Кога се почувствахте най-ощастливена?

С моя си мъж съм имала много щастливи моменти. Колкото и е да е ръб, всъщност е правил и големи неща за мен.
Иначе на първо време се сещам за предишния ми приятел.От друг град беше...отидох първия път за 2 седмици, после обаче почнаха лекции, разболях се..сигурно месец и половина не можах да пътувам до там.В един.момент обща позната ме покани на кино.Отидох на срещата, а той беше там  Момичето дори ни предостави дома си само за нас двамата за няколко дни, защото живеех с баща ми,а той не би приел непознат да спи в моята стая. И беше много мило...много се вълнувах.
 
Иначе моя си мъж е малко перко, преследва ме из страната.Уж сдържан и се опитва да не показва чувства, но е правил много луди неща като да се опитва да ме пуска за издирване    Веднъж, в началото на връзката ни го видях да се крие зад едно дърво и да ме дебне...цял ден седя там, я аз се правех, че не го виждам през прозореца    Не, че е много редовен, но ме разсмиваха такива неща и ми показваха, че е полудял по мен.
Иначе специален момент...когато ми каза" Утре заминаваме за самолет за еди къде си..говорил съм със шефовете ти преди месец да те пуснат и даже и да ги броят за платен отпуск" докато се осъзная какво да му кажа вече летях в самолета. И като си спомня как стояхме вечер на един площад, то светлини, то фонтани...направо сърцето ми прескача.

За тия десет  години с него  най- ощастливена  се почувствах, га  ма оноди в шубраките  на къра, докат сеехме рапица. Ама тва беше ено време, тогаз  ма налазваше  поне  по  един път  месечно. Артък съм разочарована, оть ся  я ма огрей веднъж  на тримесечие, я не ма огрей.
Пък иначе, виж, за подаръците, еша си  няма. Сеща  се, човекът. Оня ден ми купил  памучени  гащи от  "Левчето"-ами то за лев и педесе-цял разкош- и дантелка имат , и  на цвят са ги докарали, абе, хубави  гащи, ти казвам.Поне  5- 6 годинки  ще мога  да  си  се  кипря в тях. По- миналата  година  дезодорант "Зелена ябълка" ми беше  подарил, ама  от големите.Два лева  са беше охарчил.  Два лева, ама   чак оня  ден  го  изпръсках последния, та още ма е жал. И ся  ши си пазя   шишето във витринката  на  секцията, да  си ми е за спомен .
Га ма сваляше, редовно  китки ми  носеше. Комшието   бяха оревали орталъка, че  някой им  обрал градинката, ама  не ми  са вярва  моя Кънчо да е бил беляджията, щот той  основно  лайкучки ми носеше, пък те в двора  лайкучки нямаха.  А, за малко  да  изтърва- га  са роди  щерката, беше ми подарил  миризлив  сапун-Дуру, ама от розавия.С  него  са мия  само  по  важни поводи, та  половината  още стои .
Ем то ся ко излиза- че  съм най- ощастливената  от  всички тука май. Ми нека, ко, яз съм го заслужила- нит пари за боя давам, на таквиз козметици, фризьори и педикюри- медикюри  кракът ми не стъпва. Имам си пемзичка, петите, га  са напукат, ги търкам с нея, абе,  дет са вика, не  съм са остайла  на произвола, поддържам си  са.
Космите  на  ногите   ката  пролет и есен  ги   подкастрям с ножицата и хубаво растат, та  зимно време  не давам  пари  за   чорпогашници.
Бе, да ми  е жив и здрав мъжа- много  е уважителен, пу- пу.