- Публикувана: 2 окт. 2012, 08:37 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2012, 18:55 ч.
Защо пишете "някоЙ хора"?
То и от висшистите едни преподаватели излизат....Ама това е друга тема.
Преди дни си поговорих с моя класен от училище в чата на фейса - голяма радост беше, много мило ми стана. До момента, в който ми написа: Хубав ден на теб и всички мой деца от училище!
Е, преподавател по БЕЛ....Невероятен учител и човек...Изтъпях. Няма как да е механична грешка - на клавиатурата И и Й не са една до друга. Пък да сбърка...нали е учител по български...Ей такива нещица
Преди дни си поговорих с моя класен от училище в чата на фейса - голяма радост беше, много мило ми стана. До момента, в който ми написа: Хубав ден на теб и всички мой деца от училище!
Е, преподавател по БЕЛ....Невероятен учител и човек...Изтъпях. Няма как да е механична грешка - на клавиатурата И и Й не са една до друга. Пък да сбърка...нали е учител по български...Ей такива нещица
.......Пък да сбърка...нали е учител по български...Ей такива нещица
Малко ме успокои, че не само аз се втелясвам (не ме питайте какво значи, ей така, дойде ми в глАвата
) по подобни поводи и ми правят впечатление. Дори си казвам, че съм дребнава, как може толкова да обръщам внимание на нещо много дребничко, ама.......като лъжицата с катран в кацата с мед. И преподавателите по БЕЛ са хора, и те понякога могат да сгрешат....... 
GENTIL, да не си дева? 
Непрекъснато чувам "преценят", правилно ли е това? Аз досега съм чувала и използвала само "преценяват". Знам ли и аз вече.
"Преценят" е правилно единствено с ударение на Я: напр. искам да преценЯ, защото те не могат да преценЯт. Във всички останали случаи ние преценяваме, а не преценяме, тъй като основният глагол е "преценявам", а не "преценям". Тоест, "той преценява", а не "прецЕня". Последното, заедно с "оценям" и прочее, е от арсенала на Сенаторите.
Нито съм искала да ти бъркам в червата, странно сравнение, нито да изкажа умно мнение. Просто попитах, не знам и питам. За мен няма нищо срамно във въпросите.
Не мога да нарека проблема "неграмотност". Не е нужно да знаеш правилото за "Й в края на дума в мн.ч. не може да има", за да пишеш "и" в края на думата. В сравнение с английския, например, българският език фонетично е доста близо до начина на изписване. Аз трудно мога да произнеса "емоциЙ", предполагам и повечето хора също ще имат затруднение. В какво е трудността да напишеш "емоции", при положение, че хем така е по-лесно да го напишеш, хем е по-лесно да го произнесеш? От'де иде незнайният порив да му туриш едно Й в края?
Лоана, остави се, от толкова четене на форум вече ми иде да поправя, когато видя някъде "емоции", "някои", "оправен". Преди да заподозра съществуването на бг-мама нямах никакви колебания, а сега "емоции" - едно такова - незавършено ми стои.
Защото е "италианци". Погледни в най-близкия речник.