МАРТенчета 2009

ТаняТ, само за Р и аз мисля, че може да се изчака.

Вероники, наистина, не писах по-горе, но ви пожелавам от все сърце да е наред всичко.

Здравейте момичета,
Гледам по лентичките - наближават новите попълнения вече
Изчетох на един дъх последните 3 страници. Вероники, успех с всичко и бързо възстановяване на Тони!  СЗА, браво на Ники за адаптацията, много се радвам, че е намерил мястото си и вече не се измъчва, а напротив. Има нужда, според мен да има своя среда, а не все да е  край батко си.
мама бебчо, и аз мисля че има проблем в  градината. Някои деца са по-емоционални и някак със закъснение реагират. Не знам колко си чела преди, но моята Ния така за една нощ започна да заеква и ни изкара акъла. След месеци сподели, че едната учителка в яслата има пръст в това. При вас явно няма и желание за диалог и да се гледа интереса на детето. Дано успееш да го преместиш. А за мононуклеозата...    дано всичко вече е наред. Следобеден сън у нас няма от много време, дори и малкият вече отказва, когато е у дома.

Шу, тук ври и кипи, наскоро приятел от София сподели, че напрежението вече се усеща навсякъде. Лошото е, че който трябва не чува, бълват се медийни помии и се вършат свинщини всеки ден. Има и доста хора, които ругаят сега студентите. Абе народът е разединен по какви ли не въпроси - всеки съска срещу някого. И аз кипя в събитията, макар и само дистанционно. Тук нищо не се случва, Варна спи дълбоко.

Ние сме се врътнали в една безкрайна въртележка. Много работа, тичане по градини и ясли. Ставам в 7, прибирам се пак към 7. Добрата новина е, че малчо на два пъти вече го гледа майка ми и изглежда се разбират добре. А и тя сякаш се поосвести и се старае, та имам само малки пренебрежими забележки. Иначе дребосъците и двамата се прибират с едни похвали, а вкъщи стават дяволчета. Все още много се карат, но има вече и моменти, в които се сдушват и заиграват много хубаво. Тази вечер пак, скарах се нещо на Ния и тя, както крещеше на брат си, отиде в другата стая и взе да му се жалва. И си играха после към 2 часа, без да се сбият. Иначе за Ния страшни хвалби от градината. Най-хубаво рисува, с всичко се справя, слуша, помага, напред в развитието си. Много приятно ми стана да ги слушам. Е, докато стигнем до колата се беше тръшнала, ама то няма пълно щастие. И всяка вечер ме посреща с рисунка, на която е написала името ми, с разменени букви Кале и той се славел като най-послушното дете, а вкъщи само повтаря не, няма и не искам  Едно обличане си е половин инфаркт. Голям зор да си измие ръцете - ужас! Съгласява се да не вечеря, но да не се мие. Иначе не дай си боже да си капне на блузата - чуват на другия край на града. Чешитче малко! Но е много гальовен, добричък и гушлив.

Танче, щом ще си във Варна, свирни. Нямам точна идея как ще се организираме, но можем да се пробваме.

Имаше още неща, които исках да пиша от предни прочитания, но не се сещам. А, да, Вероники, не се обадих в София, защото бяхме с много плътна програма, мъжът ми направи отит и ни пропадна в последния момент ходене в планината и всичко ден за ден се решаваше.

Зеленко, честито за яслата и градината. Ще ти бъде от помощ, когато дойде ... ха сега де.... ти каза ли дали роклА или гащи. Сигурно си, ама аз съвсем сдавам багажа нещо, извинявай.

Спирам засега, че пак е станало среднощ, но вече ме беше срам само да чета.  на всички

мУНче, мУНче чакаме. Продължаваме да се тровим за името, за момента е Лимон 

Ейййй, верно беееееее!  За лимона вече се сещам, ама...........    Малииии, момата няма шанс да кръшне! Батко ще я строи, малчо ще я изпее 

 Ей, живна малко темата, много се радвам.

 SZA, радвам се, че Ники вече се чувства добре в ДГ. Имат си нужда от свое собствено място и компания децата, различни от тези на по-големите им братя и сестри.
 Предполагам нямате проблеми с очите щом не писа как е минал прегледа. Ние в четвъртък сме на контролен да видим какво е положението.

 mama_bebcho, ако си сигурна, че преместването в друга градина няма да реши проблема по-добре си спести главоболията, а и стреса на детето. Не знам защо толкова много се плашат от неспането госпожите. Според мен е много важно да разбереш дали само това е причината за отказа му да ходи там, или има и друго.

 Тео също от доста време не спи на обяд. След като дълго време го слагахме и лягайки до него той приспиваше нас, вместо ние него, реших че няма смисъл. В началото ставаше по-раздразнителен вечер, но после и това отмина. Понякога в кооператива се случва да заспи защото лягат и слушат приказки всички, но не е всеки ден.

 зеленко, за мен сушилнята е жизнено необходима за семейства с деца, особено ако ги гледаш с многократни пелени. Голямо улеснение е - пелените и хавлиите стават невероятно меки (без да ползваш омекотител при прането), спестяваш си гладенето, а и докато работи стопля помещението. Ако имаш възможност си вземи за повече килограми от пералнята.
 Честито ви официално местенце в системата.

 За логопед не е рано според мен. Аз така преди слушах като ми говореха за Ники и накрая се оказа, че от много чакане му се е превърнало в навик изговарянето на Р по неправилен начин и така си остана. По-добре да го заведете рано и да ви насочат кога е по-подходящо да отидете, отколкото да изчакате прекалено и вече да е късно.
 Радвам се, че има градини, в които минава логопед. Това според мен трябва да се случва във всяка една ДГ и да стартира още от първа група, но е факт, че има места в които дори и в ПГ няма подобни посещения, за съжаление.

 Нашето татенце вече е добре. Точно преди да го приемат в болница Ники се тръшна с вирус и колкото и гадно да звучи покрай боледуването му поне си бях вкъщи и ми беше по-лесно с всекидневното търчане до болницата. Безумието в болниците ни е пълно. Оперираните хора от отделението по травматология трябва да слизат два етажа надолу и да минат през лабиринт от коридори, за да стигнат до касата на болницата и да си платят престоя и манипулациите - думи нямам. Добре поне, че лекарите и сестрите от отделението са много готини хора и професионалисти.
 Операцията се беше проточила няколко часа, защото се оказа, че има и скъсани връзки и увреден минискус, а и от многото чакане сухожилията са му се били скъсили, та са му рязали мускулни влакна и всякакви други екстри. Важното е, че всичко мина и днес ще ходим да махат конците. Надявам се вече поне на превръзки да не ходим, а само за настройки на шината веднъж седмично.
 Опитваме се да обръщаме всичко на шега и се бъзикаме с децата, че като ги ядоса татко им могат да му отмъщават като му крият патериците  . Тео се кефи, че сега е по-бърз от баща си и може да се справя с повече неща от него съвсем сам и така..... не ми е скучно.

 Я споделете на какви игри играете с децата. На Тео всеки ден на път за кооператива му доскучава и все трябва да се занимаваме с нещо. В началото играехме на животни с определена буква от азбуката, после започнахме да казваме по едно с всяка една буква от азбуката, после минахме на растения, на нещо като асоциации, в които обясняваш за какво си мислиш в момента с описание на нещото и задаване на въпроси, писах му букви по гърба, а той трябва да ги познае и т.н... давайте идеи за подобни занимания, моля.
 
 
 

Вероники, много сме далече ние от подобни игри. Понякога се чудя къде сбърках. Нещо не можах да се справя с внушаването на любов към четенето и буквите. Грам интерес няма и това си е. За рисуване и пластилин повече се навива, но просто съм на ръба на отчаянието. Навремето се тръшках, че не желае да сортира, да играе с пъзели и подобни "развиващи" игри - и ето, че тенденцията продължава.
Прегръдки на мъж ти! Да се стяга за Коледното парти!!!


Я да отворя темата за подаряването. Подаряват ли вашите деца от играчките си? Разменят ли си? Кой и как проявява инициатива? Вие какво мислите и как реагирате?
Напоследък буболец започна все да иска да подарява. Първо на момата, на татко си - как да е. Обаче миналата седмица си подарил на едно детенце Четириръкия от Бен 10. Има два, един оригинален и едно ментенце. И си подарил оригиналния. Лекинко се притесних как точно е станало подаряването, че ми се обясни как на това детенце майка му не знаела в кой магазин има такива играчки и прочие приказки. Веднага ми светнаха едни лампички, едни притеснения... И, моля ви се, вчера се прибира буболец с чужда играчка - подарило му я било същото това детенце. Направо изтръпнах и цяла вечер съм подскачала да не вземе да се счупи, че не беше от най-здравите, а иначе къде да я търся същата... И, разбира се, днес се оказа, че не му била подарена, дори детенцето като си я видя, се хвърли да си я прибира. Та буболец беше много тъжен. На мен ми стана тъпо, адски тъпо. Ужасно е това "подаряване"...

Я, и при нас го има този момент, макар и в по-лека форма.
Понякога му давам пакетче носни кърпички за градината. Един ден като го взимах ми каза - Мамо, утре искам да ми дадеш 2 пакетчета, защото Л. иска да му подаря едно на него.
Аз моментално взех да си ги фантазирам разни от сорта - "ти ако не ми донесеш едно пакетче няма да си ми приятел" и т.н ужасяващи за мен ситуации, но му отговорих, че Л. ако иска кърпичка, може да му даде една от неговите, но не и да му подарява цяло пакетче. Обясних, как кърпичките струват пари, не са за игра, и той ако има нужда, да каже на майка му да му даде и т.н.
Лятото си изгуби 2 от най-любимите играчки и в мен остана едно такова чувство, че не са точно загуба...
А и за този Л. постоянно чувам как му казал, да излъже за нещо си, да заплаче, щото така иска той (нашия е голям ревльо) и все едни такива "нареждания" дето хич не са ми по вкуса. Опитвам се да му обяснявам, как преди да направи нещо, трябва да помисли защо го прави и дали наистина той иска така, но не знам колко ме чува...
На моменти си мисля, че си въобразявам и внушавам разни неща, но сега като сподели и виждам, че не съм само аз май.



Леко раждане на всички чакащи мами!
Прегръдки на всички нуждаещи се! 

Много подобни са моите притеснения, пак точно едно конкретно детенце се визира... За играчката ние се оказахме пред свършен факт - вечерта се разбра, че я е подарил и чак тогава почнахме да говорим и да човъркаме... точно със същите притеснения... Сега не знам дори да подхващам ли темата с родителите, например... Брррр, надявах се да си внушавам ще чакам с нетърпение още включвания по темата!

О, Мария мъкне "подаръци" на градината непрестанно. Започна се от лятото, като все бяха навън и всяко момиче отиваше с дамска чанта пълна с джунджурии и си искат една на друга. Но при нас говорим за съвсем дребни неща от сорта на листчета от тефтер, лепенки, а и са си всеки ден заедно децата, не са чак непознати. Та и до сега Мария прави разбор от вечерта и на другия ден подарява- лъжички от Данонино, които си е събирала, картички прави, рисува им рисунки и ги определя за 3 приятелки и за нея.  Но един път е подарила един фотоапарат, който й беше много ценен (а всъщност е боклук от зрънчо), което ми подейстава доста облекчаващо, че може скоро да се отървем от милиони паразитни съкровища. Аз съм я оставила да прави каквото иска- не й се бъркам, а и не винаги разбирам какво става. За фотоапарата, майката ме срещна и притеснена ми каза, че детето получило подарък и се чудела подарък ли било наистина. Аз й казах да не се притеснява и че си е тяхна работа. Явно имат нужда и от такъв опит.
Оп- докато пиша- още 2 мнения. Моята го раздава в градина като голяма тарторка май, казват ми госпожите, че все ги организира децата играе с всеки. Не ми е докладвала заповеди от друг, но  няма да се учудя, ако тя нарежда на децата, както Животинче разказва. Все си мисля, че това са детски работи и сами трябва да си се справят с тези "проблеми". А ако има нещо, извън игрите, разчитам на госпожите да го споделят...
Вероники, едва ли мога да бъда по- идейна от теб. Ние в трамвая играем на лети, лети...и плува, плува. И пак разни с букви, но Мария не е добра в буквите и се изнервяме на тази игра.
Книги много обича, а й вече е взела да ги разказва, което е доста сладко...

Моят човек също иска да подарява неща, но сме се разбрали, че подаръците са въпрос на жест, а не на пари! Играчки в ДГ не се носят или ако се носят, остават в колата или в мен преди да влезне!
Казва ми какво иска да му подари на др. дете, разпечатваме картинка на нещото, той я оцветява и подарява листчето  ! Хем неговата потребност е задоволена, хем нямаме драми с играчки.

Размяната на картинки, лъжички и т.н. е нещо прекрасно според мен, но в случая, поне по моя преценка, става дума за нещо различно. "Подаръците" всъщност са изпросени, изкомандвано е какво да се направи ("любимото ми" е - Тошко, хайде сега да плачеш! Учителката ми го разказа това. И наш'то почва да реве с пълно гърло, ама наистина реве!) Като малка съм била жертва на подобен вид детски терор и знам колко е гадно, а най-лошото е, че не знам как да се справя и аз и той с това.
За това ще следя с интерес дискусията.

Като ви чета за подаръците, осъзнавам какво облекчение е практиката да не се носят играчки в нашата детска. Иначе Ники подарява също, но на братовчедите си. Не съм се противопоставяла, само съм обяснила да знае, че ако нещо е подарено - не може да си го иска обратно, нито ще се съглася да го купувам пак Не сме имали проблеми (засега).

Вероники, мерси, че се сети за очния лекар. Всичко е наред, благодаря! Единствено откриха на Гого далтонизъм, Ники също е на кантар. Но това е генетично (баща ми е далтонист) - добре, че споменах нещо такова, защото на профилактични не го гледат, а като казах за цветовете, тя ме пита веднага за баща ми и като разбра, че е - веднага ги провери и двамата. На твоето съпружество му пожелавам бързо възстановяване и дано всичко лошо е зад гърба му вече.

Това с "детския терор" е много неприятно. Вероятно тези деца-терористи се държат по начини, по които се държат с тях родителите им (или други близки хора), заявявайки властта си и те имат нужда да приличат на тях, затова използват податливите деца в градината. Може би един от начините са се справите е да говорите с детето за въпросното дете/деца - какво ги привлича в дружбата с тях, как се чувстват, какви са правата на всяко дете/човек, как трябва всеки да е независим в определени решения... - дълго, упорито, с любов и разбиране да се обсъжда темата (без да се натрапва на детето). Вероятно промяната няма да е веднага, а във времето...

Тук учителката трябва да се включи! Подстрекателството се оценява на едно ниво с престъплението. Не че има престъпление, но да се включи като вижда такъв терор! Примерно, ако Л го накара да излъже и бъде разкрит, да се накажат и двамата. Учителката да му каже, че не е нужно да прави каквото му се каже, че е манипулация, а не приятелство. Намери някаква приказка с поука за манипулацията и да разгледат темата в ДГ, ти му говори и така...
Такова командорене го има често сред момичетата, аз си спомням беше много силно 2 до 4 клас, не е приятно хич!

Същото (понякога и по-зле) командорене го има и при момичетата. В групата на големия, когато беше малък, дружах с една майка на момиче и тя се оплакваше место от подобен тормоз над нейното дете. Виждам го и в училище сега в много по-голяма степен при момичетата. Познати с деца момичета също споделят за подобни неща. Така че не е до пола.

Аз лично, както е ставало ясно вече в темата , съм против наказанията и не бих изисквала от учителката такъв подход. Учителката би трябвало да се намеси с обяснение, да, или ако вижда физически тормоз, но за казаните думи и изпълнението им ще й е много трудно да въздейства.

Много точен термин, "детски терор". Мисля, че от това се притеснявам. Иначе буболец знае, че като подари, повече няма да я има тази играчка, нито ще му я купя пак. Тази сутрин ми обясни, че подарил точно този Четириръкия, защото имал дълга коса на опашка и не му харесвал. Лошото е, че особен контакт с другарчетата от градината просто няма как да има... сега вече и не ги извеждат, че се стъмва рано... няма как да погледам как играят и как се занимават. Дори не ги знам всичките - ами те са 30+ деца  С учителката още не смея да говоря, искам да си изясня доколкото е възможно ситуацията. Между другото, от днес са забранени играчките в групата - най-сетне!