- Публикувана: 2 окт. 2012, 08:37 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2012, 18:55 ч.
Защо пишете "някоЙ хора"?
"И" не е звук, а буква.
След това изявление дискусията приключва с гръм и трясък.
Ми не е звук, мило. Звуците се чуват и произнасят, а не се пишат. Трябва ли да си обясняваме подобни неща?
А, ето това исках. Както виждам, не се говори за консонантизация на 'и' във финална позиция. Благодаря. 
Относно "винаги" - не мисля, че имат предвид че винаги се консонантизира, по-скоро, че въпросното явление се случва винаги след ударена гласна. 
Не виждам противоречие в текста.
Извинете за отклонението, но нали нещата са свързани.
Аз поддържам естетичната хипотеза - за красота и толкоз.
Душичко, нали за произнасяне на думички си говорим, а? Ти спориш за произношението на 'някои', не за изписването.
Относно "винаги" - не мисля, че имат предвид че винаги се консонантизира, по-скоро, че въпросното явление се случва винаги след ударена гласна. Не виждам противоречие в текста.Извинете за отклонението, но нали нещата са свързани.
Аз поддържам естетичната хипотеза - за красота и толкоз.
Ми не е звук, мило. Звуците се чуват и произнасят, а не се пишат. Трябва ли да си обясняваме подобни неща?
Душичко, нали за произнасяне на думички си говорим, а? Ти спориш за произношението на 'някои', не за изписването.
Разбрах какво имате предвид, ама откъде да се сетя, че "винаги" означава "само" 
Обаче всъщност и "само" не е вярно, а същите тези автори не споменават нищо за ударението в тритомната граматика на БАН, където говорят за консонантизиране на гласните [и] и [у] от съчетанията [аи], [ои], [еи], [ау] в средисловие и краесловие.
Обаче всъщност и "само" не е вярно, а същите тези автори не споменават нищо за ударението в тритомната граматика на БАН, където говорят за консонантизиране на гласните [и] и [у] от съчетанията [аи], [ои], [еи], [ау] в средисловие и краесловие.
Добре, че не съм образована! Ми не е звук, мило. Звуците се чуват и произнасят, а не се пишат. Трябва ли да си обясняваме подобни неща?
Душичко, нали за произнасяне на думички си говорим, а? Ти спориш за произношението на 'някои', не за изписването.
Коментарът ми беше за това:
"Наблегни на примери, в които звукът 'и' се произнася като 'й'."
Ееей, не отидохте ли на твърде големи научни висоти? Тук все пак пишем и хора нямащи нищо общо с филологии, езиковедство и т.н. Защо търсите научно обосновано обяснение на една най-обикновена мърлящина? И, колкото и да е неприятно за някои от пишещите в темата, ще го повторя - неграмотни са! Затова пишат така. Може да са ходили на училище, но не са придобили минимума от знания. Като прибавим и това, че не са чели качествени печатни издания (издадени преди 1989г.), картинката става ясна. Беше интересно да отговори някой от тях, но първо трябва да положи неистови усилия да разбере зададения въпрос. Де тоз зор, Как` Сийке! 
А мене нищо на света не ме дразни повече от новговора, който телевизионните кокошки твърдо са решили да налагат като норма. Днеска по погрешка пуснах ЬTV и чух следното:
Цитат
сладкодумните разказвачи ще бъдат писателят Гери Турийска и актрисата Теодора Духовникова
За съжаление бая са си повярвали кокошките и за още по-голямо съжаление медиите яко промиват мозъка не само в това отношение, за БИ-тв да не говорим!
Извинявайте, че ще отклоня малко темата, но тук сигурно ще намеря отговор на един в-с който ме мъчи.
Значи , какво значи "исторически конотации"?
Или каквито и да е конотации.
Погледнах значнието на думата 'конотация' и ето какво е то :
Конотативното значение на думата, за разлика от денотативното, е допълнително, второстепенно, определено от контекста, което се е появило и е тясно свързано с опита на човека. Това е субективното, произтичащо от определена културна среда, както и емоционално или свързано с опита асоцииране с определено значение или привнасяне на такова към дадена дума или фраза, и е значение, което се реализира в контекста, като се отличава в определена или дори съществена степен от речниковото значение на думата или нейната денотация.
Например конотативното значение на думата "луна" за някои хора може да бъде "мека", за други "спокойна" и т.н. Конотативните значения влияят върху оценката, която правим при интерпретацията на съобщението.
Тоест, каква е разликата м/у конотация и определение , ако може някой да ми разясни и после ако може да ми обясните какво е 'исторически конотации". Изречението е " в този (роман напр) има толкова исторически конотации, че е трудно човек, който не е чел много преди това да го разбере ( романа)"
Значи , какво значи "исторически конотации"?
Или каквито и да е конотации.
Погледнах значнието на думата 'конотация' и ето какво е то :
Конотативното значение на думата, за разлика от денотативното, е допълнително, второстепенно, определено от контекста, което се е появило и е тясно свързано с опита на човека. Това е субективното, произтичащо от определена културна среда, както и емоционално или свързано с опита асоцииране с определено значение или привнасяне на такова към дадена дума или фраза, и е значение, което се реализира в контекста, като се отличава в определена или дори съществена степен от речниковото значение на думата или нейната денотация.
Например конотативното значение на думата "луна" за някои хора може да бъде "мека", за други "спокойна" и т.н. Конотативните значения влияят върху оценката, която правим при интерпретацията на съобщението.
Тоест, каква е разликата м/у конотация и определение , ако може някой да ми разясни и после ако може да ми обясните какво е 'исторически конотации". Изречението е " в този (роман напр) има толкова исторически конотации, че е трудно човек, който не е чел много преди това да го разбере ( романа)"
Предполагам, че в случая по-удачната дума би била 'препратки', а не конотации. А конотациите са един вид емоционални нюанси, които придаваме на разни думи. Например, за много хора 'комунист' е вид обида, т.е. има отрицателна конотация, докато денотацията ѝ е от рода на 'привърженик на комунистическата идеология/член на комунистическа партия'. Денотацията е лишена от положителни/отрицателни/обидни/похвални значения, те са конотативни.