Въпроси към Класически хомеопати 23

То и без доверие не става, но имайте предвид, че дори и да пиете само едно лекарство, дори то да е течно, няма как да сте сигурни, че се лекувате правилно. Ако хомеопатът е недообразован, неусетно се оказва, че болестта е засегнала по-дълбоки нива.

То стана като игра на руска рулетка направо .

С предишния ни хомеопат така се беше получило. Беше уцелил лекарството, но го даваше в 1М. След първия прием имаше подобрение за около месец; последва втори прием, подобрението от което беше за мааалко повече от месец; после трети, четвърти, пети.... и всеки път времето без кризи се скъсяваше все повече и повече... Настоящият хомеопат много хубаво ми обясни какво се е получило с ЖС на детето.. Даде потенция LM1, после я променяше при нужда и за 2 месеца се сбогувахме със симптома който тревожеше МЕН. Според него той хич не беше за тревога . И сега си давам сметка, че може би наистина е било така, ама.. майчини чувства  .
А, и настоящият се е случвало да сбърка с лечението. Признавал си е, оправял е положението после. Откакто сме при него веднъж се случи да дам антипиретик - втора нощ с Т 40, реших, че му е премного на дечко (тя пък не се повлия хич от антипиретика  ) и май до тук бяха алопатичните. А, и на щерката дадох веднъж антипиретик, но то беше пак заради мен си - много се паникьосах, защото беше на 20 дни като се разболя  . Тя пък добре, че толкоз го пи  . Какъв е изводът? Май трябва час по-скоро да си подновя лечението 

Сега съм в чуденка... На сина му беше поставена диагноза "серозен отит" - не чува от известно време, споделих с хом. и той предложи да му направим аудиограма. До такава не стигнахме, но докторицата му гледа ушите и беше категорична.. И сега умувам какво точно да правим, но ще изчакам хом. да изпише лекарството и ще видим. То всъщност алопатичният вариант е цял месец!!! антихистамини  , разни капки за нос, па хапчета за гърло....  , та надали ще се опитам да го приложа, така че стискайте палци да минем с хомеопатията  . Чуденката ми всъщност е как се стигна до тук..... но не съм обсъждала още с хомеопата, така че не задавам въпрос, само си изливам мислите .

Айде, че хаотични излязоха и явно трябва да си лягам  .

Не, не е руска рулетка, все пак си има ясни принципи. Ако в остро състояние някой стигне до болница, това не е най-страшното. Може хомеопатът да не е разбрал какво се случва. Може и пациентът да не е казал нещо. По-важно е цялото лечение да върви в посока здраве.

Хич не са ясни принципите, защото се пречупват през светоусещането първо на пациента и после през възприятията на хомеопата .
Вторият ни преглед при хомеопата продължи повече от час и пак нищо не можах да измисля за страховете на детето или за някаква специална и чак толкова индивидуална черта . За мен е най-специалната и най-прекрасната, но ако трябва да съм обективна си е дете, като всички останали.
В общи линии и двата пъти почти нищо не можах да кажа на жената. Какво да направя като живея без да се задълбавам в подробности. А и голяма част от реакциите и поведението на детето са продиктувани от нашето влияние като родители.
И първия път хомеопатичката определи конституция на детето, която четейки в здраво състояние 100% се припокрива с моите усещания за детето. Дори да се бях опитала, нямаше да успея да направя толкова задълбочен анализ. в състояние на болест, обаче, няма нищо, ама нищо общо с посочените реакции. След второто посещение каза, че й се прокрадва допълнителен елемент в поведението, в който пък аз не открих и една обща черта с детето.
Малката за сега реагира уж добре на лекарствата, дава външни прояви, но става много кисела, търси ме постоянно и много късно заспива.
Естествено, че всичко това ще го обсъдим, но моят проблем е как да елиминирам себе си като фактор, за да не давам грешна информация.
И още нещо за въпросите. Нищо, от това,което ме тревожи не мога да питам по време на прегледите, защото дребното помни като слон и моментално виждам как се фиксира върху момент, който сме обсъждали.

Вие не можете, а и не бива да елиминирате себе си като фактор, защото СТЕ фактор. Ако мама не е фактор, кой да е? Работа на хомеопата е да различи кое е ваша тревога и кое не е.
А ако искате да кажете нещо на хомеопата си, намерете начин да разговаряте без детето. Според мен е необходимо не всичко да се говори пред детето и поне един път майката да поговори насаме с хомеопата.

Шайн , и аз немога да си обясня доста неща от хомеопатията. И аз треперя да не изпусна нещо важно от ежедневието на детето ми и затова правя следното - записвам ден по ден какво е станало - кога киха , кашля , кога е сърдит , кога заспива , от какво се е разсърдил , кога заспива / между другото и моят син заспива късно от както започна хомеопатично лечение , и мен постоянно ме търси , но пък стана по послушен , а преди се тръшкаше за щяло и нещяло /. Записвам всичко , даже казвам на хомеопатичката , че си нося домашното и тя помоли да и оставям листите при нея.
 Аз пък имам една огромна чуденка - моят син от три дни следобяд по време на сън се опитва да просвири и диша тежко  Дали хомеопатичното лечение не позволява да се влоши повече и да развие пристъп ИЛИ  със същото хомеопатично лечение нещо започва да се доказва болестта  .......

Имам един изключително общ селскостопански въпрос. Не ми се сърдете, моля, че е далеч от децата и майките, но на няколко пъти се коментира в темата, че хомеопатията работи и в посока животни.

1. Възможно ли е с помощта на хомеопатия да се направи така, че хлебарките, мравките и плъховете / мишките да си седят по местата и да не нахлуват по къщите ни?
2. Работи ли хомеопатията върху растения? Не за увеличаване на добива на селскостопанска продукция, а да речем да бъдат предпазени от вредители и / или някакво заболяване.

Ако отговорите на са положителни - то пак ли трябва конкретно да се даде предписание или има нещо малко по-общо отколкото при оздравяването на хора.


А според мен цялото семейство по един или друг начин е фактор. Да, сигурно майката е най-важен такъв, но наблюдавайки нещата около мен това с голям успех може да бъде и съпруга и по-голямото братче, та дори и бабата и дядото .... Понякога май нещата са много "невидими" с просто око и трябва малко повече да се задълбочим, за да ги намерим в себе си.

Аз все си мисля, че ако лекарството е правилното в правилната потенция, не би трябвало майката в продължение на 7-10 дни да се чуди подобрява ли се детето, или не при едно вирусно заболяване, кашлица и т.н. ...

Май , за съжаление си май много права....
Всъщност незнам .......дали му трябва време на детенцето ми ?
 Забелязох , че като детето се влоши - започва да диша тежко или още по- лошо ...се влошавам и аз /започвам да се задушавам /.  

Така е...и като не се случи подобрение нахлуват съмнения дали това е лекаството,почват тревогите на майката които се предават невидимо и на детето.

При нас напр.,онзи ден майка ми гледаше детето като беше болен...и вечерта като пак го заболя коремчето и взе да прилягва,баба му почна да го гледа притеснена,да го пита какво му е и той инстинктивно или не почна да се гушка в нея.Аз и се ”скарах” щото по тоя н-н не му помага особено, а виждам как се влошават нещата.Нямам предвид,че трябва да го оставим и да не поглеждаме детето.Надявам се ме разбрахте

Иначе съм ЗА гушкането,когато е момента за това...и не само.

Безспорно е улеснение за хомеопата когато определи конституцията на майката да види по-ясно и тази на детето. Нещата си имат връзки. Мишката си има опашка (така ли беше  )

За хлебарките и мишките - стана ми много интересно. Всъщност не вярвам хомеопатията да "изгони натрапниците", защото това са основните им инстинкти - храна, топлина и т.н.
За растенията някъде бях чувала, че са правени опити да се лекуват хомеопатично, но нищо друго не помня

Дъгичка, аз едно знам. Ако веднъж ме нахокат, че не съм звъняла, втори път като ми се наложи ще звъня до дупка. Не знам разбира се при вас какво се е случило.

Принципите са доста ясни впрочем, разписани са в Органон. Книжката струва 13 лв някъде и макар че Ханеман е фен на дългите изречения, е доста разбираемо. Освен това в самия Органон в началото има параграф по параграф описание на това, което е искал да каже по-нататък в реалните параграфи. Което не значи, че човек не трябва лично да прочете и самия параграф. Книжката е 6-та редакция - в кафевите тонове е корицата. В интернет има в pdf превод, но не е особено добър, а и липсват особено важните бележки под черта.
Но е вярно, че понякога нещата се тълкуват в полза на кой каквото му изнася. (точно като тълкуванията на Библията впрочем, ама това е друга тема).

Тандонова, защо като бабата гушка детето това да не му помага? (или аз не те разбрах?)

Впрочем съм чувала от моите учители такива случаи: Идват майка и дете, снема се интервю и на двамата. Майката пие лекарство за определен период - детето нищо. След като се отчете динамиката и на двамата примерно след месец, се оказва, че детето има видимо подобрение (без значение оплакванията на кое ниво са -ум, емоции, физика).
Нашето гардже си е най-хубаво, разбира се. 
Шайн, в състояние на болест, дори обостряне на хрониката да е, картината или част от обичайното се сменя по принцип. Например: ако едно дете контролира поведението си (щото звучи сигурно странно, но има и такива деца - по ред причини - например една от тях е "да съм добричко, та да ме харесват и обичат"), та когато му е зле, то няма сили да се контролира така добре и "гардът пада" - тогава се виждат много, много неща. (варианти колкото искате иначе на реакция при такова дете, но всяка реакция значи нещо). Не знам хомеопатичката ви дали е имала това предвид, разбира се, с  казаното от нея. Добрият хомеопат ще си извлече нужната му информация, за да не изпаднем в другата крайност - прекалено вторачване в детето за всичко...Така не му помагаме. (и от там съм минала и повярвайте ми, беше изнервящо за всички, особено за детето, както се оказа) Трябва да имаме някакъв баланс - нито да сме безхаберни, нито вкопчени и вторачени в очакване.

Мече,нямам против...но в оня момент “виждам“ как детето се чувства по-зле от това,т.е. освен болестта “приема“ и тревогата на бабата.Може и да не съм права,но в оня момент така го виждах...

Виждаш, че като го гушка бабата става по-зле?!
Тандонова.....

Имам предвид това...”приема” и тревогата на бабата  Не буквално,разбира се.По-скоро емоционално. Това сТе го коментирали доста преди време,че оказва влияние в-у човек.