Любители на Котки Тема 66

Бижу, на гъбички прилича, но като я заведете на лекар ще й пуснат кожна проба, за да е сигурно. Не се шашкай 
Камаче, страхотен бонбон 
Стейси Грей, страхотни са и двете момичета! Дано бързо станат взаимнозависими 
Разкажи малко повече за Мила  Подпомагате ли възстановяването й, как са й били счупени крачетата... Разкошно коте е, пу-пу! 
За гранулите - до голяма степен е въпрос на приучване. Мъро първите два дни не близваше котешка гранула (а кучешката, с която беше свикнал, скоропостижно изпратих там където ще й се зарадват кученца...), но сега яде и му плющят ушите, че даже и пита за още (ние не сипваме на порции, а стоварваме пълни кутии с гранули, ама той е като хала). При нас вероятно приучването стана на кокоши принцип  А и аз галейки го, го уговарях да папка.
Уискас не купувам - нисък клас храна е, а преди със сигурност имаше и разни кофти субстанции, заради които котките леко обезумяваха...
Бижу, пробвай с Роял Канин или друга премиум храна. Давай малко друга храна за разядка и след това гранулки.

Аз все отлагах малко снимки от пътуването на Пикълс на Балкана, а и малко преди това, обаче сега ще пусна няколко:

                              

Преди малко скочи в легена с мръсна вода - бях мила пода, ама и предишните ми котки са скачали и са изскачали на пожар! Това си излезе спокойно, поотръска се, никакви проблеми 

Убих 13 бълхи 

Пикълс е страхотна, много е сладка. Истинско бебе е . И моята Маги обичаше да се катери по кофата с мръсната вода, но като й пръснат капки, скача долу. После се покатерва от другата страна. Сладки любопитни мишлета са те, искат всичко да видят и нищо да не пропуснат. Каквото и да правя, тя трябва да види, да знае, да помирише, да опита . Най-смешна беше докато мия чиниите - катери ми се по краката, като съм обута, но ако съм с къси панталони, не смее. Тогава се качваше върху един бидон с вода и стъпваше на капачката отгоре. Едва се държи горе с четирите си малки сладки лапички, но се слиза, трябва да вижда како правя.
Стискам палци да се оправи петънцето и да няма проблеми в бъдеще.

Ооо, Пикълс е пораснала много! Вече не е онова най-бебешко коте с клепнали ушета, а си е котенце. Много сладка! И сладко спи. Окраската и е точно като на наш великан Василчо.

Петънцето е наше, blue_angel. Чакаме татко ни да налепи тапетите в другата къща и да ходим на доктор.

Сори, май обърках котетата . Трейси, извини ме!
Бижу, и двете са сладки и бели дребосъци, успех при доктора и да се оправя Бианка бързо!

А на Бианка ще ѝ дадат мазилце и е готова 

Пък Пикълс е наказана да изчезне от хола, защото сега се зае с кожата по дивана  Има драскалка, но всъщност не я ползва, като цяло не си точи ноктите като котка, по-скоро си играе. Всъщност тя доста неща не прави като котка, подозира че ранното ѝ отглеждане без майка котка си е дало резултата, включително за липсата на навик да се мие.

И ние си имаме такава липса.

Здравейте , писета и мацки !
Да намина тъдява ....  
Хареса ми и не мога да не споделя .


Днес интернет-ски данък ,  утре от домашната "менажерия "  

Онова малко писе - Дизелинка  , което показах преди седмица вече е в нас като приемен дом - има си много каки и батковци за игра . Първоначално го имаха за "самоходна играчка " , но вече всичко е на ред и се гушкат и заиграват. Веднага се научи бубата къде е тоалетната ;безпроблемно мина на суха храна и пие вода . Въпреки твърдението на доктора , било навършило 2 месеца , като са го намерили ; т.е. сега трЕби да е към три вече , мисля че такъв джуджески размер не е само от бивш уличен живот  и недохранване . Или си е наистина поне с месец по -малко от определеното  или има нещо генетично ...Ще видим в бъдеще как ще му се отрази домашния живот.
 И ....няма да ви изненадам ,нали , бубата се сдоби и с една приемна мама ....Лора .   След като няколко дни заспива "сучейки" упорито от нощницата ми , набързо се преориентира и се отказа от "заместителите "
 Още има кръвоизливче в очето , но добре се справя с куцичкото краче -вече се катери по леглото и дивана .
Ще ви я покажа утре .

Бижу , и според мене е нещо кожно .Докторът ще определи най -точно .Дано !

Пикълс е много сладка, както и Фиона, която всички гледахме и цъкахме с език за опитите й да влезе в кутията
Стейси Грей, честито име на Мила - много хубави снимки как си играят (с бой), завиждам малко, но ще ме изгонят, ако прибера още едно коте за компания на Маша (а даже съм харесала 2 )

Трейси, твоята Пикълс по шарки ми прилича на моят Томи. 
А току що на прозореца ни се появи едно много сладко гостенче - оранжево тигърче ( ), но за жалост много плашливо. Щом отворих да му се порадвам и веднага избяга, ама като стрела беше. 

Found new device / Открито е ново устройство 

http://www.care2.com/causes/curious-cat-discovers-2000-year-old-catacomb.html  - попаднах на това : котка -археолог  . На английски е материала , ама чичко Гугъл се справя горе-долу..

Момичета много се разстроих, много...   Търсех в гугъл за някакви витамини за Пикълс (че нещо ѝ опадаха мустаците  ) и попаднах на старата ни тема, в която почина Дара. Рева от половин час с глас и не мога да се успокоя - толкова ми липсва, прочетох всички постове и минах пак през всичко   Толкова ми е мъчно и не мога да разбера защо я загубихме тогава, беше толкова гадно! И до ден днешен се сещаме за нея... Минах през надеждите, отчаянието, спомних си колко много подкрепа ми оказахте тогава   Сетих се как промени Заки, как бяха Крачун и Малчо... играеха, спяха заедно, колко бяха смешни, когато ходеха до тоалетна заедно и копаеха в синхрон, после си сменяха дупките, как тя го избутваше към нейната паничка, когато той си изядеше месото, защото знаеше, че го обича, как го миеше преди лягане (той забрави как става), а после себе си. Как го направи смел да ходи навсякъде и как винаги ходеше след нея. Как се удряше паникьосано в клетката ѝ, кога вече я губехме, как отказа да яде, след като умря и беше унил, а ние се страхувахме да не е хванал и той нейния вирус... Много спомени ми нахлуха в главата и знам, че не беше честно да я имам за толкова малко време. А Заки милия някак си не можа да я преживее - промени се, стана саможив, предпочита да е сам... Толкова е тъжно, че загуби най-голямото си другарче в живота.

И сега... сега не знам защо толкова мрънках за коте, не искам да се случи нещо подобно... Просто нахлуха много спомени и ми стана тежко, но понякога такъв е животът. Надявам се с Пикълс всичко да е наред, а като дойде периодът на кастрация - просто не знам какво ще правя!  

treisy