МАРТенчета 2009

  • 60 131
  • 730
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 379
Шу, на бюрото си в офиса, на десктопа на компютъра, на десктопа на телефона и на таблета имам снимки на децата си. Не вярвам някога да ми проговорят Simple Smile, но когато ги погледна, неизменно се сещам за някоя случка с тях или за нещо мило, което са направили или казали. Никога не ми идват наум щуротиите, с които са ме ядосали. Това наричам "да ми говори снимката". Децата ми са в моето сърце и нищо не може да ги изкара оттам. Понякога, когато съм далеч от тях за повече време или ми е мъчно, се вслушвам в сърцето си и чувам гласчетата им - не наистина, но въображението ми работи. Вярвам, че въображението на децата ми е техен основен спътник и че могат да "чуват" в сърцата си близките си хора, когато им е мъчно за тях.

Що се отнася до чувствата - да осъзнаваш чувствата си и да можеш да ги определиш и изразиш, т.е. да си емоционално интелигентен, е умение, което е трагично недостатъчно на света, светът има отчаяна нужда от хора с това умение, които го проявяват първо спрямо себе си, за да могат да го проявят спрямо останалите. За мен е цел номер 1 да науча децата си на емоционална интелигентност и епматия - това е направи взаимоотношенията с всички важни хора в техния живот такива, че да отворят път на щастието, добротата и топлотата. Най-важното - тези умения ще изградят един самоуверен човек, който има самоуважение - последното липсва при един огромен процент хора и е главната причина за комплексите, които пък водят до други разни работи дето нямам време да ги пиша сега надълго и нашироко. светът е доказал, че това отдавна не са "мъжки" качества, те са общовалидни. А в тяхната основа е самоуважението. Всичко това - в името на щастието, персонално и общочовешко Simple Smile

Осъзнаването на чувствата води до преодоляването им и оттам отваря път на мисълта, която помага на детето да реши проблема си. В другия случай те остават заляти от мъката си и рядко имат достъп до ресурсите на разума си, за да намерят решение. В този смисъл нямам ни най-малко съмнение, че по този начин възпитавам дете, което много по-рано от отделянето от семейството ще бъде способно само да решава проблемите си. Искрено вярвам в тази философия и точно нея и преподавам - залегнала е не само в ТУР, но и в ненасилствената комуникация и в много много други методи за родителство, както и в много теории за терапия.

ТаняТ, аз също имам подобен мъж пред себе си, който е възпитаван да не осъзнава чувствата си и от това и редица други неща в родителския подход на техните са произтекли много проблеми при него. Сега посещава едни групи всяка седмица, в които говорят много за тези неща и за него това е просветление, а отношенията ни се подобриха направо драстично, вече чувствам, че до себе си имам човек, който може да ме разбира.

# 61
  • Мнения: 645
Добре, но ти май не ме разбра.
Естествено че е важно да познаваме чувствата си, но не и да се вторачваме в тях.
На теория всичко звучи чудесно, но не смятам че Ники те е разбрал. Ти може и да си представяш гласове и случки, но той очаква буквално да чуе гласа ти. Вместо да му вдъхнеш сила сам да преодолее притесненията си, ти го лъжеш че ще му говориш в сърцето и че по този начин ще облекчиш страданието му. За мен е погрешно подобен род залъгване.
Аз в тази ситуация бих уважила чувствата му, но бих се съсредоточила върху това,че му предстоят вълнуващи неща на новото място, а след това мама ще е до него да го прегръща и той да разказва за нещата които е правил, преживял и почувствал.

# 62
  • Мнения: 361
Добре, но ти май не ме разбра.
Естествено че е важно да познаваме чувствата си, но не и да се вторачваме в тях.
На теория всичко звучи чудесно, но не смятам че Ники те е разбрал. Ти може и да си представяш гласове и случки, но той очаква буквално да чуе гласа ти. Вместо да му вдъхнеш сила сам да преодолее притесненията си, ти го лъжеш че ще му говориш в сърцето и че по този начин ще облекчиш страданието му. За мен е погрешно подобен род залъгване.
Аз в тази ситуация бих уважила чувствата му, но бих се съсредоточила върху това,че му предстоят вълнуващи неща на новото място, а след това мама ще е до него да го прегръща и той да разказва за нещата които е правил, преживял и почувствал.

без да се заяждам, подкрепям мнението на Шу.
Аз до сега не съм прочела и 1 книга за възпитание ( имах намерение, но се отказах).
Казах си, че в това начинание сме 3 - аз, тати и Елия. учим се взаимно.
Смятам, че добре се справям. отговарям на всеки въпрос с истината ( как се раждат бебетата, защо татко ми е починал, как, защо това дете е различно, защо хората не казват Моля и т.н). Наказваме се, когато трябва, споделям и как е минал деня ми, а тя нейния.

# 63
  • София
  • Мнения: 791
  СЗА Hug
  Шу, съгласна съм с теб за доста от нещата, които сподели. А твоето мнение за гледане на момче и момиче, ме кара да си мечтая второто да не е момче, както исках до сега.
  Ели повдигна тема, по която в момента не зная как да постъпвам. Споделете, какви отговори давате на децата, когато питат от къде идват бебетата, какво е станало с близките, които вече не са сред нас, а също и за децата в неравностойно положение.

# 64
  • Мнения: 246
Ели повдигна тема, по която в момента не зная как да постъпвам. Споделете, какви отговори давате на децата, когато питат от къде идват бебетата, какво е станало с близките, които вече не са сред нас, а също и за децата в неравностойно положение.
За Митко въпросът с бебетата се реши съвсем естествено покрай филма Ледена епоха 3 - знае, че бебетата растат в корема на мама, но още не се е сетил да ме пита как излизат от там. За починалите близки също сме говорили, защото и при мен, и при Ицо има по един починал родител, та си обясняваме защо няма втора баба или втори дядо. За причините съм кратка, без да измислям - болест или старост (за старостта се чуди дали баба му няма да умре скоро, но го успокоявам, че тя не е толкова стара). За различните хора според мен е важно ние да реагираме нормално, без да ги караме да се чувстват различни и за сега това също има успех. Ние имахме сблъсък с хипофизно джудже, възрастен мъж и Митко попита "Този чичо защо е малък?" (чичото веднагта реагира - "ти да не си голям"), а аз обясних, че хората са различно високи и ето аз, например, съм по-ниска от татко и чичото също е по-нисък, а други хора са по-високи. Митко го прие и не е питал повече.

# 65
  • Мнения: 276
Покрай бременността ми Кали доста добре е запозната с това откъде идват бебетата. Знае, че в началото бебето е малко и трябва да стане достатъчно голямо - чак тогава чичо доктор го вади от корема на мама.
С въпросите за смъртта обаче още не сме се сблъсквали.

# 66
  • Мнения: 660
М дам... много интересна взе да става темата отново. Peace

Аз ще си призная, че съм по-близо като усещане за нещата до философията за отглеждането на децата на СЗА, макар че съм съгласна и с някои неща, написани и от Шу. Малкият ми опит като родител и справянето в някои, как да кажа, сложни емоционални ситуации, ме кара да мисля, че зачитането на чувствата на децата ни е важно и за тях и за нас. В този смисъл осъзнатата емоция би могла да е единствено от полза - поне при нас това проработи идеално. Peace

Ел, по твоите въпроси Рая единствено е питала и се е интересувала за бебетата, покрай брат си. Знае, че и тя и бебето са били в коремчето на мама и като стане голямо се ражда /това е било достатъчно за сега - надявам се в близките няколко години да е така./ За починалите близки все още не сме говорили, но подозирам, че дойдем ли си до края на годината ще ни се наложи, защото ще попита къде е бабата с кучето... Sad За различните деца тя няма различно отношение. До сега не съм я забелязала да гледа втренчето дечица в инвалидна количка, или с друг цвят на кожата... напротив често си играе с авроамериканчета по детските кътове и в парка където ходим. Нико дори преди месец си беше тръгнал от парка с един черничък Томас и татко му без да се обрне да ни види изобщо... Та голям смях падна как изобщо не се притеснява от други хора, пък били те и различни. За Рая подозирам, че така ги приема също - просто това дете му е трудно да ходи и стои в количката. Тя от солидарност е поисквала да се вози в количката на бебето, например. Mr. Green Мисля си, че в България хората са с по-странни разбирания за различните, отколкото тук и вероятно тя реагира по начина, по който реагират всички наоколо, защото това вижда като поведение.

Ох, стига толкоз, че се връщаме от преглед при лекар... Днес за първи път оставих Рая вкъщи, че кашляше сутринта, но доки ни успокои, че не е заразна и вероятно кашля от настинка. Изписа ѝ сироп и витамини и ни прати по живо по здраво, като заръча утре да ходи на градина за нейно щастие. Simple Smile

# 67
  • Мнения: 361
Аз и говоря само истината. Не ми бива в лъжи и измислици ( после ще забравя какво съм казала и ще се омотая).
Знае и за бебетата, и за смъртта и защо хората си отиват, знае и за различните деца.
Казва им - мамини душици. Има една кака в Люлин ( може би е церебрална парализа), вози се в количка и като я видим винаги се спираме да си поприказваме с детето.
Не и прави впечатление, че детето е различно, а по- скоро и правят впечатление дацата, които не казват ЗДРАСТИ, МОЛЯ и т.н

# 68
  • Мнения: 4
Провокирана от темата за детските градини, реших и аз да се включа.
Не мога да се съглася с това, че в българия детските градини не са добри, както че методите за отглеждането на децата са остарели и не струват. И ние от тази години сме на детска- държавна/ за тези, които не знаят/, без Боби да е ходил досега на ясла, гледан от прабаба си.
Не мога да изкажа удовлетворението си от ходененто на детска и промяната, която настъпи в детето от този момент. Имах големи притеснения за това, че няма да му хареса, че няма да се чувства на мястото, защото никога не е обичал да играе с връстници, а само с по-големи деца и възрастни и за това го подготвяхме от деня, в който го класираха през април до средата на септември, когато тръгна на детска. Очарована съм както от отношението на персонала / групата е 25 деца,но досега са били не повече дот 15, на смяна имат една учителка и една леличка/, така и от условията там - качвала съм се да разглеждам етажа, на който се помещава групата на сладурите/ така е името на първа група/.Просто първоначалното приспособяване  трудно и различно, както са различни децата. при нас беше само два дни - в които плачеше сутрин и му беше трудно да се разделим. И това просто трябва да се преживее. При нас почти целия септември и октомври в първа група сутрин имаше психолог, който наблюдава децата след като ги оставят родителите и се намесва при необходимост. Но друг вариант освен плач няма и това учителите го знаят много добре, затова не се впрягат толкова много, а на нас ни се струват безсърдечни. Явно след двата стресиращи дни, рязко падна имунитета и Боби остана една седмица в къщи с хрема и кашлица. Но след  това тръгна и изобщо не е плакал, защото знаеше, че там не е лошо, а ние ще го вземем в края на деня и досега си ходи без проблем, единствено сутрин трудно го будим. Нито един ден не сме го взимали на обяд. По отношение на водата и храната - имат диспенсър и си пият вода, който когато си поиска, от чашки за еднократна употреба, които се изхвърлят след пиене. Боби пие по много вода на ден и твърди, че когато си поиска - пие. А по отношение на храната, ако щете вярвайте, но въпреки всичките ни усилия да го научим да се храни здравословно, се провалихме, а там още от първия ден беше започнал да яде от менюто в детската, което е здравословно, включително и плодовете, които им дават / в нас никога не е ял плодове, освен три вида/.И не на последно място, работят си по специална програмата и ги занимават доста децата - всеки ден получаваме рисунки, извеждат ги навън и преди обяд и следобяд, защото е хубаво времето, два пъти в седмицата е на футбол и английски и е много щастлив.
Е няма как да не съм доволна!Според мен детето ми има нужда да се научи на живее и общува в обеществото и това е едно добро начало Laughing
И продължавам да не одобрявам хуленето на всичко българско...после се сърдим,че така гледат на България, а ние сами си го правим....отплеснах се, ама... ooooh!
Поздрави на всичко, които се разписаха в тази хубава тема. Успех на всички, които имат нужда от него, прегръшам ви! Кураж момичета!

# 69
  • София
  • Мнения: 791
 Благодаря на всички, които се включиха по темата, която ме вълнува, но има едно уточнение, Влади ме пита как влизат бебетата в коремчето на мама. Имам спомен, че по телевизията обявиха 5год. за подходяща възраст да се обясняват такива неща, затова замазах отговора на този въпрос.
 И да се похваля, днес отидохме за пръв път на зимни кънки и очудващо за мен, много му хареса. Много е бил внимателен, не обичаше да пада, плачеше..на леда си падаше с кеф, може и инструкторът да помогна, има си подход човекът. Това ще е един от начините, чрез който съм решила да се справим с честото и тежко боледуване.
 

# 70
  • Мнения: 3 379
Шу, разбрах те прекрасно, мила, просто не съм съгласна с теб Simple Smile, без да се заяждам и аз, всеки си има право на мнение. Затова и има толкова много теории и стилове за родителство. Но ще ти отговоря - не, не смятам, че лъжа Ники, защото не смятам, че приема буквално думите ми. Не го подценявам и вярвам в компетентността му, включително и в способността му за абстрактно мислене. Именно чрез отразяване на чувствата му му давам възможност сам да намери решение на проблема си, а не му го решавам аз. Доказателство за това е, че два дни след въпросния разговор, детето носи снимка на нас двамата сгъната в джоба си и твърди, че му помага да намали тъгата. А тази сутрин дори не успя да се разплаче, само обръщаше устнитчки, включително си е изял целия обяд до троха. Не мога да го лъжа, че му предстоят вълнуващи неща - съвсем възможно е нещата, които му предстоят в детската, да не са изобщо вълнуващи, а аз няма как да знам това. Това не означава, че не му разказвам за детската - за това какво съм правила аз като малка в същата тази детска, за брат му, самият той също му разказва, всичко с положителни чувства. Засега отоворът му на това е: "да, но вие се забавлявате в детската, а на мен ми е скучно". Съвсем възможно е никога да не му стане забавно, нали? Моят начин да му вдъхна увереност е като го оставя сам да прецени ситуацията и да се справи с проблема, а не като му рисувам измислени емоции, които му предстоят и по този начин вече го лъжа със сигурност. Не искам да бъда разбрана погрешно - моята нагласа към точно тази детска градина и точно тези учителки е изключително положителна. Това не означава, че детето ще се чувства като мен.

Скоро обсъждах с една приятелка психоложка ситуацията с Ники и детската градина и й се оплаках, че откакто ходи, не ме пуска никъде без рев, не иска и с баба си да остане и т.н. и споделих опасенията си дали не трябва все пак да послушам всички останали и да заложа на това "бързо и рязко" отделяне, за което говорят че било най-безболезнено за децата и се успокоявали бързо след това. Тя ми каза така: "ОК, да, за момента това работи вероятно по-добре и децата сигурно спират бързо да плачат, така се решава моментния проблем. Въпросът е с какъв урок излиза детето от ситуацията и как във времето това му влияе". Hug

Elq, при вас може да работят наказанията, но у дома гледаме да общуваме с децата без награди и наказания, това и уча родителите и би било неадекватно да не го прилагам. Затова тези подходи не са ни подръка в различните ситуации.

Elle, аз на Гого му обясних като бях бременна с Ники всичко както си е (е, все пак на неговия език и ниво на разбиране), след това също съм разказвала и чела. Сега на Ники от съвсем рано съм му обяснила вече повечето неща. На площадката по едно време се хвалеше, че той имал пенис и тестиси  Mr. Green, а не пишка. За смъртта съм разказвала също - Ники я приема много естествено засега, докато Гого винаги пита "ама нали не е умрял наистина" (примерно за някой герой в книжка или филм или човек, когото познаваме или сме познавали).

# 71
  • Мнения: 361
СЗА- съгласна съм, че има много стилове родителство.
Интересно ми е как постъпвате, когато децата не слушат( най- общо казано).
Елия като цяло е тиха и добричка, но наказания си има, за важни неща, не когато ми скимне. А и наградки има- все пак си трябват и поощрения.

# 72
  • Мнения: 1 734
Колко интересни неща обсъждате. Днес цял ден се чудя кога точно да се включа и май най-подходящото време си остава когато децата са по леглата.
СЗА, напълно съм съгласна с теб за емоционалната интелигентност. Много е важно човек да познава и осъзнава чувствата си. Определено това помага много в отношенията ни между хората. В тази връзка едно голямо поздравление, за това че твоя мъж се е включил група . Това, за съжаление, е все още много рядко рещано сред нашите мъже.
Шу, като майка на деца и от двата пола те подкрепям за разликата. Мога нагледно да сравнявам как се справя едното и другото на същата възраст и в подобна ситуация. Определено разликата си има!!
Ел, по твоя въпрос - гледам да казвам истината, разбира се поднесена на достъпен език. Няма да крия, че въпроса за смъртта ми е доста труден. Боби го приема доста спокойно и разумно, за Лора още не знам, не сме говорили на тази тема. Предполагам на мен ми е по-трудно отколкото на тях. Ето сега като почина баба ми още не съм им казала. Знам, че и мълчанието е един вид лъжа, но още не мога да се справя със своите чувства , за да им ги представя на тях.
За различните деца, аз работя в център за деца с увреждания и по една или друга причина съм взимала моите деца там, така че с годините са свикнали и ги приемат като нещо естествено. Все са деца и няма да ви разказвам колко весели игри са се получавали.

# 73
  • Мнения: 3 379
СЗА- съгласна съм, че има много стилове родителство.
Интересно ми е как постъпвате, когато децата не слушат( най- общо казано).
Елия като цяло е тиха и добричка, но наказания си има, за важни неща, не когато ми скимне. А и наградки има- все пак си трябват и поощрения.


Ами концепцията е, че няма непослушни деца Simple Smile, а децата имат неудовлетворени нужди и тогава се опитваме да разберем какъв е проблемът. Т.е. едно дете не се въргаля по мръсния под, за да вбеси майка си и да има тя да пере повече дрехи  Mr. Green (използвам елементарен пример), а защото му е забавно. Ако все пак поведението му ми създава проблем, обяснявам какъв е проблема - т.е. какво прави, как се чувствам и какъв е ефекта върху мен (с примера: Като се въргаляш с бялата блуза по пода, тя се цапа и мама трябва да пере повече дрехи, от което се изморявам). В много случаи това е достатъчно, за да промени поведението си. Ако не го направи - вероятно не се сеща за друг начин да задоволи нуждата си (с въпросния пример: да се забавлява) и се опитвам да му помогна да намери този друг начин. Често се налага и аз да се променя - например да преосмисля важността на това да са чисти дрехите по-дълго време (продължавам да ползвам същия пример) и да оставя детето да се забавлява, като просто не се вторачвам в това. Приемането или не на ситуацията от моя страна често е зависимо от това как се чувствам в момента, как е минал денят ми... Но най-общо - това са двете ми тактики - да обясня какъв проблем ми причинява поведението, като дам възможност да го промени детето и да се опитам аз да се променя (или да променя средата - напр. да го изведа). Е, понякога удрям на камък и не става, но решавам, че мога да го приема. Друг път съм толкова изморена и изнервена, че скръцвам със зъби, но последното работи много рядко и коства на всички много негативни преживявания, затова гледам да не стигам до там.

sia, ти ме подсети за различните деца и хора... Да, моите деца са виждали деца и възрастни с увреждания и недъзи и аз просто обяснявам, че хората са различни и това е съвсем нормално. Засега не съм чувала някое от децата ми да се учудва на някой от друга раса или с недъг, така че се надявам да си върша добре работата с предаването на ценностите.

# 74
  • Мнения: 967
Не го подценявам и вярвам в компетентността му, включително и в способността му за абстрактно мислене.

Точно тук страшно бъркаш и прочети повече за способността на малко дете за абстрактно мислене. Почти го няма, едно много елементарно доказателство е говоренето на езици! Двуезично дете може да ти говори перфектно 2 или 3 езика, като го попиташ да ти преведе дори една дума, има трудности! Именно неизграденото още абстрактно мислене е проблема! Ще излъжа, но май към 6-7 е вече значимо!
Та тази работа с пренасянето на мисълта на щастливото ти място е откъм 6 натам! Всъщност тогава почваш значимо да фантазираш и е възможно! При мен беше от 6, въпреки че имама спомени от 5 годишна възраст!
И нека си търси пътя, лошо няма, може никога да не се почувства добре Ники от ДГ, но реално 90% имат страхотни спомени  от ДГ! Трябва да се акцентира на това, как другите се забавляват и играят заедно, и че може да си на най-неприятното място, като имаш приятели около себе си, това е супер впечатлениет, вместо да се вглъбяваш в чувствата си, когато си нещастен! Един австрийски колега имаше лаф: Не мисли за това сега! И ми е мото в живота, много е полезно  и главна техника в моя метод за позитивно мислене!
СЗА, казваш, че с и позитижно настроена към детската градина, но от постовете ти лъха друго, според мен изобщо не ти харесва и го предаваш на Ники, помисли върху това!
Иначе Шу, ти си с моята нагласа за възпитание! Само кофти, не всички деца реагират положително върху това един вид стягане! Голамата тотално се провалих с нея! Само достатъчно да я стеган си мислех, само да я мотивирам и всичко щее наред! Истината е, че много страдаше от моите действия и при СЗА щеше да е щастливо дете! При малкия, моите възгледи пасват перфектно на темперамента, детето е бодро щастливо, гъвкаво, самостоятелно! Ще кажеш, че различни майки ги е раждала.....

Общи условия

Активация на акаунт