Хм .Сега се замислям по- сериозно над този въпрос. Аз съм си малко егоист и не бих делил жена си с някой друг ... Но ако на нея и харесват подобни експерименти и аз я обичам много, сигурно бих и позволил подобна волност.
Аз пък се сещам за един епизод на любимия ми др Хаус - отворен брак - жената си има явен любовник, но постъпва в болница /припадна, докато беше с любовника/. Съпругът отива също в болницата и др Хаус го сгащва - директно го пита - що за брак е това? След като е у сетил и разбрал, че съпругът няма извънбрачни връзки, макар да му е позволено. Така...на края на епизода се оказва, че съпругът е изхарчил целите им спестявания и затова, от гузност и виновност - позволява на жена си да има друг. Странно, нали
А иначе - аз бих позволила в точно обратния случай - вече не го обичам, но ми е прекалено скъп приятел, свикнала съм с него, децата, дома - та вместо да разпадаме всичко градено заедно - нека всеки си следва интересите...
А ревността не е проява на любов, а на чувство за собственост. Ревността не изразява любовта на един човек към друг човек, а усещането, че любовта на другия към теб, не е такава, каквато ти си я представяш. 
А за една омъжена жена чувствата от другата страна могат да бъдат доста опасни - познавам една такава на моите години дето се хвана с някакво момче и оня сега е толкова луд по нея, че се чуди как да я разведе, да се ожени за нея и иска да имат деца. А тя, естествено, се чуди как се насади на това положение. 
Ами аз не ща да изпадам в такова. 
За изневяра, когато не търсиш чувства, женените или обвързани мъже/жени са по-добрия вариант. Възможността свободният мъж или свободната необвързана жена да се влюби, е по-голям. Въпреки че няма гаранция за нищо, но така смятам и аз. 
