АФКЕЙ ~164~ И най-дългото пътешествие започва с първата крачка.

ПОВЕЧЕ ОТ СЪГЛАСНА СЪМ 
Най-сетне някой който да е на моето мнение 

Моля,няма за какво и аз да помогна с каквото мога.Това го знам,защото живея в такъв район и имам познати които са ми казвали за тази им традиция.

С това Ви пожелавам лека нощ.И пишете,много ви се радвам като Ви чета,толкова мнения,толкова цветове и краски.При мен всичко в момента е една голяма пустош и празнина.Душата ми е тишинаме и ред не мога да напиша,затова ще Ви чета.
Марго,какво е това да не си посмяла,още не сме започнали истинското обсъждане.Аз още не съм се включила с моето перо,а ти ще бягаш.До юни месец времето е пред нас.Харесвам постовете ти и не искам да се лишавам от тях.
Лека нощ.

Ясно, че не ангажираш, споделяме си.
Аз абсолютно не съм съгласна обаче. Да, Фериха може да беше избухлива, може да си имаше много кусури, но си имаше и много качества. Фериха се намираше между два свята, между които трябваше да балансира, нейният живот беше достатъчно тежък за разлика от този на Емир, в чисто битов план да кажем. Тя трябваше да се съобразява с кого ли не и с какво ли не. И винаги поставяше себе си на последно място. Тя имаше семейство, което обичаше и което я обичаше въпреки всички грешки, които направиха към нея, кога от простотия, кога от начин на мислене и т.н. Емир горкия си беше сам, независимо, че има живи родители. За него Фериха беше всичко, както той неведнъж беше казвал. И той я обичаше такава, каквато беше. Ако помниш дори беше казал на Корай - да събори къщата върху главата ми ако иска, само да е тук! И в последната серия пак - "Да беше влязла, да беше изпотрошила всичко, да беше ми поискала сметка..." По памет цитирам. Любовта е странно нещо, не се вписва в никакви норми. Не се поддава на умозаключения и разсъждения. Те просто се обичаха до лудост, независимо от всичките им кусури, независимо от всичките им караници. Пак ще цитирам Емир от 62-ри епизод: "В най-лошите ни дни, в най-големите ни разправии, какво се е променило вътре в нас?". И смъртта няма да угаси тази любов... ми се иска да вярвам.

 + 1

това клипче го обожавам...и песента 

Тереза, здравей.
Относно така поставените от теб точки, аз искам да кажа нещо по някои.
На първо място лъжите на Фериха. Не знам дали сте обърнали внимание, но съвсем в началото Фериха не изрече повече от лъжите. Останалите оставаха с грешни впечатления, а тя не ги поправяше - например, когато помислиха, че е дъщеря на Санем и Халдун. Фериха искаше да успее, имаше мечти, които така и не реализира докрай. Не е имала умисъл да отиде в университета, да срещне Емир и да започне да лъже. Да, влюби се в него, живя в непрестанно притеснение, ако истината излезе наяве, но веднъж изречена лъжата вече става начин на живот. Едната лъжа води до другата и така до безкрайност. Как трябваше да му каже истината? "Хей Емир, аз не съм богата, нямам финансово положение и семейство по вашите критерии, брат ми открадна колата и катастрофира". Казва ли се нещо такова, особено като предполагаш какви ще са последствията.
Не я оправдавам, имаше възможност, но в крайна сметка, искаше да си позволи да изживее нещо различно. Цял живот е била подтискана от баща си и да не забравяме комплексарката Джансу. Във връзка с Джансу, кога Фериха обърна по-голямо внимание на Емир? Точно, когато Лара беше казала на Джансу, че е видяла Емир и Фериха да пият кафе, като ответната реакция бе невъзпитан смях в присъствието на Фериха.
Сближаването с Левент от една страна беше правилно, от друга не. Правилно беше, защото Левент беше опора и приятел за Фериха. Някой със здрав разум, който можеше да и даде разумен съвет и да я накара да се почувства като човек, а не само като портиерска дъщеря, лъжкиня, измамница и т.н. В онези трудни времена Левент наистина и помогна много. Разбирам и ревността на Емир, но и той трябваше да прояви разбиране предвид миналото си, предвид Руя и всичко, което се натресе върху Фериха.
Нелепото заминаване на Фериха, честно казано не беше толкова нелепо. Колко пъти оставаше сама, колко пъти Емир ходеше да спасява Едже, да се бие с Явуз? В този период той все намираше време за другите, а нея оставяше сама. Да не говорим натрупването покрай Руя и отражението, което даде върху Фериха. Точно затова става дума - натрупване. Търпението на човек не е безгранично. Даде м възможност да избира, не дочака да привърши изречението си, за да разбере цялостния му смисъл, но за нея това беше, защото вече в себе си беше изградила убеждение какъв ще е отговора на Емир. Какво означава, че е заминала с някакъв си мъж? Ако в онзи момент пред нея не се беше появил Левент, какво щеше да направи? Да се скрие пак в общежитията ли или да отиде на село при майка си? Тук отново Левент, въпреки неговите си мотиви - любовта, която изпитваше към нея, и подаде ръка. Показателно беше, че за три години не се възползва от положението, а едва накрая, когато осъзна, че Фериха му се изплъзва се опита да я задържи.. Целуна я, но след всичко, което е направил за нея, от възпитание, признателност и все пак някакви приятелски, добри чувства, трябваше ли да му бие шамар? Това ли според теб е правилната реакция в такъв случай, при положение, че не я нагрубил или наранил?
Отмъщението, за което копнееше беше плод на всичко натрупано и насложено през годините. Основите му бяха положени не от нея, а от поведението на околните, които я пренебрегваха и подценяваха затова, че не произхожда от богато семейство. Естествено, не се спестяваха натякванията по този въпрос. Относно бизнеса с Джансу, не видях простодушие. Самата Фериха и каза, когато Джансу се възпротиви на затварянето на Найт, че броя на акциите им с Левент са по-големи отколкото нейния. Така че, тук грешката си беше за Джансу. Фериха и Левент я изиграха и това стана не заради предоверяването на Фериха, а затова на Джансу.
Съгласна съм иначе за хвърлянето на чаши и изобщо нелепото поведение, когато бяха заключени в апартамента.
За всичко обаче не е правилно да се вини само един човек. Също така, за провала на връзката им съм по-склонна да обвиня всички останали, които се месиха, отколкото двамата с Емир.
Общо взето при тях се получи така, че наистина много се обичаха, това е безспорен факт, но рядко се засичаха на едно положение. Бягаха, гониха се, отблъскваха се, после се намираха и задържаха, но все така се разминаваха.