е важно да е написано някъде, а да е истина. Много се надявах да си добре, unadaptable. 
Споделям и Крис. Вкарала съм се в безумна ситуация между Марк и Крис, където единия е самото съвършенство и много добре го осъзнава, но в отношенията си с мен е.. Един ден е страхотен, мил и готин, на следващия все едно за пръв път ме вижда... А Крис е толкова миличък от типа мъже, които ще ти посветят песен и ще стоят будни цяла нощ да си говорят с теб и аз наистина се чувствам прекрасно, когато той е наоколо... Но, естествено, съм луда по Марк. Някой да ме застреля.
Споделям и Крис. Вкарала съм се в безумна ситуация между Марк и Крис, където единия е самото съвършенство и много добре го осъзнава, но в отношенията си с мен е.. Един ден е страхотен, мил и готин, на следващия все едно за пръв път ме вижда... А Крис е толкова миличък от типа мъже, които ще ти посветят песен и ще стоят будни цяла нощ да си говорят с теб и аз наистина се чувствам прекрасно, когато той е наоколо... Но, естествено, съм луда по Марк. Някой да ме застреля.
Най-накрая работата ще стане с Джон, дето умее да те разсмива. И готви хубаво. Може и да не е точно така, де, ама най-често тъй бива.
Много е сухо, ама много, тъжно чак. Оня ден разправях на зарзаватчиите, че си пъхам ръката до китката в пукнатините, ама на - днеска видях една пукнатина, дето спокойно до крака си до над коляното мога да пъхна. А тревата отгоре рехава, изтъняла, пожълтяла като коса на някоя телевизионна прелест от плиткоумно шоу.
Много е сухо, ама много, тъжно чак. Оня ден разправях на зарзаватчиите, че си пъхам ръката до китката в пукнатините, ама на - днеска видях една пукнатина, дето спокойно до крака си до над коляното мога да пъхна. А тревата отгоре рехава, изтъняла, пожълтяла като коса на някоя телевизионна прелест от плиткоумно шоу.
Препоръчани теми